№ 295
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500712 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №260495 от 02.08.2021г. по гр.д.№ 5396/ 2020г. Плевенски
районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. В. , че
дължи на “Теленор България ” ЕАД, с ЕИК *** сумата общо в размер на
1494,58лв. , ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението в съда -03.02.2020г. . до окончателното изплащане на сумата ,за
която е издадена Заповед за изпълнение № 358/ 05.02.2020г. по ч. гр.д.№ 616/
2020г. на ПлРС. ОСЪДИЛ ответника да заплати и съответните деловодни
разноски в заповедното производство , както и деловодните разноски в
исковото производство.
Това решение е било съобщено на К. И. В. , чрез особения му
представител адв.И.А. на 03.08..2021г., откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
На 17.08.2021г. е подадена въззивна жалба от К. И. В. , чрез особения
му представител адв.И.А. срещу това решение на РС-Плевен . При
проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е
подадена от надлежна страна,имаща правен интерес от въззивно обжалване,
,чрез назначения и от съда особен представител, в законоустановения срок по
1
чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е
допустима. Същата, е редовна. Особеният представител не дължи внасяне
на д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според
жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е
искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил
препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна според който въззивната жалба не
е основателна.
С въззивната жалба и с писмения отговор не са направени нови
доказателствени искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен, които засягат всички значими за
решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Плевенски районен съд,след извършена правилна преценка на събраните по
делото доказателства , е установил фактическата обстановка по делото ,която
е свързана със сключването на три отделни договора за мобилни услуги ,
съответно за предпочетен номер 35989613244,сключен на 14.05.2018г. ; за
предпочетен номер 35987919350,сключен на 15.05.2018г. ;и за предпочетен
номер +359*********,сключен на 22.05.2018г. ,всички със срок на действие
24месеца, както и със сключването на три отделни договора за лизинг
,сключени на същите дати на които са сключени и договорите за мобилни
услуги ,но за три различни устройства ,съответно първият за „Lenovo Moto C
4G „ , вторият за „Samsung Galaxy J 3 „ и третият за „Samsung Galaxy J 7 „и
със срок на действие 23 месеца . Налице е също така последвало
неизпълнение на задълженията на потребителя още от самото начало както
по договорите за мобилни услуги,така и по договорите за лизинг.Поради това
ищецът е претендирал както неплатените абонаментни такси и използвани
услуги за началния период от действието на трите договора , а именно от
14.05.2018г. до 24.06.2018г. ,респ. от 25.05.2018г. до 24.06.2018г. ,така и
неплатените лизингови вноски за периода от 14.05.2018г. до 24.08.2018г. , а
освен това претендира и неустойки ,едната от които е санкция и обезщетение
за неизпълнението на задължението за плащане на абонаментните такси по
договорите за мобилни услуги до края на договора , а другата е санкция и
обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на лизинговите
вноски.
2
За да приеме горната фактическа обстановка , ПлРС е счел ,че
представените с исковата молба писмени доказателства сочат наличието на
валидни облигационни отношения както по договорите за мобилни услуги
,така и по договорите за лизинг на устройства ,които договори всъщност не се
оспорени от противната страна от гл.т. на авторството на подписа за
потребител и по двата вида договори на К. И. В..Освен това в чл. 4 от
договорите за лизинг изрично е отразено ,че с подписването на настоящия
договор лизингополучателят потвърждава ,че лизингодателят му предава
устройството във вид ,годен за употреба ,същото функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики , а в
договорите за мобилни услуги пък са посочени изрично с техните номера и
по този начин са индивидуализирани и СИМ картите към съответния договор
за мобилни услуги ,като от страна на ответника не са правени възражения ,че
тези СИМ карти не са били получени от него при сключване на договорите за
мобилни услуги.
Иначе ,Плевенски районен съд е разгледал и съобразил както изрично
направените от особения представител на ответника твърдения за нищожност
на клаузата за неустойка в договорите ,така и служебно се е занимал с този
въпрос и е разгледал въпроса има ли пороци в отделните клаузи на договора,
водещи до тяхната недействителност.
В конкретния случай следва да се съобрази и обстоятелството,че сроковете
на всички договори –както на тези за мобилни услуги ,така и на договорите за
лизинг са изтекли с оглед на което падежите на всички задължения както за
месечните абонаментни такси ,така и за лизинговите вноски вече са
настъпили, поради което не стои въпроса за предсрочно прекратяване на
договорите с изрично изявление от страна на “Теленор България ” ЕАД,нито
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията ,произтичащи от тези
договори. В т.вр. следва да се отбележи ,че ответникът чрез особения си
представител изобщо не е въвеждал твърдения за каквото и да било
изпълнение на задълженията си,произтичащи от двата вида договори – както
за заплащане на абонаментните такси ,така и за плащане на лизинговите
вноски .Не са ангажирани каквито и да било доказателства дори за частично
изпълнение на тези задължения ,поради което съдът приема ,че са останали
неплатени както абонаментните такси за целия оставащ срок на договорите за
мобилни услуги след първоначалните отчетни периоди за които са били
издадени фактури ,така и за останалите лизингови вноски освен
първоначалните лизингови вноски ,които са били платени при сключване ан
всеки един от трите договора за лизинг. В т.см. ищецът е претъпял вреди от
неизпълнението на задълженията на ответника по двата вида договори ,които
следва да бъдат обезщетени с предвидената в тях неустойка.
ПлОС ,подобно на ПлРС намира ,че размерите на претендираните
неустойки не са необосновано високи спрямо действително претърпените от
ищеца вреди от неизпълнението .Безспорно е ,че в случая уговорената
неустойка по договорите за мобилни услуги не може да надвишава три
3
месечни абонаментни такси ,което е съобразено с постигнатата Спогодба с
Комисията за защита на потребителите ,което обстоятелство косвено
подкрепя извода ,че тя не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.Клаузата за неустойка пък свързана с лизинговите договори също така не
определя неустойката като необосновано висока ,доколкото в случая тя
следва да се измерва с интереса на лизингодателя да реализира устройството
на стандартната му цена ,която е значително по –висока от лизинговата цена
или поне да може след връщане на устройството от лизингополучателя да го
отдаде отново на лизинг на друг потребител , а в случая има основание да се
приеме за установено, доколкото няма твърдения от ответник в тази насока ,
а и няма доказателства за това,че и трите получени на лизинг устройства не са
върнати от лизингополучателя на лизингодателя.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на ПлРС следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото,следва въззивният жалбоподател да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни
разноски в размер на 335 лв. за възнаграждение на особения представител
адв. И.А..Освен това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна и направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение .В това отношение ,обаче ,ПлОС съобрази направеното
възражение за тяхната прекомерност /същите са уговорени в размер на 401,54
лв. в договора за правна защита и толкова са платени /, което счете за
основателно ,поради което редуцира размера на тези разноски до
предвидения в чл. 7, ал. 2, т.2 от наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум ,който в случая с оглед материалния
интерес , е 334,62лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №260495 от
02.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 5396/ 2020 г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА К. И. В., ЕГН- ********** , да заплати на “Теленор България ”
ЕАД, с ЕИК *** направените от дружеството деловодни разноски за
въззивната инстанция,които са 335 лв. - възнаграждение на особения
представител адв. И.А., както и 334,62лв. – адвокатско възнаграждение за
правната защита на въззивника,редуцирано на осн. чл. 78,ал. 5 от ГПК .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5