гр.
София, 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни
две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1956 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258, вр. чл. 264,
ал. 2, вр. чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.Ф.“
ЕООД, ЕИК: ********, твърди, че по сключен договор за изработка от 05.03.2014
г. с ответника „П.“ ООД - в качеството му на изпълнител, за направа на
плавателен съд тип „К.”, изпълнителят е изпълнил работата с недостатъци. Счита,
че се касае до скрити недостатъци при изпълнение на възложената работа.
Последните ищецът твърди да е отстранил сам, поради което и претендира
стойността на извършените от него ремонтни дейности, като извършените ремонтни
работи са подробно описани в уточнителна молба от 03.07.2017 г. Твърди и че изпълнителят
е използвал неподходящи материали за изпълнение на работата, за което не го е
уведомил, поради което ищецът е претърпял имуществени вреди – стойността на
извършен ремонт. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер от
44 577,15 лева, представляваща извършени разходи за отстраняване на
некачествено изпълнени работи с ДДС, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „П.“
ООД, ЕИК ********, не се ангажира със становище по исковете. Не изпраща свой
представител в съдебно заседание.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор за
изработка, извършване на работа с недостатъци - такива, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно /кога и
как е открил недостатъците/; известяване на изпълнителя веднага след
откриването им /освен ако изпълнителят е знаел недостатъците – ищецът носи
тежест, в този случай, да докаже знание у изпълнителя/, както и цената за
отстраняването им и заплащането й от ищеца.
Ответникът
носи тежест да докаже качествено изпълнение на възложената работа /полагане на
дължимата грижа при изпълнение на работата/, приемане на работата без
възражения от страна на ищеца.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от доказателствата по
делото, че на 05.03.2014 г. между ищеца „А.ф.” ЕООД - в качеството му на
възложител, и ответника „П.” ООД - в качеството му на изпълнител, е бил сключен
договор за изработка на плавателен съд тип „К.”. Съгласно чл. 1 от договора
възложителят възлага, а изпълнителя приема срещу възнаграждение изработка на 1
бр. плавателен съд, тип „К.”. Страните са уговорили в чл. 2 от договора общата
стойност на изделието да бъде изчислена след окончателното му завършване на
база договорена цена от 3,60 лв. без ДДС за килограм, а като ориентировъчно
тегло на плавателния съд е посочено 18 167 кг. Уговорено е, че възложителят се
задължава в 3-дневен срок от подписване на договора да заплати на изпълнителя
авансово сумата от 24 000 лв. с ДДС, а в чл. 4 от договора страните са
постигнали съгласие изпълнителят да изпълни възложената му работа в срок до
15.05.2014г. Според чл. 6 от договора приемането на готовото изделие ще се
извърши с приемо-предавателен протокол и/или Акт обр. 19.
По
делото е представен Протокол №1/9.16 от 30.08.2016 г., подписан между ищеца, в
качеството му на инвеститор, и „М.Ю.“ ООД, в качеството му на изпълнител, за
установяване завършването и заплащането на натурални видове ремонтни дейности и
материалите, изразходвани за тях по оферта 33/14.05.2016 г. за демонтаж и
ремонт на повдигателно съоръжение, въз основа на който на ищеца е издадена
Фактура № 2187/30.08.2016 г. на стойност 2 278 лв. с ДДС, представена като
доказателство по делото.
По делото е представен като
доказателство договор за наем на хелинг и ремонт от 11.11.2016 г., сключен
между „Б.Л.“ АД – изпълнител, „М.Ю.“ ООД – възложител и ищеца „А.ф.” ЕООД – в
качеството му на собственик, с предмет – изпълнителят отдава за временно
възмездно ползване от възложителя наклонен хелинг за докуване и отремонтиране
на м/к „А.Ф. 1“, вписан в рег. при ДМА-Бургас, под № Бс-2112, на стр. 373, том XXI,
собственост на „А.фууд” ЕООД, като ремонтът на плавателното средство ще се
извърши съгласно приложена ремонтна ведомост.
Представени са като доказателства по
делото количествено-стойностна сметка за извършени дейност на кораб „А.Фууд 1“
и Протокол № 3/1.17 от 31.01.2017 г. за установяване завършването и заплащането
на натурални видове ремонтни дейности и материалите, изразходвани за тях по договор/поръчка,
като за извършените дейности е издадена от „М.Ю.“ ООД на ищеца фактура № 2216
/31.01.2017 г. на стойност 46 115,77 лв. с ДДС. Установява се от представения
като доказателство по делото Приемо-предавателен протокол № 483/2016 от
24.11.2016 г. за извършен контрол на М/к „AQUA FOOD 1”, рег.
№ БС 2112, че е било извършено от изпълнителя „БГ Т.“ ООД ултразвуково
измерване на дебелината на корабния корпус, съгласно правилата и изискванията
на Изпълнителна агенция „Морска Администрация“.
Като доказателство по делото е
представена подробна количествено-стойностна сметка към Протокол № 3/1.17 от
31.01.2017 г., съставена от „М.Ю.“ ООД, във връзка с извършени дейности на ремонт на кораб „А.Ф.“.
В нея подробно са описани видът, мярката, количеството, единичната цена и
общата цена на всички извършени ремонтни дейности, които възлизат в общ размер
на 38 429,81 лева. Представена е като доказателство и количествено-стойностна
сметка от 30.08.2016 г., издадена от „М.Ю.“ ООД, във връзка с ремонт на метална
конструкция за повдигателно съоръжение на обща стойност от 2 278 лева.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, което съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в
обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото,
се установява, че поради необезпечена пълна херметичност на двата корпуса
корабът е немореходен, тъй като не притежава качеството нетопимост. Според
вещото лице, стоманените листове, от които е изработен корабният корпус,
отговарят на дебелините, заложени в проекта на кораба, а едновременно с това и
на дебелините, зададени като минимално заложени в Разпореждане № 68/12.06.2014
г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но
поради липса на съответна техническа документация, маркировка и сертификация,
не може да се установи дали стоманените листове отговарят на качеството на
корабостроителна стомана. Вещото лице е посочило, че нито в един момент на
корабостроителния процес не е осъществяван регистров контрол изобщо, вкл. и по
отношение вида, качествата и сертифициране на стоманата. Според експерта, строителят
на съда „П.“ ООД е изпълнил единствено и само корпусната работа по корпуса и
надстройката на кораба, до небластиран и подготвен за боя корпус, заедно с
монтираните в него два главни двигателя. Вещото лице е формирало своето убеждение,
освен на твърденията на строителя, на духа на договора за изработка, където е
заложена за цена на изработка на вещта такава, каквато тя единствено и само
съответства на цената за суровата корпусна обработка на единица тегло
корабостроителен метал, а именно: 3.60 лв/кг. Вещото лице е заключило, че качеството
на заваръчните шевове при първоначален визуален оглед предоставят информация,
че са извършени от не особено квалифициран заварчик по начина, по който металът
не се е разлял добре в заваръчната вана и е придобил т. нар. „ефект на
наплюване“. Според вещото лице не е възможно да бъде установено при
първоначален/обикновен оглед същинското вътрешно състояние на заварките по
причина, че не е осъществяван периодичен контрол за качеството им от страна на ргистър
и оформянето на съответните Протоколи, а за да се определи това тяхно качество,
е нужно извършването на високоспециализиран технически безразрушителен контрол,
било то магнитен, ултразвуков и пр.
От
допълнителното заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност
на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, се установява, че след
извършени първоначални проучвания и оглед на бившата производствена база на
ответника, експертизата не може да установи какви са били към момента на
построяване на процесния плавателен съд съответните технически възможности за
построяване на кораб. Вещото лице е посочило, че единственото, което може да се
твърди е, че ответникът е имал площадка, на която е можел към онзи момент да
построи кораба, както и че го е построила на този плац, но невъзможно да се
установи какви машини, апаратура, инструменти, съоръжения, приспособления и пр.
оборудване е имал ответникът към момента на постройката, а също и с кА.работна
ръка е разполагал към този момент - какви специалисти и с кА.квалификация,
договори с тях, правоспособностите им, квалификацията им и пр. Според
заключението „П.“ ООД не е била и специализирана корабостроителна фирма.
Видно
от заключението, „М.Ю.” ООД и „Б.Л.” АД, фирмите, осъществили ремонта на
плавателния съд, са притежавали необходимото оборудване, база и квалифициран
персонал да извършат качествено и в срок всички описани по представените по
делото количествено-стойностни сметки ремонтни дейности. Според допълнителното
заключение, всички претендирани и описани в сметките дейности са били
необходими за нормалната технико – експлоатационна годност на плавателния съд,
неговата мореходност и необходимостта от извършването им обективно е следвала
от допуснати пропуски при построяване на кораба – небластиране на корпуса,
недостатъчно оразмерен якостен параметър на бордовия защитен буртик,
несъответствие на регистъровите изисквания за херметичесно задрайване на
палубните люкове, необорудвани с решетки подрулващи устройства, недостатъчна
минимална якост на целия фалшборд, недостатъчен брой и неправилно разположени
цинкови протектори, довели до силна и бърза корозия на корпуса и др. Или,
според вещото лице, плавателният съд по ред признаци не е отговарял при
предаването си на корабособственика на техническите и конструктивни изисквания
за строеж на кораб, като поради това са се наложили и последвалите ремонтни
работи.
Според
вещото лице, заплатената по количествено –стойностните сметки и издадени
фактури цени са в размер на реалните цени за посочените дейности за периода и
определени съобразно „добрата кораборемонтна практика”.
Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е
неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна (възложителя), а тя - да заплати
възнаграждение. При приемане на работата възложителят трябва да прегледа
работата фактически и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не
е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Или, отношенията между
страните по договор за изработка при наличие на недостатъци се уреждат, както
следва и в зависимост от есТ.вото на недостатъка. При явни или скрити недостатъци
и съответно незабавно възражение,
възложителят дължи възнаграждение за работата. В този случай съгласно чл. 265,
ал. 1 от ЗЗД, възложителят може да иска поправяне на работата от
самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице или съответно- намаляване на
възнаграждението. В настоящия случай ищецът претендира от ответника заплащане
на разходите за отстраняването на скрити
недостатъци по изработения кораб.
Съгласно нормата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането поръчващият
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Или, скритите
недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват,
но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или
такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено,
че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което
не е необходимо само ако изпълнителят
е знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. От друга страна, за да може да търси някоя от възможностите, предвидени в
чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си по реда на чл. 264 ЗЗД,
като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на проявилите
се или съществуващи скрити недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД,
води до преклудирането им.
По делото не се установи ищецът да е отправил достигнало
до изпълнителя изявление за наличието на скрити недостатъци в изработения кораб.
Видно от твърденията в исковата молба, ищецът е открил част от недостатъците
още през 2014 година, а друга част – през 2016 година, като всички са отстранени
до началото на 2017 година. По несъмнен начин се установява, както наличието,
така и вида на недостатъците, а именно, че са били скрити такива /предвид заключенията на вещото лице/, както и обективно
извършен ремонт от ищеца, който, според вещото лице, е бил наложителен, както
се установява и че заплатените на третите лица – изпълнители суми за ремонта
отговорят на средните пазарни цени за сходна корабостроителна/ремонтна дейност.
Въпреки това, обаче, липсата на незабавно известяване на изпълнителя за откритите
недостатъци е преклудирала възможността на ищеца да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265 ЗЗД. В случая, срокът в който съдът приема, че съобразно
конкретиката на случая ответникът е следвало да бъде известен за откритите
скрити недостатъци, за да се приеме, че това е сторено незабавно, е до датата,
на която се твърди да е извършено плащане за ремонта на плавателния съд по
представените по делото количествено-стойностни сметки.
Ищецът не е ангажирал и доказателства, установяващи знание
у ответника за наличието на установените скрити недостатъци, като в този смисъл
не се сочат доказателства. Напротив, твърди се корабът да е „пуснат на вода”,
което предполага наличие на издадени свидетелства за регистрацията му и за
годността му /описани и от вещото лице/, които не предполагат съществуването на
скрити съществени недостатъци. Отделно следва да се посочи и че за същинско
установяване на част от твърдените скрити недостатъци се налага
високоспециализиран безразрушителен контрол, който вещото лице не може да
извърши, а това предполага умисъл /като форма на знанието по смисъла на чл. 264 ЗЗД/ при изработване вещта с недостатъци /които са трудно откриваеми/, какъвто
умисъл не се установи.
Ето защо съдът приема, че ищецът не доказа уведомяване на
изпълнителя – ответник за недостатъците, за отстраняване на които се претендира
исковата сума /чрез волеизявление под формата на възражение, че счита работата
за несъответстваща на обичайното или договореното предназначение, доведено до
знанието на изпълнителя веднага след узнаването за съществуване на
недостатъците/, нито доказа знание на ответника за съществуването на такива
скрити недостатъци и работата се счита приета съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, като възложителят не е
запазил правата си да търси реализиране отговорността на изпълнителя за
некачествено изпълнение. Тоест, ищецът не установи в процеса права по смисъла
на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 264, ал. 2 ЗЗД, независимо от извода на вещото лице за вероятно некачествено
изпълнение и необходимостта от поправката на кораба, което води до неоснователност
на предявения иск и неговото отхвърляне.
По
разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът има
право на разноски по чл. 78, ал.3 ГПК, но такива не са били сторени и поискани
от него, поради което не следва да му се присъждат.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„А.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ********, срещу „П.“ ЕООД, ЕИК ********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
258, вр. чл. 264, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 44 577,15 лева, представляваща извършени разходи за отстраняване на скрити
недостатъци поради некачествено изпълнени работи по договор за изработка от
05.03.2014 г., сключен между страните.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: