РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Г” въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 14936 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Г.Ф., чрез юрк. К.Я./надлежно упълномощен/ срещу Постановление от 21.10.2019 г., по изп. д. №
20197900401912 по описа за 2019 г. на ЧСИ Р.В, рег. № 790 в КЧСИ, с район на
действие СГС, с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване размера
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело до сумата от 200 лв.
В
жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно и не e съобразено
с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че както
изпълнителното дело, така и извършените изпълнителни действия не се отличават с
фактическа и правна сложност, като действията на взискателя се състоят
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи
се, че Г.Ф. е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и
защитна функция, с публична дейност, поради което събирането на дължимите от
него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като издирване
на длъжник или проверка за налично имущество или парични средства, запориране
на банкови сметки и т.н. Единственото извършено от процесуалните представители
на взискателя действие по изпълнението било подаването на молбата за образуване
на изпълнителното дело, а принудителни действия срещу имуществото на Фонда не
били извършвани след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Отделно от
това, задължението по изпълнителния лист било платено в срока за доброволно
изпълнение. Предвид гореизложеното се иска от съда да отмени постановлението от
21.10.2019 г. и да намали размера на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лв. Иска се от въззивния съд
евентуално ако прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуциран, да бъде изменен и размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
съобразно размера на дълга. Претендира разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя В.Т., чрез адв. Д.., в което се поддържа, че
обжалваното постановление на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп. д. № 20197900401912 по описа за 2019 г. на ЧСИ Р.В, рег. № 790 в КЧСИ,
с район на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 10.10.2019
г. молба от В.Т., чрез адв. Н.Д... С посочената молба взискателят е поискал от частният
съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника. Било възложено на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ
проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника. Претендирани били и
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на
390 лева. С молбата бил изпълнителен лист от 02.10.2019 г., с който Г.Ф. е бил
осъден да заплати на В.Т. сума в размер на 2133.58 лева, представляваща възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА. Представено било и пълномощно, както и
договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 г., сключен между взискателя
и адв. Н.Д... В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение е платимо
в брой при подписване на договора.
На
10.10.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на следните суми: 2 133.58 лв. – присъдени разноски по изпълнителния
лист, 390 лв. – разноски по изпълнителното дело, в полза на взискателя
В.Т., 314.27 лв. – такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ, от които 48 лв. обикновени такси и 266.27 лв. пропорционална такса за
изпълнение на парично вземане. Поканата е била надлежно връчената на Г.Ф. на
10.10.2019 г.
На
14.10.2019 г., длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност
размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Както в
молбата от 14.10.2019 г., така и в депозираната пред въззивния съд частна жалба
е допусната техническа грешка, като погрешно е посочено, че претендираната сума
за адвокатско възнаграждение е в размер на 314.27 лв. вместо 390 лв.
С
обжалваното постановление от 21.10.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 28.10.2019
г./ частният съдебен изпълнител е отказал да намали претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за образуване на
процесното изпълнително дело е била подадена
от взискателя чрез адвокат Н.Д..,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни
доказателства. Представен е
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Д... В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платимо в брой при подписване на договора. Съгласно чл.
10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Видно от данните по делото,
такива действия не са предприемани,
като единствено е
подадена молба за образуване на изпълнителното
дело, в която е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и е възложено на съдебния
изпълнител по реда на чл.
18 ЗЧСИ извършването на необходимите за събиране на вземането суми, поради което цитираната молба е с изискуемото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК. При това положение, пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално
представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго
действие, извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Това
е така, тъй като посочването на начина на
изпълнението в молбата е елемент от действията
по образуване на изпълнителното производство /арг. чл. 426, ал. 2 ГПК/. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в
случая не е осъществена същинската роля на адвоката за процесуално
представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане.
Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. до размера от 390 лв.
Жалбата в частта по определения по изпълнителното дело
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и искането той да бъде изменен, няма
предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане.
В настоящето съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат
разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо
макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника Г.Ф. постановлението от 21.10.2019 г., по изп. д. № 20197900401912 по
описа за 2019 г. на ЧСИ Р.В, рег. № 790 в КЧСИ, в частта му, в която е отказано
намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за
разликата над 200 лв. до размера от 390 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на длъжника Г.Ф. В ЧАСТТА Й по искането за намаляване на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
В
тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от
жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно в останалата част и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.