Решение по дело №270/2019 на Районен съд - Айтос

 

Р Е Ш Е Н И Е

     №                                         02.10.2019г.                     гр.А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 А.ки Районен съд в публично  заседание на 02.10.2019г /втори ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета / година, в състав:

                                                        Районен съдия:Мария Дучева

 

СЕКРЕТАР:..  Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 270/2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д.М.М., ЕГН: ********** *** , против Наказателно постановление № 19-0237-000277/18.07.2019г на Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-А., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят Д.М.М., редовно призован, се явява лично и с адв.А. в съдебно заседание - поддържа жалбата в частта относно искането за пълна отмяна на НП. Оспорва фактите и обстоятелствата, възприети в АУАН и констатациите, отразени в НП. Сочи, че НП страда от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебната фаза и на това основание следва да бъде отменено изцяло.

Административно - наказващият орган Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-А., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща представител.

            Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

            Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 06.07.2019г около 11,00ч свид.Д.Р. , Я.Т. и Д.Ж. изпълнявали служебните си задължения в гр.А. по ул.“Славянска“ в близост до бензиностанция „Шел“, когато забелязали л.а. *** с рег. № *** да извършва забранена маневра „завой на ляво“. Свид.Ж. спрял автомобила за проверка и установил, че водач е Д.М.М. . На водача бил съставен фиш за констатираното нарушение и в процеса на разговор свидетелите , установили че жалбоподателят не е съсредоточен, отговаря забавено и неадекватно. Свид.Р. решил да тества жалбоподателя дали не е под въздействие на алкохол и наркотици. Нарушителят категорично отказал и двата теста, след което свид.Р. решил да го отведе в сградата на РУ-А. за съставяне на АУАН и ЗПАМ. В сградата на РУ-А. свид.Р. многократно обяснил на жалбоподателя какви ще бъдат последиците за него ако откаже тестването. Жалбоподателят се интересувал дали двата теста са свързани и дали може единия да засече веществата, които се изследват от другия, след което склонил да му бъде направен тест за употреба на алкохол, който отчел три нули. Тест за употреба на наркотични вещества жалбоподателят категорично отказал да му бъде правен, въпреки това свид.Р. издал талон за медицинско изследване.

При така изяснената фактическа обстановка и установяване автора на нарушението свид.Р. пристъпил към издаване на АУАН сериен № 935677/ 06.07.2019г. по АУАН постъпило възражение от жалбоподателя с вх.№237000-2252/09.07.2019г, по което АНО извършил проверка и били съставени 2бр.докладни записки от 16.07.2019г (л.10-11), в които се отразило, че възражението е неоснователни и следва да се издаде НП. Въз основа на посочения АУАН АНО издал обжалваното НП № 19-0237-000277/18.07.2019г на Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-А., в което изцяло възприел фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението, посочена в текста на АУАН.

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

                Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                    Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 12.08.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                    За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.          

В хода на настоящото изложение съдът не може да се съгласи, със защитната теза на жалбоподателя, че от контролния орган е нарушена процедурата по констатиране на нарушението и жалбоподателят неправомерно е бил санкциониран.

От разпитите на свид.Р. , Т. и Ж. по делото недвусмислено се установи, че Д.М. е управлявал л.а. *** с рег.№ *** и при покана от страна на свид.Р. да бъде тестван за употреба на наркотици, категорично е отказал. Съдът счита, че задължението създадено с чл.174, ал.3 ЗДвП се отнася именно до хипотезата, когато лицето е водач на „моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина” и в това качество откаже да бъде тестван за алкохол. Изложеното в пълна степен се отнася за жалбоподателя, т.к. в моментът, когато е поканен да бъде тестван за алкохол нарушителят е имал качеството „водач” на МПС. Изпълнителното действие – отказ да бъде тестван, е извършено от нарушителя. В конкретния случай няма значение дали жалбоподателя е бил употребил наркотици, което той отрича. За съставомерността на нарушението няма значение дори, че М. се е съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол. Това не изключва отговорността му по посочената законова разпоредба.

На следващо място съдът не се солидаризира със защитната теза на нарушителя, че процедурата е опорочена, понеже от контролният орган не е издаден „протокол “ по чл.5, ал.2 НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно посочената законова разпоредба „Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача“. Следователно  посоченият от защитата протокол (и доколкото съда се запозна с текста на Приложение №2 към Наредба №1) отразява резултата от извършена проверка . След като жалбоподателя многократно е отказал да бъде тестван, то тогава оправдано контролният орган не е издал Протокол по чл.5, ал.2 от Наредбата, т.к. в текста на този протокол няма графа, в която да се впише, че лицето отказва. Следователно такъв протокол трябва да бъде издаден само в случаите, когато проверката се е състояла, а в конкретния случай съдът не констатира нарушение на процедурата.

Що се отнася до показанията на свид.Х. М. и А. Р., съдът прецени да не кредитира с доверие същите по няколко съображения: на първо място-близката родствена и приятелска връзка с нарушителя. На следващо място ,никой от тях не е присъствал на проверката в сградата на РУ-А. и не е свидетел на отказа на нарушителя. Двамата свидетели дори не знаеха, че Д.М. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. И не на последно място – и двамата не могат да гарантират, че нарушителят не е употребил наркотици. Дори и това да беше така, пак нямаше да има значение, защото законодателят е въздигнал в състав на нарушение- отказът водачът да бъде тестван, а с поведението си Д.М. консумира състава на посоченото адм.нарушение.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО беше доказано нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 ЗДвП, извършено от нарушителя М.. Наложеното наказание съответства на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП, като текстът сочи точен размер на наказанието „Глоба“ и „Лишаване от права“, в които смисъл на АНО не е дадена възможност да съобрази размера на двете наказания в някакви граници съобразно смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства. Сам законодателят е отчел високата степен на обществена опасност на нарушението и умишлено не е предвидил наказанието в някакви граници , а го е посочил като константа- Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от права за срок от 24 месеца, от които стойности АНО не може да се отклони по свое усмотрение.

           Съдът прецени НП като правилно и законосъобразно и на това основание следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът

 

                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП  № 19-0237-000277/18.07.2019г на Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-А. , с което на Д.М.М., ЕГН: ********** , адрес: ***  на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                 Районен съдия:………….