Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 9029 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 9046 от 11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6903/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 173-ти състав, е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538 от ТЗ, вр. чл. 483 и чл. 537 от ТЗ, че А.М.И. дължи на „О.б.б.“ АД, правоприемник на заличения първоначален ищец „С.“
ЕАД, сумата от 5 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед
от 22.04.2014 г., издаден от „М.“ ЕООД за сума в общ размер от 27 090
лева, авалиран от А.М.И., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.09.2015 г., до окончателното й плащане. С решението А.М.И. е
осъден да заплати на „О.б.б.“ АД сумата от 150 лева –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 200 лева – разноски в
исковото производство.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от ответника А.М.И. срещу първоинстанционното
решение, което се намира за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
неправилна преценка на доказателствата. Сочи се, че дължимите суми не са точно
установени от събраните по делото доказателства. Отравя се искане за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - „О.б.б.“
АД,
е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за
неоснователност на последната и се отправя искане същата да бъде оставено без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и
правилно, като настоящата съдебна инстанция споделя
напълно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този
начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
В предмета на делото е включен установителен иск,
предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК. Видът на търсената защита, както и изложените фактически
обстоятелства от ищеца, сочат на приложимост на установения в нормата на чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК процесуален ред. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК.
От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 57437/2015
г. по описа на СРС, 153-ти състав, се установява, че на 10.02.2016 г. е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „С.“ ЕАД
срещу А.М.И. за заплащане
на сумата от 5 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от
22.04.2014 г., издаден от „М.“ ЕООД за сума в общ размер от 27 090 лева, авалиран от А.М.И., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.09.2015 г., до окончателното й плащане, както и за сумата от
505 лева, представляваща разноски по делото. Предвид подаденото от А.М.И.
възражения по чл. 414 от ГПК, е било образувано гр. д. № 6903/2017 г., по
описа на СРС, 173-ти състав, чието решение е предмет на въззивна проверка.
По делото е представен оригинал на запис на заповед,
издаден на 22.04.2014 г. в гр. София е полза на „С.“ ЕАД /който в хода на
първоинстанционното произвдоство е бил заличен и е
конституиран неговият правоприемник „О.б.б.“ АД/ от „М.“
ЕООД, като
дружеството се е задължило безусловно и неотменимо срещу представяне на записа
на заповед да плати на „С.“ ЕАД на предявяване сумата
от 27 090 лева. Посочено е, че сумата е платима при „С.“ ЕАД в
гр. София 1612, район „*******При същите условия ценната книга е авалирана от жалбоподателя А.М.И..
По делото не се навеждат твърдения за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г.
на ОСГТК, т. 17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба
за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При
редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника - издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед.
Съгласно чл. 418, ал.
2, във вр. чл. 417 от ГПК, заповед, с която се допуска незабавно изпълнение и се издава
изпълнителен лист, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 от ГПК или
в специалните закони, които препращат към чл. 417 от ГПК, както и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на
изпълнителния лист.
Записът на заповед съставлява абстрактна, формална,
едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да притежава
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна
наличност обуславя действителността на менителничния
ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед
представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното
вземане в полза на ремитента (поемателя)
или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005
г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед
от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „Записът на
заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „записът на
заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1
от ТЗ.
В представената в оригинал ценна книга се съдържа
наименованието „записът на заповед“ както в заглавието на акта, така и в текста
на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 27 090
лева. В менителничния ефект като място на издаване е
определен гр. София, като място на плащане – при „С.“ ЕАД в гр. София 1612, район „*******Процесният
запис на заповед е издаден на 22.04.2004 г. и е положен подпис от
действащия по това време управител А.М.И. на дружеството
издател „М.“ ЕООД.
Плащането по ценната книга в случая е обезпечено изцяло чрез поръчителството на
настоящия ответник А.М.И. чрез полагане на подпис като
физическо лице върху лицевата страна на документа – арг. 483 ТЗ,
вр. 484, ал. 2 от ТЗ.
По отношение оспорване автентичността на записа на
заповед, пред СРС е допуснато и изслушано заключение на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза, според което подписите върху
записа на заповед са положени от А.М.И.. Страните не са имали
възражение срещу коментираното заключение, което съставът на СГС кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.
Така, доколкото представеният запис на заповед съдържат
всички законоустановени реквизити, същият е
действителен и е породил валидно менителнично
задължение.
Менителничното
поръчителство /авал/, се учредява чрез едностранно
волеизявление, изразено върху менителничния документ
или върху прикрепен върху него лист /алонж/, където авалистът следва да се положи саморъчен подпис.
Съобразно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 484, ал. 2
от ТЗ, подписът на лицевата страна на менителничния
документ презюмира поемане на авал,
освен ако подписът е на издателя. В случая върху лицевата страна на записа на
заповед, след менителничното волеизявление, е положен
подпис от ответник А.М.И., който е авалирал
задължението по ценната книга при условията, при които е поето. Доколкото е
спазена установената в ТЗ форма, е възникнало валидно менителнично
поръчителство.
Правните последици от волеизявлението на авалиста е, че за него се поражда задължение, което по вид,
съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от
обезпеченото задължение, като авалистът дължи
същата по вид престация, както и авалата
(хонората), предвид разпоредбата на чл. 485, ал.1
от ТЗ. При това положение и с оглед нормата на чл. 513, ал.1
от ТЗ А.М.И. отговаря солидарно с издателя на менителничния ефект „М.“ ЕООД.
Издателят на менителничния
ефект е определил падежа съгласно чл. 537 от ТЗ,
във вр. с чл. 486, ал.
1, т. 1 от ТЗ – на предявяване, като на основание чл. 487, ал.
1, изр. 3 от ТЗ е определено, че записът на заповед може да бъде предявен в
срок от 38 месеца, считано от датата на издаването му. От представените по
делото два броя нотариални покани се установява, че записът на заповед е
предявен на 28.08.2015 г. на издателя „М.“ ЕООД, както и на 03.08.2015 г.
на авалиста А.М.И., поради което е настъпила
изискуемостта на менителничното задължение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че
процесният запис на заповед съдържа всички законоустановени
реквизити, същият е действителен и е породил менителнично
задължение за издателя и авалиста – ответник по
делото. Последният не твърди, а и не се установява от доказателствата по
делото, така поетото задължение да е било надлежно погасено от него чрез
плащане, поради което законосъобразно ищцовите
претенции са били уважени.
Доколкото крайните правни изводи на настоящия състав
съвпадат изцяло с тези на СРС, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр.
с чл. 273 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна, която своевременно
е претендирала присъждането на такива. Във връзка с последното настоящият
състав приема, че по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е компетентен да
определи размера на възнаграждението, като не е обвързан от посочения от
страната размер. Предвид това и съобразно предвидените в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ граници за определяне на размера на
възнаграждението, при отчитане на обстоятелството, че делото пред Софийски
градски съд е приключило в рамките на едно съдебно заседание, а правният спор
не се отличава с правна или фактическа сложност, съдът счита, че в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 9046 от 11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6903/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 173-ти състав.
ОСЪЖДА
А.М.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „О.б.б.“
АД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
3, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 100 лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.