Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 9851 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 ГПК вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Производството по настоящото частно гражданско дело е
образувано по жалба на ЗД „Е.“АД срещу Отказ от 06.08.2018 г. на ЧСИ В.И., по
изп.д.№ 20187790400053 за намаляване на адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност.
Жалбоподателят твърди, че доколкото единственото действие извършено от
пълномощника на взискателя се изразява в депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното дело, той има право да получи възнаграждение само за него, което
е в размер на 200 лв.; оспорва изводите на ЧСИ за неприложимот на чл.78, ал.5 ГПК, като счита, че в случая не става въпрос за служебно произнасяне, а за
произнасяне по искане за намаляване на адвокатското възражение поради неговата
прекомерност.
ЧСИ е депозирал обяснения, в които е изразил становище за неоснователност
на жалбата, тъй като към момента на образуване на делото не е разполагал с
правомощие за служебно намаляване на адв. възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – взискател в изпълнението е изразил становище за нейната
неоснователност, тъй като заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение
е в размер на 430 лв.
Жалбата е депозирана
в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ по
смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Със „Справка за размера на дълга“ по изпълнителното дело ЧСИ
е определил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв. адв.
хонорар.
Така изготвеното постановление за разноските е инкорпорирано
в ПДИ, връчена на длъжника на 16.07.2018 г.
На 20.07.2018 г. последният е депозирал молба за изменение
на разноските за адвокатско възнаграждение, оставена без уважение с обжалваното
постановление.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е бил
представен договор за правна помощ, имащ характер на разписка относно платена
сума за осъществяване на процесуално представителство в размер на 430 лв.
Депозирани са и платежни нареждания за извършено погашение
на дълга след връчване на ПДИ.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата се
намира в общите правила на ГПК и следователно е приложима и към изпълнителното
производство.
Тъй
като постановлението за разноските се постановява във фаза на изпълнителния процес,
в която длъжникът все още не е узнал за образуваното срещу него изпълнително
производство, същият може да реализира правото си по чл.78,
ал.5 ГПК едва след узнаване.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1 Наредба № 1 МРАВ за
процесуално представителство, защита и и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението се състои от 2
пера – за образуване на изпълнителното дело(200 лева) и пропорционална такса за
процесуално представителство.
В случая извършените действия от пълномощника са свързани с
образуване на изпълнителното дело, за което му се следва възнаграждение по
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 МРАВ в
размер на 200 лв.
В същото време не е извършвал действия
свързани с процесуално представителство, защита и и съдействие на страната по
изпълнително дело, тъй като длъжникът е извършил плащане в срока за доброволно
изпълнение. Следователно не му се дължи възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2
от Наредба № 1 МРАВ са само за адвокатска защита в размер на 200 лв., до който размер следва да
се извърши намаление.
Ответникът
по жалбата, е твърдял, че е регистриран по ЗДДС, за което по делото липсват
доказателства и следователно не може да се приеме, че върху сумата е бил
начислен ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 278 ал. ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Отказ от 06.08.2018 г. на ЧСИ В.И., по изп.д.№
20187790400053 за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение дължими от длъжника ЗД „Е.“АД по изп.д.№
20187790400053 над сумата 200 лв., като вместо това
постановлява:
Намалява разноските за
адвокатско възнаграждение дължими от длъжника ЗД „Е.“АД по изп.д.№
20187790400053 на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.