Решение по дело №352/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 244
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20211700500352
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Перник , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
„ВАМИД“ ЕООД, гр. З. е обжалвало действие на частен съдебен изпълнител С. В. Б. с
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Перник, по изпълнително дело 1767 /
2014г. по описа на същия ЧСИ, изразяващо се в постановен на 04.03.202г.1 отказ да бъде
прекратено изпълнителното производство.
Насрещната страна – взискателят по изпълнителното дело „Райфайзенбанк
(България)“ АД, е изразила становище, че жалбата се явява основателна, тъй като
задълженията на дружеството длъжник към банката са погасени изцяло и самата банка е
подавала молби до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.
Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК.
Доводите са, че жалбата е неоснователна : тъй като не е платена такса по т. 26 от ТТЗ и в
тази насока се е позовал на съдебна практика – на В. окръжен съд от 2010г. и на Решение №
640 / 04. 10. 2010г. по гр. д. № 920 / 2009г. на ВКС, IV г.о.; тъй като производството по
изпълнителното дело е спряно, а при спряно изпълнително дело не може да се извършват
никакви принудителни изпълнителни действия; както и че държавата също е присъединена
в качеството на взискател по изпълнителното дело.
1
Пернишкият окръжен съд намира, следното :
Жалбоподателят е един от длъжниците по изпълнително дело № 1767/2014г. по описа
на ЧСИ Б. , взискател по което е „Райфайзенбанк (България) АД.
С молба от 16.07.2015г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде
спряно и на същата дата ЧСИ е постановил спиране на изпълнението.
С молба от 20.11.2015г. взискателят е поискал на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК
изпълнителното производство да бъде прекратено, като е посочено, че задължението е
погасено. С молба от 16.07.2020г. взискателят отново е поискал изпълнителното
производство да се прекрати , позовавайки се на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено че
банката няма вземане по изпълнителния лист.
На 16.07.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,
приемайки, че същото е спряно и съответно не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК
С молба вх. № 12699 / 04. 03. 2021г. „Вамид “ ЕООД е поискало да бъде прекратено
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като
дружеството се е позовало и на факта на плащане на задължението и постъпилите от
взискателя молби за прекратяване на принудителното изпълнение.Поискано е вдигане на
наложените запори.
С обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството с мотива,
че по изпълнителното дело има неизплатени такси съгласно ТТР, както и че производството
по изпълнителното дело е спряно.
При така установеното, Пернишкият окръжен съд намира, че жалбата е основателна.
Според чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Съдът намира, че в случая е налице тази законова хипотеза и съдебният изпълнител
е имал основание да прекрати принудителното изпълнение. Действително изпълнителното
производство е било спряно, но с факта на подаване на молбата за прекратяване на
изпълнението от 2015г. се счита, че взискателят се е отказал от спирането и иска
извършване на следващо действие, а именно прекратяване на делото. Т.е. след депозиране на
първата молба от взискателя за прекратяване на производството е преустановено спирането
му. Обстоятелството, че не е искано изричното възобновяване на делото, както и че липсва
нарочен акт на съдебния изпълнител в тази насока, не е основание да се приеме противното,
защото от значение е изразената от страната воля за извършване на следващо действие, а не
начинът на формулирането й.
На следващо място съдебният изпълнител е дължал прекратяване на изпълнението и
2
на друго основание, а именно чл. 432, ал.1, т.2 ГПК – по молба на взискателя. Тук следва да
се отбележи, че постановеният от него предходен отказ не се ползва със сила на пресъдено
нещо и в този смисъл с факта на позоваване от длъжника на извършеното от него плащане и
на молбите на взискателя за прекратяване на изпълнението, може да се приеме, че се иска
ново произнасяне по тях. При постъпила молба за прекратяване по 433, ал.1, т.2 от ГПК
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производството по делото , като не може да
постанови отказ поради това, че не му е платена таксата по чл. 26 от ТТР. В този смисъл е и
решение № 102 от 10. 07. 2015г. на ВКС по гр. д. № 1136/2015г., IIIг.о.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че отказът на ЧСИ Б. следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява по жалба на „ВАМИД “ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : ***, чрез управителя В. Н. Н., действие на частен съдебен изпълнител С. В. Б.
с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Перник, по изпълнително дело 1767 /
2014г. по описа на същия ЧСИ, изразяващо се в отказ да бъде прекратено изпълнително
дело № 1767 / 2014г. по описа на същия, извършен с разпореждане от 04. 03. 2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3