Р Е Ш Е Н И Е № 260123
Гр. С., 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен
съд, наказателна колегия, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА М.
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното
от председателя АНД №4 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по жалба на Н.Ц.Г. против наказателно постановление №19- 0804- 002581/02.10.2019г.
на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в
размер на 200 лева за нарушение на чл.150 от същия закон. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателката,
редовно призована не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален
представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована за съдебно заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.06.2019г.
около обяд служители от РУ на МВР- С., свидетелите С.Й. и Ж.А. извършвали
патрулно постова дейност и се движели по бул. „Илинденско въстание“. Те
установили мотопед, който се движи по булеварда в посока бул. „Бургаско шосе“ и
същия е без регистрационна табела. Последвали го със служебния автомобил и със
звуков и светлинен сигнал го спрели. При проверката установили, че
управляваното превозно средство от жалбоподателката Н.Ц.Г. представлява скутер
марка „……“. Потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и
на място пристигнал екип на КАТ- С., в който бил и св. Г.Ц.Г.. Той съставил на
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение като приел че
е извършила две нарушения по чл.140, ал.1 и по чл.150 от ЗДвП.
Впоследствие, въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът
на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно
постановление като наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер на
200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150
от същия закон.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. При съставянето
на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя е
изписано кои разпоредби са нарушени от жалбоподателката. Същото е сторено и в обжалваното
наказателно постановление от административнонаказващия орган. От
доказателствата по делото по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателката към
момента на извършване на деянието не е правоспособен водач, тъй като не
притежава свидетелство за управление на МПС. Началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.
е приложил неправилно материалния закон като е наложил на жалбоподателката наказание
за извършено от нея нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно параграф 6 т.10 и т.11 от допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата е посочено следното: По смисъла на този текст от закона:
т.10- „Пътно превозно средство“ е съоръжение придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата; т.11- „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство снабдено
с двигател за предвижване с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства.
Административнонаказващият
орган в наказателното постановление е посочил като нарушение, че
жалбоподателката управлява ППС без да е правоспособен водач. От събраните
доказателства по делото по несъмнен начин се установи, че жалбоподателката Г.
наистина е управлявала ППС, а не МПС, както изисква разпоредбата на чл.177,
ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП.
От изложеното по- горе
е видно, че деянието, което е описано в акта за установяване на административно
нарушение и атакуваното наказателно постановление не представлява нарушение.
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката
не е извършила описаното в наказателното постановление нарушение и същото
следва да се отмени.
Процесуалният
представител на жалбоподателката е направил искане преди края на съдебното
заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Предвид изхода на
делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 200
лева.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №19- 0804-
002581/02.10.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- С., с което на Н.Ц.Г.
с ЕГН ********** *** на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на
чл.150 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Н.Ц.Г. с ЕГН ********** сумата
от 200 (двеста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: