Р
Е Ш Е
Н И Е
№538 12.01.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка П.
и с участието на прокурора Константин
Тачев
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова
административно дело № 364 по описа
за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава единадесета от АПК вр. с 285 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по
исковата молба с правно основание чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС на И.И.К. ЕГН
********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с
искане да бъде осъдена да заплати парично обезщетение в размер на 100 000лв за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на
администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяваща се в неосигуряване на
подходящи санитарно битови условия в периода месец 06.2016г. до месец 12.2017 и за периода от м.06.2019 г. до
16.06.2020 година, в който е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
затворническо общежитие от открит тип при Затвора в град Стара Загора.
Фактическите основания по исковата молба: В килия с номер 5, в която бил
настанен, считано от 02.06.2016 година били настанени 12 лишени от свобода за
първия период без възможност да ползва тоалетна от 22 часа до 06,00 часа а
изградените след месец октомври 2016 година такива били крайно недостатъчни.
Външната тоалетна била с шест клетки и мръсна. Душовете в банята, която били ползвали били крайно
недостатъчни, а водата – студена и с високо
съдържание на варовик. От 15.05.2017
година столовата била превърната в спално помещение и лишените от свобода се
хранели кой където намери. Храната на работещите била еднообразна – само
консерви. Отоплението било на твърдо гориво и те вдишвали въглищния прах,
липсвали пожарогасители и разработен
план за евакуация при пожар. Той бил лишен от медицински грижи и не му били
правени профилактични прегледи. В общежитието
липсвало библиотека и никой не работел с тях по индивидуален корекционен план.
Те нямали спортен център, а през лятото на 2016 година лишените от свобода си
направили площадка за фитнес с метална греда и уредите за спорт. ЗООТ „Стара
Загора” представлявало бивш краварник. В килиите липсвали перално и сушилно
помещение, а дрехите са си простирали отвън на двора. По време на извънредното
положение били принудени да полагат доброволен труд в района на общежитието. Те
изградили ограда за които им били обещани отпуски от администрацията на затвора.
След лятото на 2019 година им били извършвани множество нерегламентирани
проверки, поради което те били под
постоянен стрес. Храната, която получавали била с изтекъл срок на годност. Повече
от две години не били провеждани културни мероприятия и не се подменяли скъсани матраци,
спирателни кранове. Нямало обособено място за свиждане. В общежитието се говорело
масово на турски и цигански език. Всички
тези обстоятелства били наранили психиката му. Бил претърпял болки и страдания,
неудобства и унижения в резултат на
поставянето му при нечовешки условия, нарушаващи му основни права и увреждащи физическото и психическото му
здраве. Поради тези факти иска да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез
процесуалния си представител в писмен отговор, оспорва основателността на
исковата претенция като твърди, че изнесеното в исковата молба не отговаря на
действителните факти, че изтърпяването на наказанието не е имало за цел и не е
довело до посочените неимуществени вреди, а същото е съобразено с въведения от
закона и ЕКЗПЧ стандарти, при изпълнение на които се изключва правния извод за
нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Съобразно с тежестта на доказване представя
докладна записка №3255/07.07.2020г. изготвена от инспектор „СДВР” и писмо рег.
№ 6594/08.07.2020 година, а в изпълнение на съдебно разпореждане да удостовери
фактите касателно посочените от ищеца условия, са представени под опис на стр.47
и следващи по делото, том І.
Прокурора дава становище за
неоснователност на исковата претенция.
Съдът намира следното от фактическа страна на правния спор:
Ищецът е постъпил първоначално на 02.06.2016г. в ЗООТ „Стара Загора”,
преместен на 30.11.2016 г. до 25.01.2017 година в корпуса на затвора гр. Стара
Загора, а след това е наставен отново в общежитието до 13.12.2017 година.
Отново е преместен в затвора гр. Стара Загора и
върнат в общежитието на 12.06.2019 година. По време на трите си престоя
в общежитието е бил настанен в пето спално помещение. Според докладната записка,
цитирано по-горе то е с квадратура от 40,56 кв. м., като до месец май 2017 година
там са настанявани между 6 и 12 лишени от свобода. През месец май 2017 година
столовата е оборудвана в спално помещение и капацитетът на пето спално
помещение е намален на 10 човека. То се осветява от луминисцентни лампи. То
разполага с два отваряеми прозореца и е с южно изложение. То се отоплява на
дърва и въглища с печка тип „Чудо”. За дрехите и личните вещи на лишението от
свобода са осигурени гардероби и шкафове. Стените и таваните на спалните
помещения да боядисани с латекс в светъл цвят. Лишените от свобода имат
постоянен достъп до санитарни помещения от 06,00 часа до 22 часа. Не е спорно,
че от месец октомври 2016 година след направен ремонт на общежитието за спалните
помещения са изградени тоалетни, които
могат да се ползва и след 22 часа. Банята разполага с шест душа. Те се ползват
от лишените от свобода по график /лист 448-450/. Неработещите се къпят преди обед, а тези които са трудово
ангажирани след връщането от работния обект. Не се получава струпване на хора,
тъй като се прибират от работа по различно време. Не е имало сигнали, че не им
достига топлата вода, освен в случаите на аварирал бойлер, при което се вземат
мерки за отстраняване на повредата. В събота, неделя и празнични дни банята е
отворена по график, за да могат лишените от свобода да изпират дрехите си. Спалните помещения се почистват от
настанените лица всеки ден, съгласно график. В спално помещение № 5 има шест
маси. При желание и хубаво време някои от лишените от свобода предпочитат да се
хранят на открито, където има пейки и маси, но това е по лично предпочитание на
всеки. В общежитието има пожарогасители и е изготвен план да евакуация по време
на пожар. Обособена е и спортна площадка с щанги, дъмбели, лежанки, успоредка и
лост за набиране, боксов чувал и маса за тенис. Периодично се осигуряват
пособия за игри – федербал, карти за игра, шахмат и табла. Веднъж месечно и при
желание от страна на затворниците се организират турнири по канадска борба,
табла, шах, тенис на маса, силов трибой и бридж белот. Това става със
съдействието на самодейните затворнически органи, тъй като турнирите се
провеждат извън работното време на администрацията, поради заетостта на
лишените от свобода през деня. Във вещевия склад има кът с около 150 книги на
различна тематика. Има дневник, който се води от отговорника на склада – също
лишен от свобода, и всеки един може да си вземе книга при желание. Отделно, има
право и да си донесе лични книги, тъй като са разрешени за притежаване вещи. В
ЗООТ „Стара Загора“ се осигуряват смислени занимания за ангажиране на лишените
от свобода. Освен трудовата дейност и възможността за спорт, по времето и на
мястото за престой на открито, има и вечерно училище. Всяка седмица се води и
курс по вероучение, като е предоставена възможност и за задоволяване на
религиозни потребности. При покана от Старозагорски драматичен театър, лишените
от свобода го посещават. При нужда от
медицински преглед, лишените от свобода се конвоират в медицинския център,
който се намира в корпуса на затвора, а по спешност се конвоират до Центъра за
спешна медицинска помощ в града или се вика екип на място. Освен това за
времето от 6.00ч до 22.00ч лишените от свобода могат да ползват двора на
общежитието, както пожелаят – за приготвяне на храна, за спорт, за престой на
открито. Тоалетните в коридора на 3, 4 и 5 спално са изградени през пролетно
летния сезон на 2017г., а дотогава тоалетните са били отвън на двора. Сградата
винаги е ползвана за ЗООТ и никога не е била обор за животни. Тези факти се установяват и от разпита на
водения от ответника свидетел, изготвил справката З. Т..
ЗООТ „Стара Загора ползва водоснабдителната и канализационна система на
„ВиК” Стара Загора, въз основа на договор, сключен с оператора / лист 49 и следващи
от делото/. Извършен е ремонт на площадковата канализация / лист – 55 от делото/.
В общежитието се извършва дезинсекция и дератизация въз основа на договори.
Това обстоятелство се установява и от множеството фактури за закупени материали
и протоколи за извършени услуги / лист
56-97 от делото/. Закупувани са хигиенни консумативи за почистване на спалните
помещения, оборудване и тоалетни принадлежности. / стр. 236 и сл. от делото/ От
Софииска стокова борса са закупувани за
ЗООТ „Стара Загора” дърва за горене и въглища /лист 237-241 от делото/. За нуждите
на общежитието въз основа на договори за обществени поръчки са закупувани
хранителни продукти/ за осигуряване на храната на лишените от свобода / лист
254 и сл. от делото/ 9 280 от делото/.
Те консумират храна въз основа на седмични менюта, утвърдени от началника на
затвора гр. Стара Загора/ лист 281-302от делото. По делото е прието досие с документите
регламентиращи пожарната безопасност в общежитието / лист 343 и следващи / и е представен и план за действията на
състави при пожар /лист 356-358 от делото/. За исковия период ищецът е
награждаван многократно с право на домашен отпуск / лист 384 - 405 от делото.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите, посочени от ищеца
П.Х.Х. се установи, че той изтърпява наказанието си с ищеца от 2017
година. Той е в помещение, в близост до спално помещение № 5, което обитава
ищеца. Първоначално лишените от свобода
са ползвали кофи за удовлетворяване на физиологичните си нужди през нощта, а след
ремонт към спалните помещения са направени тоалетни. Банята се ползва по
график. В събота и неделя лишените от свобода имат възможност да изперат дрехите си. В спалното
помещение на К. имало двойни легла тип вишки 7-8 на брой. Според свидетелските
показания на З.Т. 5 спално помещение до месец май 2017 година е било оборудвано
с по 6 легла, гардероби и шкафове. А
след тази дата поради това, че е направен ремонт и столовата е оборудвана като
спално помещение то се обитава само от
10 човека и броят на леглата, шкафовете
и гардеробите е намален на пет. Според С.
и Х. отоплението на помещенията в общежитието се извършва с печки на дърва и въглища. Било
изключително мръсно през зимния сезон. Според свидетелите Х. и С. не били взети
никакви противопожарни мерки и постоянно
живеели в страх от пожар. Прането се извършва в миялно, на двора са изпъвали простори, за да се сушат
дрехите на лишените. Храната била оскъдна,
а на работещите давали за обяд суха
храна – консерви с изтекъл срок на годност Тя била и еднообразна. Затворниците
според С. са си направили импровизирана спортна площадка. Според свидетелските
показания на Д. спортната площадка в общежитието съществува още от месец
06.2013 година. На нея има щанги, лежанки, лостове. От администрацията са
раздавани федербал и карти за игра. Според свидетелските показания на С. от
2016 година бил поставен втори бойлер и нещата с топлата вода в банята са
подобрени. Банята се ползва по график,
които постоянно се променя. Само два
пъти в седмицата общежитието било посещавано от медицинско лице. Според С. спалното помещение на К. било 30
кв. метра, но в него имало шест двойни гардероба, шест броя легла, които заемали
20 кв. метра, имало и маса. Според свидетелските показания на Х.,*** за периода
от м.06.2019 година до м. 02.2020 година лишените от свобода вечерят където
намерят, тъй като нямало столова. Той работел в домакинството. Раздавало се по
едно ядене на човек и понякога имало и десерти. На работещите за обед се давали
консерви. В двора на общежитието имало скари, където те можели да се приготвят
храната. Но те били недостатъчни. Затворниците често се оплаквали, че
продуктите били с изтекъл срок на годност. Храната се носела от корпуса на
затвора. За работещите имало допълнително храна – по половин кофички кисело
мляко. Според Х. в спалното помещение
имало само една маса. И. не бил доволен
от условията в затвора и се оплаквал. В общежитието нямали спортни уреди, през лялото изкарвали
една маса за тенис. Имало спортен уред
за набиране и кофички. И. не спортувал, защото имал проблеми със здравето. Във вторник
и петък общежитието се посещавало
от доктор М.. По спешност е идвала и
линейка. Според Х. банята се ползва от
работещите след работа. След бягство на молдовци през есента на 2019 година на
помещенията са сложени допълнителни решетки и мерките за сигурност са засилени.
Тоалетните често се запушвали, но те били поправяни от две момчета, лишени от
свобода. По време на извънредното положение лишението от свобода са полагали
доброволен труд, но никой не ги е принуждавал според Т..
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното: Искът е допустим, но и за частично основателен.
По
допустимостта на исковата претенция:
В
практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени
от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на
чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува
възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по
отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до
нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите,
установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на
кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за
наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложената му
мярка за неотклонение „задържане под стража” и от които той се жалва, съдът
намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна
административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия на задържаното лице /на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други
битови условия в помещението, в което е бил настанен; при претендирано
обезщетение в размер на 100 000лв. за неимуществени вреди вследствие на
твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително
отношение по см. на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на
забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч.
Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/,
които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и
арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК и чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285,
ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС Твърдяната като
незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото
осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност
по изпълнение. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл. 285, ал.1 от ЗИНСЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди
се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия
при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на ГД „Изпълнение на наказанията” и
претърпяно увреждане вследствие на условията, при които изтърпява наказание
лишаване от свобода в ЗООТ „Стара Загора“ по реда на чл.203 и сл. от АПК, като
съгласно чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС с оглед твърдяното от ищеца място на
увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София
се явява доказан по основание, по следните съображения:
Предявеният
от И.К. иск е по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или
на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК.
.
Съдът намира за доказани твърденията, че
ищецът е претърпял вреди, вследствие на недостатъчна жилищна площ за периода от
02.06.2016 година до 30.11.20016 година, за периода от 26.01.2017 до 13.12.2017
година и за периода от 12.06.2019 година до датата на подаване на исковата
молба в съда. Данните от делото, основно предоставените от самия ответник,
сочат, че К. пребивава в общежитието през исковите период, при което повече от
100 дни е бил извън затвора, ползвайки домашен отпуск и е бил конвоиран до
други затвори. Помещението в което е
настане е около 40 кв.метра, с шест легла шкафчета и маси, като в него през
съотв. период до месец май 2017 година са настанявани между 10-12 лишени от
свобода. След тази дата в него са настанявани по 10 лишени от свобода. При тези
данни се следва фактическия извод за неспазени минималните изисквания на ЗИНЗС
за осигуряване на 4 кв.м. разполагаема жилищна площ от всеки затворник.
Следвало е при определяне на тази площ
следва да се отчита и несъмнено
доказаното наличие на мебели в помещенията, които със своя обем несъмнено
драстично намаляват чистата разполагаема жилищна площ, която се следва на всеки
лишен от свобода.
Необходимо е да се подчертае обстоятелството, че
минималният стандарт по националното ни законодателство от 4 кв. м. жилищна
площ при настаняване в обща килия, не съответстват на този, възприет от
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, който е 7 кв.м. /виж "Стандарти на
КПИ" - КПИ/Инф/Е (2002) 1 - Обзор 2006, § 43 ("The CPT
Standards" - CPT/Inf/E (2002) 1 - Rev. 2006, § 43). В редицата свои
решения ЕСПЧ приема, че липсата на финансови възможности за изпълнение на
задължението да се осигури минимум 4 кв. м. жилищна площ на задържано лице, не
оправдава отговорните държавни органи за неизпълнението й, доколкото основният
аргумент на държавата за неизпълнение на това й задължение се обвързва с
финансови затруднения. Според Комисията за предотвратяване на изтезанията
/КПИ/, ако затворниците /арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се
определя, като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се
отчитат и независимо от другите фактори. /вж.
решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България./. Ето
защо и отчитайки приетото в цитираното решение на ЕСПЧ по делото Нешков против
България, така установената жилищна площ, при която е поставян да пребивава
през не малка част от периода си на престой в ЗООТ следва да се възприеме, че условията са били
такива, водещи до пренаселеност. Реалната жилищна площ на помещението, в
което е настаняван К. не дава възможност на лицето свободно да се движи в
помещението, нещо повече, то е изключително ограничено. Следва да се отчете и,
че данни за изключително минималната разполагаема се жилищна площ в спалните
помещения, където е настаняван се извличат не само от писмените данни, предоставени
от ответника, а и от показанията, които
също потвърждават факта на наличие на мебелировка.
Съобразявайки практиката на ЕСПЧ
следва да се приеме, че несъмнено се удостоверява наличие на твърдян
неблагоприятен аспект на затворническа среда по време на престоя на К. *** и то
през целия му период на настаняване там. Интензитетът на същия следва да се
възприеме за особено висок с оглед приетото във въпросното решение на съда в
Страсбург, вкл. и че неговото наличие неминуемо води до настъпване на емоционални
страдания и чувство на унизеност, което от своя страна обосновава само по себе
си извод, че се явява основание за репариране на тези вреди чрез съотв.
обезщетение.
Присъствието на ищеца в тези помещения,
макар и за значителен брой дни, обаче не е било постоянно, т.е. 24 часа, тъй
като с оглед спецификата на определените му първоначално общ, а в последствие и
лек режим на изтърпяване на наказанието, това не се е налагало, а тези
обстоятелства са от значение за определяне конкретния размер на самото
обезщетение. Освен това се удостоверява по делото, че К. е работел още от
самото си постъпване в ЗООТ до освобождаването си и то на външен обект, което
безспорно доказва, че той не е пребивавал непрекъснато /24 часа/ в тези
наистина крайно неблагоприятни условия, а само през едната част от денонощието
/не повече от 10ч./ и то основно, когато е времето за спане /22,00 – 06,00
часа/ или за друг вид почивка. Именно с оглед спецификите на определените му
режими, същият е притежавал възможността да се движи свободно в двора на ЗООТ,
да пребивава извън спалното помещение във времето, което не е определено за
спане и почивка, което е надвишаващо времето, през което е бил длъжен да стои в
тези помещения, но тогава пък е следвало да ползва съотв. почивки.
Съдът намира за установено, предвид
съвпадащите твърдения на страните, че ищецът до месец октомври 2016г. е ползвал при постоянен
достъп санитарни помещения – тоалетни и баня, изградени извън сградата на
затворническото общежитие, а след това са изградени вътрешни и в общия коридор
за спални помещения три, четири и пет. Действително външните тоалетни и баня,
които не се намират в сградата, поради липса на канализация, но е имало вътре
течаща вода – умивални, кухня, не отговарят на възприетия в съвременността
жизнен стандарт, но този факт не е унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и по стандарта на чл.3 от ЕКЗПЧОС, тъй като по отношение на
физиологичните нужди в Европейските правила за затворите, възприети като
стандарт в Решението на Нешков и други против България на ЕСПЧ е казано
следното: Затворниците трябва да имат лесен достъп до санитарни помещения с
добри хигиенни условия и съобразени с правото на лично уединение. Добрите
хигиенни условия несъмнено включват вода, както и осигуряване на препарати за
почистване, което се установява от цялостно представената от ответника
документация по снабдяване в процесния период със съответните почистващи
средства и уреди. Поддържането на добрата хигиена е задължение на лишените от
свобода. Ако те разполагат със средствата и препаратите, което не е спорно по
делото, то от тях зависи да имат добрите хигиенни условия. Що се отнася до
достатъчното количество топла вода, то следва да се каже, че по делото не се
събраха доказателства да не е осигурявана такава, а напротив посредством
бойлери, лишените от свобода са имали вода за къпане по график, който осигурява
време за работещите и време за онези, които не работят. Обективно възможно и по
правилата на житейската логика е да се повреди електрически уред, както и при
едновременно ползване на топлата вода от повече на брой хора спрямо
необходимото време за нейното осигуряване, тя да не достига понякога. Ето още едно доказателство, опровергаващо
твърдението на ищеца, че с него не се отнасяли човешки. данни да са настъпвали
по време на престоя му, и не се твърдят в исковата молба, а именно ищецът да се
е разболял, без да е потърсил помощ. Профилактичните прегледи от липсата на
които се оплаква могат да се разглеждат като основателни, ако той е бил
поставен в режим, при който му е невъзможно да си ги осигури, но това не е
така. Многократно награждаван с домашен отпуск за по два дни, а освен това и
ползвал годишна почивка извън ЗООТ. През този период е могъл да извърши
профилактични прегледи. Според Европейските правила за затворите, същите трябва
да са осигурени с един общопрактикуващ лекар. Това е минималния стандарт и с
него ищецът е разполагал. Липсата на
културни мероприятия не е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, въпреки че и такива са
осигурявани на ищеца, тъй като е имал възможност за екскурзии. Книги е могъл да
си набавя свободно, като същото важи и за храната, предвид лекия режим на който
е бил поставен. Нямало е пречка да си приготвя такава, а маса за хранене му е
била осигурена, при това без да е едновременно с всички затворници.
Кумулативното въздействие на условията има решаващо значение за преценката, че
са понесени неимуществени вреди, дори и за тези, които стоят вън от съмнение,
защото е обусловена от тяхното установяване – какви са били по съдържание, с какъв
интензитет, могли ли са и засегнали ли са правото на лична неприкосновеност, на
чест и достойнство, на удовлетворяване на основни жизнени потребности.
Условията, при които ищецът е бил поставен, са ограничителни по отношение само
на свободното му придвижване, защото работейки той е имал достатъчно движение и
не е бил затворен, за да страда от липсата на двигателна активност и общуване.
Ето защо в настоящия случай, външната тоалетна до октомври 2016г., макар и
неотговаряща на съвременните стандарти за санитарни помещения вътре в сградите,
свързани с канализация, не може да се приеме за факт, представляващ унизително
отношение към ищеца, което е породило вреди, стоящи вън от съмнение. Важното е
да е имал свободен достъп до санитарното помещение, а хигиената му се осигурява
от самите лишени от свобода, чрез предоставените средства и материали за
почистване. Последните се дължат от ответника, а действията по почистване са
отговорност на самите лишени от свобода. Установените условия на изтърпяване на
наказанието се характеризират със свободно движение през деня, без
продължителен престой на закрито, с периоди на домашен престой, с възможност за
притежаване на книги, за приготвяне на храна,
хранене извън общежитието на обяд през работните дни, къпане след работа,
поради което не са могли да поставят естествените човешки нужди в невъзможност
за спокойно удовлетворяване, нито да засегнат инстинкти, които водят до
чувствата на неудобство и унижение. Лекият режим на изтърпяване не предполага
тази интензивност на принудата, която е присъща на строгия и специалния, при
които лицата нямат право на работа, затворени са в помещения, оборудвани много
по-тежко за сигурност и постоянно заключени.
Страхът от пожари е негово субективно
усещане, което не е породено от бездействие на ответника, предвид представеното
на досие с документи, регламентиращи
пожарната безопасност в ЗООТ „Стара Загора”. От тази документация се
установява, че има и план за действие при пожари и задължение и запознаване с
местата на противопожарните уреди, видове уреди и работа с тях. Има и външна фирма, която осигурява
служители, които да работят в извън работно време на територията на затвора и
общежитията. С това страховете на ищеца не са породени от бездействие на
ответника, а от неговото неудовлетворение да се отоплява с дърва и въглища,
което не е необичайно за съвремието ни като избор на начин на отопление.
Що
се отнася до претенцията, че е унизително в бивши стопански постройки да се
организират спални помещения за лишени от свобода при общ и лек режим, то
настоящия състав счита, че това обстоятелство не се установява по делото, а
дори да е така, то правно значение има пригодността на сградата да осигури
светлина, въздух, топлина, уединение, спокоен сън, хигиена. Стандартите за условия, които не изтезават и
не унижават са спазени, поради което не е налице основанието по чл. 284 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата. Законът задължава държавата да
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание – светлина,
топлина, храна, условия за работа, за спорт, които са налични, макар да не му
харесват на ищеца, но те са по възможност на ответника, които са съобразени с
уважението към човешкото достойнство, тоест не засягат основните права, които
са функция на естествените нужди, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането – в случая ищецът работи,
а начинът на изпълнение на наказанието е да пребивава през нощта и в почивните
дни в общежитието, при което има достъп до вода, храна, легло, спално бельо,
самостоятелно ползване на тоалетна, книги и площадка за физически упражнения с
уреди, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането,
здравословното и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани – лекар е
осигурен през два дни в седмицата и при необходимост, която не е възникнала за
ищеца, а физическото му оцеляване и цялост са гарантирани. От установеното по
делото бездействие да се изградят вътрешни тоалетни до месец октомври 2016 година не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно
усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание, съдът следва да
прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия
за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича – няма
данни достъпът до външната тоалетна да е бил възпрепятстван, нито да е липсвало
уединение при нейното ползване.
Не се доказаха твърденията ни ищеца, че
по време на извънредното положение е бил принуден да полага доброволен труд.
Вярно, че този труд е незаплатен, но с него се намалява размера на наложеното
му наказание.
Мерките за сигурност, които е
предприела затворническата администрация след извършено бягство от общежитието
е резултат на вмененото й задължение да следи за реда и сигурността в местата
за лишаване от свобода.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 60 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. .
Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието
Следва да се има впредвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен
характер. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на
овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото
"Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за определяне
размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лицето е бил поставено в условия на нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност; периода на исковата претенция
/времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото
достойнство/; предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по
делото "Нешков и други срещу България” и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС съдът приема, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 1000 лв.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от И.И.К. иск срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и
доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразна административна дейност на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, поради което исковата претенция се явява
доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв. В останалата си част до
размера на претендираното от ищеца обезщетение от 100 000лв., искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Воден от тези мотиви и на основание чл.235 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София да заплати на И.И.К. ЕГН ********** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора гр.
Стара Загора, изразяваща се в неосигуряване на подходящи санитарно битови условия в ЗООТ „Стара Загора” при затвора гр. Стара
Загора за периода от 02.06.2016 година
до 30.11.2016 година, за периода от 26.01.2017 година до 13.12.2017 година и за
периода от 12.06.2019 година до 16.06.2020 година, като отхвърля иска до
претендирания размер от 100 000 лева и за периода от 30.11.2016 година до
25.01.2017 година.
Решението подлежи на обжалване пред три членен състав
на АС Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните и на
прокурора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: