Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
град Бургас,
29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 3281 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , представлявано от
инж. Ганчо Тенев, чрез юриконсулт Десислава Златева против Б.П.М., ЕГН **********,***. Ищецът претендира да се признае за установено, че
ответната страна дължи сумата от 372.96лева, представляваща сбор от главница в
размер на 297.77лева и лихва в размер на 75.19лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 24.03.2016г. до 29.01.2018г. Относно задължението в
периода 25.05.2016г. до 26.02.2018г. са били издадени девет фактури. Ищецът сочи,
че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет на
доставка ВиК услуги. Твърди се, че М. е абонат на дружеството и съгласно
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи е „потребител” на водоснабден обект
в гр. Б. Съгласно Общите условия на
оператора за надлежното водене и остойностяване на потреблението в обекта е
заведена партида с абонатен № 945630. Измерването е ставало посредством един водомер, монтиран в санитарния възел на
жилището. В периода 25.05.2016г. до 26.02.2018г. са били издадени фактури,
които не са били заплатени в срок. По същите задължението
на М. възлизало на 297.77лева, като сумата била за потребена доставена,
отведена и пречистена вода за периода 24.03.2016г. до 29.01.2018г. Върху сумите
по фактурите ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 75.19лева за периода 25.06.2016г.
до 20.12.2018г. По повод на тези незаплатени суми било образувано ч.гр.д. № 15/
2019г. по описа на Районен съд гр. Бургас и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 11/ 03.01.2019г. По
заповедното производство М. не е намерен на адреса му и при работодател, като
заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на заявителя е
указано да предяви иск за вземането си. Претендират се разноски по воденото
ч.гр.д. № 15/ 2019г. по описа на Районен съд гр. Бургас и настоящото
производство. Направени са доказателствени искания за назначаване на експертизи
– съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза, както и за разпит
на свидетел.
В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв
от адв. Г.М.,*** – особен представител на ответника, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. Исковата молба се счита, за допустима, но се оспорва
основателността на иска. Претендира се , че ответникът е собственик на друг
имот, а не на този, за който претендира ищецът, че се предоставя услугата. В
тази връзка иска ищецът да представи заявление за откриване и регистриране на
партидата на двата адреса – исковия и този установен от защитата като собствен
имот на ответника – гр. Б…. Счита за ненужна съдебно – счетоводната експертиза.
По другата искана съдебно – техническа експертиза оставя становището си след
представяне на исканите доказателства. Представена е справка от служба по
вписванията относно ответника.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Й.П.,*** ,
упълномощена. Исковата молба се поддържа , като се представят и писмени
доказателства.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от явилия се особен представител.
Депозираният писмен отговор се поддържа.
В хода на съдебното дирене с изрична молба са
представени писмени доказателства, във връзка оспорването от страна на
ответника на иска. Представени са удостоверение № **********/ 31.10.2019г. на
Община Бургас за декларирани данни , относно подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ
от Б.П.М., извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти в Община
Бургас, писмо изх. № 11-00-3221/1/30.10.2019г. на Община Бургас и справка за
декларирана собственост; копие на данъчна декларация за притежаван недвижим
имот. По делото са представени също и
други писмени доказателства – справка- извлечение; фактури съставени от
дружеството ищец; материалите по ч.гр.д. № 15/ 2019г. на РС гр. Бургас.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били налице валидно
обвързващи ги облигационни правоотношения. Ответникът Б.П.М. е бил потребител
на „Водоснабдяване и канализация” за водоснабден обект в гр. Б., за който
дружеството е разкрило партида с № 945630. Видно от събраните по делото
доказателства, за периода 24.03.2016г. до 29.01.2018г. в апартамента е ползвано
водоснабдяване, което е било отчитано посредством един водомер. Устройството е
било регулярно отчитано и данните са послужили за издаване на процесните
фактури. Видно от справката приложена по делото, в повечето случаи показанията
на водомера са записани от служител на дружеството – отразено е, че водомерът е
„видян”, а в няколко от месеците и по данни от абоната. От писмените
доказателства става ясно, че апартамент в гр. Б…, ап. среден собственост на
ответника в процесния период и същият се е намирал в облигационно
правоотношение с ищеца. В представената от адв. М. справка от Служба по
вписванията е отразено, че М. е придобил имота на 11.12. 1997г. Данните от тази
справка кореспондират с другите посочени от ищеца. В декларацията подадена пред
Община Бургас М. е посочил, че е собственик на имота , а от извадката от
кадастралния регистър се вижда, че е същият с имот с идентификатор
07079.65.3.496.1.12 и адрес : гр. Б… Т.е. това е същия имот. Във връзка с така
заявената претенция от страна на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като срещу Б.М. е издадена посочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за
периода 24.03.2016г. до 29.01.2018г. Не се представиха доказателства, които да оспорят
правото на собственост на ответника в този период, както и липсата на
облигационно правоотношение между страните. Както се посочи, задължението на М.
е за реално потребена услуга, предоставена му от ищеца, което се установи от
посочените доказателства. Ответникът е бил абонат на ищец, като последният е
издал девет броя фактури, в които е отразено количеството потребена вода и
услуги свързани с това. Ответникът не представи доказателства да е изпълнил
задължението си към ищеца. Представени са доказателства и от тях категорично се
установи наличие на неизпълнено парично задължение от страна на ответника към
ищеца, за което е била издадена и посочената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 11/ 03.01.2019г. по ч.гр.д. № 15/
2019г. на БРС. Водим от горните правни и фактически съображения, настоящия
състав намира предявеният иск за допустим, доказан и основателен.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото
производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат присъдени в тежест на
ответника. По настоящото дело ищецът е сторил разноски: за доплащане на
държавната такса в размер на 75.00лева, за особен представител в размер на 150.00лева
и за издаване на съдебни удостоверения – 20.00лева. Следва да се уважи искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от
150.00лева, а за сумата от 100.00лева, поради факта, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност. Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство – сумата от 75.00лева за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 420.00лева
разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.П.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от
Ганчо Тенев, сумите от 297.77лева/ двеста деветдесет и седем лева и седемдесет
и седем стотинки/ – неплатена стойност на предоставени ВиК услуги - доставена,
отведена и пречистена вода в периода от 24.03.2016год. до 29.01.2018год.
до имот с аб. № 945630 в гр. Б., сумата от 75.19лева/седемдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 25.06.2016г. до 20.12.2018г., законна лихва от 02.01.2019г.
– датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11/03.01.2019г. по
ч.гр.д. № 15/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев, сумата от общо 420.00лева/ четиристотин и двадесет лева/ представляваща деловодни разноски – общо 75.00лева за внесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 11/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 345.00лева/ триста четиридесет и пет лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.