№ 67
гр. Айтос, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200204 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТРАНСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, против електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на
осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен,
развивайки подробни съображения. Моли за отмяна на ЕФ, претендирайки разноски.
АНО, чрез проц.представител оспорва жалбата, развивайки подробни съображения.
Моли за потвърждаване на атакувания ЕФ, претендирайки разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 09.12.2024 г., в 14.05 ч., в община Айтос, по път I-6, км.
473+206, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e
установено движение на собственото му ППС т.а. „Волво ФЛ“, с рег.№ СВ 0182 МК, за
който не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като
за посоченото ППС не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложена предвидената на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179,
ал. 3б ЗДвП имуществена санкция в размер от 2500 лв. Изложената фактическа обстановка
съдът възприема въз основа на събраните по делото доказателства.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не
1
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена
санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази
разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато
собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на
2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.
За разрешаването на настоящия правен спор е необходимо преди всичко да бъде
съобразено, постановеното Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С-61/23,
с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с
националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във
фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за
освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар.
"компенсаторна такса". В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с
фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят
конкретната тежест на нарушението - за всички нарушения от този вид, независимо дали
изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и
конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В тази смисъл
и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на ЕС в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед последното и по
съображенията, изложени в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане
2
неприложена като противоречаща на правото на ЕС, съставляващо самостоятелно основание
да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен /в този смисъл
е практиката на горестоящата инстанция – Р. № 6349 от 11.07.2025 г. по к.а.н.д. № 738/2025
г., Р. № 5687 от 23.06.2025 г. по к.а.н.д. № 636/2025 г., Р. № 4940 от 30.05.2025 г. по к.а.н.д. №
360/2025 г., Р. № 2615 от 20.03.2025 г. по к.а.н.д. № 169/2025 г. и др./. Гореизложеното
изключва необходимостта от евентуално преквалифициране на нарушението, респ.
определяне на друг размер на наложената санкция, още повече, че в ЗДвП липсва друга
норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП.
Жалбоподателят има право на разноски на осн. чл.63д ЗАНН в размер от 550 лв.
/заплатено адв. възнаграждение/, което следва да се възложи в тежест на АНО. Същото не се
явява прекомерно, доколкото размерът на санкцията е 2500 лв. и е съобразено с чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция **********,
издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на осн. чл. 187а,
ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ТРАНСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на „ТРАНСПРЕС“
ООД, ЕИК *********, сумата от 550 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3