Решение по дело №9121/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5899
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 5 август 2019 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20191100509121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                         

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 23.07.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                  КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело 9121 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника А.Й. М.-М., чрез адв. Н.И., срещу обективиран в съобщение изх. № 00191/05.04.2019 г. отказ на ЧСИ В. И., рег. № 779, да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 20147790400334/2014 г.

В жалбата се поддържа, че са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като извършените до 02.05.2018 г. действия от ЧСИ И. и взискателя „Т.С.“ ЕАД не са прекъсвали давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че наложеният на 02.05.2018 г. запор върху МПС, собственост на А. М., било единственото действие, което е прекъснало давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Извършените до този момент действия – опити за връчване на покани за доброволно изпълнение, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, подадената на 22.02.2016 г. молба от взискателя за извършване на справки в НАП, за извършване на опис на движимо имущество и запори, не били от категорията действия, водещи до прекъсване на давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който смисъл били и разясненията, обективирани в ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното се иска от съда да прекрати цитираното изпълнително дело и да присъди сторените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „Т.С.“ ЕАД.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ В. И. излага съображения, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като давността не е прекъсвана, доколкото по делото има представени молби от взискателя, справки и налагане на запори. С оглед на изложеното счита подадената жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ В. И., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20147790400334 на ЧСИ В. И., с рег.№ 779 на КЧСИ, намира за установено от фактическа страна следното: 

Видно от изпратеното копие на изпълнително дело № 20147790400334 по описа за 2014 г. на ЧСИ В. И., същото е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД от 22.10.2014 г. въз основа на изпълнителен лист от 11.08.2014 г., издаден по гр. д. № 19040/2014 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, по който К.В.М.и А.Й. М.-М. са осъдени да заплатят на взискателя сумата 2391,46 лв.

за доставена топлинна енергия, лихва в размер на 309,66 лв. за периода от 30.11.2011 г. до 06.02.2014 г., ведно със законната лихва от 09.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 275,05 лв., представляваща разноски по делото.

На 11.12.2014 г. от ЧСИ В. И. до длъжника А.Й. М.-М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата не е била надлежно връчена, доколкото пратката се е върнала с отбелязването, че „не е потърсена от получателя“.

С молба вх. № 00254 от 22.02.2016 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от ЧСИ В. И. да извърши следните действия по изп. дело № 334/2014 г.: 1/ да бъде направена справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците; 2/ да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника/длъжниците.

На 27.12.2016 г. от ЧСИ В. И. било изпратено запорно съобщение до НОИ – Пенсионен фонд, за налагане на запор върху пенсията на длъжника А.Й. М.-М.. Същото било получено от НОИ на 06.01.2017 г., видно от известие за доставяне, находящо се на л. 33 /гръб/ от копието на изпълнителното дело.

С молба вх. № 01068 от 19.10.2017 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от ЧСИ В. И. да извърши следните действия по изп. дело № 334/2014 г.: 1/ да наложи запор на банковите сметки на длъжника/длъжниците; 2/ да наложи запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника/длъжниците.

На 20.04.2018 г. от ЧСИ В. И. било изпратено запорно съобщение до Столична дирекция „Полиция“ – Пътна полиция, за налагане на запор върху движими вещи, собственост на А.Й. М.-М., а именно: 1. лек автомобил – Пежо 406, с рег. № ********; 2. лек автомобил – Форд А, с рег. № ********Съобщението било получено на 30.04.2018 г., видно от известие за доставяне, находящо се на л. 55 /гръб/ от копието на изпълнителното дело. На 05.07.2018 г. ЧСИ В. И. била уведомена от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, че на превозните средства с рег. № ******** и ********, със собственик А.Й. М.-М., били наложени запори на 02.05.2018 г.

С молба от 11.03.2019 г., длъжникът А.Й. М.-М. чрез пълномощника си адв. Н.И., е поискала да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като извършените действия от образуването на изпълнителното дело до момента на подаване на молбата не били дали целения резултат и дългът не бил събран.

Със съобщение от 05.04.2019 г. ЧСИ В. И. е отказала да прекрати изпълнителното дело, тъй като не бил установен пропуск от принудителни изпълнение от страна на ЧСИ В. И. в продължение на две години, нито пък била установена незаинтересованост от страна на взискателя „Т.С.“ ЕАД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобразно липсата на указание в съобщението до длъжника за начина и срока на обжалване по образец по Наредба № 7/2008 г./ и срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт – отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2, вр. чл. 433, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По силата на императивната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.   

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Гореизложените принципни положения мотивират настоящия съдебен състав да приеме следното:

Изясни се, че изпълнителното производство е било образувано от страна на взискателя с молба от 22.10.2014 г. От прегледа на изпълнителното дело е видно, че взискателят е бил активен и е подавал молби, съответно от 22.02.2016 г. и 19.10.2017 г., до частният съдебен изпълнител за предприемане на действия по събиране на вземането, които макар и да не са произвели исканото действие /събиране на вземането по изпълнителния лист/, сочат за положени усилия за успешната реализация на съдебно признатото и допуснато до принудително изпълнение право. На следващо място, видно е, че взискателят е поискал извършването на изпълнителните действия в период, по – малък от 2 години, поради което следва да се приеме, че давността е била прекъсвана и не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отделно от това и съобразно т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е била прекъсвана и от насочването на изпълнението чрез налагането на запори.

Ето защо, правилно частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради което частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А.Й. М.-М. срещу обективиран в съобщение изх. № 00191/05.04.2019 г. отказ на ЧСИ В. И., рег. № 779, да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 20147790400334/2014 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.