№ 8168
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110122697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Ти би ай банк“ АД срещу Ц.
И. С., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца 3880,56 лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.08.2022 г. до окончателното плащане; 285,55 лева
– договорна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 10.08.2022 г., и 32,24 лева –
законна лихва за забава за периода от 05.03.2022 г. до 18.08.2022 г. –
задължения по договор за кредит № **********/31.07.2021 г., сключен между
страните, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
28535/07.10.2022 г. по частно гр. дело № 46944/2022 г. на Софийския районен
съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредита № **********/31.07.2021 г., по силата на който на ищцата са
предоставени 4300 лева за покупка на дрехи. Твърди се, че задължението по
договора е било в общ размер 6054,73 лева, като е следвало да се изплати на
48 вноски, от които 47 в размер на 126,14 лева, а последната – за 126,15 лева,
при годишен лихвен процент 17,92 %. Излагат се твърдения, че ответницата
не заплатила месечните вноски с падеж на 05.03.2022 г.; 05.04.2022 г. и
05.05.2022 г., поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем с
писмо, получено от съпруга на ответницата на 10.08.2022 г. Издадена била
заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответницата възразила, поради
което е заведен искът. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Ц. И. С.,
1
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди в
съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
че не е редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се освен
това, че договорът за кредит е нищожен поради липса на реквизити по чл. 11,
ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПКр, той като в него не бил ясно посочен лихвен процент,
годишен процент на разходите, посочен по ясен начин с всички компоненти, и
нямало погасителен план, поради което не се дължало плащане по договора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 5 – 14 от делото разпечатка от сключен по
електронен път Договор за потребителски кредит № **********/31.07.2021 г.,
съгласно която ищецът следвало да предостави на ответницата 4300 лева,
които да послужат за покупка на непосочена стока (в чл. 8, който посочва
вида на стоката е записано – „Вид ДРУГИ Марка Други Модел – 1 бр.“, а
последната да върне до кредита до 05.08.2025 г. на равни месечни вноски по
126,14 лева, заедно с лихва от 17,92 % годишно, като е посочен и годишен
процент на разходите (ГПР) от 19,30 %. В договора е представен и подробен
погасителен план – всяка вноска е описана с падеж, част от лихва и главница,
която се плаща. Съгласно т. 16.2. от договора при забава за плащане на три
вноски по кредита задължението по него става предсрочно изискуемо.
На лист 15 от делото е представена разпечатка от декларация на
ответницата с електронен подпис от 31.07.2021 г., че е получила стоките, за
които е изтеглен кредитът.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 29.01.2024 г. (на лист 89 от делото), а в писмен вид –
на лист 83 – 87 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, се установява, че
ищецът е превел сумата от 4300 лева по сметка на „Велмакс лукс“ ЕООД на
04.08.2021 г., а ответницата е платила по кредита до датата на издаване на
заповед за незабавно изпълнение 252,38 лева на 07.09.2021 г.; 126,14 лева на
04.11.2021 г.; 123,72 лева на 23.12.2021 г.; 129,54 лева на 07.01.2022 г. и 220
лева на 16.03.2022 г., като след отчитане на тези плащания към 18.08.2022 г. е
била начислена лихва за забава 32,24 лева, а към последната дата е останала
неплатена главница от 3880,56 лева, и неплатена договорна лихва в размер на
285,55 лева. ГПР е правилно посочен в договора – 19,30 %.
На лист 26 от делото е представено уведомление до ответницата от
ищеца за това, че поради неплащане на вноски с падежи на 05.03.2022 г.;
05.04.2022 г. и 05.05.2022 г. целият кредит е обявен за предсрочно изискуем.
С неоспорена обратна разписка на лист 27 от делото е установено, че
уведомлението е получено за ответницата от нейния съпруг, живущ на адреса
ѝ, на 10.08.2022 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
2
Предявени са искове за връщане на дължимите се главница и лихва по
договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПКр, както и претенция за лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата възразява за нищожност на договора поради
липса на реквизити съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 – 11 и
12 ЗПКр, както и за това, че не е настъпила предсрочна изискуемост по
кредита.
По делото са установени предпоставките за уважаване на иска за
заплащане на платената главница – предоставяне на кредит в полза на
ответницата (доказва се от експертизата с плащането на търговец) в размер на
4300 лева, остатъчно задължение за главница от 3880,56 лева, както и
неплатени вноски (ответницата е спряла плащанията през март 2022 г.,
съдебни действия са предприети през август). Неоснователно е възражението
на ответницата, че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита – същата
е уведомена с нарочно писмо, получено от лице от кръга на домашните на
10.08.2022 г., поради което следва да се уважи иска за това, че към 31.08.2022
г. ответницата е дължала 3880,56 лева падежирала и предсрочно изискуема
главница.
Установено е от счетоводната експертиза и погасителния план по
делото също така, че ответницата е дължала към датата на издаване на
заповед за незабавно изпълнение 285,55 лева възнаградителна лихва за
периода 05.03.2022 г. – 10.08.2022 г.
Неоснователни са възраженията на ответницата за нищожност на
договора поради липса на погасителен план. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз за тълкуване на правилата на директивата, транспонирана
със ЗПКр – т. 55 – 59 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit
Slovakia a.s. и т. 48 – 49 от Решение от 05.09.2019 г. по дело C-331/18
Pohotovosť, посочването в договора на кредит на точните размери на
погасителните вноски по кредита и датата на падежа (по точно определен или
определяем начин) е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени
изискванията за съдържанието на договора. В случая в договора за кредит
има пълна таблица – погасителен план, вкл. с разбивка на това каква част от
вноските е за главница и за възнаградителна лихва, което изключва
съмненията за липса на реквизити.
Що се отнася до претенцията за лихва за забава, то за периода до
10.08.2022 г. ищцата не е изпълнявала паричните си задължения в срок – чл.
84, ал. 1 ЗЗД, а след тази дата е поканена да плати изрично – чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
поради което дължи и законна лихва за забава в размер на 32,24 лева от
05.03.2022 г. до 18.08.2022 г. и този иск следва да се уважи.
Следва да се отбележи, че съдът не разглежда плащания, извършени от
ищцата след датата на издаване на изпълнителен лист по заповедта за
незабавно изпълнение – 26.10.2022 г., тъй като предмет на иска е вземането
такова, каквото е било към датата на издаване на заповедта и плащания след
нея не се вземат предвид – т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за заповедното производство.
3
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо
лице; 121,25 лева – държавна такса в исковото производство, и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК,
както и разноски в заповедното производство – 83,97 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да му се
присъдят общо 471,25 лева разноски в исковото производство, и 123,97 лева –
в заповедното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ти би ай банк“
ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка
с чл. 9 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Ц. И. С., с ЕГН: **********,
и адрес: С. о., с. Ч., ул. „У.“ № **, че дължи на „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, кв. „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52 – 54, 3880,56 лева (три хиляди осемстотин и осемдесет
лева и 56 стотинки) – главница (вкл. предсрочно изискуема след 10.08.2022
г.), ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното плащане;
285,55 лева (двеста осемдесет и пет лева) – договорна лихва за периода от
05.03.2022 г. до 10.08.2022 г., и 32,24 лева (тридесет и два лева и 24
стотинки) – законна лихва за забава за периода от 05.03.2022 г. до 18.08.2022
г. – задължения по Договор за кредит № **********/31.07.2021 г., сключен
между страните, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК № 28535/07.10.2022 г. по частно гр. дело № 46944/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. С., с ЕГН: **********,
и адрес: С. о., с. Ч., ул. „У.“ № **, че да плати на „Ти би ай банк“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, кв. „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52 – 54, сумата от 471,25 лева (четиристотин седемдесет и
един лева и 25 стотинки) – разноски в исковото производство, и 123,97 лева
(сто двадесет и три лева и 97 стотинки) – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4