№ 31627
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110172323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от *** ЕООД против ***
ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 274,66 лева - неустойка за
забава за периода от 11.01.2021г. до 21.06.2021 г. съгл. чл. 11.1, б. "с" от договор №
****/20.08.2020 г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по гр.д. № 36870/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Предварителни бележки. Към заявлението не са представени ОУ към договор №
****/20.08.2020 г., като в чл. 43,5 от ОУ е уговорена арбитражна клауза. Уговорено е,
че “ако спорът не може да бъде разрешен в срок до 30 дни от уведомлението, всички
спорове, породени от тези ОУ или Договора като цяло или отнасящи се до него,
включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване,
недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на
празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще
бъдат разрешавани от АС при БТПП“. В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава
на арбитражната клауза, като сочи, че спорът следва да бъде отнесен към АС към
БТПП. С определение № 17822/14.07.2022 г. СРС е прекратил пр-вото по делото
поради наличие на арбитражна клауза поради това, че спорът е арбитритруем съгл. чл.
19 ГПК и не съществува пречка искът по чл. 422 ГПК да бъде разгледан от арбитражен
съд; именно с отговора ответникът за първи път може да наведе възражение за
наличие арбитражна клауза, по което да получи произнасяне. По заповедното пр-во
могат да бъдат дадени единствено указания за предявяване на иск. С определение №
11419/14.11.2022 г. по в. ч. гр.д. № 11303/2022 г. по описа на СГС определението е
отменено по мотиви, че практиката е противоречива; решаващият състав на СГС
1
споделя практиката, според която при предявен иск по чл. 422 ГПК компетентен е
единствено държавният съд и ответникът не може да стори възражение за наличие на
арбитражна клауза. Факт е, че процесуалният закон не предвижда срок в настоящата
хипотеза по подобие на този в чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно искът е подведомствен
на държавния съд въпреки волята на страните, обективирана в договора.
Ищецът твърди в исковата молба и в молба от 23.02.2022 г., че по силата на
договор № ****/20.08.2020 г., сключен при ОУ според чл. 1 от договора, ищецът –
изпълнител се задължил срещу заплащане да извърши за ответника – възложител
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване, както и сервиз на
същото. Сочи, че престирал точно по договора - по силата на протокол от 20.11.2020 г.
доставил и инсталирал оборудването; по силата на с протокол 15.12.2020 г. провел
инструктаж на служителите; съгласно протокол от 13.04.2021 г. отстранил
недостатъци. Излага, че съгл. протокол от 11.12.2020 г. по см. на чл. 13,04 ОУ работата
била приета. Сочи, че според чл. 11.1, б. "с" от договора окончателно плащане се
дължи от ответника до 30 дни от подписване на протокола, т.е. с падеж на 11.01.2021 г.
Поради неиздължаване на сумата на падежа претендира неустойка за забава /виж
уточнителна молба/ в сочения размер за сочения период.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с в който излага доводи единствено относно арбитражната клауза.
Страните не спорят, че по силата на договор № ****/20.08.2020 г., сключен при
ОУ според чл. 1 от договора, ищецът – изпълнител се задължил срещу заплащане да
извърши за ответника – възложител доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудване, вкл. сервиз.
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал точно по договора,
като съгл. протокол от 11.12.2020 г. по см. на чл. 13,04 ОУ работата е приета от
ответника без забележки; че падежът на задължението на ответника е настъпил на
11.01.2021 г., като ответникът е в забава; че в договора или ОУ е уговорена
неустоечна клауза със съответното съдържание; размера на иска. Указва на ищеца на
осн. чл. 101 ГПК/чл. 146, ал. 2 ГПК, че не представя сочените протоколи /не сочи
доказателство за приемане на работата.
В тежест на ответника е да докаже, че е престирал точно – заплатил на падежа,
както и останалите си непреклудирани възражения.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези мотиви и на
основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.02.2023 г. /понеделник/ от 10,05 часа, за която дата и
час да се призоват страните / ищецът – съд адрес в гр. В., ответникът адрес на л.
2
39/.
ПРИЛАГА гр.д. № 36870/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3