Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 14.03.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
януари две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1469 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по иск за делба с правно
основание чл. 69 от ЗН във фазата по извършване на делбата.
С Решение № 200 от 16.06.2017 г., влязло в
законна сила на 03.08.2017 г. е допусната съдебна делба между Л.П.К. от една
страна и Н.П.Д., П.С.К. и С.С.К., действащ чрез
своята майка и законен представител – от друга страна, на следния техния
съсобствен наследствен недвижим имот:
ДВОРНО място, цялото застроено и
незастроено, с площ от 615 (шестстотин и петнадесет) кв.м, находящо се в село Д.,
община К., област П., съставляващо УПИ VII-729 (седем римско, тире, седемстотин
двадесет и девет арабско), в кв.88 (осемдесет и осми) по плана на селото,
одобрен със Заповед № 641/1984г. при граници и съседи: улица, УПИ VI-728, УПИ
VIII-730 и УПИ Х-728, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навес, и всички други строителни
подобрения,
ПРИ КВОТИ за дворното място: Л.П.К. – 12/24
(дванадесет двадесет и четвърти) идеални части, Н.П.Д. – 6/24 (шест двадесет и
четвърти) идеални части, П.С.К. - 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални части,
С.С.К. - 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални
части;
ПРИ КВОТИ за масивното жилище и подобренията:
Л.П.К. – 16/24 (шестнадесет двадесет и четвърти) идеални части, Н.П.Д. – 4/24
(четири двадесет и четвърти) идеални части, П.С.К. - 2/24 (две двадесет и
четвърти) идеални части, С.С.К. - 2/24 (две двадесет
и четвърти) идеални части.
І.ОТНОСНО
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
В първото
заседание след допускане на делбата съдът е сезиран и са приети две възлагателни претенции:
Съделителят Л.К. е предявила претенция с правно
основание чл.
349, ал.2 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижим жилищен имот, в случай че същият е неподеляем. Съделителката сочи, че е живяла в процесното жилище при
откриване на наследството и няма друго жилище.
Ответниците П. и С. К. оспорват претенцията на Л.К.,
твърдят че същата има други жилищни имоти.
Ответницата Н.Д. не се явява и
представлява, не взема становище по претенцията.
Съделителят П.К. е предявил, на основание чл. чл. 349,
ал.2 от ГПК, и е приета претенцията му за възлагане на допуснатия до делба
недвижим жилищен имот, в случай че същият
е неподеляем. Съделителят излага
следните твърдения във връзка с възлагателната си претенция: живял е в
процесното жилище по време на откриване на наследството на първия наследодател
– дядо си, така и при откриване на наследството, оставено от баща си и няма
друго жилище.
Ищцата Л.К. оспорва претенцията. Сочи, че
при откриване на наследството на общия наследодател П. К., бащата на съделителя П.К. е бил жив, съделителят
П.К. не е пряк наследник на П. К.. Сочи, че при откриване на наследството от С.К.
през 2014 г., П.К. не е живял при баща си.
Съделителите Н.Д. и С.К. не са заявили становище във
връзка със способът, по който съдът да извърши делбата.
ІІ. ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 344, ал.2 ГПК.
В отговора на исковата молба ответниците П.К. и С.К. са направили направено искане до
съда по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК с решението по допускане на делбата или
по-късно съдът да осъди ищцата да заплаща на ответниците обезщетение в размер
на по 50 лева месечно за всеки от тях, равняващо се на средния месечен пазарен
наем за притежаваните от тях идеални части от имота. Сочи се, че ищцата ползва
имота. В първата фаза на делбата са поискали съдът да се произнесе по-късно.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
І. ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността:
В първото заседание във втората фаза съдът
е приел за съвместно разглеждане насрещни претенции за възлагане на двама от
съделителите. Налице са конкуриращи се претенции, като в този случай и с оглед
разпоредбата на чл. 349, ал.2 изр. последно, ако съдът установи, че няколко
съделители с възлагателна претенция отговарят на изискванията за възлагане на
имота, то се предпочита онзи от тях, който предложи по-висока цена. В тази
връзка, съдът проведе нарочно заседание, с оглед задължителните указания,
дадени в т.7 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В това заседание съделителят Л.К. предложи цена 30 012 лева. Съделителят П.К. предложи цена от 27 500 лева.
От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот е
неподелям. В същият смисъл е и становището на главния архитект на Община К.. От
заключението на вещото лице се установява, че пазарната оценка на целия
недвижим имот е в размер на 26 500 лева. Съдът ползва заключението и в
частта, с която вещото лице е оценило имота – земя и сгради по метода на
посредственото сравнение за земята и по метода на репродуктивната стойност – за
сградите. Пазарната стойност на земята е в размер на 6 199.20 лева, а
репродуктивната стойност на сградите е както следва: жилищна сграда – 13 110
лева; лятна кухня – 4 500 лева; стопанска сграда – 1 800 лева; навес
– 250 лева; огради, входна врата, дворна чешма, настилки – общо на стойност
2 500 лева. Репродуктивната стойност на целият имот възлиза на
28 359.20 лева (съобразно обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание за допусната техническа грешка при сбора на сумите). Месечния пазарен
наем за целия имот възлиза на 100 лева, от които 10.00 лева за дворното място,
65.00 лева за жилищната сграда, 25.00 лева за сградите от допълващото
застрояване.
Представено е по делото удостоверение за
декларирани данни от страна на ищцата Л.К.. В него се сочи, че същата е
декларирала като собственик жилищен имот, находящ се в село В., представляващ
земя, жилище и второстепенна постройка с права ½ ид.
част.
Представена е декларация за имотно
състояние на съделителя П.К., в която се сочи и не се
оспорва, че същият притежава единствено идеални част от процесния имот.
Установява се от представената лична карта на П.К., че същият е с постоянен
адрес – адресът на процесния имот. От направената справка в НБД „население“ се
установява, че П.К. е с постоянен адрес *** от 15.11.2007 г., негов настоящ е
същият адрес от *** г. В първата фаза на делбеното
производство е прието като доказателство Решение № 483 от 05.12.2012 г. по гр.
дело № 350/2012 г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че бракът между И.Ч.К. и С.П.К. е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие, като родителските права по отношение на съделителя
П.С.К. са били предоставени за упражняване от бащата, а родителските права по
отношение на съделителя С.С.К.
са били предоставени на майката.
В показанията си св. З., се установява, че процесният имот в село Д. е къщата, в която са живели П. и Л.
К.. До смъртта на П. около 2000 година двамата си живели в имота, а заедно с
тях синът им С. и съпругата му И.. Ищцата имала стая в общежитие в С., работела
в завода на смени и около година и половина преди смъртта на съпруга си
оставала там, но двамата живеели като семейство в имота в Д.. След смъртта на съпруга си, ищцата заминала
да работи в Г., а в къщата останали С. и И.. След раздялата им, големият им син
ходел ту при майка си, ту при баща си. Когато С. се разболял, се обадил на
майка си и тя си дошла от Г., гледала го около три месеца.
От показанията на св. М. се установява, че
познава страните, били семейни приятели със С. и И. ***, свидетелката живеела в
близост. В къщата живеели ищцата и съпруга й, когато синът им С. и И. се
оженили и заживели при тях. Всички заедно живели в имота. Когато П. починал,
всички живеели в имота. С. и И. се разделили и синът им П. останал при баща си
в имота в село Д.. Още при развода пожелал да остане с него, а майката уважила
решението му. П. останал в имота до смъртта на баща си, оттам ходел на училище
и там се прибирал, там спял. След смъртта на С., П. не останал в дома си, баба
му го изгонила. Наложило се да си прибере вещите с полиция, защото останали в
жилището. Понастоящем не ползвал имота.
За да извърши делбата на имота чрез
поставянето му в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на един от двамата
съделители, следва да са налице следните предпоставки на закона: съсобствеността
да е възникнала от наследяване, а не от различни юридически факти, делбеният имот е жилище, което е неподеляемо,
съделителят да живял в него при откриване на наследството и да не притежава
друго жилище.
Предмет на съдебна делба е единствен
недвижим имот – жилище, което е неподеляем съгласно приетата експертиза, т.е.
налице са условията за възлагането му по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК от гледна
точка характеристиките на имота.
В първата фаза на делбеното
производство е установено, че съсобствеността между страните е възникнала
вследствие последователно откриване на две наследства – оставеното от П. К. и
оставеното от неговия син – С.К., както и че сградите в имота са построени по
време на брака на П. и Л. К. (ищец в процеса и преживяла съпруга на П. К.). В
случая трайната съдебна практика на ВКС е приела, че когато жилището е било в
режим на имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
последният юридически факт е довел до възникване на съсобствеността между
съделителите, не е налице съсобственост, възникнала от различни юридически
факти, освен в хипотезата на чл. 14, ал.7 от СК (1968 г. – отм.). В този смисъл
са Решение № 239/06.08.2012 г. по гр.д. № 81/2011 г. на ВКС, І г.о. и Решение №
242/04.11.2014 г. по гр.д. № 3345/2014 г. на ВКС, І г.о. В настоящия случай
съсобствеността между съделителите е възникнала именно по този начин – със
смъртта на П. К., съпруг на ищцата Л.К., а впоследствие и със смъртта на
неговия син С.К.. Т.е. налице е съсобственост между страните, възникнала от
наследяване при откриване на две последователни наследства – оставеното от П. К.
и оставеното от неговия син – С.К.. В този смисъл налице са основанията за
възлагане на имота по този ред, а възраженията на ищцата, че П.К. не отговаря
на изискванията, доколкото при смъртта на П. К. не е придобил права върху имота
по наследяване, се явяват неоснователни. Необходимо е съделителят, направил
възлагателна претенция да е придобил право на собственост по силата на
наследствено правоприемство, без значение при кое поредно откриване на
наследство, и да е живял в имота към датата на смъртта на наследодателя, от
който черпи правата си.
Съдът намира, че от обсъдените по-горе свидетелски показания за
установено по безспорен начин, че и двамата съделители са живели в процесното
жилище при откриване на наследствата, от които черпят права. За да достигне до
този извод, съдът кредитира показанията на св. З. и кореспондиращите им в тази
връзка показания на св. М., че към датата на смъртта на П. К., двете семейства
са живели заедно в процесния имот. П. и Л. са живели в имота като съпрузи до
смъртта на П. К.. Ирелевантен е въпроса отсядала ли Л.К.
*** във връзка с работата си, св. З. не може да уточни времето на тези събития,
а според свидетелката М. – доведена от другата страна, това се е случило след
смъртта на съпруга на Л.К.. От показанията на свидетелката М., които съдът
кредитира изцяло и които са в пряка връзка с представеното брачно решение се
установи, че съделителят П.К. е живял в имота, заедно
с баща си С. към датата на неговата смърт. С показанията си св. З. не
опровергава този факт, макар същите да не са категорични. Без правно значение е
фактът, че съделителят е посещавал майка си и оставал да нощува при нея
понякога, в процеса не се твърди след развода на С.К. и И. К. връзките между
родители и деца да са били прекъснати и това е нормално и житейски логично. При
това положение и двамата съделители отговарят на изискването да са живели в
имота при откриване на наследството, от което черпят правата си.
Чрез неоспорената декларация за семейно и
имотно състояние се установи, че П.К. не притежава друго жилище, а от
удостоверението за декларирани данни се установи, че съделителката
Л.К. притежава ½ ид. част от жилищен имот в
село В.. Страните не спорят, че частта е придобита по наследство от нейните
родители. Този факт не е спорен, но не води до неоснователност на претенцията
на Л.К., защото съгласно действащата практика на ВКС, притежанието на идеални
части от друг имот не е пречка за възлагане, доколкото такива идеални части не
могат да съставляват „жилище” по смисъла на ЗУТ (Решение № 166/04.07.2011 г. по
гр.д. №1390/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.).
При установените факти, съдът намира, че и
двамата съделители отговарят на условията по чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане
на процесното жилище, и при това положение, делбата следва да се извърши
съобразно по-високата предложена цена от двамата. Следва на съделителката
Л.К. да се възложи в дял процесния недвижим имот стойността на дела му се
оценява на 30 012 лева, съобразно предложената цена.
Не са налице други имоти, с които съдът да
уравни дяловете на останалите съделители, затова уравнението следва да се
извърши в пари.
За да уравни дяловете съобразно квотите,
при които е извършена делбата, съдът ще изчисли съотношенията между репродуктивната
стойност на целия имот и предложената от съделителката
цена по реда на т. 7 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. За посоченото
математическо изчисление на съда не са необходими специални знания:
Репродуктивната стойност на целия имот се
отнася към репродуктивната стойност на дворното място така, както предложената
стойност за целия имот към предложената стойност за дворното място (условно
означено с Х), или:
28 359.20 – 6 199.20
30 012 – Х
Изчислена чрез простото тройно правило,
стойността на дворното място Х възлиза
на 6 560.50 лева (30012х6199.20/28359.20).
Репродуктивната стойност на целия имот се
отнася към репродуктивната стойност на сбора от стойностите на сградите и
подобренията в имота така, както предложената стойност за целия имот към
предложената стойност на сбора от стойностите на сградите и подобренията в
имота (условно означено с У). Сборът
от стойностите на сградите и подобренията в имота е в размер на 22 160
лева, или
28 359.20 – 22 160
30 012 – У
Изчислени чрез простото тройно правило,
стойността на сградите и подобренията У възлизат
23 451.50 лева (30012х22160/28359.20).
Стойността на дяловете на съделителите,
оценени в пари спрямо предложената пазарна цена възлизат както следва:
За дворното място (6 560.50 лева):
Л.П.К. (12/24 ид.
части) – 3 280.25 лева;
Н.П.Д. (6/24 ид.
части) - 1640.12 лева;
П.С.К. (3/24 ид.
части) – 820.06 лева;
С.С.К. (3/24 ид. части) – 820.06 лева.
За сградите и подобренията в имота:
Л.П.К. (12/24 ид.
части) – 15 634.32 лева;
Н.П.Д. (4/24 ид.
части) – 3 908.58 лева;
П.С.К. (2/24 ид.
части) – 1 954.30 лева;
С.С.К. (2/24 ид. части) - 1 954.30 лева.
При това положение следва да се осъди съделителката Л.К. да заплати: на Н.П.Д. сумата от 5 548.70
лева, на П.С.К. сумата от 2 774.36 лева, на С.С.К.
сумата от 2 774.36 лева, които суми представляват уравнение на дяловете на
съделителите в пари. Заплащането на сумата следва да се извърши в шестмесечен
срок от влизане на решението в законна сила, заедно със законната лихва,
съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.5 от ГПК, като за вземането си за
уравнение на дяловете съделителите Н.П.Д., П.С.К. и С.С.К. могат да впишат законна ипотека върху имота.
Държавни такси
по член 355, изр. І-во от ГПК:
За извършване
на делбата, страните следва да заплатят по сметка на КРС всеки от тях в размер
на по 4% върху стойността на дела си. Следва да се осъди Л.К. да заплати
държавна такса в размер на 756.58 лева, представляваща 4% върху стойността на
правата й в съсобствеността -18 914.57 лева. Следва да се осъди Н.П.Д. да заплати държавна такса в размер
на 233.39 лева, представляваща
4% върху стойността на правата й в съсобствеността - 5 548.70 лева, следва да се осъдят П.С.К. и
С.С.К., да заплати всеки от тях държавна такса по
110.97 лева, представляваща
4% върху стойността на правата им в съсобствеността - 2 774.36 лева за всеки от тях.
ІІ. ОТНОСНО привременната мярка по чл. 344,
ал.2 от ГПК.
Постановяването на привременната мярка по
чл. 344, ал.2 от ГПК предоставя, че участниците в имуществената общност не се
ползват от нея съобразно своите дялове, а общите имоти се държат от единия
съделител. При събраните и обсъдени доказателства съдът намира претенцията на ответниците
за основателна по следните съображения: предмет на делба е единствен имот, като
от неоспорените показания на свидетелката М. се установи, че след смъртта на С.К.,
единствено ищцата ползва имота, изгонила е внука си и се е наложило той да си
прибере вещите с полиция. Съделителят С.С.К. е живял с майка си и не ползва делбения
имот.
При условията на чл. 344, ал.2 от ГПК съдът
определя или кои от сънаследниците от кои имоти ще се
ползват до приключване на делбата, или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. При това положение съдът следва да осъди ищцата,
която ползва имота, да заплаща на ответниците П. и С.
К. припадащата им се част от размера на месечния пазарен наем на имота, както
следва: за дворното място – по 1.25 лева на всеки от тях, за сградите – по 7.50
лева за всеки от тях, или общо ищцата следва да заплаща на ответниците месечен
наем в размер на по 8.75 лева, считано от подаване отговора на исковата молба –
19.01.2017 г. до окончателното приключване на производството със съдебен акт.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА, на
основание чл. 349, ал.2, изр. ІІ-ро от ГПК на съделителя Л.П.К. с ЕГН ********** ***, следния недвижим
имот:
ДВОРНО място,
цялото застроено и незастроено, с площ от 615 (шестстотин и петнадесет) кв.м,
находящо се в село Д., община К., област П., съставляващо УПИ VII-729 (седем
римско, тире, седемстотин двадесет и девет арабско), в кв.88 (осемдесет и осми)
по плана на селото, одобрен със Заповед № 641/1984г. при граници и съседи: улица,
УПИ VI-728, УПИ VIII-730 и УПИ Х-728, ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда, полумасивна сграда и навес, и всички
други строителни подобрения.
Стойността на
този дял възлиза на 30 012 (тридесет хиляди и дванадесет) лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 349, ал.2, изр. І-во, предл. последно от ГПК, Л.П.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 5548.70 лева (пет хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща уравнение
на дела на Н.П.Д. в съсобствеността, ведно със законната лихва, в шестмесечен
срок, считано от влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 349, ал.2, изр. І-во, предл. последно от ГПК, Л.П.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на П.С.К. с ЕГН ********** ***0 сумата от 2 774.36 лева (две хиляди
седемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща уравнение на дела на П.С.К. в съсобствеността, ведно със
законната лихва, в шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна
сила.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 349, ал.2, изр. І-во, предл. последно от ГПК, Л.П.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на С.С.К. с ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител И.Ч. К. с ЕГН **********,*** сумата от 2 774.36 лева (две хиляди
седемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща уравнение на дела на С.С.К. в
съсобствеността, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок, считано от
влизане на решението в законна сила.
УВЕДОМЯВА
страните, че Л.П.К. ще стане собственик на имота, получен чрез възлагане по
чл.349 ал.2 ГПК, след като изплати в посочения по-горе срок (шест месеца)
определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан на основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО
СИ за уравнение на дяловете всеки от съделителите Н.П.Д.,
П.С.К. и С.С.К., действащ чрез своята майка и законен
представител И.Ч. К. може да впише
законна ипотека върху имота на основание чл. 349, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 344, ал.2 от ГПК, Л.П.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на П.С.К.
с ЕГН ********** ***0 сумата 8.75 лева (осем лева седемдесет и пет стотинки) месечно, считано от
19.01.2017 г. до приключване на делбата с влязло в законна сила решение,
представляваща обезщетение за ползването на делбения
имот в размер на месечния пазарен наем, ведно със законната лихва, считано от
падежа на всяко плащане, начиная от предявяване на
претенцията – 19.01.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 344, ал.2 от ГПК, Л.П.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на С.С.К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И.Ч. К. с ЕГН **********,*** сумата 8.75 лева (осем лева седемдесет и пет стотинки)
месечно, считано от 19.01.2017 г. до приключване на делбата с влязло в законна
сила решение, представляваща обезщетение за ползването на делбения
имот в размер на месечния пазарен наем, ведно със законната лихва, считано от
падежа на всяко плащане, начиная от предявяване на
претенцията – 19.01.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.П.К.
с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела
си в размер на 756.58
лева.
ОСЪЖДА Н.П.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 233.39 лева.
ОСЪЖДА П.С.К.
с ЕГН ********** ***0 да заплати по
сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 110.97 лева.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И.Ч. К. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса върху стойността на дела си в размер на 110.97 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в ЧАСТТА по чл. 344, ал.2 от ГПК, имаща характер на определение – с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението, пред Окръжен съд
П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.