Решение по дело №12049/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 584
Дата: 5 октомври 2021 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110212049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Н. К. от гр.............с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 42 - 0001834/ 14.07.2021г.
издадено от Директор на РД ,,АА" - София, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 2 000.00 лева и 10.00 лева за
извършени административни нарушения по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се навеждат оплаквания единствено по отношение на
административното нарушение по чл.89 т.1 от Наредбата. Навежда се
възражението, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
към момента на извършената проверка от служители при РД ,,АА" София
жалбоподателят е притежавал валиден лиценз да извършва международен
превоз на товари в Общността. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.К., редовно призован, не се
явява. Представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Административно – наказващият орган Директор на РД ,,АА" - София,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 28.06.2021г. около 19:30ч. в гр.София, бул.,,Ботевградско шосе" след
Околовръстен път, с посока на движение Северна скоростна тангента,
жалбоподателят Д.К. управлявал МПС - влекач ,,Скания" Р 124" с рег.№
............ и прикачено към него полуремарке марка ,,Кьогел С 24“ с рег.№
.........., собственост на фирма ,,ТРИОНИКА ЛОГИСТИК" ЕООД. Същият бил
спрян от инспектор РД ,,АА" - София Д.Ц. и Д.Б.. При извършената проверка
било установено, че водачът извършвал обществен превоз на товари с
метални профири на пачки - 3 броя, видно от товарителница № 000234 и
пътен лист № 036959 от 28.06.2021г., като не представил удостоверение на
МПС за обществен превоз на товари на територията на Република България
или заверено копие към лиценз на Европейската Общност, както и контролен
талон към СУМПС. За констатираните нарушения бил съставен АУАН, който
бил връчен лично на водача на МПС - то и подписан от него без възражение.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител Д.Ц. е, че към момента на извършване на проверката
жалбоподателят не е представил заверено копие от лиценз на фирмата и
контролен талон към СУМПС. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Те се потвърждават
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Същевременно в хода на съдебното производство беше представено заверено
2
копие от лиценз № 17269 за международен автомобилен превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение на Европейската Общност даващ
право на търговското дружество ,,ТРИОНИКА ЛОГИСТИК" ЕООД да
извършва международен превоз на товари в Общността, валиден от
11.04.2017г. до 10.04.2027г.
Поради липса на оспорване от административно наказващият орган
съдът кредитира копието на документа като автентично и вярно писмено
доказателство, което доказва обстоятелството, че дружеството, за което е
работил жалбоподателят, е притежавало изискуемия от закона лиценз.
Същият обаче не е бил във водача към момента на проверката.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е бил подведен
под административна отговорност за непредставяне на удостоверение на
МПС за обществен превоз на товари на територията на страната или заверено
копие от Лиценз към Европейската общност, а същевременно е бил
санкциониран по чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр. за извършване на обществен превоз
или превоз на товари без издадено за МПС удостоверение, заверено копие на
лиценз на Общността. В случая лицето е притежавало такъв лиценз, но не го е
представило, което поведение подлежи на санкциониране по чл.93, ал.2 от
ЗАвПр., а именно водачът притежава, но не представя въпросния документ.
При своите показания свидетелят Д.Ц. също признава, че е съставил АУАН за
това, че водачът не представя, а не че не притежава заверено копие към
лиценза. В противен случая същият очевидно е щял да отговаря за по - тежко
административно нарушение.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Деецът е следвало да носи в себе си
изискуемите от законови и подзаконови нормативни актове документи, които
са били издадени и въпреки това не го е сторил.
3
От субективна страна деянието е било извършено по непредпазливост,
тъй като очевидно деецът е бил забравил да вземе в себе си въпросното копие
от лиценза на Общността.
При този разбор на доказателствата съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на
по - тежка санкционираща правна норма.
Поради тази причина фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП навеждат на административно нарушение, което е правилно
определено от административно наказващият орган. Поради тази причина и
правата на жалбоподателя не са накърнени, доколкото същият е бил напълно
запознат с всички параметри от обективна и субективна страна на
административното обвинение. Същевременно подвеждането му и
санкционирането под по - лека правна квалификация по никакъв начин не
накърнява правото му на защита, още повече, че съгласно т.1 от Тълкувателно
Решение № 8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС в производството по реда на
раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднаквото или по - леко
наказуемо нарушение, без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В конкретния случай не е налице изменение на обстоятелствената част
на деянието, описано в АУАН и НП, а единствено прилагането на закон за по
- леко наказуемо нарушение по чл.93, ал.2 от ЗАвПр. предвиждащ глоба от
100 лева. Поради строго фиксирания размер на наказанието същото не
подлежи на последваща редукция.
Поради тази причина наказателното постановление следва да бъде
изменено по отношение на размера на наложеното наказание.
В останалата част същото се явява доказано от показанията на
разпитания свидетел, а и липсват оплаквания по отношение на
административното нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което и
същото следва да бъде потвърдено.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
санкциониращия акт не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна на
4
процесуално основание.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган не следва
да бъде осъждан да заплаща адвокатско възнаграждение на жалбоподателя,
тъй като обжалваният административен акт не е бил отменен, и респективно
решението не е в полза на страната, претендираща разноските.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 42 - 0001834 издадено на
14.07.2021г. от Директор на РД ,,АА" - София, в частта, в която Д. Н. К. от
гр................, с ЕГН: ********** за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ като, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр., намалява
размер на наложеното наказание глоба от 2 000.00 лева на 100.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 42 - 0001834
издадено на 14.07.2021г. от Директор на РД ,,АА" - София в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на Д. Н. К. от
гр............., с ЕГН: **********, с която се иска РД ,,АА" - София, ул.,,Витиня"
№ 1 да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Н. К. от гр..............., с ЕГН: **********
против Наказателно Постановление № 42 - 0001834/ 14.07.2021г. издадено от Директор на
РД ,,АА" - София, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 2
000.00 лева и 10.00 лева за извършени административни нарушения по чл.89 т.1 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата до съда се навеждат
оплаквания единствено по отношение на административното нарушение по чл.89 т.1 от
Наредбата. Навежда се възражението, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като към момента на извършената проверка от служители при РД ,,АА" София
жалбоподателят е притежавал валиден лиценз да извършва международен превоз на товари
в Общността. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Д.К., редовно 1
призован, не се явява. Представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Директор на РД ,,АА" - София, редовно призован, не
се явява и не се представлява. При извършената служебна проверка от съда по
допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и
от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На
28.06.2021г. около 19:30ч. в гр.София, бул.,,Ботевградско шосе" след Околовръстен път, с
посока на движение Северна скоростна тангента, жалбоподателят Д.К. управлявал МПС -
влекач ,,Скания" Р 124" с рег.№ ........ и прикачено към него полуремарке марка ,,Кьогел С
24“ с рег.№ ......., собственост на фирма ,,ТРИОНИКА ЛОГИСТИК" ЕООД. Същият бил
спрян от инспектор РД ,,АА" - София Д.Ц. и Д.Б.. При извършената проверка било
установено, че водачът извършвал обществен превоз на товари с метални профири на пачки
- 3 броя, видно от товарителница № 000234 и пътен лист № 036959 от 28.06.2021г., като не
представил удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на
Република България или заверено копие към лиценз на Европейската Общност, както и
контролен талон към СУМПС. За констатираните нарушения бил съставен АУАН, който
бил връчен лично на водача на МПС - то и подписан от него без възражение. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление. Горната фактическа
обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител Д.Ц. е, че към момента на извършване на
проверката жалбоподателят не е представил заверено копие от лиценз на 2 фирмата и
контролен талон към СУМПС. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Те се потвърждават от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Същевременно в хода на съдебното производство
беше представено заверено копие от лиценз № 17269 за международен автомобилен превоз
на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на Европейската Общност даващ
право на търговското дружество ,,ТРИОНИКА ЛОГИСТИК" ЕООД да извършва
международен превоз на товари в Общността, валиден от 11.04.2017г. до 10.04.2027г.
Поради липса на оспорване от административно наказващият орган съдът кредитира
копието на документа като автентично и вярно писмено доказателство, което доказва
обстоятелството, че дружеството, за което е работил жалбоподателят, е притежавало
изискуемия от закона лиценз. Същият обаче не е бил във водача към момента на проверката.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт
както с материалния, така и с процесуалния закон. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ
1
на събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е бил подведен под
административна отговорност за непредставяне на удостоверение на МПС за обществен
превоз на товари на територията на страната или заверено копие от Лиценз към
Европейската общност, а същевременно е бил санкциониран по чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр. за
извършване на обществен превоз или превоз на товари без издадено за МПС удостоверение,
заверено копие на лиценз на Общността. В случая лицето е притежавало такъв лиценз, но не
го е представило, което поведение подлежи на санкциониране по чл.93, ал.2 от ЗАвПр., а
именно водачът притежава, но не представя въпросния документ. При своите показания
свидетелят Д.Ц. също признава, че е съставил АУАН за това, че водачът не представя, а не
че не притежава заверено копие към лиценза. В противен случая същият очевидно е щял да
3 отговаря за по - тежко административно нарушение. От обективна страна изпълнителното
деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Деецът е следвало да носи в
себе си изискуемите от законови и подзаконови нормативни актове документи, които са
били издадени и въпреки това не го е сторил. От субективна страна деянието е било
извършено по непредпазливост, тъй като очевидно деецът е бил забравил да вземе в себе си
въпросното копие от лиценза на Общността. При този разбор на доказателствата съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при
наличие на по - тежка санкционираща правна норма. Поради тази причина фактическата
обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП навеждат на административно нарушение,
което е правилно определено от административно наказващият орган. Поради тази причина
и правата на жалбоподателя не са накърнени, доколкото същият е бил напълно запознат с
всички параметри от обективна и субективна страна на административното обвинение.
Същевременно подвеждането му и санкционирането под по - лека правна квалификация по
никакъв начин не накърнява правото му на защита, още повече, че съгласно т.1 от
Тълкувателно Решение № 8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС в производството по реда на
раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднаквото или по - леко наказуемо нарушение, без да е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай не е
налице изменение на обстоятелствената част на деянието, описано в АУАН и НП, а
единствено прилагането на закон за по - леко наказуемо нарушение по чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
предвиждащ глоба от 100 лева. Поради строго фиксирания размер на наказанието същото не
подлежи на последваща редукция. Поради тази причина наказателното постановление
следва да бъде 4 изменено по отношение на размера на наложеното наказание. В останалата
част същото се явява доказано от показанията на разпитания свидетел, а и липсват
оплаквания по отношение на административното нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП,
поради което и същото следва да бъде потвърдено. При извършена служебна проверка по
законосъобразността на санкциониращия акт не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна на процесуално
основание. С оглед изхода на делото административно наказващият орган не следва да бъде
осъждан да заплаща адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, тъй като обжалваният
административен акт не е бил отменен, и респективно решението не е в полза на страната,
претендираща разноските.
2