МОТИВИ по
НОХД № 43/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия Д.В.Д.,
роден на ***г***, български гражданин, бургуджия,
неженен, с основно образование, работи, ЕГН:**********, осъждан, за това че на 15.01.2018г.,
в гр. Ветово, обл. Русе управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел“ „Комбо, с рег. номер:
Р 5043 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,69 на
хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на
МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за това, че
на 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе причинил на
полицейски орган - младши инспектор А.Н.Д. – полицай в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Ветово при ОДМВР – Русе, при и по повод изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 НК и за това, че на 15.01.2018г., в гр.
Ветово, обл. Русе, противозаконно пречил на органи на
властта: младши инспектор А.Н.Д. – полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ
- Ветово при ОДМВР – Русе и младши инспектор В.В.В. –
младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Ветово при ОДМВР – Русе, да изпълнят задълженията си
по надзор на изпълнение на правилата по безопасността на движението,
регламентирани в чл. 165 ал. 2 т. 2 вр. т. 1 ,т. 3,
т. 9, т. 10, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП „При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби: т. 2 имат право да изземват и задържат документите по т. 1 - документи
за самоличност, свидетелство за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи - тези по чл. 172, ал. 3, вр. чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и чл. 172, ал. 4, вр. чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП; т. 3 не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда; т. 9 не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, при който с техническо
средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, като в тези случаи длъжностното лице от службата за контрол съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо изследване; т.10 прекратяват служебно
регистрацията на пътно превозно средство; както и тези, регламентирани в чл. 72
ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице: т. 1. за
което има данни, че е извършило престъпление и т. 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба“, като след установяването с техническо средство на концентрация на
алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда-1,69 на хиляда и предприемане на действия
по сваляне на рег. табели на л.а. от страна на полицейските служители, привел в
движение лек автомобил марка „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: Р 5043 ВС, провлачил
с него полицейския служител А.Н.Д., увеличил скоростта и избягал от
местопрестъплението, като по този начин попречил на полицейските служители да
свалят и отнемат рег. табели на автомобила, да задържат водача му и да го
съпроводят до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо изследване в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин
да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, при който с
техническо средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда - престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатите обвинения на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна
квалификация на деянията, както изложените в обвинителния акт. Релевират се подробни фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така
и от субективна страна, а така също и досежно наличието на всички съставомерни признаци на деянията, за които е предаден на
съд подсъдимият. Излагат се подробни съображения във връзка с оценката на
доказателствата по делото. Предлага се при индивидуализацията на наказанията,
които следва да бъдат наложени на подсъдимия да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства – наличието на множество административни нарушения
от страна на подсъдимия и предходните му осъждания, факта че са извършени три
престъпления в условията на съвкупност, както и цялостното му поведение, и
начина на извършване на престъпленията, които се отличават с по-висока степен
на обществена опасност, като на подсъдимия за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК бъде наложено наказание от една година и седем месеца „Лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно при общ режим, „Глоба“ в размер на 600 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от две години. За престъплението по чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години и три месеца, а
за престъплението по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК да му бъде наложено наказание в
размер на една година и три месеца. Предлага се на основание чл. 23, ал. 1 НК
да бъдат групирани наложените на подсъдимия наказания, като бъде наложено едно
общо наказание, в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от една година и седем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, към което да бъдат присъединени наказания „Глоба“ и „Лишаване от
право да управлява МПС“, като бъде приспаднато времето през което подсъдимия е
бил задържан и е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия, моли подсъдимият
да бъде признат за невинен, в това да е извършил престъпленията, за които е
предаден на съд и да бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения. В
подкрепа на това искане, се релевират се твърдения, че обвинението не е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Във връзка със застъпваната теза се
развиват съображения, че от събраните в хода на производството гласни
доказателства е опровергана обвинителната теза, като е установено, че
автомобилът е бил управляван от сина на подсъдимия, както и че не е доказана
концентрацията на алкохол и факта, че полицейските служители са предприели
действия във връзка със свалянето на регистрационните табели на автомобила. На
последно място се излагат доводи, че подсъдимият е реабилитиран по право и са
заличени последиците от неговите осъждания.
Упражнявайки правото си на лична защита
подсъдимият изразява съжаление за случката.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан, за да може оттук нататък да бъде
много точен към обществото.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.В.Д. е
роден на ***г***, български гражданин, бургуджия,
неженен, с основно образование, работи, ЕГН:**********, осъждан.
Същият е правоспособен водач на МПС и като такъв
има налагани наказания, за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата.
На 14.01.2018г. вечерта, подсъдимият Д.В.Д., по
прякор „Т.“, заедно със свои приятели, празнували Банго
Васил, в ресторант „Елит“ в град Ветово, обл. Русе.
Към 01,00 часа, на 15.01.2018г. свидетелката Б.М. – управител и собственик на
заведението, помолила присъстващите да напуснат ресторанта, тъй като трябвало
да затваря. Поради отказ от тяхна страна да си тръгнат, свидетелката потърсила
съдействие от РУ Ветово. Заедно с нея в ресторанта същата вечер на работа били
и свидетелите Е.М.В. и Г.Ш.А.. Във връзка с подадения от свидетелката М.
сигнал, на място били изпратени свидетелите А.Д. – младши полицейски инспектор
в Група „Охранителна полиция“ и В.В., който бил на
длъжност младши автоконтрольор I степен в група
„Охранителна полиция“ към РУ - Ветово
при ОДМВР – Русе. При пристигането им, в заведението полицейските служители
установили, че в него са подсъдимият Д. и свидетелите А.Д.В., Д.П.Д., Г.Е.П. и Б.А.Г., които полицейските
служители познавали във връзка с работата си. Полицейските служители забелязали,
че лицата в заведението са във видимо нетрезво състояние и след проведен
разговор със свидетелката М., предупредили намиращите се в заведението лица,
след като приключат с консумацията на поръчаните от тях напитки да си тръгнат.
Свидетелят В.В. изрично предупредил присъстващите, да
не си тръгват с автомобилите, които видял при влизане в заведението, че са
паркирани отвън и за част от които знаел, че са на клиентите, които били
останали в заведението. След това полицейските служители излезли извън
заведението и останали в патрулния автомобил, който бил паркиран на пътното
платно, пред входа на ресторанта, за да изчакат посетителите да напуснат
ресторанта и да предотвратят евентуално нарушение на обществения ред.
След около 10-15 минути от заведението излезли
подсъдимият Д.В.Д., заедно със сина си – свидетелят А.Д.В. и свидетелят Д.П.Д.
– негов племенник и се насочили към автомобила на подсъдимия – марка „Опел“,
модел „Комбо“, с рег. № Р 50 43 ВС, който бил
паркиран непосредствено зад автомобила, в който били полицейските служители. На
мястото на водача седнал подсъдимият Д., като свидетелят А.В. бил на задната
седалка, а свидетелят Д.П.Д. на дясната седалка до водача. След това
подсъдимият Д. привел в движение моторното превозно средство и потеглил с него
по улица „Кирил и Методий“.
В момента, в който подсъдимият потеглил с
управлявания от него автомобил, полицейските служители привели в движение
патрулния автомобил и след подаден звуков и светлинен сигнал спрели
управлявания от подсъдимия автомобил за проверка, като полицейският автомобил
бил спрян успоредно на управлявания от подсъдимия лек автомобил. Свидетелят В.
се представил и изискал от подсъдимия да му предостави неговите и на автомобила
документи, за проверка, като му обяснил, че ще му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол. Подсъдимият представила на
свидетеля В. единствено малкият талон на управлявания от него автомобил, от
който полицейските служители установили, че автомобилът е собственост на
подсъдимия. След това свидетелят В. пристъпил към извършването на
проверка за употреба на алкохол с техническо средство - „Алкотест
7510” с фабричен номер АRВВ 0075, съгласно изискванията на Наредба
№1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, което в 01,52 часа на 15.01.2018г.,
отчело концентрация на алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари от 1,69
на хиляда. Резултатите от извършеното изследване с техническо средство били
показани на подсъдимия и на намиращите се в лекия автомобил свидетели.
С оглед резултатите от извършената проверка с техническо средство
свидетелят В. уведомил оперативния дежурен в РУ Ветово – свидетеля Х.Й.К., след
което разяснил на подсъдимия, каква е процедурата и последващите
действия, които ще трябва да бъдат извършени от полицейските служители, а
именно че ще му бъде съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване,
след което, че ще бъде конвоиран до УМБАЛ „Канев“ в град Русе, където да даде
кръв, както и че ще бъдат свалени регистрационните табели на лекия автомобил,
тъй като същият е собственост на водача.
Докато свидетелят В., обяснявал на подсъдимия последващите
действия, които следва да извършат, свидетелят Д. взел нужните му инструменти,
а именно винтоверт и бургия за пробиване на пломбата,
тъй като задният номер е бил захванат с пломба и пристъпил към свалянето на
същия. Подсъдимият започнал да обяснява на свидетеля В., да не му свалят
номерата, и преди свидетелят Д. да е приключил със свалянето на същите,
подсъдимият се качил в автомобила си и потеглил, без да затвори вратата на
автомобила си. В този момент свидетелят Д., който възприел поведението на
подсъдимия се приближил до вратата на автомобила, хванал подсъдимия за лявото му
рамо и му разпоредил да спре и да изгаси автомобила. Въпреки издаденото му
устно полицейско разпореждане, подсъдимият продължил движението си, ускорил и
се опитал да затвори вратата на автомобила, придърпвайки я рязко към себе си, като
по този начин нанесъл няколко удара по дясната ръка на свидетеля Д., с която
същият държал подсъдимия в опит да осуети бягството му, като по този начин ръката
на свидетеля Д. била заклещена от вратата на лекия автомобил, която подсъдимият
се мъчел да затвори, което наложило свидетелят да бяга заедно с автомобила,
управляван от подсъдимия. След 15-20 метра свидетелят успял да освободи ръката
си, а подсъдимият ускорил и продължил движението си, като по този начин осуетил
свалянето на регистрационните табели на автомобила и отвеждането му, за да даде
кръвна проба. За случилото се отново бил уведомен оперативния дежурен на РУ
Ветово. Тъй като свидетелят Д. изпитвал силни болки в дясната си ръка и от
страна на оперативния дежурен им било разпоредено да
не предприемат преследване, свидетелят Д. посетил кабинета на спешната помощ
град Ветово, където били установени увреждания на дясната му предмишница.
На 16.01.2018г. подсъдимият Д. се явил в сградата
на РУ Ветово, където му бил предявен АУАН 214351, за това, че на 15.01.2018г. ,
около 01:50 часа в гр. Ветово управлявал моторно превозно средство – собствения
си лек автомобил, марка „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: Р 5043 ВС, с концентрация на алкохол в
кръвта си 1,69 на хиляда, който обвиняемият отказал да подпише, както и отказал
да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Подсъдимият
бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа, като в последствие бил освободен на
17.01.2018г. Едва при явяването си в РУ били свалени и отнети 2 броя рег. табели
на лекия автомобил и била издадена ЗППАМ 18-0457-000009/16.01.2018г. по чл. 171
т. 2а, б. б от ЗДвП , с която била прекратена регистрацията на моторно превозно
средство за срок от 6 месеца. Със ЗППАМ № 18-0457-000008/16.01.2018г., издадена
на основание чл. 171 т. 1, б. б от ЗДвП временно било отнето и СУМПС на
подсъдимия, което същият предал на 30.01.2018г.
Видно от заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, в резултат на
нанесените удари от подсъдимия на 15.01.2018г. свидетелят Д. е получил
охлузвания със забелване на епидермиса на дясна предмишница,
довели до медико- биологичния признак болка и страдание. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице дава подробни отговори на поставените му от страните
въпроси, като изрично посочва, че именно този механизъм най пълно и точно
съответства на установените наранявания на свидетеля Д..
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия Д.В.Д. и
показанията на свидетелите А.Н.Д., В.В.В., Х.Й.К., Е.М.В.,
Д.П.Д., Г.Ш.А., Г.Е.П., Б.А.Г., Б.Ю.М., П.Я.А., А.Д.В.,
И.С.В. и И.Д.Д., а така също и от
писмените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени и
приобщени по реда на чл. 283, както и от заключението на изготвената
и приобщена по реда на чл. 282 НПК
съдебно – медицинска експертиза.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира следното:
Преки доказателства, досежно фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, в подкрепа на обвинителната теза се съдържат в показанията на
свидетелите А.Н.Д. и В.В.В., а косвени в подкрепа
изнесеното от тези двама свидетели се съдържат в показанията на свидетелите Х.Й.К.
и Б.Ю.М.. В подкрепа на изнесеното от свидетелите Д. и В. е и заключението на
назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза.
На тези доказателства противостоят обясненията на
подсъдимия Д.В.Д. и показанията на свидетелите А.Д.В., Д.П.Д., И.С.В., П.Я.А. и
И.Д.Д., които в своите показания изнасят, че не
подсъдимия, а свидетелят А.Д.В. е управлявал автомобила въпросната вечер.
Косвени доказателства в подкрепа на изнесеното от тези свидетели се съдържат в
показанията на свидетелите Г.Е.П. и Б.А.Г..
Налице са и трета група свидетелски показания, а именно
тези на свидетелите Е.М.В. и Г.Ш.А., които не се отнасят пряко във връзка с
очертания предмет на доказване, а касаят контролни факти.
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Н.Д.
и В.В.В. като депозирани от лица, очевидци на
събитията, които лица пряко и непосредствено са възприели фактите от
обективната действителност, включени в предмета на доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 102 НПК, за които факти свидетелстват. Показанията на тези
двама свидетели са вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от
нестабилност на изложеното и без в същите да се съдържат, противоречия по
отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти. Показанията на
тези свидетели напълно кореспондират и се подкрепят, както от показанията на
свидетелите Х.Й.К., така и от показанията на свидетелката Б.Ю.М., а така също и
от заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза, по
която вещото лице е категорично, че констатираните увреждания по ръката на Д.,
най-точно съответстват на описания механизъм на получаването им, а именно при
опит на подсъдимия да затвори вратата на автомобила. От показанията на всички
свидетели и от обясненията на подсъдимия безспорно се установява, както
присъствието на свидетелите Д. и В. в ресторанта, така и че именно те, с полицейският
автомобил са тръгнали след автомобила управляван от подсъдимия и са му
извършили проверка., което от своя страна обосновава и извода, че всеки един от
тях е имал обективната възможност пряко и непосредствено да възприеме, кой
точно е управлявал лекия автомобил и какво е било поведението му в хода на
извършената проверка, както и че по време на проверката не са били снети
номерата на автомобила, а същите са били предадено по-късно от подсъдимия.
При оценката показанията на свидетеля А.Н.Д., съдът
подложи същите на критична оценка, с оглед тяхната възможна заинтересованост,
предвид факта, че свидетелят е пострадал от поведението на подсъдимия. Въпреки
възможната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на свидетеля Д.,
доколкото същите се намират в корелативно единство, както с показанията на
свидетеля В.В., така и със заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза, предвид установените увреждания и механизма на
тяхното получаване.
Косвени доказателства, във връзка с подлежащите на
доказване в процеса факти, се съдържат в показанията на свидетелите Х.Й.К. и Б.Ю.М..
Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като по отношение на
тях не са налице каквито и да е данни за възможна заинтересованост в
депозираните от тях показания, както и че същите кореспондират със събраните
преки доказателства, досежно същите факти. Изрично в своите показания
свидетелят К. изнася, че е бил информиран от свидетеля В., че именно
подсъдимият е бил водач на лекия автомобил, което кореспондира както с
показанията на свидетелите Д. и В., така и с показанията на свидетелката Б.Ю.М.,
по отношение на чиито показания не са налице и най-общи данни за възможна
заинтересованост на показанията й, в полза на която и да е от страните, която
изнася, че останали в ресторанта лица са и заявили, че са хванали именно
подсъдимият Д. да управлява автомобила. Изнесеното от тази свидетелка напълно
съответства и на показанията на свидетелите Д. и В., досежно мястото, където е
бил спрян полицейският автомобил пред заведението, както и че полицейските
служители са били в него.
Въз основа на извършената оценка на тези гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите от тази група съдът
намира, че същите образуват такава логически хармонична верига, която напълно
подкрепя възприетите от съда за осъществили се факти от обективната
действителност на инкриминираната дата.
На тези доказателства, противостоят обясненията на
подсъдимия Д. и показанията на свидетелите А.Д.В., Д.П.Д., И.С.В., П.Я.А. и И.Д.Д., всеки един от които в своите показания изнася, че пряко
е непосредствено е възприел, че не подсъдимия, а свидетелят А.Д.В. е управлявал
автомобила въпросната вечер. Косвени доказателства в подкрепа на изнесеното от
тези свидетели се съдържат в показанията на свидетелите Г.Е.П. и Б.А.Г..
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е
управлявал лекия автомобил, а същият е бил управляван от неговия син –
свидетелят А.Д.В., тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия напълно се
сугестират от показанията свидетелите А.Д. и В.В., всеки един от които пряко и непосредствено е възприел,
че именно подсъдимият е управлявал автомобила на инкриминираните дата и час.
Отделно от това обясненията на подсъдимия съдържат съществени вътрешни
противоречия. Освен констатираните противоречия между обясненията на подсъдимия
дадени в хода на досъдебното производство, в присъствието на защитник и
депозираните от него обяснения в хода и по реда на съдебното следствие,
обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие съдържат също
съществени противоречия и противоречат на останалите гласни доказателства. На
първо място, твърденията на подсъдимия, че веднага след като са дошли
полицейските служители е станал, заедно със свидетелите А.В. и Д. Д., напълно
се сугестират от показанията на всички останали
свидетели, които изнасят, че подсъдимият не е тръгнал веднага при пристигането
на полицейските служители от заведението. Същият в своите обяснение с
подробности си спомня част от фактите, а за други, като например какво е
станало след като синът му е бил изпробван за алкохол, заявява, че не си
спомня, но пък е сигурен, че не е имало описаното в обвинението влачене на
свидетеля Д.. Въпреки, че той не е управлявал автомобила, заявява, че съжалява
за цялата случка и оттук нататък ще бъде в полза на обществото, което е в
разрез с правилата на житейската логика, ако е вярно това, че не той, а синът
му е управлявал автомобила. На следващо място самият подсъдим в депозираните от
него обяснения веднъж заявява, че пред ресторанта е разговарял със свидетелите И.
Вълев и П.Я., а малко по-късно заявява, че не помни дали е разговарял с някого
пред ресторанта, преди да се качат в автомобила. В тази им част обясненията на
подсъдимия напълно се опровергават от показанията на свидетеля И.Д. и А.В.,
всеки от които посочва, че пред ресторанта е имало само един човек – И.Д.. Изнесеното от подсъдимия, че полицейския автомобил не
е бил пред ресторанта, напълно се сугестира също от
показанията, както на свидетелката М.. В друга своя част обясненията на
подсъдимия напълно кореспондират и подкрепят именно изнесеното от свидетелите Д.
и В., досежно проведените от свидетеля В. разговори със свидетеля К. и
изнесеното от тези свидетели, че са разяснили на подсъдимия, каква е
процедурата и че ще трябва да бъдат свалени регистрационните табели на
моторното превозно средство. Обясненията на подсъдимия, че никой не е предприел
действия по свалянето на регистрационните табели на моторното превозно
средство, отново се намират в пълен противовес с показанията на свидетеля А.Д.В.,
който изрично посочва, че е видял как свидетелят Д. е започнал да сваля
номерата, което отново напълно кореспондира с показанията на свидетелите Д. и В..
Напълно кореспондират обясненията на подсъдимия и с показанията на свидетелите Д.
и В., в частта им, какви точно действия е предприел свидетелят Д., а имено, че
е хванал водачът за рамото и му е казал „Спирай“, както и че автомобилът е
продължил движението си, което е още една съществена индикация за обективността
именно на показанията на свидетелите Д. и В.. По изложените мотиви, съдът
намира обясненията на подсъдимия, в частта им, че не той, а неговият син –
свидетелят А.Д.В. е управлявал автомобила, само и единствено за негова защитна
теза, която не корелира с доказателствената
съвкупност по делото и извършената оценка на същата.
При оценка показанията на свидетелите А.Д.В., Д.П.Д., И.С.В.,
П.Я.А. и И.Д.Д., съдът не дава вяра на същите, в
частта им, че именно свидетелят А.Д.В. е привел в движение и е управлявал
автомобила на инкриминираната дата, тъй като същите освен, че напълно се сугестират от показанията на свидетелите Д. и В., но и
съдържат както вътрешни противоречия, така и противоречия досежно едни и същи
факти, които
всеки един от свидетелите твърди, че са се осъществили.
В своите показания свидетелят П.Я.А. посочва, че е бил
пред ресторанта, заедно със свидетеля И.В., когато е видял само подсъдимия и
синът му, както и че в този момент е бил със съпругата си, децата и внуците му,
когато е видял именно синът на подсъдимия да сяда на мястото на водача и да
потегля с лекия автомобил. Съдът намира за недостоверни показанията на този
свидетел в тази им част, тъй като от една страна, ако това беше вярно и този
свидетел действително е бил пред ресторанта е следвало да възприеме и
свидетелят Д.П.Д., който също е бил заедно с подсъдимия и свидетеля А.В. и също
се е качил в лекия автомобил. От друга страна показанията на този свидетел се сугестират от показанията на свидетелите Б.Ю.М., Г.Ш.А. и Е.М.В.,
от които категорично се установява, че към момента на пристигане на
полицейските служители, в ресторанта са били останали само и единствено мъже, с
оглед и на което следва да бъде обоснован и извод, че щом свидетелят А. си е
тръгнал, заедно със съпругата си, дъщеря си и децата си, това е станало в един
по-ранен момент. Това отново се намира в унисон и напълно подкрепя показанията
на свидетелите Д. и В., които също в своите показания посочват, че този
свидетел не е бил в ресторанта, в момента на тяхното пристигане и обосновават
извод, че показанията на този свидетел са депозирани само и единствено в
подкрепа на защитната теза на подсъдимия и не отразяват обективната истина.
Отделно от това са налице и вътрешни противоречия между показанията на този
свидетел депозирани в хода на съдебното следствие и дадените от него показания
пред друг състав на съда, в които същият изрично посочва, че не е видял, кой се
качва в автомобила, което именно е вярното, тъй като в противен случай би
следвало да възприеме и качването на свидетеля Д.П.Д. в автомобила. Отделно от
това присъствието на този свидетел не е било възприето и от свидетеля А.Д.В.,
който в своите показания посочва, че пред ресторанта, в момента, в който са се
качвали в автомобила са били само той, подсъдимият и свидетелите И.Д. и Д.П.Д..
Това отново поставя въпросът, как този свидетел е бил пред ресторанта и освен,
че той не е възприел свидетелят Д.Д., за когото няма
спор, че се е намирал в автомобила, а и него никой не го е видял и едновременно
с това, този свидетел е бил заедно със съпругата си, децата си и внуците си и
отново нито подсъдимият, нито някой от свидетелите, за които се твърди, че са
били пред ресторанта, в момента, в който подсъдимият, заедно със свидетелите В.
и Д. са се качили в автомобила и са потеглили не са ги възприели.
По отношение показанията на свидетеля А.Д.В., че именно
той е управлявал автомобила, освен възможната тяхна заинтересованост, предвид
факта, че този свидетел е син на подсъдимия, същите се опровергават от
показанията на свидетелите Д. и В., а едновременно с това, в показанията на
този свидетел се съдържат, вътрешни противоречия, между депозираните от него
показания пред друг състав на съда и настоящите му показания. В останалата си
част, показания на този свидетел, досежно местоположението на полицейския
автомобил, спирането на автомобил от страна полицейските служители, предприетите
действия във връзка със свалянето на регистрационните табели, опитът на
свидетеля Д. да спре водача на автомобила, напълно кореспондират в показанията
на свидетелите Д. и В. и отново са потвърждение, че именно техните показания
представляват вярно пресъздаване на обективната истина.
По отношение показанията на свидетеля И.С.В., са
налице съществени противоречия между изнесеното от този свидетел и показанията
на свидетелите П.Я.А., А.Д.В. и И.Д.Д.. Свидетелят В., въпреки че и той твърди, че е бил пред
ресторанта, не е възприел полицейският автомобил пред него, именно зад който е
бил паркиран и автомобила на подсъдимия, както посочва самият свидетел А.Д.В..
Въпреки, че както свидетелят П.Я.А., така и свидетеля И.С.В. твърдят, че са
били пред заведението, именно в момента, в който е потеглял автомобила на
подсъдимия и категорично сочат, че са видели свидетеля А.В. да се качва на
мястото на водача и да погетля, не са възприели
третият човек в автомобила, а именно свидетелят Д.П.Д.. Отделно от това
присъствието на свидетеля И.С.В., също не е било установено от полицейските
служители при пристигането им в ресторанта. При положение, че от показанията на
свидетеля П.Я.А. се установява, че същият е бил заедно със съпругата си, а
свидетелят И.С.В. твърди, че са били двамата и са тръгнали да се прибират, то
отново следва извод, че към момента на потегляне на автомобила, в който са били
подсъдимият и свидетелите В. и Д., то обективно е невъзможно този свидетел, към
този именно момент да е бил там пред ресторанта и никой да не го е видял. В
случая не става въпрос, че този свидетел е бил някъде настрани, а твърди, че е
възприел качването на свидетеля В. в колата именно, когато е излязъл от входа
на заведението, поради и което неговото присъствие там няма как да не бъде
забелязано от никого, включително и от свидетеля И.Д.Д.,
който в депозираните от него показания изнася, че пред ресторанта не е имало
други лица, когато свидетелят А.Д.В. се е качил в автомобила.
По отношение показанията на свидетеля И.Д.Д. са налице съществени противоречия в показанията на този
свидетел депозирани пред настоящия съдебен състав и показанията му, депозирани
пред друг състав на съда пред когото свидетеля в депозираните от него показания
е заявил „Аз чак на втория, на третия ден разбрах, че А. карал и го спрели
полицаите“. Изнесеното от този свидетел, че заедно са излезли от ресторанта с
подсъдимия и свидетеля А.Д.В., също напълно се опровергава от показанията на
свидетелите Г.Е.П. и Б.А.Г., които са видели от ресторанта да излизат само
подсъдимия, свидетелят А.В. и свидетелят Д.Д. и никой
не е възприел с тях да е бил свидетелят И.Д., както и същите изрично
установяват, че този свидетел е останал в заведението до края и е бил откаран с
буса от собственичката, а не както посочват самия
свидетел, че си е тръгнал сам, след като е видял как свидетелят А.В. е потеглил
с автомобила.
Въпреки, че всички свидетели, които твърдят, че се
видели именно свидетелят А.Д.В. да се качва на мястото на водача и са го
възприели, именно в момента на потеглянето, никой от тях не е възприел
наличието на другите свидетели, които също са били по същото време и на същото
място, както самите те твърдят. Свидетелят А.В., в депозираните от него
показания изнася, че е разговарял със свидетеля И.Д. пред заведението, а самият
свидетел Д. посочва в своите показания, че разговорът е бил още вътре, на
излизане от заведението. Въпреки, че свидетелят И.Д. е категоричен, че е
възприел именно свидетелят А.Д. да се качва на мястото на водача, едновременно с
това е уклончив и няма спомени за присъствието на свидетеля Д.П.Д., което
противоречи на правилата на формалната и житейска логика и обосновава извод, че
показанията на този свидетел, както самият той посочва, са депозирани в интерес
на това А.Д. да е карал, а не подсъдимия.
По отношение на свидетеля Д.П.Д., съдът също намира,
че показанията му не отразяват вярно осъществилите се факти от обективната
действителност, а са депозирани само и единствено в полза на защитната теза на
подсъдимия, че не той, а неговият син е управлявал автомобила процесната вечер. Първоначално в своите показания,
депозирани в хода на досъдебното производство, свидетелят изнася, че е
употребил, голямо количество алкохол и няма спомени за вечерта и не помни как
се е прибрал и кой го е закарал. След това пред друг състав на съда е заявил,
че е видял А. да се качва в колата, за да шофира, но не е видял полицейски
автомобил пред заведението и е сигурен, че полицаи не са ги били спирали, а пред
настоящият състав на съда вече показанията на свидетеля градират и същият вече
си спомня, че именно свидетелят А.В. е шофирал и че са били спрени за проверка.
Всичко това дава основание на съда да не кредитира показанията на този
свидетел, в частта им, че именно свидетелят В. е привел в движение и е
управлявал автомобила, а намира същите само и единствено за депозирани в
подкрепа на тезата на защитата.
По отношение на свидетелите Г.Е.П. и Б.А.Г., съдът
кредитира техните показания. Единствено в частта им, че са възприели, че
проверката е била извършена на 20-30 метра от заведението, показанията им се
опровергават от показанията на свидетелката М., видно от които и същите не са
имали с оглед тяхното местоположение обективна възможност да възприемат от
мястото, където са се намирали автомобила на подсъдимия и полицейския автомобил
при извършената проверка. В останалата им част, съдът изцяло кредитира
показанията на тези двама свидетели. Сам по себе си факта, че и двамата
свидетели са възприели, че ключовете за автомобила са били в ръката на
свидетеля А.Д.В., по своята доказателствена същност
представляват само и единствено една индиция, че
именно свидетелят В. е имал намерение да управлява автомобила, но категорично
не са в състояние да опровергаят преките доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Д. и В., досежно това, че именно подсъдимият е
управлявал процесния автомобил, към момента на
неговото спиране.
На последно място, но не и по значение при оценка
достоверността на показанията на всички свидетели от втората група и преценка
за обективната интерпретация на възприетите от тях факти, съдът съобрази и обстоятелството,
касаещо количеството алкохол употребено от тези
свидетели същата вечер.
Внимателният анализ на гласните и писмените
доказателства и доказателствени средства и прякото им съотнасяне едно спрямо
друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие и в
синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с предмета на
доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на убеждението на
настоящия съдебен състав относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз основа
на която се налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъдат изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията, в
които е обвинен и за които е предаден на съд.
По отношение на престъплението по чл.343б, ал. 1 НК.
От обективна страна
подсъдимият Д.В.Д. ***, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „ОПЕЛ“ модел „Комбо“, с рег. номер: Р 50 43 ВС, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,69 на хиляда, установено по надлежния
ред – по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Обект на престъплението са
обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната
дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия, чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в
система от телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на
моторно превозно средство.
Престъплението е формално,
на просто извършване. За довършеността му е
необходимо подсъдимия да управлява моторно превозно средство, с концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда, като в конкретния случай от доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият на 15.01.2018г. е привел в движение и е
управлявал МПС - лек автомобил марка „ОПЕЛ“ модел „Комбо“,
с рег. номер: Р 50 43 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,69 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, разписан в Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство
от одобрен тип – „Алкотест 7510“, с фабричен №
ARBB0075, което е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална и последваща метрологична проверка на средствата за
измерване. Именно последващото поведение на
подсъдимия е било причината, същият да не може да бъде отведен за медицинско
изследване, поради и което правилно концентрацията на алкохол е приета за
установена въз основа на показанията на техническото средство. Никой не може да
черпи права от своето недобросъвестно поведение, поради и което не може да бъде
прието, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е била
установена по надлежния ред, тъй като именно поведението на подсъдимия и
неговото бягство е била причината, същият да не бъде отведен за медицинско
изследване.
Субект на престъплението е
наказателно отговорно лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си въз основа на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи досежно всички елементи,
включени в престъпния състав, а именно, че е привел в движение и е управлявал
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол. В съзнанието на
подсъдимия са намерели отражение представи досежно общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, че същото е запратено от закона и
наказуемо, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от същото и пряко е целял тяхното настъпване.
При индивидуализиране
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление,
съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива на
конкретното деяние, съотнесена към обществената
опасност на деянията от този вид, която степен на обществена опасност с оглед
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1,69 на хиляда, следва да
бъде преценена като висока.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца. Подсъдимият има още три осъждания и веднъж е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
както и многократно е санкциониран по административен ред, за извършени от него
нарушения на правилата за движението по пътищата, което разкрива и по-висока
степен на обществена опасност на дееца.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, извън високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, съдът отчете и факта, че подсъдимият е привел в
движение и е управлявал моторното превозно средство след като е възприел
полицейските служители, които малко преди това са предупредили намиращите се в
заведението лица, да не управляват моторно превозно средство, тъй като са
употребили алкохол, като по този начин е демонстрирал бруталното си незачитане
на органите на реда и несъобразяване с установения в страната правен ред и
явната си демонстрация, че установените правила не важат за него, а така също и
обстоятелството, че в автомобила освен подсъдимия са се намирали още две лица,
и със своето поведение същият е застрашил не само своя, но и техния живот и
здраве. Още по ясно изражение на това, че същият е над закона и полицейските
органи е и обстоятелството, че в момента в който е потеглял с автомобила си,
полицейският автомобил е бил именно пред автомобила управляван от подсъдимия, но
дори и това обстоятелство не го е възпряло.
Смекчаващи вината
обстоятелства не бяха установени и отчетени.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца и наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, с
оглед на което наказанието следва да бъде индивидуализирано, малко под средата
на предвиденото в закона за това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно от подсъдимия.
В случая не са налице визираните в закона
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като видно от бюлетина за
съдимост на подсъдимия, същият не е реабилитиран. Престъплението предмет на НОХД
№ 471/2006г. по описа на Районен съд – Русе, за което на подсъдимия е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, което наказание е
влязло в сила от 10.02.2006г., е извършено през периода 27.01.2006г. –
28.01.2006г., след като подсъдимият вече е бил осъден по НОХД № 1597/2004г. по
описа на Районен съд – Русе. Изпитателният срок по така наложеното на
подсъдимия наказание по НОХД 471/2006г. по описа на РсРС
е изтекъл на 10.02.2011г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 НК при
условно осъждане срокът по ал. 1 на чл. 88а НК, започва да тече от деня, в
който е изтекъл изпитателния срок. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 посочва, че
за да бъдат заличени последиците от осъждането следва да е изтекъл срок равен
на срока по чл. 82, ал. 1 НК, която разпоредба в т. 3 на ал. 1 посочва срок от
10 години, ако наложеното наказание е от три до десет години. В случая
наложеното на подсъдимия наказание е три години, изпитателният срок е изтекъл
на 10.02.2011г., поради и което десет годишния срок изтича на 10.02.2021г.
Престъпленията предмет на настоящото производство за извършени на 15.01.2018г.,
поради и което следва да бъде обоснован и извода, че към момента на
извършването им, а така и към настоящият момент, не са били заличени
последиците от осъжданията на подсъдимия, за да може да бъде приложен института
на условното осъждане. Доводите на защитата, че подсъдимият е бил реабилитиран
по право е несъстоятелен. Разпоредбата на чл. 86, ал. 2 НК запретява
повторна реабилитация по право, липсва реабилитация по чл. 87 НК, а към настоящия
момент, не са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 НК досежно осъждането на
подсъдимия по НОХД № 471/2006г. по описа на РсРС и
подсъдимият не може да се счита за реабилитиран при тези условия.
Следва да бъде посочено също така, че за разлика от
приложението на чл. 78а, ал. 1 НК, което е задължително, при наличието на
предвидените в закона предпоставки, отлагането на изпълнението на едно
наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК е изключение, а не правило и липсва
задължение за неговото приложение. Съгласно задължителните указания дадени с
Постановление № 4 от 1978, по н. д. № 1/78 на Пленума на ВС, постигането на
целите на наказанието предполага неговото изтърпяване. Условното осъждане е
изключение от това правило и трябва да бъде прилагано само при съществуването
на действителни възможности деецът да бъде поправен чрез отлагане изпълнението
на наказанието. Прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на
наказанието, свързано е с обществената опасност на деянието и дееца, поради
което неправилното му приложение намалява ефективността на наказанието и пречи
за постигане на неговите цели.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез условното осъждане на дееца. По отношение на подсъдимия
многократно е било въздействано възпитателно и предупредително, както по
административен, така и по наказателноправен ред, но
видно от поведението на подсъдимия, това въздействие не е изиграло своя
превъзпитателен и възпиращ ефект и не е способствало да окаже такова
въздействие на подсъдимия, че същият да съобрази своето поведение със закона.
Според настоящия състав на съда, дори и да бяха налице условията изпълнението
на наложеното на подсъдимия наказание да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, това
единствено би затвърдило усещането за безнаказаност формирано у подсъдимия и по
никакъв начин не би способствало за постигане целите на наказанието визирани в
чл. 36 НК. Едно такова наказание не би способствало за постигане и на целите на
генералната превантивна функция на наказанието, а напротив би затвърдило
усещането в гражданите за дефицит на справедливост и по никакъв начин не би
изиграло своя превантивен и възпиращ ефект върху тяхното поведение. На
подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, което следва да е в размер на 800 лева, който размер е напълно
съобразен с имотното състояние на дееца, доколкото видно от съдържащата се в
делото декларация, същият не притежава в патримониума
си недвижими имоти и моторни превозни средства, а реализираните от него доходи
са именно в посочения размер, поради и което един такъв размер на наказанието
би лишил същият от средствата за едномесечната му издръжка и не би се оказало
несъразмерно тежко и несъобразено с неговото имотно състояние.
На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 343г НК наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
а именно „Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде за срок от
две години, с оглед установената концентрация на алкохол и отчитане на всички
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието,
включително и множеството налагани на същия наказания за нарушения на правилата
за движението по пътищата.
Именно така наложените на подсъдимия наказания, за
това престъпление в най-пълна степен ще способстват за постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 НК, както по отношение на личната превантивна
функция на наказанието, така и досежно генералната превенция, предвид повишения
брой тежки пътнотранспортни произшествия, причинени от водачи употребили
алкохол, което формира и изключително висока обществена нетърпимост и
непримиримост с такъв тип деяния, като същевременно в това наказание, няма да
се яви несправедливо и несъответно на извършеното.
По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 2, т.
4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
От обективна страна
подсъдимият Д.В.Д. *** причинил на
полицейски орган - младши инспектор А.Н.Д. – полицай в група „ Охранителна
полиция“ към РУ - Ветово при ОДМВР –
Русе, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действие, изразяващо се в система от телодвижения – удари с вратата на
управлявания от подсъдимия автомобил, посредством които на пострадалия са
причинени охлузвания със забелвания на епидермиса на дясната му предмишница.
В резултат на деянието е настъпил и съставомерния резултат по повдигнатото обвинение, а именно
на пострадалия е причинена болка и страдание, без разстройство на здравето,
което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал.
2, т. 4 НК, тъй като телесната повреда е причинена на полицейски орган младши
инспектор в група „ Охранителна полиция“ към РУ - Ветово при ОДМВР – Русе, при и по повод изпълнение
на службата му.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението умишлено, при форма на
вината евентуален умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение
представи, че действията му са били насочени срещу полицейски служител и в
резултат на нанесените на пострадалия удари с вратата на автомобила, несъмнено
ще настъпи отрицателно изменение на непосредственият обект на защита - обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве, изразяващи се в причинена болка и страдание
и макар и пряко да не е целял настъпването на тези общественоопасни
последици от това свое деяние е допускал настъпването на същите и се е отнесъл
безразлично към тях.
При индивидуализиране
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление,
съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива на
конкретното деяние, съотнесена към обществената
опасност на деянията от този вид, която степен на обществена опасност с оглед
причинените увреждания, следва да бъде преценена като по-ниска.
Съдът съобрази и по-високата
степен на обществена опасност на дееца, предвид предходните му осъждания.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, извън степен на обществена опасност на
деянието и дееца, съдът отчете и факта, че с поведението си, изразяващо се в
привеждането в движение на моторното превозно средство и невъзможността на
пострадалия да освободи ръката си, подсъдимият е поставил в опасност и сериозно
е застрашил живота и здравето на пострадалия и само и единствено поради
поведението на пострадалия не се е стигнало до по-сериозно засягане на неговото
здраве.
Смекчаващи вината
обстоятелства, във връзка с това престъпление също не бяха установени и
отчетени.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане степента на обществена опасност на деянието
и дееца и наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на
което наказанието следва да бъде индивидуализирано, над минимума и под средата
на предвиденото в закона за това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от една година, което наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимия, по мотивите изложено по-горе, във връзка с приложението на чл. 66,
ал. 1 НК и целите на личната и генералната превантивна функция на наказанието.
Абсолютно недопустимо е в една правово държава такова
поведение по отношение на полицейските органи, поради и което едно необосновано
снизхождение не би постигнало по никакъв начин целите на наказанието и не би въздействало
предупредително и възпитателно по отношение на останалите членове на
обществото, тъй като е налице равноценност между личната и превантивната
функция на наказанието.
По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1, пр.
1 НК.
От обективна страна
подсъдимият Д.В.Д. ***, противозаконно
пречил на органи на властта: младши инспектор А.Н.Д. – полицай в Група
„Охранителна полиция“ към РУ Ветово при ОДМВР – Русе и младши инспектор В.В.В. – младши автоконтрольор I
степен в Група „Охранителна полиция“ към РУ Ветово при ОДМВР – Русе, да
изпълнят задълженията си по надзор на изпълнение на правилата по безопасността
на движението, регламентирани в чл. 165 ал. 2, т. 2 и т. 9 ЗДвП да изземат
табелите с регистрационен номер на управляваното от подсъдимия МПС в
допустимите от закона случаи - чл. 172 ал. 4 вр. чл.
171 т. 2а б. „б“ ЗДвП; както и тези, регламентирани в чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 2
от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице: т. 1. за което има данни,
че е извършило престъпление и т. 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“,
като след установяването с техническо средство на концентрация на алкохол в
кръвта му над 1,2 на хиляда - 1,69 на хиляда и предприемане на действия по
сваляне на рег. табели на лек автомобил „Опел Комбо“
с рег. № Р 50 43 ВС от страна на полицейските служители привел в движение лек
автомобил марка „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: Р 5043 ВС, провлачил
с него полицейския служител А.Н.Д., увеличил скоростта и избягал от
местопрестъплението, като по този начин попречил на полицейските служители да
свалят и отнемат рег. табели на автомобила, да задържат водача му и да го
съпроводят до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо изследване в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин
да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, при който с
техническо средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда.
Обект на защита са обществените отношения, свързани с
дейността на държавни органи.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимият
чрез действие – потегляне с управлявания от него лек автомобил, като по този
начин е попречил на полицейските служители да свалят регистрационните табели на
автомобила, да задържат водача му и да го съпроводят до мястото за извършване
на медицинско изследване и не е изпълнил издадено му устно полицейско
разпореждане да спре автомобила, като по този начин да не бъде допуснато
управлението на моторно превозно средство от водач, при който е установено, че
управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.
Налице е изискуемата съгласно нормата на чл. 270, ал.
1 НК, съществената особеност на изпълнителното деяние извършено от подсъдимия,
а именно противозаконността на извършените от подсъдимия действия. С
поведението си подсъдимият обективно е възпрепятствал изпълнението на
служебните задължения на полицейските служители да изпълнят задълженията си по
надзор на изпълнение на правилата по безопасността на движението като свалят и
отнемат рег. табели на автомобила, да задържат водача му и да го съпроводят до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо изследване в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин да не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, при който с техническо
средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда.
Касае се за довършен състав на престъплението по чл.
270, ал. 1 НК, тъй като в резултат на извършеното от подсъдимия деяние са били
препятствани осъществяването от страна на полицейските служители на вменени им
по силата на закона властнически правомощия, изрично разписани в ЗДвП и ЗМВР.
Макар и за осъществяване на състава на престъплението да не е необходимо,
посредством деянието да е осуетено изпълнението на служебната дейност на орган
на власт, то в конкретния случай обстоятелството, че в резултат на извършените
от подсъдимия действия е осуетено изпълнението на задълженията на полицейските
служители, то това следва да бъде отчетено при индивидуализацията на
наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия.
По отношение на това обвинение в останалата му част, касаеща изземването и задържането от страна на полицейските
служители на документи за самоличност, свидетелство за управление на водача,
както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, от
доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимият не е носил
същите, а е носил само и единствено малкият талон на автомобила, поради и което
не се касае за неправомерно поведение от негова страна.. Това осъществява
състав на административно нарушение, за което е следвало на подсъдимия да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност. Отделно от това, чрез това
си поведение подсъдимия не е препятствал възможността полицейските служители да
установят неговата самолично и впоследствие да предприемат действия във връзка
с ангажиране на неговата отговорност.
Прекратяването на регистрацията на моторните превозни
средства не се осъществява на мястото на спиране на водача, а се извършва със
ЗППАМ, което не е от компетентността на свидетелите Д. и В., като едновременно
с това отново такава ЗППАМ е издадена и по този начин са изпълнени изискванията
на закона.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
невинен и го оправда по това обвинение, в тези му части.
Субект на престъплението е пълнолетно наказателноотговорно лице.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил
престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са
намерили отражение представи, относно общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, на качеството на длъжностно лица на
свидетелите А.Д. и В.В., като същевременно деянието е
извършено от подсъдимият под контрола на съзнанието, при което същият е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние, а именно че в резултат на извършените от него
действия препятства осъществяването на служебната дейност на орган на властта и
пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици, съобразно осъзнатото им свойство и значение.
При индивидуализиране наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе
предвид степента на обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на деянията от този
вид, която степен на обществена опасност с оглед конкретните особености на
изпълнителното деяние, следва да бъде оценена като висока.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която също е висока, с оглед предходните му
осъждания и санкционирането му по административен ред, за извършени от него
нарушения на правилата за движението по пътищата.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, извън високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, съдът отчете и факта, че подсъдимият е привел в
движение и е управлявал моторното превозно средство под въздействието на алкохол,
а така също и обстоятелството, че в автомобила освен подсъдимия са се намирали
още две лица, и със своето поведение същият е застрашил не само своя, но и
техния живот и здраве.
Смекчаващи вината
обстоятелства не бяха установени и отчетени.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца и наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, с
оглед на което наказанието следва да бъде индивидуализирано, над минимума и под
средата на предвиденото в закона за това престъпление, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно от подсъдимия.
И тук важат същите мотиви, изложени по-горе, касаещи
както приложението на чл. 66, ал. 1 НК, така и задължителните указания дадени с
Постановление № 4 от 1978, по н. д. № 1/78 на Пленума на ВС, че постигането на
целите на наказанието предполага неговото изтърпяване.
В същият смисъл са и задължителните указания за
съдилищата дадени с Постановление № 7 от 1964 на Пленума на ВС.
С оглед на обстоятелството, че се касае за три
престъпления, на основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът определи на подсъдимия едно
общо наказание, измежду така наложените му, в размер на най-тежкото от тях, а
именно на „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, към което
присъедини на основание чл. 23, ал. 2 НК наложеното на подсъдимия наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
На основание чл.
23, ал. 3 НК съдът присъедини и изцяло към така определеното на подсъдимия
най-тежко наказание, наложеното му наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.
С оглед
обстоятелството, че се касае за извършени от подсъдимия три престъпления, включени
в съвкупността, които са с различен обект на посегателство, две от които
насочени срещу орган на власт и при преценка на цялостната престъпна дейност на
подсъдимия, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в чл. 24 НК да
бъде увеличено определеното на подсъдимия общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, с шест месеца, като постанови
същият да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което
на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3, ЗИНЗС да бъде изтърпяно от
подсъдимия при първоначален „общ” режим на изтърпяване на така определеното
наказание.
В тази насока са и задължителните указания съдържащите
се в Постановление № 6 от 1.XII.1961 г. по
н. д. № 6/61 г., Пленум на ВС, в т. 2 от което е посочено, че когато
подсъдимият е извършил няколко отделни престъпления и наложените за тях
наказания са еднородни, съдилищата са длъжни съгласно чл. 40 НК отм. (сега чл. 23 и чл. 24 НК)
да се занимават с въпроса за увеличаване определеното общо най-тежко наказание.
На основание чл. 59, ал. 2 НК, от така наложеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, съдът приспадна времето, през което
същият е бил задържан по ЗМВР, считано от 11,30 часа на 16.01.2018г. до 10,55
часа на 17.01.2018г., а на основание чл. 59, ал. 4 НК, съдът приспадна от
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право до управлява МПС“,
времето през което същият е бил лишен от това си право по административен ред,
считано от 30.01.2018 година.
С оглед изхода от делото, на основание чл.
189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия, направените в хода на
досъдебното и съдебното производство разноски в общ размер на 143 лева, от
които по сметка на ОДМВР – РУСЕ,
разноски, в размер на 123,00 лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет)
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и в полза на Висш
съдебен съвет на Република България, по сметка Районен съд – Русе, направените
в хода на съдебното производство разноски, в размер на 20,00 лева, както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: