№ 191
гр. Панагюрище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100610 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу П. Д. Ч., шест обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца- 1280,80 лева - обща стойност на неплатени
парични задължения, формирана по следния начин: 1) 259,41 лева -
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги, за
периода от т 05.12.2021 г. до 04.03.2022г., което са издадени фактури
**********/05.01.2022 г., **********/05.02.2022 г., **********/05.03.2022 г.
2) 38,16 лева - представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 28.10.2021 г. с номер + *************, по силата на който
ответникът е получил базови аксесоари Cellect trans Silicone case Galaxy A12,
Good Ram USB 3.0Flash Memory 16 GB, Energizer Max CIA5 Earphones Black,
Oxo 2.5 D Screen Glass Galaxy A12 3) 161.82 лева - представляващи неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.10.2021 г. с номер +
*************, по силата на който ответникът е получил мобилно устройство
Samsung Galaxy A12 128 GB Dual White; 4) 387,98лева - представляваща
неустойка за прекратяване на договорен абонамент от 15.12.2021г. за мобилен
номер *************, 5) 65,66 лева - - представляваща неустойка за
прекратяване на договорен абонамент от 28.10.2021г. за мобилен номер
************* и 6)366,77 лева - представляваща неустойка за прекратяване
на договорен абонамент от 28.10.2021г. за мобилен номер *************, за
които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37/2024 г. по
1
описа на Районен съд - Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ответникът П. Д. Ч. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори, както
следва: Договор за мобилни услуги от дата дата 19.06.2021 г. абонатът е
предпочел мобилен номер ************* с избрания абонамент Тотал Макс
със срок на действие 24 месеца до 19.06.2023 г. Съгласно сключено към него
Допълнително споразумение от дата 28.10.2021 г. абонатът е предпочел нов
абонамент- Тотал Макс 44.99, със срок на действие 24 месеца до 28.10.2023 г.
Съгласно сключен към него договор за лизинг от дата 28.10.2021 г. към
абонамента абонатът е получил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А12
128GB Dual White срещу месечна цена в размер на 8.99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на
абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума в размер на 8.99 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Видно е от раздел 2 от договора, че устройството е
предоставено на цена от 215.76 лв. при стандартна такава в размер на 549.90
лв., т. е. направената отстъпка възлиза на сума в размер на 334.14 лв. Съгласно
втори сключен към него договор за лизинг от дата 28.10.2021 г. към
абонамента абонатът е получил базови аксесоари - 1. Cellect trans Silicone case
Galaxy A12; 2. Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16GB; 3. ENERGIZER Max
CIA5 Earphones Black; 4. OXO 2.5D Screen Glass Galaxy A12 срещу месечна
цена в размер на 2.12 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-
месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер
на 2.12 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ . По Договор за
мобилни услуги от дата дата 28.10.2021 г. абонатът е предпочел мобилен
номер ************* с избрания абонамент Тотал +13.99 със срок на
действие 24 месеца до 28.10.2023 г. По Договор за мобилни услуги от дата
дата 15.12.2021 г. абонатът е предпочел мобилен номер ************* с
избрания абонамент Интернет Макс със срок на действие 24 месеца до
15.12.2023 г. На абоната е предоставена възможност да закупи мобилно
устройство TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey, като видно отт. 5 от договора е,
че цената му е 29.99 лв. при стандартна такава в размер на 419.90 лв., т. е.
направената отстъпа възлиза на сума в размер на 389.91 лв.Въз основа на
посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната абоната № *********. Сочи се, че за потребените от абоната-ответник
услуги за периода 05.12.2021 до дата 04.03.2022 г. Теленор България ЕАД е
издал: Фактура №**********/05.01,2022 г. за отчетния период на потребление
от 05.12.2021- 04.01.2022г., която е платима в срок до 20.01.2022 г., фактура
№**********/05.02.2022 г. за отчетния период на потребление от 05.01.2022-
04.02.2022г., платима в срок до 20.02.2022 г. Фактура №**********/05.03.2022
г. за отчетния период на потребление от 05.02.2022-04.03.2022 г платима в
2
срок до 20.03.2022 г. Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 259.41
лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесиите
договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №
********** от дата 05.05.2022 г., като съобразно Общите условия приети от
ответника в случай на еспазване на което и да е задължение по част XIII от
Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Датата на деактивация на процесиите абонаменти е
25.03.2022 г.. Твърди се, че по този начин, абонатът е в неизпълнение на
договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите, както следва: Тотал Макс 44.99 за мобилен номер
************* до 28.10.2023 г., съгласно договора за мобилни услуги от дата
28.10.2021 г., Тотал + 13.99 за мобилен номер ************* до 28.10.2023 г.,
съгласно договора за мобилни услуги от дата 28.10.2021 г., Интернет Макс за
мобилен номер ************* до 15.12.2023 г., съгласно договора за мобилни
услуги от дата 15.12.2021 г.. Незаплащането на предоставените услуги в срок е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от
договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор България ЕАД и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 821.41 лв. е формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т.11/раздел 2 от договорите.
Претендираната неустойка в размер на 821.41 лв. представяваща стойността
на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер, като в конкретния случай потребителят дължи такава част от разликата
между стандартната йена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му. В исковата молба ищецът подробно е разяснил как се
формира размерът на претендираната неустойка по всеки договор. Твърди се,
че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства и базовите аксесоари са
обявени за предсрочно изискуеми. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния
3
му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура- месец 05/2022 г. до края на уговорения погасителен план по всеки
договор, както следва: - За SAMSUNG Galaxy А12 128GB Dual White се дължи
цената в размер на 161.82 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 5/2022 г. до месец 10/2023 г. в размер на
152.83 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 8.99 лв. За базови аксесоари
1. Cellect trans Silicone case Galaxy A12; 2. Good Ram USB 3.0 Flash Memory
16GB; 3. ENERGIZER Max CIA5 Earphones Black; 4. OXO 2.5D Screen Glass
Galaxy A12 се дължи цената в размер на 38.16 лв., представляваща 17 бр.
незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец 5/2022 г. до
месец 10/2023 г. в размер на 36.04 лв., съгласно уговорения погасителен план,
както и една допълнителна вноска за изкупуване на базовите аксесоари в
размер на 2.12 лв. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В
конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не
ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Сочи се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК за
защита на правата си, като поради неоткриване на ответника му е указано и е
предявил настоящия иск. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
оспорен размерът на исковата претенция, като се прави възражение за
прекомерност на претендираната неустойка. Твърди се, че същата е
претендирана без да се отчита реално спестените разходи от страна на ищеца,
както и пазарната стойност на техниката към момента на прекратяването.
Направено е възражение за давност, по отношение на исковете, които се
основават на периодични задължения- месечни такси и услуги. Сочи се, че
липсват доказателства за действително настъпилите вреда. Моли се да се
отхвърлят исковите претенции.
4
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 345
ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договори за мобилни услуги, неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски
по договори за лизинг.
Предявените искове са процесуално допустими предявени са в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 26.06.2024 г., а исковата молба е подадена на 26.07.2024 г. (п.кл. л.-11
от делото), от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното
производство.
От приложени по делото договори за мобилни услуги: Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.06.2021 г., Договор за мобилни услуги №
********* от 28.10.2021 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 28.10.2021 г. и Договор за мобилни услуги №
********* от 15.12.2021 г., се установява, че между „Йеттел България“ ЕАД и
П. Ч. са сключени договори за мобилни услуги, по силата на който
търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца
описаните в приложение към всеки от договорите услуги, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер на посочен във всеки
от договорите, като на ответника е предоставен мобилен апарат Galaxy A12
128 GB Dual White и устройство Тablet Prestigio pro grey . Тук е мястото да се
посочи, че видно от справка в Търговския регистър воден от АВ се установява,
че към дата на исковата молба ищцовото дружество е с променено
наименование – „Йеттел България“ ЕАД, а не посоченото в договорите -
“Теленор България” ЕАД, като промяната на името на търговското дружество
не води до промяна на правния субект.
По делото са приложени и приети като доказателства по делото договори за
лизинг: Договор за лизинг от 28.10.2021, Договора за лизинг на базови
аксесоари от 28.10.2021, от които се установява, че между „Йеттел България“
ЕАД и П. Ч. са сключени договори за лизинг на устройства: Galaxy A12 128
GB Dual White, Basic accessories Cellect trans Silicone case Galaxy A 12, Basic
accessories Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16 GB, Basic accessories Energizer
Max CIA5 Earphones Black, Basic accessories OXO 2.5D Screen Glass Galaxy
A12, които договори са сключен за срок от 23 месеца, като всяка месечна
лизингова вноска е в размер посочен в договора.
По делото са представени и приети като доказателство Общи условия на
дружеството ищец.
Ищецът е представил десет данъчни фактури, издадени от него. Към всички
5
фактури фигурира приложение предоставящо информация за използването на
мобилния пакет – използван интернет, броя разговори, съобщения и тяхната
стойност. Всички фактури са на името на П. Ч..
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че процесните фактури са осчетоводени
в ищцовото дружество, като аналитично са отчетени в билинг системата, като
в тях са включени потребени далекосъобщителни услуги и такси, а обща
стойност на размерът на незаплатеното задължение на ответника към ищеца е
1280,80 лв. В своето заключение вещото лице посочва, че размерът на
начислените неустойки е съобразено с уговорките постигнати между страните,
като калкулацията на неустойката е автоматичен процес на билинг системата
на оператора. Изяснено е, че начислените неустойки по договорите за лизинг
са равни на размера на цената на съответното устройство с и без абонаментен
план, като от ответника не са правени плащания след подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК за погасяване на процесните фактури, тъй като с направено от
ответника плащане е погасено предходно задължение. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало
пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни
услуги и абонаментни вноски, съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти): наличието на валидно възникнала
облигационна връзки между страните в производството по сключени договори
за мобилни услуги въз основа, на които се претендира процесната сума; че
ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани далекосъобщителни
услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените
предпоставки.
От представения по делото договори за мобилни услуги, сключени между
страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори. Процесните договори по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и
правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
6
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел – предпоследен параграф от общите разпоредби на
представените по делото договори.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “Йеттел България” ЕАД (с
предишно наименование “Теленор България” ЕАД) и П. Ч. са възникнали
действителни материални договорни правоотношения. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени конкретни във всеки
от договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността
на предоставените телекомуникационните услуги, отразени в приложените
към исковата молба фактури. В действителност, фактурите не са
доказателство за наличието на задължения. На съда е служебно известно от
аналогични дела, че софтуерът на билинг системата на "Йеттел България"
ЕАД е на независима трета страна, като се сертифицира и редовно одитира и
практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и
отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични данни да
бъдат манипулирани.
Видно от записаното във фактурите и заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, сумите са начислени за потребени услуги,
остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, приложен към сключения
договор. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди и
установява неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на
доставените на ответника мобилни услуги, следва да се приеме, че същите са
доставени и той дължи заплащането им в уговорения между страните срок. В
този смисъл, доказана се явява стойността на доставените
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.
Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен
срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен
и в самата фактура. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав
приема предявените искове за заплащане на абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за основателни и доказани и като такива следва
да се уважат.
По отношение на исковете за неустойка съдът намира следното:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят последиците при прекратяване на договора
за мобилни услуги е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
7
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, както и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
В конкретния случай от процесните договори се установява, че страните са
уговорили задължение за потребителя – ответник за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника. Размерът
на тази неустойка е сборът от дължимите най-високи според условията на
плана месечни такси до края на срока на договора, но не повече от три месеца.
От събраните по делото доказателства бе установени, че именно поради
неизпълнение на задължението от ответника за заплащане на дължимите суми
по договорите за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг
същите са прекратени. От приетата по делото без възражение на страните
ССчЕ се установява, че начислената по всеки от договорите неустойка е в
размер на три месечни вноски, а тази по договорите за лизинг в размер на
разликата на стойността на предоставеното устройство с и без лизингов план,
съобразно ценова листа приложена към договорите за лизинг. От всичко
изложено следва да се направи извод за основателност на исковите претенции.
Още при сключване на договорите ответникът- потребител е бил наясно с
последиците при неизпълнение на договорите, като така уговорените размери
на неустойките водят до извода, че същите не излизат от присъщите й
обезпечителна, наказателна и обезпечителна функция.
Ето защо следва да се приеме, че са основателни исковете с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
По отношение на исковете за заплащане на лизингови вноски, настоящият
съдебен състав намира следното:
От представения по делото договори за лизингов сключени между страните
по делото се установява, че между тях съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника вещи
- мобилен апарат, телевизор и базови аксесоари индивидуализирани в
процесните договори срещу задължение на ответника за заплащане на 23
месечни лизингови вноски, видно от погасителни планове към договори за
лизинг, като падежната дата на всеки от тях е настъпила към момента на
приключване на устните състезания по делото. От събраните по делото
доказателства ( договори за лизинг - чл. 4 на всеки от тях) се установява, че
при сключване на договорите на ответника е предадено устройството предмет
на договора – респ. ищецът е изпълнил надлежно задължението си за
8
предаване на вещта на основание сключения между страните договор за
лизинг, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на
лизинговите вноски, които са с настъпил падеж (както бе посочено по-горе).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на
уговорените лизингови вноски. Ето защо тези искови претенции следва да
бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство
от ищеца в размер на 505,62 лв., от които 25,62 лв. ДТ и 480 лв.- адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства, че същите са реално
сторени (л. 9 от заповедното производство ч.гр.д. № 7624/2023 г. на Районен
съд - Бургас). Доколкото предявените искове са уважени в пълен размер, то
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство
в размер на 506,62 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство. По делото са представени
доказателства за направени разноски в размер на 505,60 лв., от които 25,60 лв.-
държавна такса, 480 лв. - адвокатско възнаграждение, като са представени
доказателства, че същите са реално сторени – л. 10 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, по отношение на П. Д. Ч.
ЕГН:**********, адрес: гр. Панагюрище ул. „*****“ № 5, че „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 е носител на
парично вземане в размер на в размер на:
- 259,41 лева - представляващи дължими абонаментни такси и използвани
услуги, за периода от 05.12.2021 г. до 04.03.2022г., за което са издадени
фактури **********/05.01.2022 г., **********/05.02.2022 г.,
**********/05.03.2022 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението в съда - 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
-38,16 лева - представляващи дължими лизингови вноски по Договор за
лизинг от 28.10.2021 г. с номер + *************, по силата на който
ответникът е получил базови аксесоари Cellect trans Silicone case Galaxy A12,
Good Ram USB 3.0Flash Memory 16 GB, Energizer Max CIA5 Earphones Black,
9
Oxo 2.5 D Screen Glass Galaxy A12, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението в съда - 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-161.82 лева - представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 28.10.2021 г. с номер + *************, по силата на който
ответникът е получил мобилно устройство Samsung Galaxy A12 128 GB Dual
White, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда -
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
-387,98лева - представляваща дължима неустойка за прекратяване на
договорен абонамент от 15.12.2021г. за мобилен номер *************, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата;
- 65,66 лева - - представляваща неустойка за прекратяване на договорен
абонамент от 28.10.2021г. за мобилен номер *************, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- 366,77 лева - представляваща неустойка за прекратяване на договорен
абонамент от 28.10.2021г. за мобилен номер *************, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37/2024 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Д. Ч. ЕГН:**********, адрес:
гр. Панагюрище ул. „*****“ № 5, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 505,62 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 505,60 лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
10