№ 13242
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110100725 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД срещу Б/починала в хода на
производството – на 13.09.2019 г./, поради което на основание чл.227 ГПК са конституирани
наследника и – Б. Г. С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава
в плащането на цената.
В исковата молба ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с наследодателя на ответника Б. Г. С. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, a след 10.07.2016 г. в
45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача.
Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение
от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 1053,28 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016
г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 10.7.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 123,71 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 4.7.2019 г.,
сумата от 41,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.6.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 10.7.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 8,46 лв. за периода от 30.7.2016 г. до
4.7.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ ... Претендира
разноски.
1
Ответникът Б. Г. С., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Представя доказателства за отказ от наследство. Моли за отхвърляне на исковете
Третото лице – помагач „Т” ООД не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по
разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
От приложеното по делото ч.гр. д. № 39581/2019 г. на СРС, 141 състав се установява,
че ищецът Т ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Б, ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ..., да заплати на кредитора Т
ЕАД, ЕИК ..., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ...., сумата от 1053,28 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно
със законна лихва от 10.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 123,71 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 4.7.2019 г., сумата от 41,83 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.6.2016 г.
до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 10.7.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 8,46 лв. за периода от 30.7.2016 г. до 4.7.2019 г.
Съдът е уважил изцяло заявлението и издал заповед за изпълнение от 30.07.2019 г. След
постъпило от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, твърдения за
отказ от наследство, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата,
които са постъпили в указания от съда едномесечен срок и са допустими.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представените по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОС се установява, че Б е придобила чрез покупко-продажба, имот находящ се в
ГР.СОФИЯ, .... Представена е и Молба-декларация от 01.11.2000 г. на Б за разкриване на
партида на процесния абонатен номер на нейно име, като е декларирала, че семейството и се
състои от 1 член.
2
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РМЛ19-УФ01-
608/2019 от 11.12.2019 г. се установява, че Б е починал на 13.09.2019 г., т.е. след заявения от
ищеца отчетен период. Ето защо в качеството на собственик Б е бил страни по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като
договорът е досежно обект с абонатен № .... Тъй като ответникът е починал в хода на
производството, за натрупаните в неговата наследствена маса задължения, отговарят
законните му наследници – Б. Г. С., спрямо която са предявени настоящите искове.
От представения в срока за отговор от ответника Б. Г. С. удостоверение от 18.03.2021
г. по гр.д. № 15171/2021 г. на 91 състав, СРС се установява, че същият е подал заявление вх.
№ 22005540/16.03.2021 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Б,
ЕГН **********, починал на 13.09.2019 г. Отказът е вписан в специалната книга на съда
под № 485/19.03.2021 г.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени спрямо ответника Б. Г. С., тъй като към датата на приключване
на съдебното дирене по делото, ответникът се е отказал от наследството на Б, респ. същият
не притежава качеството на негов наследник по закон. Съгласно чл.48 от ЗН - наследството
не преминава по право и автоматически към наследниците. С извършения отказ от
наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и
освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява
едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване.
Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на
останалите наследници от същия ред.
Следователно, по делото не е доказана първата материална предпоставка спрямо
ответника Б. Г. С., че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което
пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия е именно тя. Поради липсата на първата материална предпоставка
обуславяща основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да
обсъжда останалите материални предпоставки спрямо нея. С оглед неоснователността на
главния иск, то такъв се явява и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК. Ето защо,
предявените искове спрямо ответника Б. Г. С. са неоснователни и като такива следва да бъде
отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният е направил искане за присъждане на разноски в
полза на адв. Игнатова при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. .. против Б. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ...1, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за
признаване на установено, че Б. Г. С. като наследник Б на дължи на „Т” ЕАД, сумата от
1053,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 10.7.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 123,71 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
4.7.2019 г., сумата от 41,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.6.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 10.7.2019
3
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 8,46 лв. за периода от
30.7.2016 г. до 4.7.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 39581/2019 г. по описа на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат ..., ЕГН
86032446036, с адрес на упражняване на дейността град София, ул. ...,адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника Б. Г.
С., ЕГН **********, в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т” ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4