№ 3695
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. П., с ЕГН **********, подадена чрез адв. П. В., срещу
Наказателно постановление № 22-4332-004844/30.03.2022 г., издадено от началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени пространни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на
процесуалните правила. На първо място се изтъква, че не е посочен правилно часът, в който
според наказващия орган е извършено нарушението. Излагат се доводи за липсата на
виновно осъществено от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение по
пътищата. Насочва се вниманието към неправомерното поведение на другия участник в
ПТП, който е напуснал местопроизшествието. С тези доводи се моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. П. В., която се придържа към изложените в
жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към СДВР-ОПП, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е Г. Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 41,
ет. 4, ап. 11, със СУМПС № *********, издадено от СДВР.
На 09.03.2022 г., около 10:16 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, жалбоподателят
управлявал лек автомобил модел/марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ХХХХ. Същият се
движел с посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Димитър Петков“. Пътната
настилка била без неравности и наклон, платното за движение се състояло от по 4 пътни
ленти, а жалбоподателят се движел в крайната лява лента.
Доближавайки ул. „Димитър Петков“ и на около 40 метра преди нея, внезапно пред
управлявания от жалбоподателя лек автомобил се престроил лек автомобил модел/марка
„Сеат Комбо“, с рег. № ХХХХ, който спрял рязко. За да избегне удар с лекия автомобил,
жалбоподателят се опитал да спре, но с предната си броня осъществил контакт с другия
автомобил. Водачът на другия автомобил не спрял, а продължил движението си, а
жалбоподателят преместил МПС на безопасно място, за да не пречи на останалите
автомобили.
След което информирал дирекция „Национална система 112“ за настъпилия инцидент, на
място пристигнал екип, в състав от свидетеля Е.К. и лицето К.Д. – младши автоконтрольори
при ОПП-СДВР. Жалбоподателят П. попълнили саморъчно декларация, в която посочил
причината за настъпилия пътен инцидент, бил съставен Протокол за ПТП № 1829385, както
и скица към него.
При тази хронология свидетелят Колев съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия АД №
143776/09.03.2022 г., в който приел за установено, че жалбоподателят, поради недостатъчно
разстояние от движещия се пред него рязко спиращ лек автомобил е реализирал ПТП –
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Актът, непосредствено след съставянето му, бил връчен на
жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.
1 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ квалификация,
началник сектор в ОПП-СДВР, на основание чл. 179, ал. 2 , пр. 2 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля Е.К., както и на кредитираните
писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр.
с чл. 84 ЗАНН, а именно: декларация, попълнена от Г. П., протокол за ПТП № 1829385 и
скица към него, докладна записка, справка картон на водача, Заповед № 518з-
5073/21.07.2015 г.; Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министър на вътрешните работи, справка за история на ПС с рег. № ХХХХ.
2
В така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че е налице противоречие,
което касае основен елемент от състава на така вмененото на жалбоподателя нарушение, а
именно механизмът на настъпване на инцидента, както и пътната обстановка, при която той
е реализиран.
От попълнената декларация от жалбоподателя П., както и съставяния протокол и скица за
настъпило ПТП, се установява посока на движение, състоянието на пътното платно, както и
регистрационните номера на леките автомобили, които са участвали в инцидента. Видно от
същите се извежда, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило около 10:16
часа на 09.03.2022 г., а екип на ОПП-СДВР е съставил нужната документацията около 12:43
часа.
Основно противоречие в доказателствената съвкупност се явява причината за реализирането
на ПТП, проявила са в конкретно обективно осъществени действия от страна на
жалбоподателя. С оглед липсата на достатъчно убедителни доказателства, които
еднопосочно да водят до единствения възможен извод, че между предприетата от
жалбоподателя маневра и настъпилия пътен инцидент е налице причинно-следствена връзка,
то съдът намира, че не е доказано, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му
нарушение.
На първо място не са установени свидетели-очевидци, липсва информация относно водача
на другия лек автомобил, неговото поведение, спрямо останалите участниците в
движението. Липсва снимков материал, чрез който да се обезпечи разположението на лекия
автомобил на жалбоподателя, наличието на материални щети. Не е налице и категорично
експертно становище, което да потвърди, че механизмът на настъпване на инцидента,
съответства на описания в Акта, такъв. С оглед изминалия период от време, тези пропуски
не биха могли да бъде преодолени.
Показанията на свидетеля Колев, съдът кредитира и цени като логични и достоверни и от
тях се установяват стъпките, които свидетелят е осъществил при посещението си на
местопроизшествието, редът, по който е изготвен АУАН, скицата и протокола за ПТП. Но
показанията на свидетеля са слабо информативни, относно обстоятелствата, които касаят
поведението и на двамата участници в настъпилото ПТП, доколкото данните въведени в
протокола за ПТП и скица към него са съставени единствено въз основа на обясненията на
жалбоподателя, в които същият изрично сочи, че другият участник се престорил пред него
внезапно. Въпреки това, свидетелят е приел, че вината за настъпване на инцидента е именно
на жалбоподателя.
Еднозначно от събраната доказателствена съвкупност се установява, че единствено
жалбоподателят е подал сигнал до органите на реда, изчакал е тяхното пристигане, докато
другият водач не е изпълнил своите задължение като участник в настъпило ПТП. Не са
събрани и доказателства, от които да се установи какви са щетите по двата автомобила, за да
бъде съобразено дали приетият от наказващия орган механизъм на настъпване е релевантен
и единствено възможен.
3
Воден от горното съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност не води до
единствения възможен извод, че със свои конкретни действия, осъществени в разрез с
правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е предизвикал ПТП, поради
неспазването на достатъчно дистанция от движещия се пред него лек автомобил.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от
лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да
извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед
приложените по делото Заповед № 518з-5073/21.07.2015 г.; Заповед № 8121к-
13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.
Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са налице минимално предвидените
реквизити, поместени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Контролният орган е осъществил
дейността си, съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 09.03.2022 г., около
10:16 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
модел/марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ХХХХ, с посока от бул. „Константин Величков“
към ул. „Димитър Петков“ и на около 40 метра преди нея, поради внезапно престроил се лек
автомобил модел/марка „Сеат Комбо“, с рег. № ХХХХ, който е спрял рязко, е настъпило
съприкосновение между двата автомобила.
Така установеното обаче не изпълва състава на вменената за нарушена от страна на
жалбоподателя разпоредба - чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Същата регламентира, задължение на
водачите на ППС, да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго
превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
Видно от събрания доказателствен материал, лек автомобил модел/марка „Сеат Комбо“, с
рег. № ХХХХ се престроил внезапно пред автомобила на жалбоподателя и е спрял рязко, от
което следва, че жалбоподателят като водач на ППС не е имал възможността да проследи
движението му и да съобрази нужната дистанция, която следва да спазва, за да не допусне
настъпването на ПТП.
4
Същият е предприел действия и реагирал на настъпилата ситуация, но не би могло да му се
вмени задължение да очаква, че ще бъде изпреварен от друг автомобил, който навлиза в
неговата лента и предприема рязко спиране. Доколкото жалбоподателят е съобразил
поведението си с пътната обстановка, както и с положението на останалите участници в
движението, то съдът намира, че същият не е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място следва да бъде изтъкнато, че наказващият орган е този, който поставя
обективните и времеви рамки на нарушението. В процесния случай от една страна
обективно настъпилите факти не кореспондират на посочената за нарушена от
жалбоподателя разпоредба. От друга страна и в АУАН, и в НП за час на настъпване на
пътния инцидент е приет часът, в който контролните органи са съставили протокола за ПТП.
Видно от декларацията попълнена от жалбоподателя, протокола за ПТП, както и
показанията на непосредствено разпитания в хода на съдебното следствие свидетел се
извежда, че коментираната пътна ситуация е настъпила в един по – ранен момент, а именно
към 10:16 часа, а не към 12:43 часа, така както е приел наказващият орган. Доколкото
времето на извършване на нарушението е съществен негов елемент, то съдът не може
едностранно да променя съществено фактическите обстоятелства, тъй като това би
рефлектирало върху правото на защита на санкционирано лице.
Доколкото нарушението не е осъществено от обективна страна, то не е налице и задължение
за обсъждане на субективните елементи от състава на нарушението.
В резюме, преди да ангажира отговорността на конкретен правен субект, наказващият орган
е бил длъжен да прояви нужната процесуална активност, в съответствие с разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи
и други действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с
категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано неговото авторство,
както и конкретно осъществено виновно действие/бездействие, да пристъпи към издаване на
наказателното постановление. При липсата на безспорно доказаност на нарушението, то
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие № 16/21.03.2023 г., адв. П. В. е представлявала
безплатно Г. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, т. 2 от Закон за адвокатурата. Адвокат В. е
направила своевременно искане за присъждането на разноски, поради което и на основание
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-004844/30.03.2022 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Г. Т. П., с ЕГН **********,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение
по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на адв. П. В. сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6