№ 79
гр. Варна, 02.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20253000500043 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът П. П. П., редовно призован, се явява лично.
Въззивникът Община Варна, редовно призован, явява се главен
юрисконсулт З. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призовано, явява се.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Считам, че не са налице пречки, поради което
моля да се даде ход.
Ю.К. П.: Моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съгласно определение от разпоредително
заседание № 72/04.02.2025г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадени две въззивни жалба, както следва: Въззивна жалба, подадена от
Община Варна, чрез процесуалния й представител гл. ю. к. Р. Славова, против
решение №1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на
ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на
П. П. П. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на
попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено
1
препятствие - счупено стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп
до Паметника на българо-съветската дружба, които се намират в имот,
собственост на Община Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 20.12.2023г., до нейното окончателно
изплащане, както и сумата от 364лв., като частичен иск от целия в размер на
12 739, 90лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
датата на инцидента - 06.08.2020г. до 19.12.2023г., на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 556,
25лв., представляващи стойността на направените разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на П. Кр. Р. сумата
от 660лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемият П. П. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност
и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника
части.
Въззивна жалба, подадена от П. П. П., против решение
№1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на ВОС, гр. о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от П. П. П. против Община
Варна иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в следствие на попадане на крака на ищеца
на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено
стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на
българо-съветската дружба, в частта му за разликата над 10 000лв. до
80 000лв.; 2/ П. П. П. е осъден да заплати на Община Варна сумата от 300лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 80 000лв.
Въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Във въззивните жалби и в отговора не са направени доказателствени
искания.
С цитираното определение от разпоредително заседание СЪДЪТ е
назначил служебно, при наличието на съответните процесуални предпоставки
и съобразно указанията, дадени с цитираното в определението ТР №1/2013 от
2
09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебно-техническа експертиза с посочени
задачи.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам
подадения отговор по въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба на
насрещната страна. Поддържам подадения отговор по въззивната жалба на
насрещната страна.
Ю.К. П.: Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. Поддържам
подадения отговор по нея. Поддържам подадената ни въззивна жалба.
Оспорвам подадения отговор по въззивната ни жалба.
СЪДЪТ докладва молба от въззивника П. П. от 04.03.2025г., в която се
сочи, че назначаването на такава експертиза е в нарушение на процесуалните
правила по подробно изложени съображения.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Господин Председател, поддържам изложеното в
молбата, тъй като считам, че доколкото законът служи и в частност чл. 92 ЗС
служи с презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на
постройката върху нея, в случая стълбите, и доколкото в нито един документ
от сочените в първоинстанционното производство не е видно, че тези стълби
са част от Паметника на българо-съветската дружба, то следва тази
презумпция да работи за ищеца. Т.е считам, че в първоинстанционното
производство, предвид така събраните доказателства, се доказа, че процесните
стълби са общинска публична собственост като ако следва да се обори този
извод, това е в процесуалната активност на ответника. Следователно считам,
че не следва да бъде изслушвана експертизата по отношения на поставения
въпрос в № 4.2 в отговора на експертизата и в частност съставляват ли тези
стълби неразделна част от Паметника. Считам, че това е провеждане на
доказване при липсата на такова от страна на ответника Община Варна, която
изцяло е била незаинтересована в този процес, видно от отговора на искова
молба, видно от обстоятелството, че не се е явила в проведеното съдебно
заседание пред Окръжен съд - Варна, както и че не е сторила каквито и да е
възражения в тази връзка. Господин председател, моля да отмените
определението за допускане на съдебно-техническа експертизата в тази част
съставляват ли тези стълби неразделна функционална част към Паметника на
българо-съветската дружба.
Ю.К П.: Считам, че оспореното определение за назначаване на
експертиза е правилно. Въпросът чия е собствеността на стълбите е ключов за
решаване на делото и той не е изяснен в първата инстанция, поради което е
напълно законосъобразно и важно този въпрос да бъде изяснен, а за
изясняването му са необходими специални знания, поради което тази
експертиза е важна, с цел законосъобразно произнасяне по спора. Считам, че
3
колегата промени искането си така, както е поставено първоначално в
молбата, с оглед на вече представената експертиза, тъй като може би смята, че
становището на вещото лице е неблагоприятно за него, но считам, че е важно
този въпрос да се изясни. Поради това моля да бъде допусната тази
експертиза, да бъде изслушана и да бъде приета като доказателство по делото.
СЪДЪТ намира, че молбата на въззивника П. от 04.02.2025г.,
конкретизирана в днешно заседание с искане само за частична отмяна на
определението от разпоредително заседание в частта на назначаване на
съдебно-техническата експертиза с поставения въпрос на вещото лице: „дали
стълбите представляват неразделна функционално прилежаща част към
Паметника на българо-съветската дружба, за който е съставен АДС №
3262/21.12.2000г.“, е неоснователна и определението на съда не следва да бъде
отменяно. Това е така, защото всички описани в определението въпроси са
свързани с предмета на делото, за същите са необходими специални знания,
поради което и отговорът на този поставен въпрос е значим за правилното
решаване на делото, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. П. за отмяна на
определението от разпоредително заседание в частта му, с която е допусната
съдебно-техническата експертиза в частта й за отговор на въпроса: „Дали
стълбите представляват неразделна функционално прилежаща част към
Паметника на българо-съветската дружба, за който е съставен АДС №
3262/21.12.2000г.?“
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
СЪДЪТ докладва, че вещото лице инж. Ц. Н. е депозирало, в срока по
чл. 199 от ГПК, заключение вх. № 2196/24.03.2025г. по съдебно-техническата
експертиза.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Нямам други възражения по изслушване на
вещото лице.
Ю.К. П.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Н. – *г., български гражданин, неосъждана, с
висше образование, без родство и дела със страните по делото. Съдът
предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото
обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.
В. Л. Н.: Поддържам представеното заключение.
4
НА ВЪПРОСИ НА ВЪЗЗИВНИКА П.: Служат ли процесните стълби
за достъп до общинския имот, който представлява парк и в случай, че същите
не съществуваха по какъв начин можеше да се ползва този имот, съгласно
начина му на трайно ползване?
Ю.К. П.: Дали можем да конкретизираме. Това е имот, който е парк.
Питаме вещото лице дали само чрез стълбите може да се влезе в имота, това
ли е въпросът?
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Дали служат за обслужване на общински
имот?
Ю.К. П.: Това ли питате, дали това е единствен достъп към имота?
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е ако ги няма процесните стълби, може ли
да се стигне до Паметника?
ВЪЗИВНИКЪТ П.: Може ли да се ползва самия имот съгласно
предназначението му? Може ли да се ползва самия имот като парк, изключая
тези стълби и има ли друг достъп до този паметник?
В. Л. Н.: Започвам като хронология. Съгласно действащата КК от 2008г.
имотът попада в КК на гр. Варна, Административен район „Пр.“, където е
означен само като граници без подробности. Стълбите се явяват елемент,
предмет на специализирана КК или предходен КП, така че ние по КК не
можем да ги видим. Виждаме единствено Паметникът нанесен като контур на
сграда с № 1 и съответно имот с № 188, район 2563, имотът е 188, 181 и 610,
това са 3-те имота, през които преминават или са разположени
съществуващите, изградени на място стълби, които служат единствено и само
за пешеходно движение, и достъп до Паметника. Паметникът се намира в най-
височката част на имот 188 по КК и до него има достъп по алея, която е от
северната страна. Тя е означена с отделен № 608 по КК, но пешеходното
движение се извършва по тези стълби, които намират отражение в предходни
кадастрални планове. Започвам по хронология. Първият план, действащ преди
влизане в сила на КК е КП 1977г., за който има изготвено и ПРЗ върху тази
основа от 2001г., като основата на ПРЗ-то 2001г. е КП 1977г. Отваряйки плана
1977 г. виждаме, че там вече подробно са нанесени границите на имота с
релеф, ситуация. Ситуацията представляват тези междинни площадки и
стълби, и безспорно това е един елемент. Паметникът със стълбите
представлява един елемент, те не са разграничени от паметника. В предходния
КП 1956г. има паметник, отразен като „Братска могила“ в имот 2040, в който
стълбички не се виждат. Стълбичките са се появили в периода 1956г.-1977 г.
Най-старият план, първият, който съществува за местността, е от 1936г. Там е
отразена територията на този паметник с парка, като „естествен парк с алеи.“
Т.е информация за стълбите можем да видим единствено и само от КП 1977 г.,
в който достатъчно подробно, той е топографо-геодезически план, който
отразява с всички подробности граници, ситуация, релеф, съответно и върху
него е отразено ПРЗ-то, където вече за паметника е отреден и УПИ ІІ в кв. 5.
В заключение, тези стълби, които съм посочила в моята експертиза в т.
4.2.1, съм установила, анализирайки плановете, които са съществували и
5
съществуват, предходни планове за тази територия, че те представляват
неразделна част от Паметника и са функционално свързани с него,
предназначени единствено и само за пешеходно движение.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: какво имате предвид под „неразделна част от
Паметника“, говорим за сградата, не за обекта?
В. Л. Н.: Да, говорим за сградата.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Говорим от архитектурна гледна точка, може
би не случайно започнахте с Вашата специалност?
В. Л. Н.: То е като архитектурен ансамбъл.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Говорим от гледна точка на съществуването
на сградата, функцията на сградата?
В. Л. Н.: Функцията на сградата, така разположена – в най- високата
част на имота, на кота приблизително 110 м., няма друг пешеходен достъп до
сградата. От алеята има достъп с автомобил и може да се стигне донякъде.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Не говорим за автомобил, говорим
пешеходно?
В. Л. Н.: Да, тази алея е за пешеходно, от северната част на паметника
може да се стигне до него, както е главната алея, то е улица, не алея,
предназначена за автомобилно движение, там може да се паркира автомобил и
да се качи човек с доста голяма денивилация по алеята от северната страна и
да достигне до Паметника. От южната страна достъпът до Паметника е
единствено по посочените стълби.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Защо казвате, че е част от сградата?
В. Л. Н.: Стълбите са част от ансамбъла. Паметникът представлява
ансамбъл.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Имат функционалното предназначение да
осъществят нормален пешеходен достъп до сградата?
В. Л. Н.: Да, имат функционалното предназначение да осъществят
нормален пешеходен достъп до сградата.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Говорим за сграда 1 по КП както е заснета.
Неразделна част от сграда 1 ли са?
В. Л. Н.: Не, осигуряват пешеходния достъп до сградата, за да бъда
максимално точно и те попадат в 3 имота: 188 - общинска публична
собственост - за селищен парк, градина; 181 - общинска частна собственост -
за селищен парк, градина и 610 – общинска част собственост – за площадка.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е под неразделна част сте имали предвид от
архитектурния ансамбъл?
В. Л. Н.: Стълбите представляват един елемент от архитектурния
ансамбъл, а не от сградата. Сградата си е самостоятелен обект, тя е отразена.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Казвате, че според данните, които са събрани
по делото, мястото на настъпване на инцидента са тези 3 стъпала?
В. Л. Н.: Да, тези 3 стъпала, които се намират в 188, общинска публична
собственост - за селищен парк, градина.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Има ги изобразени и на приложение 5, на КП
6
от 1977 г., те са онези най-дълги и най-малко по брой стълби в долната част,
вляво?
В. Л. Н.: Точно така. След стръмното стъпало от „N на брой стъпала“ с
междинни площадки, има една междинна площадка хоризонтална, следват
тези 3 стъпала, пак голяма площадка и след това почват да се редуват стъпала.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Доколкото сте отговорили в т. 4.1.1, че
градоустройственият статут на територията, в която са разположени
процесните стълби, представлява селищен парк, градина, следва ли да се
направи извод, че попада в зелената система на града?
В. Л. Н.: Щом е селищен парк и градина, е в зелената част, да.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Ю.К. П.: Нямаме въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило изцяло поставените
задачи и заключението му следва да бъде приобщено към доказателствения
материал по делото, ведно с дадените пояснения в днешно съдебно заседания,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
заключение вх. № 2196/24.03.2025г. на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
Съобразно представената справка-декларация от вещото лице
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в общ размер от 1227.78 лв.
(хиляда двеста двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки).
ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните (Община Варна и П. П. П.), да внесе, в
едноседмичен срок от днес, по депозитната сметка на Апелативен съд – Варна
суми в размер от по 363,89 лева.
Към настоящия момент СЪДЪТ ИЗДАДЕ и ВРЪЧИ на вещото лице
разходен касов ордер в размер на внесения депозит от 500.00 лв. (петстотин
лева).
След довнасяне на окончателния размер на възнаграждението, съдът ще
уведоми вещото лице за издаване на допълнителен разходен касов ордер.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Нямам други искания за събиране на доказателства.
Представям списък с разноски.
Ю.К. П.: Няма да сочим доказателствени искания. Няма да представяме
списък с разноски.
СЪДЪТ
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА справката, представляваща списък на
разноските от П. П..
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Уважаеми апелативни съдии, господин
Председател, моля Ви да уважите изцяло предявения иск и да уважите моята
въззивна жалба, съответно да отхвърлите въззивната жалба на ответника.
Моля за кратък срок за писмени бележки, в който на база заключението и
поясненията в настоящото съдебно заседание да развия своите доводи.
Считам, че на първо място съгласно така поясненото заключение в
настоящото съдебно заседание може да се направи категоричен извод, че
процесните стълби, на които се е случил инцидентът, не представляват
държавна собственост, те не са част от сградата на Паметника, а са
приращения към самия общински публичен имот. Независимо от това,
независимо дали приемете, че процесните стълби са държавна собственост
или не, считам, че Общината категорично отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД като
възложител на работата по отстраняване на всички щети по процесните
стълби. Това е на първо място, защото с представения акт за общинска
собственост категорично се установява, че Паметникът й е предаден за
управление, това е коментирано още в първоинстанционното решение. Този
акт не е оспорен по никакъв начин, неговите констатации са задължителни за
съда.
На второ място, стълбите попадат в зелената система на гр. Варна, което
означава, че на основание чл. 61, ал. 1 и 2 ЗУТ и на основание чл. 62, ал. 10
ЗУТ, изграждането, опазването и поддържането на зелената система в
общините е възложено на Община Варна. В изпълнение на задълженията по
чл. 62, ал. 10 е приета и общинската Наредба за изграждане, стопанисване,
контрол и опазване на зелената система на Община Варна, която е приложима
без значение чия собственост е имотът, в който попада зелената система. Това
категорично е отразено в чл. 3 Наредбата. По реда на тази Наредба, чл. 59 от
същата се определят общите изисквания и правила за поддържане на
озеленени и залесени площи на територията на Община Варна - паркове,
градини и т.н. Съгласно чл. 64 от същата Наредба, реиновацията на алейната
мрежа, градското парково обзавеждане и т.н., ремонтът, се възлага на
Общината и дейностите следва да отговарят на изискванията на действащата
нормативна уредба, както и на Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
8
населението, следователно извършването на дейност по поддръжка на
стълбите в парка е възложена по силата на закона на Община Варна.
На трето място - самостоятелно основание, така породеният инцидент се
доказа в първоинстанционното производство, че е настъпил в тъмната част на
денонощието, при абсолютен мрак, бе приета съдебно-техническа експертиза
в тази част. Тези стълби не просто бяха счупени, те изобщо не се виждаха в
тази част от денонощието, а съгласно чл. 92 ЗУТ външно изкуствено
осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти,
които са публична общинска собственост, задължително се осигуряват от
общината, с цел създаване на условията за безопасно нощно движение, както
естествено и за подходящ нощен облик на населените места, обстоятелство, че
тези стълби изобщо не се виждаха, че там няма осветление от десетки години,
че Общината изцяло в условията на безстопанственост се отнася към този
недвижим имот и тези факти са ноторни известни, следва да бъде единствено
в нейна тежест, и тя следва да отговаря на база тези 3 самостоятелни
основания, извън собствеността на процесните стълби по реда на чл. 92 от ЗС,
поради което и в случай на отхвърлителен диспозитив, ищецът няма да може
да предяви своите права срещу държавата, тъй като възложител на самия
ремонт, е Община Варна, а не е държавата.
Съгласно всичко гореизложено, Ви моля за постановяване на съдебното
решение и моля да ни присъдите всички съдебно-деловодни разноски, сторени
на двете инстанции, няколко експертизи, държавни такси.
Ю.К. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената от
нас въззивна жалба. Моля да ни предоставите подходящ срок за представяне
на писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в срок до 09.04.2025 г.
включително, да депозират в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9