Решение по дело №502/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 171
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20195320200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     №…………

 

                                      гр. Карлово, 14.10.2019 година

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 502 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 19-0281-000615/25.06.2019 година на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ– К. на Я.М.К. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя Я.М.К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Моли съда да отмени наказателното постановление поради недоказаност. Жалбоподателя се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата и взема същото отношение.

         Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - К., редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е ОСНОВАТЕЛНА.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С.И. и свидетелите Г.А., К.В.и М.В., приложените и приети писмени такива – Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121к-1500/29.01.2019г., наказателно постановление № 19-0281-000615/25.06.2019 година, АУАН серия АА  № 220341/06.06.2019г., докладна записка, обяснение, справка за водач нарушител, справка от КАТ Пловдив за МПС, съдът намира за установено следното:

На 29.05.2019 г. св. И. и св.А. и двамата служители на РУП К. изпълнявали служебните си задължения по „Пътен контрол“ в с.Х.Д., общ.К.. Около 23.00ч. към тях се задало МПС, като водача му след като видял обозначеният полицейски автомобил, завил рязко и сменил посоката си на движение. Св. И. и св.А. решили да го спрат за проверка. Тръгнали след него и го настигнали. Тогава св. И., който управлявал служебния автомобил подал звуков и светлинен сигнал на преследваният автомобилът за да спре за проверка. Водача за момент спрял и св. А. слязъл от патрулният автомобил и тръгнал към преследваният. В този момент той потегли. Св. И. и св.А. видели регистрационният номер на автомобила, който бил № РВ 7755 ТТ, и марката и модела му – ****“, сиво на цвят, с десен волан. Не видели обаче водача, който бил сам в автомобила. Потеглили след това МПС но не успели да го настигнат и да му извършат проверка.

Св.И. изготвил докладна записка и извършил проверка по номера на колата и установил собственика й, а именно жалбоподателя.

           След няколко дни К. ***. Явил се на 06.06.2019г. и там в писмено обяснение, собственоръчно заявил и декларирал, че той не е управлявал МПС-то при опита за проверка и не знае кой е бил водача. Посочил, че е бил у съседите си по това време.

Въпреки това и без проверят твърденията му, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА  № 220341/06.06.2019г., от св.И. за това, че на 29.05.2019г. около 23.05ч. в с.Х.Д. по ул. „****“ до №** с посока на движение от юг към север управлява собствения си автомобил „****“ с рег. № ******и при подаден светлинен и звуков сигнал не спира и не отбива в дясно, а продължава движението си напред, като увеличава скоростта. К. подписал АУАН с възражение, че не е карал колата, като записал „не съм“.

На 25.06.2019г. компетентният орган – Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ К. /съгл. Заповед № 8121з-515/14.05.2018г./,  издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушението на чл.103 от ЗДвП.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т.е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

Съдът счита,че в случая при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила, т.е. има законосъобразно издадено НП, но наказателното постановление е  необосновано, поради недоказаност. От административно-наказващият орган не бяха представени каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателя е управлявал преследвания автомобил на 29.05.2019г. Напротив, в хода на съдебното производство нито един свидетел, включително и полицейските служители не посочиха К., като водач на МПС-то. Освен това, свидетелите К.В.и М.В. заявиха пред съда, че  по времето на твърдяното нарушение К. е бил у тях на гости, обстоятелство, което жалбоподателя е съобщил на полицейските служители още при снемането на обяснения на 06.06.2019г., което обаче не е проверено от тях. Безспорното обстоятелство, че МПС-то е собственост на К. не може да е доказателство, че той е управлявал това МПС в нарушение на ЗДвП.

         В административното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.

         Не се спори, че при опит за проверката на 29.05.2019 г. водачът на автомобил „****“ с рег. № ******при подаден светлинен и звуков сигнал не спира и не отбива в дясно, а продължава движението си напред, като увеличава скоростта. Не е установено обаче, че този водач е именно жалбоподателя. Следователно, фактите сочени в обстоятелствената част на НП не отговарят на обективната истина. Подобно разминаване между текста на НП и фактите, установени по делото представлява съществено процесуално нарушение и само по себе си е основание за отмяна на атакуваното НП без обсъждане на жалбата по същество.

 Според чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 от същия закон деянието, обявено за административно нарушение, е виновно когато е извършено умишлено или непредпазливо. Не са представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя и въобще дали се дължи на негово виновно поведение или на други фактори. В съдебно заседание свидетелите И. и А. посочиха, че не са видели кой е управлявал МПС-то, но са приели, че щом автомобила е собственост на К., то той го и управлява. Отговорността на лицето обаче не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки - в случая, че щом е собственик на МПС-то, то той го и управлява, а следва да се установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като нарушител. 

         Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното наказателно постановление.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателят.

Поради изложеното подробно-по горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление страда от пороци, които налагат отмяната му.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0281-000615/25.06.2019 година на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ– К., с което на Я.М.К. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                   

МТ