№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм.
дело № 2203 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 176 АПК.
С подадена по делото молба с.д.№8686/10.06.2021г.
жалбоподателят И.И.П. ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв.С. е направила искане, за допълване
на решение № 699 от 21.05.2021 г. по адм. дело № 2203/2020 г., като съдът да се
произнесе и приеме за установено, че всички императивни законови норми за
разделяне на имот с идентификатор №10135.5549.1474 са изпълнени, няма
необходимост от представяне на мотивирани предписания за изработване на ПУП, да
бъде отменен мълчалив отказ и да бъде върната преписката на АГКК-СГКК-Варна със
задължителни указания за издаване на исканото одобрение на представения проект
и нанасяне на двете части от имота с техните нови идентификатори в съответствие
с приложената като част от проекта „Скица-проект за делба на поземлен имот
10135.5549.1474”.
В законоустановения срок, ответникът по делото не
депозира отговор по така направеното искане за допълване на решението.
Заинтересованите страни, чрез процесуалния си
представител изразяват становище за допустимост и основателност на искането.
Административен
съд – Варна намира, че искането за допълване на съдебното решение е процесуално
допустимо, като подадено в преклузивния срок и от легитимирана страна.
Искането е неоснователно, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.
176, ал. 1 от АПК, за
да се постанови допълнително решение следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1. искане направено от страна по делото, 2. в преклузивния
едномесечен срок и 3. решението чието допълване се иска да е непълно.
В конкретния случай съдът е бил сезиран с жалба
от И.И.П., чрез
пълномощника адв.С., против мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър - Варна да се произнесе по Заявление №
01-143596/25.03.2020 година.
Искането за допълване на съдебното решение, както
по чл.
250 ГПК така и по чл. 176 АПК може
да се обоснове само и единствено с обхвата на заявените по делото искания на
страните. Липсва каквото и да е искане от страна на жалбоподателя, по което
съдът не се е произнесъл, за да е налице непълно съдебно решение. С Решение № 699 от 21.05.2021 г. по адм.
дело № 2203/2020 г. съдът е отменил мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър -
Варна да се произнесе по Заявление № 01-143596/25.03.2020 година. Делото като
преписка е върнато на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър -
Варна за произнасяне по заявление №
01-143596/25.03.2020 г., в 14-дневен срок от постъпване на преписката, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
Горното е изчерпало и предмета на делото. Съдебния акт, с
който е отменен мълчаливия отказ има констативен ефект и няма за правна
последица установяване, че всички императивни норми за разделяне на имот са
спазени.
Съдът е констатирал, че ответникът е постановил мълчалив
отказ за провеждане на процедура и издаване на
краен административен акт и при липсата на мотиви, като не е изпълнено в
сроковете по чл.57 от АПК задължение да
разгледа по същество отправено до него искане. Ето защо не са
налице основанията за допълване на съдебното решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК.
С
настоящото искане се поставят въпроси, свързани с разпоредените правни
последици на вече отменен индивидуален административен акт. С тях на практика
се претендира недопустима промяна на формираното от съда волеизявление и на
постановения правен резултат.
В изложените аргументи в искането за допълване на
решението всъщност могат да се извлекат по същество и касационни основания
досежно мотивите на съда в частта, с
която е констатирано, че във
връзка с указанията на ВАС дадени в определение № 2468 от 23.02.2021г. на
Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 509 по описа на ВАС за
2021г. на основание чл. 170 ал. 2 от АПК при разпределяне на доказателствената
тежест съдът е указал на
жалбоподателката, че трябва да установи, че са били налице условията за
издаване на административния акт. Дадена е възможност на жалбоподателката да
ангажира доказателства, доколкото в ал. 2 на чл. 170 от АПК изрично е посочено,
че когато се оспорва отказ от издаване на административен акт оспорващият
следва да установи, че са били налице условията за издаването му. Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията изложени в жалбата досежно указанията на административния орган по чл.30 ал.2 АПК.
Не са направени в тази връзка и искания по доказателствата, вкл. за провеждане
на съдебно-техническа експертиза за установяване от фактическа страна наличието
на сочените по същество предпоставки. Горното не би могло да се приеме за
установено само по твърдения или поради това, че изготвилият обяснителна
записка към проект поддържа това становище. Проверка законосъобразността на отразявания
на отстояния, квадратура, конфигурация и ситуиране на поземлени имоти, сгради в
изготвен проект не са били предмет на искане от жалбоподателката. Съдът е
разпределил доказателствената тежест на страните и няма задължение служебно да
установява спорни между страни факти, както и да ангажира доказателства за
установяване на всяко едно от твърденията изложени в жалбата. Горното би било и
недопустимо. Доколкото съдът е констатирал неспазване на установената форма и допуснати
съществени процесуални нарушения от ответника в оспорения акт, то и мълчаливия
отказ е отменен и делото като преписка е върнато за произнасяне по депозирано
от жалбоподателката заявление № 01-143596/25.03.2020 година. След произнасяне в
определения от съда 14 дневен срок, в случай, че акта е неблагоприятен за
жалбоподателя за него не се прегражда правото да го оспори в предвидения от
закона срок.
В
решението, чието допълване се иска, съдът, въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон,
възприемайки за основателни наведените от жалбоподателката основания по чл.146 т.2 и т.3 АПК, е отменил
проверявания акт. С това правният спор, очертан от предмета на
първоинстанционното производство, е изцяло изчерпан.
Както
би посочено, с искането за допълване на решение на практика се поставят
въпроси, свързани с разпоредените с това решение правни последици на отменения
вече мълчалив отказ.
По изложените съображения не са налице основанията за
допълване на съдебното решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК и
съдът приема, че се е произнесъл по цялото оспорване и няма основание да
допълва решението по така направеното искане.
Предвид изложеното, Административният съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искане
обективирано в молба с.д.№8686/10.06.2021г. от И.И.П.
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.С. за допълване на Решение №
699 от 21.05.2021 г. по адм. дело № 2203/2020 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: