РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Белоградчик, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200130 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ЛАФ-ВЕЛИЗАРОВ и С-ие" СД със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. "Б.Й." № ..., вх. ..,ет..., ап...., с ЕИК
*********, с управител Я. Е. В., срещу НП № 01001/05.04.2023г. на
Директора на ОД”БХ”-Видин, с което му е наложена имуществена санкция в
размер на 4000,00 лв., на основание чл.131 ал.2 във вр. чл.131 ал.1 т.7 от
Закона за храните, за извършено нарушение на чл.24 ал.3 от Наредбата за
специфичните изисквания към млечните продукти във вр. чл.7 ал.4 от Закона
за храните.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради
липса на индивидуализация на нарушението, което пречи на защитата по
обвинението за извършването му, също – за допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон при провеждане на админ. нак.
производство, отрича се излаганата в НП фактическа обстановка, както и
въобще – извършването на нарушението от жалбоподателя. Моли се НП да
1
бъде отменено. В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, сочи че се доказва опорочена процедура – тази проведена
от контролните органи. В писмена защита по казуса, процесуалния
представител на жалбоподателя твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като
почива и на такъв АУАН – издаден при съществени нарушения на закона –
липса на дата и място на извършване на нарушението, не спазена процедура
на вземане на проби за изследване на млечния продукт, водеща до неясна
предполагаема констатация от това изследване – пробата не е взета в
присъствие на представител на жалбоподателя, не е „двойна“, не е уважено
искането за повторно изследване – контролна експертиза. Претендират се и
разноски по делото – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител по
делото в последното с.з., но в придружителното към жалбата писмо - изразява
становище по казуса, като оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
постановлението, като правилно и законосъобразно. В писмена молба се иска
също потвърждаване на НП, като се излагат аргументи по същество – наличие
на двойна проба, връчване на нарушителя на протокола от изпитване, липса
на искане в три дневен срок от този момент – връчването, искане за повторна,
контролна експертиза, доказаност на нарушението, липса на маловажност на
същото и правилно наложена санкция – в минимален размер.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 22.02.2023г. служител на ОД ”БХ”- София град – д-р И. С. –
инспектор при дирекцията, от хранителен магазин с топла точка в с. С., общ.
Н. И., ул.“С.“, стопанисван от “Фреш Маркет 2010” ООД взела
представителни проби от два продукта – саламурени сирена, на два
производителя / „Боровица“ ЕООД и друг, произвел продукта за „Сириус
2005“ ООД/. С Акт № 3372 за вземане на проба за физико-химично
изследване - от същата дата, по-конкретно била взета проба – в две единици
от по 0,534 и 0,504 гр. от бяло саламурено сирене м.“Булгар“, партида №
L251122, произведено от предприятие, регистрирано като обект с №
BG0512005 за ЮЛ „Сириус“ ООД. Продуктът – сиренето, било съхранявано в
магазина в PVC опаковка. При вземане на пробата присъствало още едно
2
лице – с неустановено качество по делото. Пробата била изпратена в
Лаборатория за изпитване при НЦБХ при НДНИВМИ. Там, на 28.02.23 г.,
било проведено изпитване на пробата – за определяне мастно киселинния
състав на млечната мазнина в образеца. То показало наличие на млечна и
немлечна мазнина в образеца/пробата/. Така получения резултат бил отразен
в Протокол от изпитване с № 203ФХ/28.02.23 г., изпратен на ОД“БХ“ София
град обратно, от където пък го препратили на ОД“БХ“ Видин – като приели,
че това несъответствие в показателя „сухо вещество“ изисква предприемане
на действия, но по компетентност от страна на дирекцията в гр. В..
Протоколът от изпитването бил получен в ОД“БХ“ Видин на 07.03.23 г.
На 10.03.2023 г., свид. О. Г. съвместно с колегите си д-р Г. Л. и д-р В. Н.
– също гл. инспектори при ОД“БХ“-Видин, посетили производствен обект с
№ 0512005 /млекопреработвателно предприятие/ в с. Д., стопанисвано от
„ЛАФ-Велизаров и Сие“. Извършили проверка на самия обект, в резултат на
констатациите си по която издали Предписание № 0521/10.03.23 г. – в срок до
17.03.23 г. , наличното и произведено в обекта 870 кг. бяло саламурено
сирене от партида № L251122, да се етикира като изнамиращ продукт,
съдържащ в състава си мляко. Същевременно тогава – 10.03.23 г. връчили и
на Я. Велизаров, и копие от Протокола за изпитване № 203ФХ/28.02.2023 г.
на лабораторията при НЦБХ.
В последствие Я. Ем. В., като управител на “ЛАФ – Велизров и С-ие“
СД гр. Б., бил поканен в гр. В. в офис на ОД”БХ” Видин за съставяне на акт
за админ. нарушение. На 17.03.2023 г. свидетелят по делото – д-р О. Г., гл.
инспектор при ОД „БХ“-Видин, отдел „Контрол на храните“, съставил на
представляваното от Я. В. дружество АУАН № 000498/17.03.2023 г., в
присъствието на свой колега, за констатираното с Протокола за изпитване с
№ 203ФХ/28.02.23 г., административно нарушение на Наредбата за
специалните изисквания към млечните продукти – по чл.24 ал.3 от Наредбата
във вр. чл.7 ал.4 от Закона за храните, като Я. В. се явил на 20.03.23 г. в
ОД“БХ“ Видин. Представителят на жалбоподателя, който иначе подписал
акта и приел копие от него, заявил, че има възражения към момента, но ще
ги изложи допълнително. В последствие депозирал пред АНО писмено
възражение – в смисъл, че не е съгласен с констатациите в акта и в
констативния протокол от проверката. Възразявало се, че не е била взета
надлежно двойна проба, правело се искане за извършване на контролна
3
експертиза на взетата проба – от независима лаборатория, в присъствието на
представител на дружеството-нарушител.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 01001/05.04.2023 г.
от Директора на ОД”БХ”-Видин, като в мотивите си да стори това, той е
изложил съображения защо не приема за основателни и не уважава
възраженията на жалбоподателя – налична двойна проба и не поискано в срок
повторно изследване от бизнес-оператора / нарушителя/ съгл. Наредба №
7/2020 г. за условията и реда за вземане проби и лабораторно изследване на
храни.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗХ и Наредбата за специалните изисквания
към млечните продукти.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че вероятно през 2022 г. – 2023 г. в производствен обект –
млекопреработвателен, регистриран с № BG 0512005 и находящ се в с. Д.,
обл. В., собственост на „ЛАФ-Велизаров и Сие“ СД-гр. Белоградчик, е била
произведена партида № L 251122 / със срок на годност до 25.09.23 г./ бяло
саламурено сирене „Булгар“, при който процес – производството, били
ползвани / добавени в състава на продукта/, съставки, съдържащи както
млечни, така и немлечни киселини. Млечният продукт бил предназначен да
друга фирма – „Сириус 2005“ ООД и бил разпространен в търговската мрежа
– конкретно част от него била установена в хранителен магазин в с. С., обл.
С..
По делото в жалбата и в с. з. се навеждат доводи, освен за неустановено
по същество деяние и доводи, че има процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП – не спазена процедура при вземане на
предствителната проба от млечния продукт, както и неспазване правилата за
провеждане изследването й / липса на втора проба, и не уважено искане на
представител на нарушителя да бъде проведено повторно изследване/.
4
Съдът от една страна, както вече посочи, намира за доказано
извършеното нарушение – в млечен продукт, е допуснато ползването на
суровини / немлечна киселина /, в разрез с указаното в чл.24 ал.2 от
Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти – че е
забранено добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен
произход, с изключение на желатин / допустим за добавяне само в
определени, изрично изброени млечни продукти – без сирене/. Видно от Акта
за вземане на проби № 3372/22.02.23 г., от продукта „бяло саламурено сирене
„Булгар“ „, в хранителен магазин в с. С., обл. С., е взета една проба, но двойна
– в реквизита „Количество на пробата, брой единици и количество на
същите/, изрично е записано, че се вземат две отделни единици от по ок.0,5
мг. / 0,534 едната, и 0,504 втората /. Съдът не намира за основателни
оплакванията от страна на жалбоподателя за компрометиране изследваната
проба от сиренето „Булгар“, изразени в нарушения на процедурата по вземане
на пробата и лишаване от възможността за повторно изпитване на същата.
Съгласно чл.18 т.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 на ЕП и на Съвета от
15.03.2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности,
извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в
областта на храните и фуражите, вземането на проби се извършва съгласно
съответната правна уредба на разглеждания продукт, а т.3 от същия
Регламент уточнява, че за анализи, които се изискват съгласно правилата на
Общността, трябва да бъдат вземани двойни проби. В случая, в Р. България,
действащата правна уредба, относно продукта – хранителен, млечен такъв, е
тази по Наредба №7/2020 г. за условията и реда за вземане на проби и
лабораторно изследване на храни на МЗХГ / заявено с чл.1 от същата/. В този
нормативен акт именно, в чл.4 ал.1 се сочи, че : „Служителите почл.2, ал.1
вземат проби от храни в присъствие на бизнес оператора, собственик на
храните, или на негов оправомощен представител“. Безспорно в случая
„бизнес оператора“, собственик на изследвания продукт е фирмата,
стопанисваща хранителния обект, който е закупила от производителя
продукта и го разпространява в търговската мрежа / той е намерен именно в
тази мрежа и там от него е вземана проба, а не при производството му.
„Бизнес операторите“ с храни, съгласно Закона за храните са няколко вида –
такива, които произвеждат, такива, които преработват и/или извършват
дистрибуция на храните. Безспорно в казуса, един е оператора-производител,
5
съвсем друг – този, който разпространява в хранителните обекти продукта. В
този ред на мисли, и при факта на вземане проби от даден хранителен
продукт в търговски обект / магазин/ , няма и как представител на „бизнес
оператора“ – производител, да присъства в отделянето на пробата. Актът за
вземане на пробата безспорно съответства ва изискванията на цитираната
Наредба 7/2020 г. МЗХГ. Пробата е една, но „двойна“ / по см. на т.2 от §1 на
ДР на Наредба 7/2020 г. МЗХГ/, двете единици от продукта съответстват на
изискването за минимално количество една единица по Приложение 1 към
чл.7 ал.3 от Наредба 7/2020 г., пробата е взета в присъствие на представител
на оператора-дистрибутор –управител на обекта. По-нататък, изследването е
проведено в надлежна лаборатория. Не се и оспорва от страна на
жалбоподателя, че на 10.03.23 г. и на него е било връчено копие от Протокола
за изпитване № 203ФХ/28.02.2023 г. на лабораторията при НЦБХ.
Съгласно чл.35 т.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 на ЕП и на Съвета от
15.03.2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности,
извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в
областта на храните и фуражите, компетентните органи / в Р. България това са
тези, към БА“БХ“/ следва „да гарантират на операторите, чиито животни или
стоки подлежат на вземане на проби, анализи, изпитвания или диагностика,
правото на второ експертно становище“. Нашето законодателство гарантира
това право – чрез чл.15 ал.1 и чл.18 ал.1 от Наредба №7/2020 г. на МЗХГ във
вр. чл.35 от Регламент /ЕС/2017/625. Има законово определен, тридневен
срок, в който операторът на храни може да поиска извършването на ново
изследване – „второ експертно становище“, за което в указания срок е
следвало за подаде писмено заявление до изпълнителния директор на
БА“БХ“. От момента на връчване копие от протокола за изследване на
пробата от млечния продукт, на оператора – производител – 10.03.23 г., той е
можел да поиска второ компетентно становище до 13.03.23 г. по надлежния
ред. По делото не са ангажирани доказателства това да е сторено. Едва след
съставяне и връчване на АУАН по случая, представител на нарушителя е
депозирал – чак на 31.03.23 г. писмено възражение срещу акта, пред
Директора на ОД“БХ“-Видин, в което освен становище по акта, е отправил –
пред този орган, а не компетентния, искане за провеждане на контролна
експертиза. АНО въпреки възражението, респ. отправеното в него искане за
повторно изследване, е издал НП, като се е мотивирал изрично – защо.
6
При това положение, съдът не намери за налични нарушенията,
твърдени от жалбоподателя относно обстоятелствата – вземане на проба и
провеждане на лабораторното изследване, вкл. и за присъствието на самия
него при извършените действия.
Съдът приема обаче, че при провеждането на административно-
наказателното производство са нарушени и разпоредбите на чл. 42 ал.1 т.3
предл.1 и чл.57 ал.1 т.5 предл. от ЗАНН, тъй като, наказващият орган е
допуснал едно сериозно нарушение на основен принцип на админ.
наказателното производство – а именно да посочи в двата документа, част от
админ. нак. производство / единият иницииращ същото, а другият
приключващ го, респ. признаващ вина, авторство на деянието и налагане на
санкция/ онзи съществен елемент от деянието – дата на извършване! Съдът
абсолютно не се съгласява с твърдението в показанията на актосъставителя,
че момента на извършване на нарушението е датата, на която е станал
известен резултата от проведеното изследване от пробата на сиренето – или
28.02.23 г. Първо, при обвинение в нарушение, свързано с механизма на, респ.
влагане съставки в, производството на един хранителен продукт,
противоправното поведение така както е сочено в АУАН и НП, в никакъв
случай, и принципно не може да е осъществено чак след вземане проба в един
последващ, случаен момент от процеса на предлагане – продажба, в
търговската мрежа на този продукт, или пък в момента на изготвяне резултата
от изследването. Няма неяснота за никого, че продукта е произведен в един
много по-ранен момент, но неустановен в процеса / нито пред АНО, нито в
съдебна фаза/, а отправения упрек към производителя е именно, че е вложил в
производството на продукта съставка, непозволена от закона. Всъщност това
всичко има значение, ако е отправено именно обвинение към производителя –
както е наказаното лице в случая. Той е произвел продукта и според АНО
следва да понесе отговорност, за това си действие. Ако пък, според АНО е
следвало да се търси отговорност за дистрибуцията на продукта, то тогава
наказателно отговорното лице, като вид „бизнес оператор“ по см. ЗХ, в
частност чл.131 ал.2 вр. ал.1, следва да е съвсем друго. Но и в двата случая на
изпълнително деяние, в АУАН и НП липсва елемента „дата на извършване„
на админ. нарушение. В акта и НП се сочи, кога е установен резултата от
изпитването, кога е взета пробата, но не и датата на деянието, а тя не може да
е в нито един от двата случая – нерегламентирано производство или
7
нерегламентирана дистрибуция, датата на установяване на нарушението –
28.02.23 г., както твърди актосъставителят.
Констатираното от съда – липса на дата на деяние, и/или евентуално и
неточно определяне субектите на отговорност, са съществени, неотстраними
нарушения на закона – материалния и процесуален.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 1000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие
с адвокат и списък с направените разноски, удостоверяващ, и че
възнаграждението е платено, както и вида и сложността на казуса, поради
което и има доказателства, че разноските са реално направени от
жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01001/05.04.2023 г. на
Директора на ОД”БХ”-Видин, с което е наложена на "ЛАФ-ВЕЛИЗАРОВ и С-
ие" СД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Б. Й." № ..., вх. ..,ет...,
ап...., с ЕИК *********, с управител Я. Е. В., имуществена санкция в размер
на 4000,00 лв., на основание чл.131 ал.2 във вр. чл.131 ал.1 т.7 от Закона за
храните, за извършено нарушение на чл.24 ал.3 от Наредбата за
специфичните изисквания към млечните продукти във вр. чл.7 ал.4 от Закона
за храните.
ОСЪЖДА ОД„БХ“, с адрес гр. В., обл. В., ул. „Ц. С. В.” № ... ДА
ЗАПЛАТИ на "ЛАФ-ВЕЛИЗАРОВ и С-ие" СД със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. "Б. Й." № ..., вх. ...,ет...., ап..., с ЕИК *********,
8
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9