Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№1822 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД с цена на иска 5000 лв.
Производството по гр.д.
№ 1822/2016 г. по описа на РС Плевен е образувано по подадена искова молба от И.Й.Г.,
ЕГН********** ***, в която след постъпилите уточнения на исковата молба вх.№
9788/20.04.2016г. и вх.№ 11189/09.05.2016г., се твърди, че ищеца през м.февруари 2014г. е
обжалвал решение по гр.д.№ 1076/2013г. по описа на РС-Троян пред ОС-Ловеч, за
което е образувано гр.д.№ 210/2014г. по описа на ОС-Плевен. Твърди, че ОС-Ловеч
се е произнесъл с решение на 15.05.2014г., като е указал на ищеца правото му на
обжалване пред ВКС. Твърди, че за приподписване на касационната жалба на ищеца
е назначен адвокат *** С. от ЛАК, който не изпълнил исканото от съда и по тази
причина касационното обжалване било прекратено. Твърди, че след това е бил
назначен втори адвокат от ОС-Ловеч и отново се случило същото. Твърди, че по
този начин ищеца бил лишен без негова вина от касационно обжалване и справедлив
съдебен процес. Твърди, че с гореописаното на ищеца е причинен стрес, депресия,
унижение и психически тормоз. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. за претърпените неимуществени вреди, в едно със законната
лихва от считано от м.февруари 2014г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че
исковете са неоснователни и недоказани. Твърди, че като се проследи развитието
на цитираното в исковата молба в.гр.д.№210/2014г., по описа на ЛОС, от
постъпване на въззивната жалба в съда на датата 8.04.2014 г. се установява, че
неговата продължителност не нарушава изискването за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, в какъвто смисъл е извода, направен от Специализираното
звено на Инспектората на ВСС, по повод проверка по заявление №РС-15-368/15.10.2015
г., приложено към исковата молба от Г.. Твърди, че след постъпване на
въззивната жалба в съда на 8.04.2014 г. делото е било насрочено за 9.05.2014 г.
и съдът се е произнесъл с решение на 15.05.2014 г. т.е. дори преди да е изтекъл
едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.235 ал.5 от ГПК. Твърди, че
след това на 18.06.2014 г. против това решение на ЛОС е подадена касационна
жалба директно до ВКС/а не чрез ЛОС до ВКС/, която е била нередовна и с
разпореждане на председателя на ЛОС №765/19.06.2014 г. същата е оставена без
движение. Твърди, че на 1.07.2014 г. с определение №566/1.07.2014 г. ЛОС е
предоставил на И.Й.Г. правна помощ, като е изпратено писмо до АК-Ловеч за
определяне на адвокат от НБПП, който да го представлява в това производство.
Твърди, че на 8.07.2014 г. е постъпило уведомително писмо от АК-Ловеч, с което
съдът е уведомен, че за адвокат, който да представлява Г. е определен адв.*** С.
от ЛАК и ЛОС в същия ден с определение №587/8.07.2014 г. е назначил адв.С. за
процесуален представител на Г.. Твърди, че на 9.07.2014 г. адвокат С. е поискал от ЛОС да му
предостави препис от решението и такъв му е предоставен. Твърди, че отново е
оставена без движение касационната жалба
на Г.
с разпореждане
№904/21.07.2014 г. и
той е подал
жалба-уточнение с
вх.№5061/30.07.2014 г. Твърди, че тъй като нередовностите не са били
отстранени, с разпореждане №981/5.08.2014 г. ЛОС е върнал касационната жалба на
И.Й.Г. чрез назначения му особен представител адв.*** С., което
разпореждане е подлежало
на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му.
След изтичане на
срока за обжалване и влизане
на разпореждането в
сила с писмо изх.№2526/25.08.2014 г. делото е
върнато на ТРС като първа инстанция като свършено. Излага съображения, че от
постъпване на въззивната жалба в ЛОС на 8.04.2014 г. до връщане на делото в ТРС
като свършено от страна на ЛОС на дата 25.08.2014 г. са изминали точно 4 м. и
17 дни, който срок в никакъв случай не може да бъде квалифициран като
продължителен. Твърди, че на 14.11.2014 г. с вх.№7270/14.11.2014 г. е постъпила
тъжба от И.Й.Г. и делото е изискано от ТРС с писмо изх.№3214/18.11.2014 г. След
като делото е получено от ЛОС, той веднага е изпратил делото на ВТАС ведно със
становище по реда на чл.255 от ГПК на 26.11.2014 г. Твърди, че след произнасяне
на ВТАС с акт, с който е отхвърлена молбата за бавност на И.Й.Г. и по този акт
се е произнесъл ВКС, делото е върнато от ВКС в ЛОС на 7.01.2015 г. Твърди, че
на 7.01.2015 г. И. Й. е
подал жалба за
„неуведомяване" и с разпореждане №21/8.01.2015 г.
съдът е разпоредил
да се уведоми жалбоподателя за постановеното
определение на ВКС, въпреки липсата на такова задължение от страна на ЛОС, тъй
като ВКС е постановил окончателен съдебен акт, за който не следва да се
уведомяват страните по аргумент от разпоредбата на чл.7 ал.2 от ГПК. Отново
делото е върнато на ТРС като свършено с писмо изх.№43/8.01.2015 г. Твърди, че
на 12.02.2015 г. с вх.№984 е изискано от ВКС ч.гд.№7216/14 г. на ВКС, ведно с
приложените към него дела, като с писмо изх.№492/17.02.2015 г. е изпратено
писмото от ВКС на ТРС за сведение и изпълнение. Изискано е с
вх.№1080/17.02.2015 г. цялото производство по делото от Апелативен съд-Велико
Търново и това писмо е изпратено по компетентност на Районен съд-Троян с
изх.№550/19.02.2015 г.ТРС е уведомил с писмо вх.№ 1340/26.02.2015 г., че делото
е изпратено на ВКС.
Твърди, че е постъпила жалба във връзка с назначаване на
служебен защитник с вх.№2405/8.04.2015 г. от И.Й.Г., която е изпратена по
компетентност на ВКС. Твърди, че на 18.06.2015 г. е постъпила касационна жалба,
озаглавена "поредна жалба" с вх.№3449/2.06.2015 г. от И.Й.Г., която е
върната като просрочена, както и жалба с вх.№3590/8.06.2015 г. срещу
разпореждане №98/5.08.2014 г. по делото която също е върната с разпореждания съответно
вх.№703 и вх.№704/18.06.2015 г. Твърди, че е подадена касационна частна жалба с в.№4441/2.07.2015
г. , която след размяна на книжата е изпратена на 20.07.2015 г. на ВКС за
произнасяне. ВКС с определение от 1.10.2015 г. е потвърдил разпореждане №703/18.06.2015
г. на ЛОС и на 5.10.2015 г. С писмо с изх.№2698 делото е върнато като свършено
на ТРС. Твърди, че е отразено в деловодната система, че продължителността на
делото е в рамките на 1-3 месеца от датата на образуването му, т.е от 8.04.2014
г. до 15.05.2014 г. Следователно ЛОС в изпълнение на съдопроизводствените
правила е постановил своето решение в разумен срок. Ловешки окръжен съд счита,
че искът на И.Й.Г. е недоказан. Излага съображения, че действително
отговорността на ответника в този случай е обективна, но тя следва да бъде доказана
посредством пълно и главно доказване от страна на ищеца, но в случая според
Ловешки окръжен съд това не е сторено. Твърди, че не са представени
доказателства за реално влошаване на здравословното състояние на ищеца чрез
медицинска експертиза и документи, че по време на развитие на производството по
в.гр.д.№210/14 г. по описа на ЛОС да е търсил лекарска помощ и да е претърпял
лечение, не е констатирано заболяване, конкретно възникнало или обострено именно
поради разглеждане и решаване на делото в разумен срок от ответният съд, не са
посочени и свидетели, посредством които да се установи неговото емоционално и
психическо състояние към онзи период от време. Счита, че ищецът не е ангажирал
и не е приложил към исковата молба никакви доказателства във връзка с
твърденията си, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че
размерът на иска от 5000 лв. е силно завишен и не съответстващ на принципа на
справедливост, както и на трайната съдебна практика по аналогични казуси.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В ТР №3/04 г. на ВКС и практиката на
съдилищата в тази връзка е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В
случая Ловешки окръжен съд счита, че такива обстоятелства, на които трябва да
обосновава преценката си съда са колко дълго е продължило разглеждането на
делото, дали решението е постановено в едномесечния срок, своевременно ли е
администрирано делото по подадените жалби и молби на Г., има ли влошаване на
здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху
живота му, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането.
Счита, че в този смисъл следва да се съобрази задължителната практика на ВКС
относно методологията за определяне на обезщетението, а именно глобално и с
оглед особеностите на всеки конкретен случай, като следва да се имат предвид
съдебните разрешения на подобни казуси. Моли, искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от писмо вх.№ 2344/08.04.2014г., че с него
е постъпила в ОС-Ловеч въззивната жалба на *** Й.Г. срещу Решение по гр.д.№
1076/2013г. на РС-Троян.
Видно е, че с Решение № 147/15.05.2014г., постановено
по в.гр.д.№ 210/2014г. по описа на ОС-Ловеч, е потвърдено решение №
20/14.02.2014г. по гр.д.№ 1076/2013г. на РС-Троян. Посочено е, че решението
може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението пред
ВКС.
Видно от
касационна жалба/озаглавена тъжба/, същата е подадена от И.Й.Г. до ВКС и е
заведена с вх.№ 5542/12.06.2016г. Същата с Писмо № 153/13.06.2014г. е изпратена
по компетентност за администрирането й до ОС-Ловеч, където е заведена с вх.№
4033/18.06.2014г. С разпореждане № 765/19.06.2014г. касационната жалба е
оставена без движение и на жалбоподателя е дадена възможност да отстрани
посочените нередовности на касационната жалба.
С декларация-заявление вх.№ 4298/27.06.2014г. И.Й.Г.
е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да
му бъде предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.94 ГПК за
приподписване на касационната му жалба от адвокат.
С определение №566/1.07.2014 г. ЛОС е предоставил
на И.Й.Г. правна помощ, като е изпратено писмо до АК-Ловеч за определяне на
адвокат от НБПП, който да го представлява в това производство.
Видно от Уведомително писмо вх.№ 4571/08.07.2014г.
от АК-Ловеч в отговора на изпратеното от ЛОС писмо № 520/2014 и на основание
чл.26, ал.1 ЗПП по в.гр.д.№ 210/2014г., на И.Й.Г. е определен адвокат *** С. ***,
вписан под № 5095 в Националния регистър за правна помощ.
Видно от определение №587/8.07.2014 г. ЛОС е назначил адв.С. за процесуален представител
на Г..
Установява се от молба № 4612/09.07.2014г., че адвокат
С. е поискал от ЛОС да му предостави препис от решението и такъв му е
предоставен.
Видно от Разпореждане №904/21.07.2014г. е оставена
отново без движение касационната жалба
на И.Г..
Установява се от „жалба“ вх.№ 5061/30.07.2014г., че
същата е подадена от адв.*** Г. в качеството му на процесуален представител на И.Г., в изпълнение на разпореждане №
904/21.07.2014г.
Видно от Разпореждане № 981/05.08.2014г., ЛОС е
съобразил подадената „жалба“ вх.№
5061/30.07.2014г., като е посочил, че само е конкретизирано искането, но не е
приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради
което е върнал касационната жалба на И.Й.Г. против решение по гр.д.№ 210/2014г.
на ОС-Ловеч. Посочено е, че разпореждането може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.
Установява се от Касационна жалба-изложение вх.№
4297/27.06.2014г., че същата е подадена от И.Й.Г..
Установява се от жалба вх.№ 2405/05.04.2015г., че И.Г.
е изразил недоволство от неизпълнение на задълженията на адв.С., поради което И.Й.
е бил лишен от касационно обжалване. С резолюция жалбата е оставена без
движение за уточняване на искането. С Разпореждане № 428/14.04.2015г. жалбата е
изпратена по компетентност на ВКС, тъй като жалбата представлява уточнение на
вече подадена жалба, по която делото е изпратено във ВКС.
Видно от „Поредна жалба“ вх.№ 02.06.2015г. И.Г. е уточнил искането си от съда, като е посочил,
че иска от съда да си върши работата, тъй като той е недоволен постановеното
решение по в.гр.д.210/2014г. по описа на ОС-Ловеч, срещу което е подал
касационна жалба. Счита, че след това е настъпил хаос, тъй като съдът е
назначил адв.С., който не е отстранил нередовностите на касационната жалба и
ОС-Ловеч е върнал касационната жалба.
Установява се от Жалба вх.№ 3590/08.06.2015г. и Жалба
вх.№ 4113/18.06.2015г., че адв.*** С. е посочил, че И.Г. е недоволен от
връщането на касационната жалба и желае допускане на касационно обжалване.
С Разпореждане № 703/18.06.2015г. е върната „поредна
жалба“ с вх.№ 3449/02.06.2015 на И.Й.Г., както и жалба с вх.№ 3590/08.06.2015г. срещу разпореждане № 981/05.08.2014г.
по гр.д.№ 210/2014 на ЛОС, като просрочени.
Видно от 38
броя заявления/л.56 до л.93 от делото/, И.Г. е изпратил съответния брой писма,
за които е снабден с изходящи номера. Същите са от 06.03.2014г. до
30.12.2015г.
Установява се от Медицински справки от медицински
център – Затвора Ловеч за здравословното състояние на И.Й.Г., че последния се
води на диспансерен учет за диабет-изт.характеропатия-смесен тип у дисоциална
личност. Придружаващи заболявания: хондропатия ретропатели син. Освидетелстван
от ТЕЛК във връзка с психиатричните си проблеми. През 2013г. двукратно
хоспитализиран с диагноза артралгия генус синистра/по данни на пациента
вследствие на стара травма от преди 15 години/. Поставена е диагноза
хондропатия ретропатели в ляво.Плика синовиалис медиа синдром на ляво коляно.
Изписана е медикаментозна терапия, която пациента не е пожелал да изпълни. По
време на хоспитализацията са установени високи стойности на кр.захар и е приета
диагноза новооткрит диабет ИНЗТ. За периода от 01.03.2014г. до 01.03.2015г. е
предписана диета № 9. На 09.02.2015г. е направено изследване на кръвно-захарен
профил и на пациента е предложен консулт с ендокринолог и кардиолог, които
пациента отказва. Дни по-късно във връзка с назначено от Ловешкия съд
освидетелстване е прегледан от ендокринолог. След прегледа е прието, че
пациента не спазва ХДР, консумира неподходащи храни, закупени от лавката и
лечението трябва да се промени с включването на инсулин. От 19.03.2015г. е на
терапия с инсулин. Понастоящем пациента получава диетична храна, не споделя
оплаквания и по своя воля не пие част от предписаните му
медикаменти/метформин/.
Видно от Медицинско направление от ЦСМП Троян, на
04.12.2015г. е установено, че И.Г. е приет с хипер гликемия и е насочен за
консулт с ендокринолог към МБАЛ Ловеч. От лист за преглед на пациент в спешно
отделение на И.Й.Г. от 04.12.2015г. е посочена основна диагноза-
инсолинозависим захарен диабет. Посочени са стойности на кръвната захар -21,2. В
допълнителен лист към листа за преглед е дадено мнение за хопитализация в
Ендокринологично отделение.
От епикриза № 11630/652 от 2015г. на И.Й.Г. ***,
Отделение по ендокринология и болести на обмяната е поставена диагноза:
Декомпенсиран захарен диабет. Усложнения: Диабетна полиневропатия, Диабетна
нефропатия. Посочена е анамнеза по данни на пациента, че от 2013г. е със
захарен диабет на инсулинова терапия. Не спазва диета. От 4 дни не си е правил
инсулина. От вчера с отпадналост, виене на свят и гадене. На 04.12.2015г.
повърнал и кр.захар била 21,2 мол/л.
Съдът кредитира показанията на св.Х.А.Х. и Л.С.Г. като
логични, взаимнокореспондентни и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че през периода 2014-2015г. И.Г. се е
оплакал, че поради дело в Ловеч за промяна на името му, се е влошило здравето
му, като му е окапала косата, тъй като делото се било проточило поради действията
на съдии и на адвокат. Влошил си състоянието и на установения му диабет. Бил е
притеснен от случващото се по делото. Случвало се било И.Г. да плаче от
случващото се по делото за промяна на имената му. Вероятно по тово време Г. е
водил и други дела, тъй като са се засичали със св.Х.Х. по делегация в София. Имало
е случаи при които И.Г. се изпотявал и припадал, налагало се да бъде поливан с
вода за да се оправи. Известно време, Г. отказвал храна. Това се случвало през
2015г. Ищеца страда от диабет, но първоначално му е предоставяна обща храна, а
след това му е издадено предписание и му
е предоставяна храна, съобразена с болестта му. Влошаването на здравословното
му състояние е било в резултат на стрес, както и във връзка с някакво радио в
затвора. Ищеца се чувствал зле от това, че по образувано от него дело, не е
уважена молбата му за промяна на имената му. Г. е споделил недоволството си от
работата на адвокат по това дело, който не е извършил нужното. Г. често е
изнервен и от действия на администрацията на затвора.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Юридическите лица
отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна
претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на които
е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както
и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на
работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по
повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието
доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от
15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице
следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на
работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди от виновното действие и бездействие на адвокат *** Г., който не е извършил качествено работата си, да
отстрани нередовностите на подадената касационна жалба срещу Решение №
147/15.05.2014г., постановено по в.гр.д.№ 210/2014г. по описа на ОС-Ловеч.
Ищеца твърди, че ответника- ОС-Ловеч е отговорен за действията на горепосочения
адвокат, тъй като същия е назначен за процесуален представител на И.Г. ***.
Съдът намира, че не се установява наличето на един от
елементите на фактическия състав на безвиновната отговорност на възложителя на
работата по реда на чл.49 ЗЗД. Възлагането
е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което
изпълнението е подчинено на възложителя. Няма възлагане, когато няма отношения
на зависимост между възложителя и изпълнителя на работата. Възлагането на работата
следва да се извършва в интерес на възложителя. Ловешки окръжен съд е назначил
с определение №587/8.07.2014 г. адв.С.
за процесуален представител на Г., който да приподпише подадената касационна
жалба, но съдът не е в състояние да контролира работата на адвоката и дори сам
да подбере адвоката, който да назначи за процесуален представител на лицето, на
което е предоставена безплатна правна помощ. В изпълнението на задълженията си
адвоката не е подчинен на съда. Адвокатът е физическо лице, което упражнява
свободна професия на свой риск и отговорност. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния
кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря
за причинените на клиента вреди- чл. 51 от ЗА. Отговорност на адвоката за вреди
може да бъде ангажирана ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на
пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно
някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална
възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил
дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни
средства за защита по най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. №
1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Съгласно чл.23, ал.3 ЗПП по граждански и административни дела правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. В тази връзка на ищеца И.Г. е
предоставена правна помощ с определение
№566/1.07.2014 г., като е изпратено писмо до АК-Ловеч за определяне на адвокат
от НБПП, който да го представлява в това производство. Съгласно Уведомително писмо вх.№ 4571/08.07.2014г. от
АК-Ловеч в отговор на изпратеното от ЛОС писмо № 520/2014 и на основание чл.26,
ал.1 ЗПП по в.гр.д.№ 210/2014г., на И.Й.Г. е определен адвокат *** С. ***,
вписан под № 5095 в Националния регистър за правна помощ. Видно от определение №587/8.07.2014 г. ЛОС е назначил адв.С. за процесуален
представител на И.Г.. Между съдът, предоставил правната помощ и определения от
адвокатска колегия адвокат няма отношения на зависимост, поради което не е
налице възлагане на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. При тези правни изводи, за
липса на един от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
предявения иск- възлагане на работата, при която ищеца твърди, че е претърпял вреди, съдът намира, че не следва
да се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено,
че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че назначения
процесуален представител на И.Й.Г.- адв. *** С. не е изпълнил задължението си
да отстрани нередовностите на касационната жалба, но за тези си действия той
носи лична отговорност по реда на чл.51 ЗА.
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав, не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника по делото на основание чл.49 ЗЗД и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на разноски, но не е направено искане за присъждане на
такива и не са ангажирани доказателства за направени разноски от ответника по
делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** ***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на виновното неизпълнение на задълженията на
адв. *** С., назначен за процесуален представител на И.Г. ***0/2014г. по описа
на ОС-Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: