Решение по в. гр. дело №225/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 12
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20211400500225
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Враца , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова

Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно
гражданско дело № 20211400500225 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 14932/07.05.2021 г., подадена от длъжника С. Г. Й.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. ***, чрез адв. Е.П., против отказ на ЧСИ И. Ц., рег. №
***, с район на действие Окръжен съд – Враца, за прекратяване на изпълнително дело №
2020***0401155 по описа на ЧСИ И. Ц., обективиран в Разпореждане № 716/13.04.2021 г.
В жалбата се излагат съображения, че постановеният от съдебния изпълнител отказ за
прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразен. Поддържа се, че преди да бъде
образувано изпълнителното дело при ЧСИ И. Ц. първоначалният кредитор на длъжника
"Профи Кредит България" ЕООД е образувал изпълнително дело № 653/2015 г. по описа на
ЧСИ Б. Б., с рег. № *** и район на действие СГС въз основа на същия изпълнителен лист.
Посочва се, че последното дело е прекратено на 05.03.2020 г. на основание настъпила
перемпция с нарочно постановление, издадено по молба на кредитора. Твърди се, че
последното валидно изпълнително действие по ИД № 653/2015 г. е извършено на 21.04.2015
г., а изпълнителното производство пред ЧСИ И. Ц. е образувано на 29.10.2020 г. Поддържа
се, че вземането на кредитора по изпълнителния лист е погасено по давност с изтичане на 5-
годишен срок от последното извършено изпълнително действие, като е налице период от
повече от 5 години, през който кредиторът не е предприел изпълнителни действия срещу
длъжника. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело и да укаже на ЧСИ И. Ц. да предприеме
необходимите действия по прекратяването му.
1
Към жалбата е приложено Съобщение за прекратяване на изпълнително дело №
653/2015 г. по описа на ЧСИ Б. Б. от 05.03.2020 г.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, като в срок е подадено
становище от представляващия дружеството юрисконсулт С. К., в което се излагат
съображения за нейната неоснователност и необоснованост. Поддържа се, че прекратяването
на изпълнителното дело е от изключителна компетентност на съдебния изпълнител, като
съдът не разполага с правомощие за това. Посочва се, че съдебният изпълнител не може да
се произнася по материалноправни възражения, каквото е възражението за изтекла
погасителна давност, поради което отказът на ЧСИ И. Ц. да прекрати делото на това
основание е законосъобразен. Твърди се, че процесното задължение е ликвидно и изискуемо
и погасителната давност по отношение на него не е изтекла. Иска се от съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендират се и разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в
които поддържа, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но
неоснователна. Поддържа становище, че съдебният изпълнител няма право да преценява
дали даден дълг, за събирането на който е издаден изпълнителен лист, е погасен по давност,
като тази преценка може да се направи само от съда в рамките на образувано исково
производство.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становището на насрещната страна и доказателствата в изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 2020***0401155 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд - Враца, е образувано по молба на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК: ***, въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2015 г. на Софийски градски съд,
издаден въз основа на Решение № 947/11.09.2014 г. по вътрешно арбитражно дело №
947/2014 г. по описа на арбитър Б. Г., с който С. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.
***, е осъдена да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, сумата от 3 592,23 лв., заедно със законната лихва от
11.09.2014 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 355,53 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 80,00 лв. – разноски по арбитражното производство и сумата от
50,00 лв., представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист. В молбата за образуване на изпълнително дело като
изпълнителен способ е посочено насрочване на опис на движими вещи и налагане на запор
на открити банкови сметки.
По делото е приложен Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. и
Приложение № 1а към него, сключен между "Профи Кредит България" ЕООД и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, съгласно който първото дружество /цедент/ е цедирало
вземането си срещу С. Г. Й., заедно с всички принадлежности към него, на второто
дружество /цесионер/.
2
Със запорно съобщение изх. № 2900/25.01.2021 г. е наложен запор върху всички
сметки на длъжника С. Г. Й., открити при "Търговска банка Д" АД.
Поканата за доброволно изпълнение, с която длъжникът е уведомен за наложения
запор, е получена от С. Г. Й. лично на 19.03.2021 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 12010/12.04.2021 г. от пълномощника на
длъжника – адв. Е.П., с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 2020***0401155 по описа на ЧСИ И. Ц. поради изтекла погасителна
давност за вземането на взискателя.
Към молбата е приложено Постановление за прекратяване на ЧСИ Б. Б., рег. № ***, с
район на действие – Софийски градски съд, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
прекратено изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело №
2015***0400653, със страни: "Профи Кредит България" ЕООД и С. Г. Й., образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2015 г. от Софийски градски съд на
основание Решение на арбитражен съд по арбитражно дело № 947 от 2014 г. на арбитър Б.
Й. Г..
С обжалваното Разпореждане № 716/13.04.2021 г. ЧСИ И. Ц. е отказала да прекрати
изпълнително дело № 2020***0401155 с мотиви, че въпросът за погасителната давност е
материалноправен институт и се решава извън компетенцията на съдебния изпълнител.
Разпореждането е връчено на пълномощника на длъжника на 15.04.2021 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва
действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
и срещу акт от изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК, които подлежат на съдебен
контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство - отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение /чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК/, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно хипотезите, при които
изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма
изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора. Предвидена е
хипотеза на прекратяване на изпълнението при влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, тоест хипотеза, в която длъжникът е провел успешно
установителен иск, като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради
погасяването му по давност. Следователно съдебният изпълнител не може да приложи
служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на
вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по
чл. 439 ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията
между кредитора и длъжника, че вземането е погасено по давност, което е основание за ЧСИ
да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на
3
настъпила погасителна давност за вземането на кредитора не могат да бъдат предмет на
преценка както от ЧСИ, така и от настоящата инстанция по реда на чл. 435 и сл. ГПК в
производство за контрол на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за
нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред. Ето защо
давността може и следва да бъде навеждана като довод само в рамките на нарочното
съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е
предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК, но не и
в производството по чл. 435 ГПК, тъй като в последното не могат да се оспорват
материалните предпоставки на принудителното изпълнение.
Мотивите на съдебния изпълнител в този смисъл, за да откаже да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело № 2020***0401155, напълно се
споделят от настоящия съдебен състав, тъй като произнасянето по направеното от длъжника
възражение за изтекла погасителна давност не е било от компетентността на ЧСИ И. Ц. и
последната не е имала правомощие да прекрати изпълнителното дело на това основание.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното действие на
съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед този изход на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата,
имаща качество на взискател в изпълнителното производство, която в депозираното по
повод жалбата писмено възражение е отправила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира за основателно искането като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14932/07.05.2021 г., подадена от
длъжника С. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. ***, чрез адв. Е.П., против отказ на
ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца, за прекратяване на
изпълнително дело № 2020***0401155 по описа на ЧСИ И. Ц., обективиран в Разпореждане
№ 716/13.04.2021 г.
ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. ***, да заплати на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сума
в размер на 50,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5