РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 289389/15.12.2020г. от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв. Н.
Г., срещу решение № 261352 от 23.11.2020г., постановено по гр. дело № 6809/2020г. на ВРС,
ХХХI-ви състав, с което е прието за установено, че Н. Д. М., ЕГН ********** от *** не
дължи на въззивното дружество сумата от 10357,08лв. претендирана като корекция на
сметка за обект, находящ се в ***, начислена за времето от 26.07.2016г. до 12.06.2020г. за аб.
№ ********** и кл. №**********, за която е издадена фактура № **********/17.06.2020г.,
на осн. чл.124, ал.1, от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената
проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
1
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Н. Д. М. срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10357,08 лв.,
претендирана като корекция на сметка за обект, находящ се в ***, начислена за времето от
26.07.2016г. до 12.06.2020г. за аб. № ********** и кл. №**********.
В исковата молбата ищецът твърди, че е клиент на „Енерго Про Продажби" АД и
като добросъвестен платец ежемесечно и в срок си заплаща потребяваната от него ел.
енергия в дома му, находящ се в ***. Твърди, че на 17.06.2020г. и на 19.06.2020г. е получил
писма от „Електроразпределение Север", като с първото го уведомяват, че на дата
12.06.2020г. от служители на Електроразпределение Север АД е извършена подмяна на
СТИ, за което е съставен КП №5100707, а с второто писмо, че на 12.06.2020г. служители на
„Електроразпределение Север" АД са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващите измервателната система и свързващите ги електрически инсталации за обект
в ***, за клиентски №**********, абонатен №**********, като за извършената проверка е
съставен КП №5100707 и съгласно правилата на ПИКЕЕ е издадена фактура за корекция на
сметката за потребена енергия №**********/17.06.2020г. на стойност 10 357.08лв., със срок
на плащане 29.06.2020г. Ищецът твърди, че електромерът се намира извън имота му, на
улицата, в табло, което е заключено и достъп до него няма, а единствено служителите на
енерго дружеството имат достъп. Твърди, че със съпругата му са пенсионери и през
повечето време са си у дома. Твърди, че на посочената дата 12.06.2020г. е бил у дома, но не
е бил търсен, нито уведомяван за извършване на каквато и да е проверка. Оспорва да е
доставено и потребено посоченото количество ел. енергия. Оспорва КП и дължимостта на
сумата, и основанието за корекция. Твърди, че не е ползвал ел.енергия на тази стойност и не
е извършвал никакви нарушения на договорните задължения. Счита, че извършената
проверка е неправомерна, а начислената сума е в неоправдан размер, тъй като няма данни
електроенергията да е реално потребена, както и в кои часови диапазони е потребена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената
искова молба, в който счита предявия иск за неоснователен. Твърди, че е налице правно
основание за възникването на оспорваното материално право, а именно вземането му се
дължи от ищеца на основание чл.55 от ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал. 1, предл.1 от ЗЗД. Възразява
против изложеното в исковата молба, като твърди, че вмешателството е от такова естество,
че не е нужно извършителят да има достъп до електромера, като по идентичен тип дела,
вещите лица отговарят, че вмешателството се извършва с лаптоп от разстояние. Твърди, че
в констативния протокол, никъде не е отбелязано, че таблото е заключено. Твърди, че
неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк
резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниква
правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включва като
елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия.
Ирелевантно за настоящия спор е дали действията, довели до неизмерването, са извършени
от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлява и няма характер на
санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизира цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено, единствено
потребителят има интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него
електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й. Твърди, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия. Извършено е начисление на измерено след монтажа на СТИ
количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички
2
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически
състав.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол № 5100707 от 12.06.2020г., съставен от служители на
ответника, от който се установява, че на посочената дата, при проверка на СТИ на обекта на
ищеца, с адрес на потребление находящ се в ***, е констатирано, че е налице натрупване в
тарифа 1.8.3. – 056434 квт. Протоколът е подписан от двама служители на ищцовото
дружество и от двама свидетели, поради отсъствие на потребителя.
Представен е протокол от БИМ от 16.06.2020г., съгласно който е установено при
софтуерно четене на СТИ, че е налице намеса в тарифната схема на електромер МЕ 162 2016
5185 и наличие на преминала ел. енергия в тарифа 1.8.3. – 056434,4квт.
Представена е справка за корекция за периода 26.07.2016г. - 12.06.2020г., съгласно
която е начислено количество електроенергия от – 56434квтч., разделено на пет подпериода.
На 17.06.2020 е издадена фактура, обективираща задължение в размер на 10357,08 лв.
на ищеца за обекта и за периода, посочени по-горе.
С писмо, връчено на 19.06.2020г., ищцовото дружество е уведомило ответника за
извършената проверка на 12.06.2020г. и резултата от нея.
Представен е констативен протокол от 25.07.2016г., от който е видно, че СТИ, обект
на проверката, е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От заключението на вещото лице инж. Кирил Малеев по проведената съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през
2016г. и срокът му на годност е 6 години; електромерът е бил при монтирането му на обекта
с нулеви показания и по скритите регистри; натрупаната ел. енергия в регистър 1.8.3 е
доставена, преминала през СТИ и регистрирана, но в невизуализирана тарифа; съществуват
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ; математическите
изчисления по издадената фактура са коректни и методологически правилни.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
3
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се
касае за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, довело до
отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
04.07.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За осъществяването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това, посочен в чл.49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол от 25.07.2016г. за монтаж на процесния електромер, съгласно който
към датата на монтажа същият е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. Липсват
данни с какви показатели са били останалите регистри към датата на монтиране на СТИ,
включително и регистър 1.8.3. Метрологичната експертиза на БИМ сочи външна намеса в
тарифната схема, но не и от кого е извършена. Достъп до СТИ има само въззивното
дружество, поради което не може да се презюмира виновно действие на въззиваемия.
Освен това ответното дружество не е ангажирало доказателства за изпълнение на
задължението му по чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ, съгласно което обслужването на измервателните
системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите,
резултатите от която се отразяват в досието по чл. 33 /при липса на отклонения/ или се
съставя констативен протокол по реда на чл. 49 /при установени отклонения/.
4
Неизпълнението на собствените му задължения за проверка на СТИ, освобождава от
отговорност потребителя за факти, настъпили преди посочения срок.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура. Ето защо настоящият съдебен състав
намира предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият
следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът
е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, производството е
приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а
по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния
размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 840,71 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261352 от 23.11.2020г., постановено по гр. дело №
6809/2020г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е прието за установено, че Н. Д. М., ЕГН
********** от *** не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г сумата от 10357,08 лв. претендирана като корекция на сметка за обект, находящ
се в ***, начислена за времето от 26.07.2016г. до 12.06.2020г. за аб. № ********** и кл.
№**********, за която е издадена фактура № **********/17.06.2020г., на осн. чл.124, ал.1,
от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на Н. Д. М., ЕГН ********** от *** сумата от 840,71 лв. /осемстотин и четиридесет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5