№ 17
гр. Разград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600007 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на
подсъдим против присъда №428/12.11.2020 г. по нохд №76/2020 г. на Районен
съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №262239/23.11.2020 г. на РС Разград) от адв. Н.
– защитник на подсъдимия М. Б. М.. Оплакването е, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.
Според защитника присъдата е необоснована и не е доказано обвинението за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, не извършено пълно и всестранно
изследване на доказателствата, не са обсъдени противоречията между
доказателствата, избирателно са приети само доказателства, които подкрепят
обвинението. Защитникът на подсъдимия счита, че неправилно е приложен
материалния закон, тъй като доказателствата сочат за престъпление по чл.
207, ал.1 НК или за маловажен случай на кражба. Според адв. Н. присъдата е
немотивирана, налице е противоречие между фактическата обстановка и
правните изводи и съдът не е обсъдил защитните тези и възражения на
подсъдимия. Наложените наказания според изложението в жалбата са явно
несправедливи.
Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова по чл. 207, ал.1
НК или чл. 194, ал. 3 НК или да отмени присъдата и върне делото за ново
1
разглеждане.
В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Излага
подробни доводи в подкрепа на основанията, посочени в жалбата.
Заявява, че с деянията си подсъдимият е осъществил състава на чл. 207,
ал. 1 НК, а не на чл. 194, ал. 1 НК. Според защитника се касае не за кражба, а
за присвояване на намерена вещ, тъй като самата пострадала твърди, че не е
имало хора наоколо и се отделила от раницата си за секунди. Ако, въпреки
всичко съдът приеме, че не се касае за намиране на чужда движима вещ, а за
кражба, защитникът заявява, че няма никакви доказателства за проявена
дързост, нито твърдение, в какво се изразява тази дързост. Моли съда да
приеме, че се касае за маловажен случай, когато съответното наказание е и
глоба. Искането е съдът да постанови оправдателна присъда по обвинението
по чл. 194, ал. 1, да приеме, че е налице осъществен състав по чл. 207 или чл.
194, ал. 3 НК, с приложение на чл.78а от НК.
По второто обвинение защитникът намира, че неправилно съдът е
наложил наказание лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 313,
ал. 3 във вр. с ал. 1 наказанията са алтернативни две - лишаване от свобода и
глоба, и съдът приема, че следва й е наложил наказание лишаване от свобода,
тъй като моят доверител е проявил упоритост. Намира наказанието за явно
несправедливо, тъй като не са взети под внимание многобройните
смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, разкаянието,
подробно описание на това, което е извършено, ниската стойност на отнетата
вещ. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а НК, лицето да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание – глоба.
М. Б. М., призован по реда на чл. 180, ал. 2 НПК, не се явява в съдебно
заседание.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград.
Препис от допълнителното изложение на жалбоподателя е връчено на РП
Разград на 30.12.2020 г.
Не постъпили възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна.
Според прокурора, показания в посока, че е извършена кражба, а не е
намиране на вещта, са дадените от полицейския служител. Намира
твърденията на защитата за приложение на чл. 78а НК за неоснователни, тъй
като са налице две престъпления, при което е налице забрана по чл. 78а, ал. 7
НК и правилно РРС е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода.
Прокурорът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да
2
я потвърди.
Съставът на въззивния съд, като се запозна с делото, с оглед характера на
въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия М. Б. М. за
виновен в това, че на 29.05.2019 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи
– мобилен телефон, на стойност 420 лв., сим карта на стойност 6 лв., кожен
калъф на стойност 10 лв., карта памет на стонйсот 7 лв. – всичко 443 лв. от
владението на Х.Т.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК и на основание чл. 54 НК му е
наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода и в това, че на 30.05.2019
г. в гр. Разград, в заложна къща „Керидт Експрес 69“ Разград е потвърдил
неистина в частен документ – декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК, като в същата
посочил, че залаганата от него вещ – мобилен телефон е негова лична
собственост и я е придобил чрез покупка и употребил тази декларация пред
управител на заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното
в нея обстоятелство – престъпление по чл. 313, ал. 3 НК и му е наложено
наказание 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК е
определено общо наказание 4 месеца лишаване от свобода и на основание чл.
66 НК изтърпяването на наложеното наказание отложено за изпитателен срок
от три години.
Присъдени са разноски.
Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание и делото е разгледано в
негово отсъствие, тъй като съдът е приел, че са налице основанията по чл.
269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.
Подсъдимият е привлечен като обвиняем на ДП с постановление от
20.12.2019 г. (л. 110 от ДП), предявено на 08.01.2020 г. с участието на
защитника адв. Н.. На 08.01.2020 г. е проведен разпит на М.М.. Обясненията
му са прочетени в съдебно заседание на 12.11.2020 г.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Б. М. е български гражданин, роден на 15.09.2000 г. в
гр. Разград, с постоянен адрес в с. Раковски. М. е с начално образование. Не е
женен. Не е осъждан. Не работи.
3
Налице са данни, събрани при проведеното издирване на ДП и в
производството пред първоинстанционния съд, че М. е напуснал България и
пребивава в Германия. Не е известен адрес на М..
Свидетелката Х.Т.П. от гр. Разград на 22.07.2018 г., за 530 лева, купила
мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ
№ 356424090143563. П. ползвала телефона със СИМ-карта с № 0892 920 085
и карта памет от 4 GB. Телефонът бил с кожен калъф за мобилен телефон, тип
„тефтер“.
На 29.05.2019 г. около 20 ч. свидетелката Х.П. била със сина си в парка в
гр. Разград. Седнали на пейка близо до ресторант „Лес“ и детето играело
наоколо. Когато детето, увлечено в игра, се отдалечило от майка си, което
Х.П. тръгнала към него. На пейката останала дамската чанта на свидетелката
Х.П.. В предния затворен джоб на чантата се намирал телефона - марка
„Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № 356424090143563.
По това време подс. М. Б. М. също се намирал в парка. Той използвал
това, че свидетелката П. тръгнала към детето си и се отдалечила от пейката и
решил да извърши кражба от чантата на свидетелката. Видял, че няма други
хора наоколо, отишъл до пейката, взел от чантата телефона на свидетелката и
се отдалечил.
Х.П. настигнала детето си и след няколко минути се върнала на пейката,
където се намирала чантата . Видяла, че ципа на чантата бил отворен. За
това, че липсва телефона разбрала малко по-късно, когато го потърсила, за да
се обади на сестра си.
Подс. М.М. решил да се разпореди с отнетия телефон. На 30.05.2019 г.
около 11.35 ч. отишъл в заложна къща „Кредит Експрес 69“ в гр. Разград на
ул. „Марица“ № 2 и заложил откраднатия от св. П. телефон, срещу което
получил заем в размер на 150 лева. На работа в заложната къща била св.
Анета Койчева Терзиева - управител. Терзиева обслужила М. и съставила
заложен билет № 10958/30.05.2019 г. (л. 34 от ДП), съдържащ текст на
договор за паричен заем в размер на 150 лева, с падеж на същата дата,
обезпечен чрез залог на мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси
А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № 3564240901143543 /допусната техническа грешка
при изписване на ИМЕИ №/. Върху заложния билет подс. М. изписал
ръкописен текст – имената си. Върху заложния билет била отпечатана
Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на заложните
къщи/, в която подсъдимият декларирал, че залаганата от него вещ - мобилен
телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“ е негова лична
собственост и вписал че е придобита чрез покупка.
Тъй като подсъдимият искал да получи единствено някакви пари срещу
отнетия телефон и нямал намерение да връща паричната сума, предмет на
договора за заем, той заложил телефона за значително по-ниска стойност от
реалната и не върнал получения заем.
4
Стойността на отнетите вещи - мобилен телефон, сим карта, кожен
калъф, тип „тефтер“ и карта памет от 4 ГБ е 443 лв.
Описаната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на
събраните доказателства. От показанията на св. Х.П., които са ясни,
последователни и житейски обосновани, се установява, че на 29.05.2019 г. е
била в парка със сина си, на пейка оставила чантата си с поставен преден
затворен джоб телефон и се е отдалечила от нея за кратко, а след като се е
върнала установила, че джобът на чантата е отворен и телефонът липсва.
Няма съмнение в достоверността на показанията на свидетелката.
От показанията на св. Камен Стойчев и Анета Терзиева – служители в
заложна къща „Кредит Експрес 69“ се установява реда за работа в заложната
къща. Няма съмнение в достоверността на показанията на свидетелите. От
показанията на св. Терзиева, приложения по делото заложен билет и
графическата експертиза се установява, че на 30.05.2019 г. подсъдимият М.
предал телефона на св. П. в заложната къща като обезпечение на заем от 150
лв. със срок 1 ден и попълнил декларация, че е негов собственик. по и няма
съмнение в достоверността им. В обясненията си подсъдимият М. заявява, че
е заложил телефона срещу 100 - 150 лв.
От оценъчната експертиза се установява, че към датата на отнемането
стойността на телефона и останалите аксесоари предмет на обвинението е 443
лв.
От показанията на св. Късов се установява, че подс. М. пред него също е
заявил, че намерил телефона в парка и го заложил срещу 150 лв.
От свидетелските показания, назначените по делото експертизи –
оценъчна (л. 21 от ДП) и графическа експертиза (л. 29 и сл.), писмените
доказателства - заложен билет (л. 34), справка за съдимост (л. 78), декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 116), справки от
мобилните оператори (л. 50) безспорно се установяват изложените
обстоятелства.
Обясненията на подсъдимия (л. 114 от ДП), прочетени в съдебно
заседание на 12.11.2020 г. че намерил телефона на пейка около 21,30 часа се
опровергават от показанията на св. П., която е категорична, че телефонът е
бил в преден джоб на чантата с цип, който е затворен, а след това е заварила
джобът отворен и установила, че липсва телефона. Показанията на
свидетелката изключват възможността телефонът да е паднал или да е
забравен върху пейката, тъй като тя заявява, че го е търсила, но не го е
открила.
Обясненията на подсъдимия в тази част са наивна защитна теза, тъй като
твърдението му е, че не предал телефона в полицията, тъй като го било страх
да не го обвинят за кражба, не го хвърлил, тъй като можело да открият
отпечатъци и да го обвинят за кражба и е нелогично този страх от
неоснователно обвинение в кражба да го мотивира да заложи телефона срещу
5
парична сума, която няма намерение да връща, като собственоръчно
декларира, че е негов и го е купил.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 29.05.2019 г.
в гр. Разград подс. М. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон на
стойност 420 лв., сим карта на стойност 6 лв., кожен калъф за мобилен
телефон на стойност 10 лв. и карта памет от 4 ГБ на стойност 7 лв., с обща
стойност 443 лв., от владението на Х.Т.П., от гр. Разград без нейното съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
С това е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Престъплението е извършено при пряк
умисъл - М. е съзнавал, че посочените движими вещи са чужди, че са във
владение на друго лице и че ги отнема от него. Намерението за присвояване
се установява от действията му – отдалечил се от мястото, установявайки
власт върху телефона и останалите вещи, а след това заложил телефона срещу
парична сума.
Според чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Съгласно ППВС № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС за
да се определи дали кражбата е маловажен случай, трябва да преценява не
само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността
на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца.
Съдебният състав счита, че няма смекчаващи вината обстоятелства,
свързани с личността на подсъдимия, освен съдебното минало и възрастта му,
че не са незначителни вредните последици, тъй като св. П. освен загубата на
вещта е претърпяла и притеснение („постреснах се“), че е с детето си, а
телефонът е изчезнал от чантата ѝ, когато вече било тъмно в парка.
Съдът намира, че престъплението с оглед способа на извършване – в
близост до собственика на вещта, за краткото време през което се е отдалечил
от вещта, като подсъдимият отворил джоб, в който се съхранява и извадил
телефона, говори за дързост при осъществяване на кражбата.
Съдебният състав намира, че с оглед посочените обстоятелства способа
на извършване на деянието и обстоятелството, че св. П. е лишена от ползване
на телефона си, както и стойността, която не е незначителна не е налице
маловажен случай, тъй като случаят не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба.
Умисълът на М. е насочен към отнемането на вещ, която обичайно е със
значителна стойност, която се е намирала в чантата на свидетелката, а чантата
6
е място, в което се съхраняват пари, кредитни карти и други ценни вещи.
Конкретната стойност на телефона не е основание да се приеме, че е налице
маловажен случай.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 30.05.2019 г.
в гр. Разград, в заложна къща „Кредит Експрес 69“ подс. М. е потвърдил
неистина в частен документ - декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за
дейността на заложните къщи / НДЗК/ отпечатана върху заложен билет №
10958/30.05.2019 г., която се изисква по силата на НДЗК приета с
Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009 г, влязла в сила на
27.02.2009 г., приета на основание § 23, ал. 2 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон (ДВ, бр.
60 от 2003 г.)., като в същата е посочил, че залаганата вещ е негова лична
собственост и е придобита чрез покупка, като употребил тази декларация
пред Анета Койчева Терзиева от гр. Разград - управител на заложната къща,
като доказателство за невярно удостовереното в нея обстоятелство, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по
чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
С Наредба за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40 от
18.02.2009, oбн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г. е постановено, че при
сключването на договор, с който се предоставя паричен заем, обезпечен със
залог върху движима вещ, залогодателят попълва декларация по образец
съгласно приложение № 5, относно собствеността и начина на придобиване.
Подсъдимият в декларация, в която по изрична разпоредба на постановление
на Министерския съвет, е задължен да удостовери истината, относно
собствеността на вещта е вписал неверни обстоятелства и е употребил
документа като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред
управителя на заложната къща.
Престъплението е извършено при пряк умисъл – М. е съзнавал, че вещта
не е негова собственост и въпреки това е декларирал обратното, както и че я
придобил чрез покупка.
По наказанието.
За престъплението по чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до 8 години. Законосъобразно РС като е преценил, че
подсъдимият е неосъждан, към момента на деянието не е навършил 19 години
и като съобразил стойността на вещта е определил наказание към
предвидения минимум. То е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК.
Няма многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелство, които да
обосноват определяне на наказание при условията на чл. 55 НК.
За престъплението по чл. 313, ал. 3 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
7
Съдът като е преценил посочените смекчаващи обстоятелство, но и
това, че престъплението по чл. 313 НК се предхожда от кражба, то
законосъобразно е наложил лишаване от свобода, а не алтернативното
наказание глоба. Наказанието в съответствие с установеното относно
личността на подсъдимия е определено на минималния възможен срок.
На основание чл. 23 НК законосъобразно е наложено най-тежкото
наказание – 4 месеца лишаване от свобода.
Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 66 НК и е
отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.
По жалбата.
С оглед на изложеното съдебният състав намира, че жалбата е
неоснователна.
Извършеното от подс. М. осъществява състав на престъпление по чл.
194, ал. 1 НК. Необосновано е твърдението, че за времето в което
пострадалата се е отделила от раницата си, подсъдимият не би могъл да
извърши кражба. Пострадалата сочи, че отсъствието е било за няколко
минути, освен това независимо от субективната преценка колко време е
минало до връщането при пейката, то е ясно, че вещта е взета от затворения
джоб на чантата именно във времето, в което се отдалечила от нея. Не е
налице маловажен случай на кражба, тъй като деянието не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи.
При определяне на наказанието съдът е отчел смекчаващите вината
обстоятелства и е отразил преценката си в мотивите.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, включително
единственото противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията
на св. П..
Мотивите към обжалваната присъда съответстват на изискванията на
чл. 305 НПК – посочени са установените обстоятелства, посочено е въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения
за взетото решение.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК и обвинението за две
престъпления, по което е признат за виновен, не е приложимо в случая
спрямо подсъдимия освобождаването от наказателна отговорност с налагане
на глоба, дори при различна квалификация на двете деяния.
При проверка на присъдата съставът на ОС Разград не установи
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост,
неправилно приложение на материалния закон, нито явна несправедливост на
наложените наказания, поради което счита че няма основание за отмяна или
8
изменение на атакуваният съдебен акт и прие, че присъдата следва да бъде
потвърдена.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №428/12.11.2020 г. по нохд №76/2020 г. на
Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9