Р
Е Ш Е Н И Е
№
136/28.2.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 695 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова
молба, която последно е уточнена в съдебно заседание на 11.11.2021г., след
представяне на справки от ГДИН по делото, подадена от Г.С.А./Мехмед/, ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, чрез упълномощен адвокат – В.С., против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на
обезщетение в общ размер на 50 000 лева, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на исковата молба до крайното изплащане, причинени от престоя в
Ареста в гр. Кърджали от 06.09.2019г.-30.12.20219г. и престоя в Затвора гр.
Пазарджик за период 30.12.2019г.-21.01.2020г., 21.01.2020г.-15.10.2020г. в ЗООТ
гр. Пазарджик, 15.10.2020г. до 21.06.2021г. в Затвора гр. Пазарджик.
Твърденията са, че през посочените периоди при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода условията са били пренаселени килии, лоша хигиена,
хлебарки, дървеници, гризачи, мухъл и влага, без достатъчно достъп до
естествена светлина и чист въздух, вентилация; в килиите липсвало санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода. С посоченото са му причинени
неимуществени вреди, огорчение, чувство на малоценност, принуда да търпи и върши
неща противно на волята, за период от 06.09.2019г. до 21.06.2021г. Ищецът в съдебно заседание се представлява от адвокат С..
Моли да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Р.. В отговора на исковата молба се изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. В писмени бележки се обосновават подробни съображения
за неоснователност на иска. Аргументира се, че от страна на ищеца не са
подавани оплаквания за лоши условия до администрацията на Затвора гр.
Пазарджик. Счита, че е налице форсмажорно обстоятелство по компрометиране на
сградата на затвора гр. Пазарджик от лишените от свобода с действия по нейната
здравина, запушване на канали, увреждане на стени, чупене на смесители и чешми.
Основният ремонт е приключил март 2020г., като са осигурени 4 кв.м. жилищна
площ, отремонтирани килии, нова дограма, ВиК инсталация, шпакловани стени.
Прави се редовна дезинфекция и деритаризация на помещенията, премахнато е
дървеното дюшаме, а подовите настилки са теракот. Предлага съдът да отхвърли
исковата молба и моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за частична основателност на исковата претенция за престоя в Ареста
в гр. Кърджали, като счита, че претендираният размер е завишен и следва да се
приложи принципът за справедливостта.
Ищецът е представил копие на лична карта, видно от която същият е приел друга
фамилия след брак, поради което съдът е изменил определението и е конституирал
ищецът с трите имена Г.С.А..
От събраните по делото доказателства/справка л. 37, л. 39, л.41, л.71, л. 104 от делото/
се установява, че ищецът е бил настаняван в местата за лишаване от свобода,
както следва:
Престоят му в Ареста в гр. Кърджали е от 06.09.2019г.
до 30.12.2019г.
Първоначално е бил в самостоятелна килия № 5 с площ
4,96 кв.м., след което на 25.09.2019г. е настанен с друг лишен от свобода по
негово желание и писмена молба с вх. № 55/24.09.2019г. Съгласно справка на л.
104 от делото килиите в Ареста в Кърджали са 10 с площ 4,96 кв.м. и 1 с площ от
8,68 кв.м. Нямат собствен санитарен възел, а всички помещения разполагат с обща
баня и тоалетна с размери 5, 25 кв.м. с постоянно течаща топла и студена вода,
като на всички задържани се осигурява достъп
до санитарния възел по всяко време на денонощието. Стаите са обзаведени
с легла, масичка, табуретка. Спалните са заредени с дюшек, възглавница, одеяло,
чаршафи, калъфка. Постелъчният инвентар се пере всяка седмица. Метални
решетъчни врати осигуряват достъп до дневна светлина и проветривост. Има
климатик и парно. Има обособено място за каре. Храната е всекидневен кетъринг в
кутии за еднократна употреба. За престоя в Ареста в Кърджали Г.С. А. не е
подавал оплаквания.
Г.С.А. *** на 30.12.2019г., настанен в приемно
отделение и ремонтирано спално помещение, при спазване на 4 кв.м. жилищна площ
на човек, със собствен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода.
От справки по делото на л. 37 и л.71 се установява, че
ищецът на 24.01.2020г. е постъпил в ЗООТ Пазарджик. Настанен е в спално
помещение № 12, с още 3 лишени от свобода, с площ на помещението от 16.65 кв.м.
и капацитет 4 човека. Всеки разполага с шкафче за дрехи и тоалетни
принадлежности, маса и столове в стаята. От февруари 2020г. е настанен в
помещение № 17 с още 3 лишени от свобода в помещение с нетна площ 16.65 кв.м. и
капацитет 4 човека. Стаята е оборудвана като помещение № 12. От март 2020г. до
30.09.2020г. А. е пребивавал в спално помещение № 15 с още трима лишени от
свобода, нетна площ на помещението 17.60 кв.м. и капацитет 4 човека. Стаята е
обзаведена с маса, столове, легла, шкафче за дрехи. Санитарният възел е с
постоянно течаща топла и студена вода, тоалетна. В ЗООТ Пазарджик са подменени
вратите и дограмата с нови такива от ПВЦ.
Престой в Затвора гр. Пазарджик от 30.09.2020г.,
настанен първо в приемно отделение 4, при спазване изискванията на 4 кв.м.,
след което на 05.10.2020г. е настанен в четвърто отделение в спално помещение с
още 4 човека, което е с нетна площ 22,59 кв.м., разполагащо със собствен
санитарен възел, с постоянно течаща вода и топла такава по график. Всички
помещения, където е настанен ищеца, са разполагали със собствен санитарен възел
и течаща вода.
По силата на договор, външна фирма е извършвала
дезинфекция, дезинсецкия, дератизация на помещенията, за което са представени
протоколи и фактури по делото.
Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е
възложено на самите лишени от свобода, живущи там.
Достъпът до светлина е от прозорците, а в тъмната част
на деня е изкуствена. Проветрението е чрез прозорците.
От Затвора гр.
Пазарджик са представени извлечение за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ;
01.01.2016г. до 31.12.2016г. ; 01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и за 2013г., 2014г. за извършени
ремонтни дейности и тяхното финансово изражение. Ответникът представя и копие
на извлечение на хронологията за поддръжка на копрус за периоди 2015, 2016,
2017г., от където е видно, че в затвора има негативна тенденция към увреждане
на имуществото и сградния фонд; съответно е регистрирано разрушаване целостта
на настилки, стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня, тоалетна, за което е
предприет текущ ремонт през годините. През 2017г.-2020г. е осъществена мащабна
реконструкция и модернизация на сградния фонд и подобряване на битовите
условия. Ремонтът е приключил през март 2020г. Поетапно са модернизирани и
изцяло обновени санитарните възли в спалните помещения, подмяна на
електрически, отоплителни и ВиК инсталации, настилки, облицовки, дограма. Към
настоящия момент строителните дейности са завършени. Представена е справка,
ведно с извлечения и хронология на ремонтите дейности.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е свидетелят М.З.Г., който е бил с
ищеца в Ареста в гр. Кърджали през 2019г., но не може точно да посочи периода,
било е март – април 2019г. Било е за 7-10 дни. Не са били в една килия, но казва, че са едни и същи. Споделя,
че няма санитарен възел към килията, има мишки и дървеници, по две вишки, маса,
табуретка и стол, тясно било. Ходи се по график в тоалетната, а вечер някои
служители отварят и осигуряват достъп до тоалетна, други – не. Имало спално
бельо, одеяла, лампи. Нямало прозорци, а решетки към коридорите. Изкарвали ги
на каре в канцелария. От ноември 2020г. свидетелят е в затвора гр. Пазарджик.
Описва, че има вишки, маси, табуретки в стаите, постелъчно бельо, одеяла,
пръскат за хлебарки, дават препарати, метла, парцали за почистване. Имало
хлебарки и дървеници, въпреки пръскането. Подът е от теракот. В килията било
тясно, трудно се разминавали.
Другият свидетел - Г.А.Г., понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, сега бил заедно с ищеца в една килия в Затвора гр. Пазарджик, от
март април 2021г. Споделя, че имало плъхове, мишки, дървеници и хлебарки.
Казва, че е тясно в килията, която посочва 20-25 кв.м. а подът - хлъзгав. Има
алуминиева и ПВЦ дограма, метални врати.
Съдът кредитира с доверие показанията на двамата
свидетели по делото. Св. Г. и св. Г., са изтърпявали наказанието лишаване от
свобода заедно с ищеца, имат непосредствени впечатления от съвместното
съжителство, както и от обстановката в
килиите, като съдът кредитира техните показания. Техните показания не
противоречат на събраните писмени доказателства. Като е видно, че размерите на
килиите в затвора гр. Пазарджик са 20-25 кв.м., където е пребивавал ищеца с още
3 или 4 лица, има обзавеждане, осигурени са хигиенизиращи материали. Възприятията
на свидетелите, че е тясно в килиите е лично усещане. Съдът следва да съобрази
дали е спазено изискването за минимална жилищна площ, съгласно закона.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Ареста в гр. Кърджали, ЗООТ Пазарджик и Затвора
в гр. Пазарджик, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от
03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) Прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е
надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за
действия на администрацията на затворите след 01.09.2009г.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия в Ареста в гр. Кърджали, ЗООТ Пазарджик и Затвора
гр. Пазарджик за период 06.09.2019г.-30.12.20219г. и престоя в Затвора гр.
Пазарджик за период 30.12.2019г.-21.01.2020г.,21.01.2020г.-15.10.2020г. в ЗООТ
гр. Пазарджик, 15.10.2020г. до 21.06.2021г. в Затвора гр. Пазарджик. Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.
От събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в Ареста в
гр. Кърджали в самостоятелна килия № 5 с
площ 4,96 кв.м., след което на 25.09.2019г. е настанен с друг лишен от свобода
по негово желание и писмена молба с вх. № 55/24.09.2019г. Пребиваването е било
до 30.12.2019г., като са налице данни са осигуряване на постелъчно бельо, одеяла,
храна. Липсват данни за осигурената жилищна площ през 3-те месеца престой в
Ареста в гр. Кърджали. Няма данни, че ищецът е бил в килия с осигурени 4 квм.м
Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ
следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за
условията в българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а)
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против
България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията. Разбира се периодът на пребиваване в Ареста в Кърджали
е 15 години след установеното по делото Нешков и други против България, като
видно от справките се осигуряват битовите условия, храна и консумативи.
В
определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че
доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото. Данните са, че е бил
сам от 06.09.2019г. до 25.09.2019г. в килия от 4, 68 кв.м. По отношение на
престоя в Ареста в гр. Кърджали за период 25.09.2019г.-30.12.2019г. по делото
липсва информация в какви по размери помещения и с колко лишени от свобода е
бил настанен Г.А.. Ето защо при липса на такава информация и при условията на
чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, съдът е
указал на ответника, че може да приеме за доказани съответните факти, заявени
от ищеца. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на
минималната жилищна площ от 4 м², се явява доказано. С оглед
доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието по отношение единствено на пренаселеност. Това обстоятелство води
изводите на съда за поставяне на А. за период от 3 месеца в неблагоприятно
положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния
единствено за периода от 3 месеца в Ареста в гр. Кърджали.
Съгласно чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В конкретния
случай се установява, че в помещенията в Ареста в Кърджали, където е настанен
ищецът с друго лице по негова молба, има санитарен възел и течаща вода,
съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща баня и санитарен
възел с други лишени от свобода е било осигурено. Осигурявана е храна,
хигиенизиращи препарати, раздвижване.
Размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни
действия/бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН,
следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл.
52 от ЗЗД съдът приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Ареста в гр. Кърджали за период от 3 месеца се
явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото
на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от
друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване
с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция,
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да
бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия
или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС,
настоящата инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периода
на престой в Ареста в гр. Кържали от 25.09.2019г.-30.12.2019г. поради
установено бездействие на ГДИН за пренаселеност през 3 месеца следва да бъде
уважен искът за сумата в размер на 600 лв.
С оглед
указаната доказателствената тежест ответникът по делото е представил информация
за условията, наличната жилищна площ, размери на помещенията и брой на
настанени лица за периода 30.12.2019г. до 21.06.2021г. Видно от установените в
съдебното производство обстоятелства в Затвора гр. Пазарджик и ЗООТ Пазарджик,
ищецът е бил настанен в помещения при спазване изискванията за 4 кв. м. жилищна
площ, осигурени битови условия, храна, хигиенизиращи препарати и материали. Извършен
е основен ремонт на всички помещения в Затвора гр. Пазарджик, осигурени са
санитарни възли, бани, тоалетни, течаща топла и студена вода, дезинфекция.
Установява се, че Г.А. е разполагал с 4 кв.м. жилищна площ. В този смисъл
твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната жилищна
площ от 4 м², се явява оборено с доказателствата по делото, представени от
ответника за периода след 30.12.2019г. В случая се установява, че не е налице
отклонение от жизнената среда, а администрацията в Затвора гр. Пазарджик е
осигурила на А. минимално изискуемата жилищна площ през този процесен период от
30.12.2019г. до 21.06.2021г.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди за
периода от 30.12.2019г. до 21.06.2021г.
Установява
се, че в помещението, където е настанен ищецът, има санитарен възел и течаща
вода. Това се потвърждава и от свидетелските показания на Г. и Г., които също
казват, за размерите на спалните помещения и заетите места от лишени от
свобода, което отново потвърждава, че има 4 кв.м. за всеки лишен от свобода, че
има ползване на топла вода и баня, дезинфекция. Видно от
представените доказателства по делото, от страна на администрацията в затвора
гр. Пазарджик се извършва дезинсекция и деритаризация на сградите. Разпитаните
свидетели също заявяват, че се извършва. В справките от директора на Затвора
гр. Пазарджик също се сочи за извършване на тези мероприятия. Тоест от страна на
ответника са положените усилия за справяне с проблема с насекомите. Ноторно
известен факт е, че хлебарките са вид насекомо, чието унищожаване е труден
процес, но са предприети мерки от страна на администрацията в Затвора гр.
Пазарджик за решаването му. Има достъп до естествена светлина,
прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление.
Помещенията
са отпляеми от радиатори към газова инсталация. По отношение
на хигиената в помещенията: Същата е вменена като задължение на самите обитатели,
лишените от свобода. От страна на Затвора Пазарджик е изпълнено задължението за
снабдяване с хигиенизиращи препарати и консумативи. Следва да се има предвид,
че съпричастността и личното участие на ищеца трябва да допринасят за
ефективното почистване и дезинфектиране. Свидетелите
по делото и писмените доказателства сочат, че помещенията са обзаведени с
необходимите вещи - маси, столове,
шкафове, които да обслужват нуждите на обитателите.
Представиха се доказателства за извършване на дезинфекция,
дератизация и дезинсекция през процесните периоди, тъй като от страна на
ответника се представиха доказателства за извършването на тези дейности от
външна фирма по договор, като има протоколи за извършването им за процесния
период.
За целия процесен период, в съответствие със
събраните доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, които е
обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, е било
дезинфекцирано, извършена е дератизация и дезинсекция, тъй като от страна на
ответника се представиха доказателства за извършването на тези дейности от
външна фирма по договор. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. и Г.
в тази им част, че има плъхове, хлебарки и дървеници в затвора, защото
противоречат на представените писмени доказателства.
С оглед съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода 30.12.2019г. до 21.06.2021г. на А., както и
е извършвала дезинфекция и деритаризация на помещенията в затвора гр. Пазарджик
и ЗООТ Пазарджик.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че при
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора –
гр. Пазарджик при изтърпяване на наказанието на Г.А. за период 30.12.2019г. до 21.06.2021г.
не се установи същите да са нарушили чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Всички справки от
Затвора гр. Пазарджик, данните за помещенията в ЗООТ Пазарджик установяват, че
на ищеца е осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им
настанени лишени от свобода, при което е спазено изискването за осигуряане на 4
кв.м. жилищна площ. Не се доказа и накърняване на правото на А. за осигуряване
на 4 кв.м жилищна площ, съответно нарушаване на хуманно отношение към неговата
личност и достойнство. Не се доказа настъпването на неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в психически дискомфорт и неудобства при изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода", което да представлява нарушение на
чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС. Липсва един от основните
елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на
държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - незаконокъобразно бездействие за
осигуряване на жилищна площ и хигиена. Съответно установи се неоснователност на
предявения иск по отношение на пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик и ЗООТ
Пазарджик.
С оглед на изложеното, искът на Г.А. срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се
на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр.
Пазарджик за период 30.12.2019г. до 21.06.2021г., нарушаващи правата му, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан в тази му част.
Така общата сума, която съдът счита, че следва
да бъде присъдена е в размер на 600 лв. за незаконосъобразно бездействие на
администрацията на ГДИН за осигуряване на минимално жилищна площ от 4 кв.м. за
период 25.09.2019г. до 30.12.2019г. в Ареста в гр. Кърджали. Следва да се
присъди и законна лихва върху сумата, като видно от исковата молба такава е
претендирана, считано от датата на завеждане на исковата молба 21.06.2021г.
За разликата до претендираните 50 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен, включително и за периода
06.09.2019г.-25.09.2019г. за Ареста в гр. Кърджали и 30.12.2020г.
до 21.06.2021г. в ЗООТ Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик, с оглед липсата на незаконосъобразни
действия/бездействия на ГДИН.
С оглед частичната основателност на иска,
следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца.
По отношение на претендираните разноски от
юрк. Р. в полза на ответника, съдът счита,
че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като
специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд
Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на Г.С.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, сумата в размер на
600 (шестстотин) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие от неосигуряване на минимална
жилищна площ за период 25.09.2019г. до 30.12.2019г. в
Ареста в гр. Кърджали.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на Г.С.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, законна лихва върху присъдената сума, считано от 21.06.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, чрез адвокат С. против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 600 лева до предявения размер от 50 000 лева, за
престоя в Ареста в гр. Кърджали за периода 06.09.2019г. до 25.09.2019г. и
престоя в ЗООТ Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик за период 30.12.2019г.-21.06.2021г.
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да заплати на Г.С.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, 10(десет)лева разноски по делото за държавна такса.
Отхвърля искането на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ: /п/