МОТИВИ към Решение № 61 от 04.02.2019г., постановена по
НАХД № 2851/2018г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.
Производството по НАХД № 2851/2018г. по описа на РС-Плевен
е образувано въз основа на внесено
Постановление от РП-Плевен за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на О.Д.И. *** с ЕГН ********** за това, че
на
27.08.2017г. в гр.Плевен не
положил достатъчно грижи за гръбначно
животно (регламентирани в Наредба №6 за регистрация
и отглеждане на кучета на територията
на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик
на куче е длъжен: да не
допуска кучето само да напуска
мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места;
да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена
на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на
хора и животни.“) - домашно
куче от порода
„питбул“ от мъжки пол, отговарящо
на името „*“, собственост на ***от гр.София, което
се намирало под негов надзор,
в резултат на което същото причинило
две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено
движение на десния крак поради
масивна рана с усложнено лечение на същия крак
и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното
бедро - престъпление по чл.325в, ал.1 от НК
РП-Плевен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Обвиняемият О.Д.И. се явява в
съдебно заседание лично и със защитника си – адв. Н. ***,
който взема становище, че описаното в постановлението на РП-Плевен престъпно
деяние е несъставомерно. Твърди също така, че е налице безправна основа на
твърдението, че деянието би могло да бъде извършено при непредпазливост или при
сложна форма на вината. В този смисъл посочва, че наблюдаващият прокурор не е
съобразил методическите насоки за работата по преписки и дела за престъпления
по чл. 325а, чл. 325в от НК, издадени от Главния прокурор и обсъждания на
текста на чл. 325в от НК, направени в правната комисия на 41-вото Народно
събрание, протокол №77/06.04.2011 година.
Моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемия за
невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае.
Обвиняемият О.Д.И. в правото си
налична защита поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното
му от съда право на последна дума заявява: „Не се считам толкова за виновен. Аз
не се считам за виновен“.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Наказателното производство е
водено срещу О.Д.И. *** с ЕГН **********
за извършено от него престъпление по чл. 325 „в”, ал. 1 пр.1 от НК.
Обвиняемият О.Д.И. живее със
съпругата си свидетелката Б.И. ***. Внукът му **, който живее в гр.София, е
собственик на домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името
„*“. Животното е регистрирано в Столична община като притежава всички изискуеми
документи, касаещи регистрацията му-паспорт, ваксинации, платени такси. Същото
обаче от години трайно живее в дома на обвиняемия, който полага грижи за него. Обвиняемият
И. го разхождал ежедневно около жилищната сграда без поставен намордник. Кучето
правело впечатление на съседите като силно и агресивно животно, от което се боели и което И. понякога не можел да удържа при разходките
му като се случвало кучето да го повлича след себе си. Свидетелката Б.П. ***.
Синът й **притежава апартамент №* в **, но тъй като живее постоянно в чужбина, П. посещава отвреме-навреме жилището, за да го поддържа. На
27.08.2017г. около 17-18.00ч. тя и неин познат посетили апартамента на сина й,
тъй като трябвало да се отстрани теч от тръба. Тъй като проблемната тръба
водела към абонатното помещение и избените помещения, П. решила да поиска ключа
за абонатното помещение от О. *, който го съхранявал. Качила се до петия етаж на сградата, където се намирало жилището на
обвиняемия. Позвънила на звънеца на апартамента на обвиняемия и останала на
разстояние около 10-15см. от входната врата, до асансьора. На входната врата на
дома му нямало поставена лепенка, че там се отглежда куче, не се чул и кучешки
лай. П. не знаела, че той отглежда домашно куче. Обвиняемият вместо да отстрани
кучето от коридора на апартамента в друго затворено помещение, както правел в
други случаи, и след това да отвори входната врата на жилището си, направо отворил вратата. Кучето му изскочило
изненадващо на междуетажната площадка и се нахвърлило
върху П., която не очаквала нито появата на куче, нито подобна безпричинна
агресия от негова страна. Животното захапало десния й крак, а след това и в
областта на лицето й. Ухапването по крака причинило масивна рана по
предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната
област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и
обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула
довело до обезобразяване на лицето. От ужас и болка П. започнала да пищи и
паднала на земята, силно разкървавена от ухапванията. Обвиняемият, който бил
зад кучето, се спуснал към него и го издърпал към себе си. На петия етаж се събрали живущи от сградата. Пристигнал екип
на ЦСМП-Плевен като пострадалата била откарана там, след което постъпила за
лечение във Втора Клинична база-гр.Плевен.
По случая било образувано и
проведено досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след анализ на ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът приема с доверие показанията на
свидетелите Б.Т.П., М.Т.М., К.Т.Б., Н.П.В., Р.Х.К., Г.П.Р. и С.Г.В. като
обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелката П. излага свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, от
които се изяснява механизма на извършеното деяние и неговото авторство.
Посочва, че синът и е собственик на апартамент, находящ се на първия етаж в жилищна
сграда, находяща се в *** и тъй като от години живее
в ***тя посещава имота от време навреме, за д аго наглежда и стопанисва. Поради
необходимостта от отстраняване на възникнал теч било наложително отварянето на
абонатното помещение, ключа за което съхранявал обвиняемия О.И., живеещ в *** в
същата жилищна сграда. Свидетелката се качила до апартамента на обвиняемия и
звъннала на звънеца, като застанала в близост до асансьора на стълбищната площадка. (Показанията и не се опровергават, а
напротив подкрепят се от отразеното в Протокол за извършен оглед на
местопроизшествието, към който е приложен съответен фото-албум, даващ реална
представа за обстановката, при която е осъществено деяние). В момента, на отваряне на вратата на апартамента
отглежданото от обвиняемия куче – порода питбул се нахвърлило върху
свидетелката П., като захапало десния й крак, а след това и в областта на
лицето й. Ухапването по крака причинило масивна рана по предно-вътрешната част
на дясното бедро от над коляното до слабинната
област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и
обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула
довело до обезобразяване на лицето. От ужас и болка П. започнала да пищи и
паднала на земята, силно разкървавена от ухапванията. Обвиняемият, който бил
зад кучето, се спуснал към него и го издърпал към себе си. Свидетелката П.
твърди, че страхът и към кучета продължава и че нощем изпитва безпокойство,
поради което е нарушен съня и. Свидетелят М.Т.М. посочва, че лично е уведомил П.,
че ключа за абонатното помещение се съхранява от обвиняемия. Непосредствено
след инцидента бил уведомен за случилото се от свидетелката С.В. и след като се
качил на 5-ия етаж видял свидетелката П. цялата в кръв, с разкъсана рокля, седнала
на стол, която му казала, че е нахапана от кучето по крака и по лицето. Чул, че
обвиняемият споделил, че очаквал внука си, когото кучето познавало и за това го
пуснал. Писъците на свидетелката П. по време на инцидента били възприети и от
свидетеля Н.П.В., който по това време бил в избеното помещение. Този свидетел
твърди, че обвиняемият разхождал кучето без намордник и на молбите му да държи
кучето настрана, тъй като децата се страхуват отвръщал с псувня. Свидетелката К.Т.Б.
споделя свои впечатления, според които обвиняемият трудно удържал кучето по
време на разходка и тя лично се страхувала от животното. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Р.Х.К., който категорично посочва, че обвиняемият е
разхождал кучето (порода питбул) без намордник, както и че трудно го удържал и
го е виждал паднал. Свидетелят Г.П.Р. споделя, че по време на инцидента бил в
таванското помещение и чул писъците на свидетелката П., които определя като
„жестоки“, както и че след като слязъл до площадката на 5-ия етаж видял жената обляна в кръв. Този свидетел също споделя личните си
впечатления, според които обвиняемия извеждал кучето на разходка без намордник.
Такива са и споделените лични впечатления от свидетелката С.Г.В.. Тази
свидетелка чула писъците и в първия момент не излязла, тъй като помислила, че
са поради евентуална семейна история. Впоследствие, след като писъците, които
описва като „твърде страшни“ продължили, излязла на площадката и видяла
непозната за нея жена седнала върху стол и обляна в
кръв. Свидетелката С.В. предприела действия по уведомяване екип на СМП и излязла пред жилищната сграда.
Съдът обсъди дадените от
обвиняемия обяснения като отчете, че същите освен доказателствено средство, са
и средство за защита. След като съпостави същите с останалите събрани по делото
доказателство, намери, че са израз единствено на предприетата защитна теза и не
следва да бъдат приети с доверие. Нелогични и неубедителни са твърденията на
обвиняемия, че след като отворил вратата, свидетелката П. ударила кучето по
главата и поради това то се хвърлило върху нея. В противоречие с нормалната
житейска логика е човек да предизвика непознато куче, при това порода – питбул,
за която е разпространено разбирането за бойно и кръвожадно животно. Съдът
обсъди и показанията на свидетелката Б.О.И., като намери, че същите са изолирани
и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и са
повлияни от съществуващата семейна връзка с обвиняемия – съпруга/съпруг.Свидетелката
противно на всички обсъдени по-горе свидетелски показания твърди, че кучето
винаги е разхождано с намордник. Досежно твърдението и че независимо, че
външната врата на апартамента се отваряла навън, свидетелката П. стъпила на
прага на апартамента и ударила по главата лежащото в коридора куче съдът намира
за нелогични и дори наивно, поради което не приема с доверие.
Съдът кредитира с доверие
заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената и изготвена в хода на
проведеното досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза. Същото е
изготвено при съобразяване на всички относими за случая данни и е обективно,
тъй като липсват съмнения за евентуална заинтересованост на вещото лице. Съгласно
така възприетото от съда заключение на свидетелката П. са причинени рани от
ухапване от куче в областта на дясната скула (лицето) и масивна рана по
предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната
област-долната част на корема вдясно. Изяснено е, че раната на бедрото е била
възпалена като се е наложило оперативно лечение с почистване на ръбовете и нови
шевове. Уточнено е, че уврежданията отговарят да са причинени по начин и време,
както е съобщено-хапане от куче в областта на лицето и десния крак. Причинени
са продължителни болки и страдания (последните ще продължават месеци и като страхова невроза) с разстройство на здравето, временно
неопасно за живота, както и трайно-за повече от месец затруднено движение на
десния крак поради масивната рана с усложнено лечение на десния крак, както и
обезобразяване поради белезите на лицето и обезобразяване на цялата предно-вътрешна
страна на дясното бедро поради масивния и груб белег. Заключението на вещото
лице Т. е съобразено изцяло с приобщените към доказателствата по делото
медицински документи, касаещи нанесените на свидетелката П. телесни повреди и
проведеното лечение и е изготвено при съблюдаване на съответните медицински
стандарти.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От приложените копия на
Паспорт за домашен любимец и Придосна квитанция серия
***година се установява, че обвиняемият О.Д.И. към инкриминирания период е
отглеждал домашно куче от породата „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „*“.
Установява се също така, че животното е регистрирано в Столична община като
притежава всички изискуеми документи, касаещи регистрацията му-паспорт,
ваксинации и платени такси.
От представените от защитника
на обвиняемия и приети като доказателства по делото разпореждане № *** г. на РУ „Социално осигурява“ – Плевен, епикриза от Клиника по урология - Плевен, експертно решение
№ *** от 26.06.2018 година, издадено от УМБАЛ „Г. Странски“
- Плевен и заповед № *** година на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен се
установява, че обвиняемият О.Д.И. е претърпял оперативна интервенция поради
бъбречно заболяване и е пенсионер с придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК има
следните обективни и субективни признаци. Субект може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, включително лице, което отглежда гръбначно животно. Неговото
поведение следва да се изразява в неполагане на достатъчно грижи за гръбначно
животно, а в случая куче, намиращо се под негов надзор, в резултат на което то
да е причинило средна или тежка телесна повреда на някого. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.325в от НК се състои от два елемента, а именно
неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под надзор
и резултатът от това бездействие – настъпила средна или тежка телесна повреда
на човек.Следва да се посочи, че особеност на това престъпление е сложната
(двойна) форма на вината. По отношение на неполагането на достатъчно грижи
деецът действа умишлено-под формата на евентуален умисъл. Той съзнава, че не
полага необходимите грижи за животното, т. е. съзнава обществено-опасния характер
на деянието, предвижда и неговите обществено-опасни последици, но се отнася с
безразличие към тяхното настъпване. В настоящата хипотеза обвиняемият не е
положил грижи да предотврати настъпването на престъпния резултат, изразяващи се
в отвеждане на кучето в друго затворено помещение на жилището преди отваряне на
входната врата. По отношение на настъпилия обществено-опасен резултат –
средната или тежката телесна повреда, деецът действа непредпазливо, тъй като не
предвижда обществено-опасните последици, но е бил длъжен и може да ги предвиди.
При тази установеност на
фактите и изложените правни положения, съдът прие, че обвиняемият О.Д.И. е
осъществил състава на престъплението по чл. 325в, ал. І от НК, като на
27.08.2017г. в гр.Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно
(регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на
територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на
куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да
навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“) - домашно куче
от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „*“, собственост на ***от
гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото
причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно
затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на
същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро.
Приложимата санкционна
разпоредба предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или
„пробация”, както и „глоба” до пет хиляди лева. Обвиняемият О.Д.И. е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НК (по арг. на приложената на стр. 80 в ДП Справка
за съдимост №3397/20.10.2017г., издадена от БС при РС-Плевен). От деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При
наличието на тези материално-правни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че О.Д.И.. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание – глоба. При определяне
на размера на наложената глоба, съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието, възрастта на подсъдимия и финансовото му състояние, което
се сформира от получаваната месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка
за социална интеграция. Съдът взе предвид изживяния
от постарадалата шок, изпитваните силни болки, страдания
и страх, вследствие на внезапността и жестокостта на
инцидента. Следва да бъде отчетено и негативното въздействие върху останалите
живущи в сградата, много от които изпитвали страх при случайна среща с кучето, като
някои дори започнали да се съобразяват с часовете на разходка на животното,
стремейки се да не се разминават с него. Причиненото безпокойство на съседите
ескалирало до степен, че децата на свидетеля Р. К. известно време живеели у
баба си, поради страх да се приберат у дома си, а 26-има от живущите в сградата
с подписите си подкрепили изготвената от Дом. Съвета на сградата жалба до
РП-Плевен, целяща съдействие за извеждане на кучето от сградата. Извод за
недобри характеристични данни относно личността на обвиняемия съдът направи
след преценка показанията на свидетелите, описващи отношението на дееца към
извършеното и най-вече показанията на свидетеля В., който помолил И. да води
по-настрани разхожданото без намордник куче, тъй като детето му се страхува, на
която молба обвиняемият реагирал с репликата: „Я върви на майната си“. При
съобразяване на изложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът
намери, че административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева е адекватно
и подходящо в случая, като ще способства в максимална степен за постигане
целите на наказанието.
Поради изложеното, съдът освободи от наказателна
отговорност О.Д.И. *** за извършено на 27.08.2017 година престъпление по чл.
325в ал.1 от НК, като на основание
чл.78A, ал.І от НК му наложи
административно наказание – глоба в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК обвиняемия О.Д.И. да заплати направените деловодни разноски в размер на
132.90 лева, от които 52.90 лева да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен
и 80.00 лева да се преведат по сметка на РС - Плевен.
При тези
доводи СЪДЪТ постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.