Решение по дело №629/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 125/28.01.2025 г., постановено по АНД № 6351/2024г. районен съд-Пловдив е отменил Наказателно постановление № НП-419 от 16.10.2024 г., издадено от Министъра на земеделието и храните, с което на „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 64, ал. 3, т. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз/ ЗПООПЗПЕС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 12 ЗПООПЗПЕС.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от административнонаказващия орган. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като законосъобразно да се потвърди изцяло спорното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация- „Балкан Биосерт“ ООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Хр.М.-пълномощник, изразява становище по депозираната жалба, с което я намира за неоснователна. Моли да се остави в сила решението на ПРС и да се присъдят разноски за касационното производство.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд-Пловдив, ХХIV състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

По делото е установено, че административното обвинение се изразява в неизпълнение на задължението на контролиращите лица за въвеждане в Регистъра по чл. 16а от ЗПООПЗПЕС, в срок до 10 дни, резултатите от контролната дейност, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС, на информация за сключване, изменение или прекратяване на договора за контрол и сертификация, извършените проверки, установените несъответствия и/или нередности и приложените мерки, конкретно за въвеждане на информация за годишна надзорна проверка на Т. Ч., извършена на 01 юли 2024 г. съгласно информация предоставена със Заявление за редакция с вх. № 70-3609 от 08.08.2024 г. Съобразно законоустановения десетдневен срок, „БАЛКАН БИОСЕРТ" ООД е следвало да въведе данните, отнасящи се до проверката в Регистъра по чл. 16а от ЗПООПЗПЕС, в срок до 11 юли 2024 г.

Горното било прието, че осъществява състава на нарушението по чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС. За констатираното бил съставен АУАН № 3/10.09.2024 г., въз основа на него било издадено и спорното НП.

Въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма,но е извел извод, че при съставяне на АУАН е било допуснато нарушение на чл.42, ал.1,т.3 и т.4 от ЗАНН, като актосъставителят е пропуснал да посочи точното място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което е било сторено и от административнонаказващия орган,в нарушение на чл.52 и чл.54 и сл. от ЗАНН и е издал НП в противоречие с нормата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Прието е, че деянието описва белезите на маловажен случай. По тези мотиви е постановено обжалваното решение.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението на районен съд - Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимата в случая норма на чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС). Съобразно изискванията на въззивното производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление. Въззивният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на НП) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, убедителните съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни.

Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения.

Правилни са и изводите на районния съд по отношение на нарушения в процесуалния закон при издаване на наказателното постановление, като в допълнение следва да се изтъкне следното.

Административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено място на извършване на нарушението. Преди това, при съставянето на АУАН са нарушени изискванията на чл. 42 т.3 и т. 4 от ЗАНН, според които разпоредби актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Безспорно е установено по делото, че в акта за установяване на административно нарушение не е била уточнено мястото на извършване на нарушението, а каза се, нормата на чл.42, т.4 от ЗАНН изисква като задължителен реквизит на акта да е дадено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Тези елементи от акта са съществени, поради това, че внасят яснота в административнонаказателното обвинение и прави възможна адекватната защита на проверяваното лице. Посочената неяснота не дава възможност за извършване на съдебна проверка дали наказващият орган е установил правилно фактите и ги подвел под правилната правна квалификация. Този порок на акта е съществен и не може да го направи годен да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. В нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН това не е било отчетено и от наказващия орган, който е издал НП.

Следва да се отбележи и, че административнонаказателният процес като особен вид наказателен процес е строго формален. Целта на тази формалност е да се гарантира правото на защита на санкционирания във всяка една фаза от процеса. Нормите на закона, свързани със срокове за започване и приключване на административнонаказателното производство, съдържанието на акта и НП, съставителят на акта и издател на наказателното постановление са императивни. Казано с други думи още при съставяне на акта следва да са изяснени всички страни на деянието от субективна и обективна страна. Това правило важи с още по-голяма сила при издаване на наказателното постановление и неотчитането на пороци по съставения акт за установяване на административно нарушение е пропуск по проверката, която е задължен да извърши наказващият орган преди да издаде НП- аргумент от чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Към датата на издаване на наказателното постановление своеобразното административно обвинение следва да бъде доказано по всички пунктове. В настоящия случай не може да намери приложение и текстът на чл.53, ал.2 от ЗАНН, понеже той следва да се прилага само в изключени случаи и при ограничително тълкуване. Допуснатият порок от наказващия орган е съществен и не може да се приравни на нередовност в акта, която се санира с хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не е определено несъмнено и категорично мястото на извършване на нарушението, по начин който изключва възможности за тълкуване. Наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при индивидуализиране на деянието и очертаването на обективната му страна. Не може и част от нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правоохранителния характер на наказателните постановления. Каза се по-горе, че административнонаказателното обвинение трябва да е категорично доказано към момента на издаване на наказателното постановление, но следва да се отбележи и, че винаги неточното описване на значими съставни части на нарушението, каквото е мястото на извършване, е съществено нарушение. Поради правната си природа наказателното постановление преклудира фактите и обстоятелствата, формиращи състава на конкретното нарушение, при влизането си в сила. Отделно от това обективната страна остава неясна, нарушението непълно очертано и неиндивидуализирано, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и пълно упражняване правото на защита.

Правилен е и изводът на въззивната инстанция, че деянието за което е наказано дружеството-ответник, покрива белезите на маловажен случай.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът намира, че в настоящия случай се установява наличие на предпоставките за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Ето защо, поради липса на изрична регламентация на понятието “маловажен случай” в ЗАНН, тук намира приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. При това положение следва да се приеме, че не е административно нарушение деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В конкретния случай безспорно е установено, че дължимото действие от страна на юридическото лице е било изпълнено на двадесетия ден след посочения в закона срок и преди да бъде констатирано от контролния орган и поради това настоящият съдебен състав, намира, че извършеното от ответника по касация формално нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в това производство се явява основателна. На „Балкан Биосерт“ ООД следва да се присъди сумата от 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/28.01.2025 г., постановено по АНД № 6351/2024г. на районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.