№ 3433
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110119321 по описа за 2023 година
Б. С. Е. е предявил срещу .... иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложена мярка за
неотклонение и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда от 14.08.2020 по НОХД №9278/2018, СРС, НО, 111 състав,
ведно със законната лихва от 29.08.2020/датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че на 22.06.2011 е задържан от полицейски патрул,
докато пресичал на кръстовище в гр....”.Твърди, че е отведен в ареста на 03
РУ-СДВР, където е прекарал нощта.Твърди, че на 22.06.2011 е привлечен
като обвиняем с постановление по ДП№3М1804/2011 за престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„подписка”.Поддържа, че с ново постановление от 25.08.2011 по същото
производство е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.2 от НК.Твърди, че мярка за
неотклонение не му е взета с това постановление , но предходната е останала
1
в сила.Твърди, че с обвинителен акт от 7.11.2011 на СРП по досъдебно
производство №ЗМ1804/2011 по описа на 3 РУП-СДВР, пр.пр.№31371/2011,
СРП, е обвинен в това, че на 21.06.2011 около 23.50 часа в гр.София, на
последната спирка на трамвай №10 в съучастие, като съизвършител със
Стефан Денков отнели чужди движими вещи на обща стойност 316.80 лева от
владението на Албена Тодорова, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила бутнали я на
земята, издърпали дамската й чанта от лявото рамо и издърпали пръстените й
от пръстите /престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от
НК/.Твърди, че по повдигнатото обвинение е образувано НОХД №21340 по
описа на 2011 на СРС, НО, 96 състав.С присъда от 17.03.2017 е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на „лишаване от свобода”
за срок от 3 години.Изпълнението на наложеното наказание е отложено за
срок от 5 години.Твърди, че осъдителната присъда е обжалвана и с решение
№33 от 08.01.2018 на СГС, 15 въз. състав по ВНОХД №4760/2017, е
отменена, като делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния
съд.Твърди, че след връщане на делото е образувано НОХД №683 по описа на
СРС, 111 състав.Твърди, че в открито разпоредително заседание на
11.04.2018 производството е прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.С нов обвинителен акт от 31.05.2018 на СРП той е
обвинен за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.Твърди,
че с присъдаа от 14.08.2020 е признат за невиновен и на 14.08.2020 е отменена
и наложената на 22.06.2011 мярка за неотклонение „подписка”.Твърди, че на
същото заседание прокуратурата е заявила, че не поддържа
обвинението.Оправдателната присъда е влязла в сила на 29.08.2020г.Твърди,
че вследствие на повдигнато от ответника обвинение и наказателно
производство повече от 9 години, той претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и страх, да не загуби свободата си и
неудобство.Твърди, че изпаднал в изолация от близки, приятели и колеги.
Твърди, че обвинението е станало публично достояние, което го поставило в
неудобно положение.Твърди, че все по-трудно му било да си намери работа.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът .... оспорва предявените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
2
фактическа страна следното:
С постановление от 22.06.2011 е привлечен в качеството на обвиняем Б.
С. Е. за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Видно от справка за съдимост, издадена на 23.06.2011 Б. С. Е. не е
осъждан.
С постановление от 25.08.2011 Б. С. Е. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.2 от НК.
С обвинителен акт на СРП Б. С. Е. е обвинен в това, че на 21.06.2011
около 23.50 часа в гр.София, на последната спирка на трамвай №10 в
съучастие, като съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от
владението на ...а, без нейното съгласие с намерение незаконно да ги
присвои като за това употребил сила/бутнали я на земята, издърпали дамската
й чанта от лявото рамо, и издърпали пръстените и от пръстите/-престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.
С присъда №65992 от 17.03.2017 по НОХД №21430/2011, СРС, НО, 10
състав е признат Б. С. Е. за виновен в това, че на 21.06.2011 в съучастие, като
съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от владението на ...а, без
нейното съгласие с намерение незаконно да ги присвои като за това
употребил сила/бутнал я на земята, издърпал дамската й чанта от лявото
рамо, и издърпал пръстените и от пръстите/-престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК и е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 3
години с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години.
С решение №33 от 08.01.2018г. по ВНОХД №4760/2017, СГС,НК,15
състав е отменена присъдата от 17.03.2017 по НОХД №21430/2011, СРС, НО,
10 състав и е върнато делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
С определение от 11.04.2018г. е прекратено съдебното производство по
НОХД №683/2018, СРС, НО, 111 състав и е върнато делото на СРП за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
С обвинителен акт на СРП Б. С. Е. е обвинен в това, че на 21.06.2011
около 23.50 часа в гр.София, на последната спирка на трамвай №10 в
съучастие, като съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от
3
владението на ...а, без нейното съгласие с намерение незаконно да ги
присвои като за това употребил сила/бутнали я на земята, издърпали дамската
й чанта от лявото рамо, и издърпали пръстените и от пръстите/-престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.
С присъда от 14.08.2020 по НОХД №9278/2018, СРС, НО, 111 състав е
признат Б. С. Е. за невиновен в това, че на 21.06.2011 в това, че на 21.06.2011
около 23.50 часа в гр.София, на последната спирка на трамвай №10 в
съучастие, като съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от
владението на ...а, без нейното съгласие с намерение незаконно да ги
присвои като за това употребил сила/бутнали я на земята, издърпали дамската
й чанта от лявото рамо, и издърпали пръстените и от пръстите/-престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.
Видно от справка за съдимост, издадена на 09.05.2023 Б. С. Е. е осъждан
с присъда , влязла в сила на 19.11.2012 по дело №17308/11 на СРС, 96 състав
за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК с наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК отложено за
изтърпяване за срок от 3 години.
По делото е представена и справка за Б. С. Е. от системите на МВР.
По делото е представена и справка от 11.05.2023 от Национална
следствена служба за висящо дело по отношение на Б. С. Е.-ВНОХД
№4760/11.10.2017 на СГС за престъпление по чл.198, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно показанията на св. .....в познавал се с бащата на ищеца и са
работили заедно, и се запознал с ищеца в началото на 2011г.Разбрал от баща
му, че полицията го е търсила.Започнал да споделя с него за някакво дело.От
баща му разбрал, че ще съдят ищеца. Свидетелства, че ищецът не искал да
излиза на работа с тях, много се притеснявал за делото.Свидетелства, че
ищецът дори не излизал от тях, отказвал работа, нямал контакти.Не знае за
какво престъпление са го търсили.Свидетелства, че ищецът много се
притеснявал.Те си работели заедно и до днес.Свидетелства, че преди 4-5
месеца се върнал на работа.Не знае какво е станало с делото.Не искал да каже
пред него, но баща му му казал, че го били задържали.Не знае за друго дело
да са го търсили.Свидетелства, че е викал ищеца с него да работи в
Германия, но той отказвал и не искал да идва.Свидетелства, че когато
заминавал го помолил, ако иска да дойде да работи с него, но той отказал
4
заради това дело и бил много притеснен. Свидетелства, че ищецът не искал да
излиза извън България, за да не мислят, че бяга.За делото знае, че са го
викали ищеца и че са го задържали.Знае само за едно дело.От началото на
делото започнали притесненията на ищеца, когато започнали да го викат от
полицията.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в
случая ищецът следва да докаже незаконно обвинение срещу него, по което е
оправдан с влязло в сила решение/присъда, твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с повдигнатото обвинение и техния размер.
С присъда №65992 от 17.03.2017 по НОХД №21430/2011, СРС, НО, 10
състав е признат Б. С. Е. за виновен в това, че на 21.06.2011 в съучастие, като
съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от владението на ...а, без
нейното съгласие с намерение незаконно да ги присвои като за това
употребил сила/бутнал я на земята, издърпал дамската й чанта от лявото
рамо, и издърпал пръстените и от пръстите/-престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК и е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 3
години с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години.
С решение №33 от 08.01.2018г. по ВНОХД №4760/2017, СГС,НК,15
състав е отменена присъдата от 17.03.2017 по НОХД №21430/2011, СРС, НО,
10 състав и е върнато делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
С определение от 11.04.2018г. е прекратено съдебното производство по
НОХД №683/2018, СРС, НО, 111 състав и е върнато делото на СРП за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
С обвинителен акт на СРП Б. С. Е. е обвинен в това, че на 21.06.2011
около 23.50 часа в гр.София, на последната спирка на трамвай №10 в
съучастие, като съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от
владението на ...а, без нейното съгласие с намерение незаконно да ги
присвои като за това употребил сила/бутнали я на земята, издърпали дамската
й чанта от лявото рамо, и издърпали пръстените и от пръстите/-престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.
5
С присъда от 14.08.2020 по НОХД №9278/2018, СРС, НО, 111 състав е
признат Б. С. Е. за невиновен в това, че на 21.06.2011 около 23.50 часа в
гр.София, на последната спирка на трамвай №10 в съучастие, като
съизвършител със .... отнел чужди движими вещи от владението на ...а, без
нейното съгласие с намерение незаконно да ги присвои като за това
употребил сила/бутнали я на земята, издърпали дамската й чанта от лявото
рамо, и издърпали пръстените и от пръстите/-престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.
Съгласно задължителната практика на ВКС-ППВС№4/23.12.1968 и
ТР№3 от 22.04.2005 на ОСГК на ВКС, както и практика по чл.290 от ГПК,
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителна , включваща оценъчен извод преценка на съда на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства.При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива са тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на
наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение , както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в
рамките на наказателното производство, дали за времето на процесното
наказателно преследване са били водени и други наказателни производства
срещу ищеца, а ако те са били незаконни-дали ищецът е вече обезщетен и в
каква степен;както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който
процесното наказателно преследване се е отразило на живота на ищеца.В
този смисъл Определение №50166/28.03.2023 по гр.дело №3216/22022, ВКС,
III ГО.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ се определя глобално, без да се отдава изолирано или прекомерно
значение на някое от обстоятелствата, трябва да съответства на
необходимостта за преодоляване на вредите в тяхната цялост и да е
достатъчно по размер за репарирането им.
С постановление от 22.06.2011 е привлечен ищеца в качеството на
обвиняем като му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Мярката за
неотклонение „подписка” е отменена с определение на съда от 14.08.2020.В
този смисъл ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка” повече от 9
години.
6
Видно от приложените справки ищецът е с образувани и други
досъдебни производства.По част от тях ищецът е бил с наложена мярка
подписка.Видно от доказателствата, същият е бил и задържан за периода от
20.10.2011-23.10.2011г.
Видно от представената справка едно от досъдебните производства е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.5 от НПК поради това, че деецът е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието.
Видно от справката за съдимост ищецът е осъждан с присъда от
15.03.2012 по НОХД №17308/2011, изменена с Решение от 19.11.2012 по
ВНОХД №4606/2012 по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, влязла в
сила на 19.11.2012г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.
С оглед на изложеното и като взе предвид, че по друго досъдебно
производство ищецът е бил с мярка „подписка”, както и че същият е бил с
мярка „задържане под стража”по друго дело, съдът намира, че ищецът не е
търпял само вследствие на настоящото производство ограничения относно
свободата си на придвижване.
В случая мярката за процесуална принуда „подписка” е била отменена
с определение на съда от 14.08.2020.Незавасимо, че ищецът е бил осъден за
друго престъпление и е търпял мерки за процусеална принуда по други
производства, налице е подлежаща на обезщетяване вреда от наложената
мярка за неотклонение.В случая тази мярка за неотклонение е най-
леката.Наличието на осъждане за други престъпления на ищеца и търпените
мерки за неотклонение по други производства са основание за намаляване на
размера на обезщетението.
От свидетелските показания на св. Виктор Томов се установява, че той
се е запознал с ищеца от началото на 2011.От показанията му се установява
притеснението на ищеца във връзка с дело, образувано срещу него. От
показанията на св. Томов се установява, че ищецът не искал да излиза на
работа, не искал да излиза с тях и нямал никакви контакти, тъй като много се
притеснявал за делото.Съгласно показанията на св. Томов ищецът е бил
задържан.Съгласно показанията на св. Томов ищецът не искал да пътува
извън България, за да не мислят, че бяга.Притесненията на ищеца започнали
от началото на делото, когато започнали да го викат от полицията.
7
От свидетелските показания не се установява притеснението на ищеца
да се дължи на процесното дело, доколкото ищецът е бил осъден и с присъда
по друго дело през 2012 и са се водили и други досъдебни
производства.Освен това по настоящото дело ищецът не е бил задържан и
делото не е от началото на 2011, а е от лятото на 2011г.
Но съдът приема, че свързаните с мярката за процесуална принуда и с
воденото наказателно производство негативни изживявания до опредЕ.
степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето
естество и проява. В този смисъл е Решение №251 от 21.12.2015 по гр.дело
№812/2015, ВКС, III ГО.С оглед на което съдът приема, че ищецът е бил
притеснен от воденото срещу него наказателно производство и е търпял
негативни изживявания..
Видно от справката за съдимост ищецът е осъждан с присъда от
15.03.2012 по НОХД №17308/2011, изменена с Решение от 19.11.2012 по
ВНОХД №4606/2012 по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, влязла в
сила на 19.11.2012г., за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК.С присъдата
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието
изтърпяване е отложено за срок от 3 години.
Доколкото ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда и срещу него са
били образувани други досъдебни производства, съдът намира, че с
процесното дело не е засегнато доброто име на ищеца сред близките и
приятелите.
По отношение на страха на ищеца, значителния стрес, както и
притеснението му по време на наказателното производство следва да се има в
предвид, че паралелно с процесното наказателното производство са
провеждани и други наказателни производства.
По отношение на продължителността на наказателното производство
съдът установи, че тя се дължи отчасти и на процесуалното поведение на
ищеца-подсъдим по делото.От приложеното наказателно дело се установява,
че ищецът на два пъти е ставал причина за отлагане на делото, тъй като не е
бил открит на адреса си.В случая участието на подсъдимия в наказателното
производство е било задължително, поради което ищецът е станал причина за
отлагане 2 пъти на наказателното дело.
Съдът при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД отчита
8
тежестта на повдигнатото обвинение, а именно:престъпление от общ
характер, както и че наказателното производство се е развило 9 години, но
същевременно отчита и поведението на ищеца-подсъдим по делото, което
отчасти е станало причина за забавяне на производството.Съдът отчита и че
на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение –„подписка”,
както и че е бил с наложена мярка „подписка” по друго досъдебно
производство, включително че е бил с мярка задържане под стража по друго
дело.При определяне на размера на обезщетението съдът отчита и че по време
на наказателното производство ищецът е бил осъждан с влязла в сила
присъда, както и че срещу него са водени други досъдебни
производства.Съдът отчита и че ищецът е бил осъден на лишаване от свобода
за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.При
определяне на обезщетението съдът отчита и търпените от ищеца негативни
изживявания, стрес и притеснение вследствие на воденото наказателно
производство и периода, в който са търпени.
Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението, определено по
реда на чл.52 от ЗЗД възлиза в размер на 5000 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ следва да бъде уважен до размера от 5000 лева и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 24 000 лева.
По разноските
Ищецът е реализирал разноски в размер от 10 лева за държавна
такса.Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца държавната такса.
Ищецът е реализирал разноски в размер от 4000 лева за адвокатско
възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на сумата от 2560
лева.Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в
рамките на две заседания.С оглед на което адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер от 2560 лева.Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно.Съобразно уважената част на иска в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 533.33
9
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., гр.София, б....2, да заплати на Б. С. Е., ЕГН**********, с
адрес:гр.С....”, ул. „315-та”28, със съдебен адрес:гр...ки”34, чрез адв. Ш., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
наложена мярка за неотклонение и незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда от 14.08.2020 по НОХД
№9278/2018, СРС, НО, 111 състав, ведно със законната лихва от
29.08.2020/датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Е., ЕГН**********, с адрес:гр.С....”,
ул. „315-та”28, със съдебен адрес:гр...ки”34, чрез адв. Ш., срещу .... гр.София,
б....2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за горницата над 5000
лева до пълния предявен размер от 24 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложена мярка за
неотклонение и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда от 14.08.2020 по НОХД №9278/2018, СРС, НО, 111 състав.
ОСЪЖДА ...., гр.София, б....2, да заплати на Б. С. Е., ЕГН**********, с
адрес:гр.С....”, ул. „315-та”28, със съдебен адрес:гр...ки”34, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 10 лева –държавна такса.
ОСЪЖДА ...., гр.София, б....2, да заплати на Б. С. Е., ЕГН**********, с
адрес:гр.С....”, ул. „315-та”28, със съдебен адрес:гр...ки”34, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 533.33 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11