Решение по дело №760/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 871

Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА кнахд № 760 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по подадена от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас касационна жалба срещу решение № 935/07.07.2022 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС, с което е отменено издаденото от касатора НП № 03-155/22.12.2021 г., с което на В.Р.В. за нарушение на чл. 19 ал. 1 ЗРА е наложено, на основание чл. 59 ЗРА, административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 35 ал. 1 т. 3 ЗРА е наложено, на основание чл. 74 ал. 1 ЗРА, административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.

По съображения за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение поради игнорирането на част от събрания по делото доказателствен материал, който не е взет под внимание при изграждането на фактическите констатации по делото, а оттук и при формирането въз основа на тях на правните изводи на съда, се иска решението да бъде отменено при проведения касационен контрол по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди.

В съдебно заседание на 08.06.2023 г. касаторът - началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация В.Р.В., редовно призован, също не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 14.07.2022 г. /л. 65 от н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на съда тя е подадена чрез ВРС на датата 28.07.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

По основателността на касационната жалба съдът намира следното:

С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.Р.В. за две административни нарушения:

1/ за нарушение на чл. 19 ал. 1 ЗРА, според който при извършването на стопански риболов се води риболовен дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества.

За да наложи административното наказание по чл. 59 ЗРА административнонаказващият орган е приел в обстоятелствената част на наказателното постановление, че провереният на 18.08.2021 г. риболовен дневник № 03160180-003-001 на собствения на „Бона фидес АВ“ ЕООД риболовен кораб „Одесосфишинг“ с външна маркировка ВН 8396 и капитан В.Р.В. е с неправилно попълнена страница № 3005965/18.08.2021 г. като лицето неправилно е декларирало уреда, с който е извършен риболовът. Изискването за деклариране на риболовния уред АНО е извел от чл. 10 ал. 1 на издадената на основание чл. 19 ал. 2 ЗРА Наредба № 43/20.04.2006 г. на МЗГ, според който общата част на декларацията за произход, оригиналът екземпляр "0" на която съгласно чл. 9 от наредбата остава в риболовния дневник, следва освен данни за плавателния съд, капитана, място и час на тръгване, връщане и разтоварване, да съдържа и данни за риболовния уред.

За да отмени в тази част наказателното постановление, съдът е приел, че от описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно защо е прието, че риболовният уред е неправилно деклариран.

2/ за нарушение на чл. 35 ал. 1 т. 3 ЗРА, с който е забранен стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3 ал. 1 с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал.

За да наложи административното наказание по чл. 74 ал. 1 ЗРА административнонаказващият орган е приел в обстоятелствената част на наказателното постановление, че на 18.08.2021 г. като капитан на риболовния кораб В.Р.В. е извършил стопански риболов на черна морска мида с трал с размер на окото 40 мм., монтиран на лебедка на кораба.

За да отмени в тази част наказателното постановление, съдът е приел, че не става ясно какъв по вида си е посоченият в НП трал и покрива ли той характеристиките на уредите, чието използване е забранено с нормата на чл. 35 ал. 1 т. 3 ЗРА при извършването на стопанския и любителския риболов в обектите по чл. 3 ал. 1.

Основавайки се на направеното с АУАН и с НП описание и на двете нарушения, съдът е посочил, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като не са спазени изискванията на 42 и 57 ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП, вследствие на което е създадена неяснота относно нарушенията.

Изводите на решаващия делото съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

За да съществува яснота относно нарушението на чл. 19 ал. 1 ЗРА, е следвало в НП ясно да се посочи какво конкретно е отразено в риболовния дневник на страница № 3005965/18.08.2021 г. досежно използвания при риболова уред и какво според АНО е трябвало да се отрази, така че да отговаря на действителното фактическо положение. При това изводът относно тези релевантни за съставомерността на административното нарушение по чл. 59 ЗРА обстоятелства не трябва да се извлича посредством логическо тълкуване и съпоставяне на изложеното в отделните части от съдържанието на наказателното постановление, а трябва да се основава на точното, пълно и недвусмислено описание на нарушението, кореспондиращо на изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.

За индивидуализацията на нарушението по чл. 35 ал. 1 т. 3 ЗРА е било необходимо в НП да съществува пълна яснота по въпроса с какъв вид трал е извършен стопанският риболов, за да може недвусмислено и с категоричност да се изведе извод, че уредът покрива даденото с § 1 т. 41 ДР ЗРА легално понятие за дънно тралиращо средство.

Неоснователно е позоваването на касатора на извършено от районния съд съществено процесуално нарушение поради твърдяното в касационната жалба игнориране на приложените във въззивното производство 2 бр. удостоверения за право на извършване на стопански риболов в Черно море и в река Дунав (№ 03160180-001/29.01.2021 г. и № 03160180-003/01.06.2021 г.). С тези документи е удостоверено правото на „Бона фидес АВ“ ЕООД да извършва за периода 29.01.2021 г. – 31.12.2021 г. /по първото удостоверение/ и за периода 01.06.2021 г. – 31.12.2021 г. /по второто удостоверение/ стопански улов на риба и други водни организми със собствения си риболовен кораб „Одесос фишинг“ с външна маркировка ВН 8396 посредством ползването на пелагични тралове като основен риболовен уред. Двата документа само още веднъж идват да потвърдят извода на решаващия делото съд, че е било необходимо да се внесе повече яснота относно вида на риболовния уред, с който АНО е приел, че на датата 18.08.2021 г. е извършен стопанският риболов, за да може с категоричност да се заключи, че той не представлява пелагичен трал, за ползването на който в случая е налице разрешение, респективно че не е бийм трал, ползването на който е разрешено с предвиденото в чл. 35 ал. 1 т. 3 ЗРА изключение.

В съвкупността си изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея решение на ВРС следва да се остави в сила.

При този изход на спора е основателно направеното от пълномощника на ответника в касационното производство още преди връщането на делото на ВРС за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК искане за присъждане на направените от доверителя му разноски в касационната инстанция, които съгласно представените доказателства на л. 18 – 22 от к.н.а.х.д. № 2246/2022 г. възлизат на 1800 лв. /1500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. начислен и заплатен ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение/. От насрещната страна не е предявено възражение за прекомерност, поради което направените разноски следва да бъдат овъзмездени в пълния им размер.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 935/07.07.2022 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас да заплати на В.Р.В., ЕГН **********, направените в касационната инстанция разноски в общ размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Решението е окончателно.