Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/26.05.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 93/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на П.Н.П., с ЕГН **********,***, с която срещу
Областна дирекция на МВР – Добрич е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
(уточнен в съдебно заседание) за заплащане на сумата от 5000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода от 25.08.2017
г. до 03.03.2018 г. в резултат от отменена като незаконосъобразна заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000719 от 25.08.2017
г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 25.08.2017 г. на ищеца е
връчена ЗППАМ № 17-0851-000719 от 25.08.2017 г. на началника на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни за това, че в рамките
на 4 месеца не е подновил свидетелството си за управление на МПС. С решение №
496 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 505/2017 г. по описа на Административен съд
– Добрич заповедта е отменена. Това решение е обжалвано от началника на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Добрич, като с решение № 4093 от 20.03.2019 г. по адм.
дело № 477/2018 г. по описа на ВАС е оставено в сила. С оглед на срока на
прекратяване на регистрацията на ППС и срока на обжалване и влизане в сила на
решението за отмяна на заповедта на практика П. изтърпял така наложената му
мярка изцяло. Прекратяването на регистрацията на ППС довело до принудително
отнемане на възможността за управление на законно придобитото от ищеца МПС. От
отменената ПАМ П. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинено
изключително неудобство на него и семейството му. Ищецът бил принуден, въпреки
наличието на автомобил, да чака автобуси за придвижване както в града, така и
извън него. Бил принуден да изтърпи и подигравките на близки и познати за това,
че нямал възможност да се придвижва с автомобил. Наложило се да ползва услуги
на таксиметрови автомобили. В крайна сметка дори стигнал дотам да изтегли
кредит, за да закупи друг автомобил, с който да се придвижва, като връщането на
кредита е довело до немалко притеснения и неудобства. С оглед на изложените
факти и обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от отменения акт. Отправено е и искане за присъждане на
сторените разноски по делото, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР – Добрич, чрез процесуалния си представител, счита, че искът е
недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли изцяло. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Счита,
че е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че е налице незаконосъобразен
административен акт, който е бил отменен от съда, както и че са налице претърпени
от ищеца неимуществени вреди вследствие именно на отменения незаконосъобразен
акт.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0851-000719 от 25.08.2017 г., издадена от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, на ищеца П.Н.П.
е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от
190 дни чрез изземване на 2 броя табели с регистрационен
номер ТХ 0755 ТХ и СРМПС *********.
П. е обжалвал заповедта пред Административен съд – Добрич, който с решение
№ 496 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 505/2017 г. я е отменил.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Върховния
административен съд, който с решение № 4093 от 20.03.2019 г. по адм. дело №
477/2018 г. го е оставил в сила.
Не се спори между страните по делото, че регистрационните табели на
автомобила, предмет на отменената заповед, са иззети на 25.08.2017 г. (датата
на издаване на заповедта) и са върнати на ищеца на 03.03.2018 г. (датата на
изтичане на срока на действие на принудителната административна мярка).
От представения по делото договор за потребителски кредит от 01.09.2017 г.,
сключен между ОББ АД и П.Н.П., се установява, че на 01.09.2017 г. ищецът е
получил потребителски кредит в размер на 3300 лева, платими на 72 месечни
анюитетни вноски.
На същата дата П. е закупил лек автомобил марка Фолксваген Голф с
регистрационен номер ХХХХХХХХХза сумата от 300 лева, видно от договор за
покупко – продажба на МПС от 01.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите на
нотариус с рег. № 535 от регистъра на НК.
От приложеното по делото заверено копие на СРМПС, част І е видно, че регистрацията
на новозакупения автомобил е прекратена на 22.03.2019 г.
От обясненията на ищеца в съдебно заседание се установява, че през
процесния период работил в град Варна в сектор строителство и с автомобила,
чиято регистрация била прекратена, се придвижвал до работа, поради което бил
принуден да тегли кредит и да си купи друга кола. За да върне парите от
кредита, бил принуден да отиде в чужбина.
От показанията на разпитания в хода на производството св. Е.К.К. се
установява, че двамата с ищеца са приятели и колеги от 20 години. Свалянето на
номерата на автомобила се отразило на семейството му и на грижите за него като
пазарене и др. Ангажирал постоянно приятели, вземал таксита. Станал за смях
пред приятелите си. Всеки го майтапил, че шофьорската му книжка била изтекла, а
наказват колата му. Номерата на колата били взети за половин година, което се
отразило и финансово на ищеца. П. теглил кредит за нова кола, за да си обслужва
семейството и работата.
Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви. Те са
основани на преките му впечатления и съответстват на останалите доказателства
по делото, поради което съдът счита, че следва да ги кредитира като обективни и
достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди. Съгласно този текст държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Следователно за приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, които
са резултат от тяхната административна дейност и са отменени по съответния ред,
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила
съдебно решение индивидуален административен акт – заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на 2 броя регистрационни
табели и СРМПС, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и вторият елемент – настъпили неимуществени вреди, макар и да не
се доказват в пълния им претендиран обем.
Не е спорно между страните по делото, че с прекратяването на регистрацията
на ППС и отнемането на регистрационните табели в изпълнение на наложената
принудителна административна мярка ищецът е бил лишен от ползването на
собственото си МПС. От показанията на разпитания по делото свидетел и от
писмените доказателства се установява, че това е причинило редица неприятности на
ищеца и неговото семейство. Отразило се е на работата му и на грижите по
домакинството, затруднило е придвижването му. Наложило се е да ползва услугите
на таксиметрови автомобили или на приятели. Накрая се е принудил да купи нов автомобил,
за който заплатил сумата от 300 лева.
С оглед на това следва да се приеме за безспорно доказано, че ищецът е имал
негативни преживявания, представляващи претърпени неудобства и притеснения,
последвали от прекратяването на регистрацията на ППС. Обстоятелството, че П. е
закупил друг автомобил няколко дни след изземването на регистрационните табели,
не променя извода, че той е понесъл вреди вследствие невъзможността да ползва
автомобила, чиято регистрация е била прекратена.
Не се доказват обаче твърденията в исковата молба, че П. е бил принуден да
изтърпи подигравките на близки и познати за това, че нямал възможност да се
придвижва с автомобил. Действително от показанията на разпитания свидетел се
установява, че ищецът е станал обект на шеги и закачки от страна на приятелите
си по повод на наложената му мярка, но не и дали това е предизвикало някакви
негативни усещания у него, които да са повлияли на психическото му състояние.
Ето защо, дори и П. да е изпитал сочените емоционални неудобства, то те са били
в ниска степен и не са довели до увреждането му.
Без правно значение са и твърденията в исковата молба, че ищецът е бил
принуден да тегли кредит, за да купи друг автомобил, с който да се придвижва.
Дори и да се приеме, че ищецът е закупил новия автомобил със заемни средства, това е по-скоро понасяне на
имуществена вреда, отколкото на неимуществена вреда, какъвто иск не е предявен
в настоящото производство.
Независимо от това, съдът намира, че е налице неблагоприятно засягане на личната
сфера на ищеца, което има характер на претърпяна неимуществена вреда. От доказателствата
по делото става ясно, че поради липсата на автомобил за придвижване П. е
изпитал битови затруднения и притеснения, свързани както с нуждите на
семейството му, така и с работата му, които обуславят наличието на втория
елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и третият елемент – пряка причинна връзка между настъпилите вреди
и вредоносния резултат.
Несъмнено невъзможността на П. да ползва личния си автомобил е в резултат
от наложената ПАМ, поради което причинените му неудобства и дискомфорт са нормална
и пряка последица от отменената като незаконосъобразна заповед по смисъла на
чл.4 от ЗОДОВ и подлежат на обезвреда от страна на ответника.
Неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника, че
ищецът не е търпял вреди за времето до постановяване на съдебното решение, с
което е отменена заповедта за прилагане на ПАМ, защото това не е съобразено с
конститутивното действие на решението. С отмяната на индивидуалния
административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, поради което и ОД
на МВР - Добрич дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,
настъпили след постановяването му.
Законът не установява критериите за определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това и по аргумент
от препращащата норма на §1 от ЗОДОВ следва да се приложи общата разпоредба на
чл.52 от ЗЗД, която постановява, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който са
понесени. От данните по делото е видно, че ищецът е търпял неудобства и
притеснения от невъзможността да ползва собствения си автомобил си за един
сравнително непродължителен период от време, като те са били най-силно изразени
в началото му преди да закупи друг автомобил за нуждите на семейството си. Като
се има предвид естеството, продължителността и интензитета на причинените
затруднения и лишения, които не са довели до някакви трайни и необратими вредни
последици за ищеца и не надхвърлят рамките на обичайното негативно човешко
изживяване в такива ситуации съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди се равнява на сумата от 200 лева. До този
размер искът за неимуществени вреди е доказан и следва да бъдат уважен, като за
горницата до 5000 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ищецът има право на разноски по делото
в размер на 10 лева, съставляващи платена държавна такса по иска. Той има право
и на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на лева 23, 20 лева съразмерно
с уважената част от иска и представените по делото доказателства за заплащането
му. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар, тъй като той е определен в минимално предвидения размер
съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В съответствие с това общата дължима сума за
разноски на ищеца възлиза на 33, 20 лева. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на
ответника също се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с
оглед на разпоредбата на чл.24 от НЗПП и отхвърлената част от иска възлизат на
сумата от 96 лева. След извършено прихващане на двете суми на ответника се
дължат разноски по делото в размер на 62, 80 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на П.Н.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 200 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени неудобства и притеснения за периода от 25.08.2017 г.
до 03.03.2018 г. в резултат от отменена като незаконосъобразна заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000719 от 25.08.2017
г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА П.Н.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Добрич сумата от 62, 80 лева, съставляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: