№ 151
гр. Бургас, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500319 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 850 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. 913/ 2022 г.
на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по отношение на И. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. К. О.“ № 20, вх.1, ет.3, ап.9, , с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75, ет.1 – адв. Л. С. и адв. Н. А., че
дължи в полза на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1766, район „В.”, ул. „О. п.”, № 260, представлявано от
П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – съвместно от всеки двама изпълнителни
директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, с адрес за
връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 - адв. Х. И., заплащането на
следните суми: 36 506,40 лв. главница по Договор за потребителски кредит №
FL925154 от 10.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от 23.11.2020 г.
до окончателното заплащане на сумата; 4084,69 лв. възнаградителна лихва за
периода 10.07.2019 г. – 17.09.2020 г.; 930,27 лв. мораторна лихва за периода
10.06.2019 г. – 16.11.2020 г., като по отношение на претендираните 142,25 лв.
такси до 16.11.2020 г. и 252 лв. нотариални такси, исковете са отхвърлени.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. М., чрез назначените му
1
особени представители – адв. Л. С. и адв. Н. А., срещу постановеното
решение, в частта, с която претенциите са уважени, като същото се сочи за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска
се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което претенциите бъдат отхвърлени за сумите над чистата стойност на
кредита, намалена с платените от ответника суми към банката, като се
разгледат възраженията за недействителност на договорни клаузи.
В жалбата са изложени доводи за неправилен извод на съда относно
обстоятелството, че уведомлението, с което банката е обявила предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит, е надлежно връчено на
длъжника, приемайки че нотариалната покана е връчена надлежно, по реда на
чл.47 и сл. ГПК. Сочи се, че връчването е извършено чрез залепване на
уведомление на адреса на длъжника, като в съставения от нотариуса протокол
са отразени извършените на адреса посещения. Изтъква се нарушение на
разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като от датата на първото посещение на
адреса до датата на третото е налице период по-малък от един месец.
Отбелязването в протокола на нотариуса, че адресът е посетен и на 28.05.2020
г. не е подкрепено с данни на тази дата да е залепено ново уведомление. В
приложената разписка от 6.04.2020 г., връчителят не е отбелязал качеството
на лицето дало сведението; не е изпълнено задължението уведомление да
бъде пуснато и в пощенската кутия, а последващото връчване на
нотариалната покана на адреса на управление на дружеството, в което
длъжникът е едноличен собственик и управител, е без значение. В тази връзка
се изтъква, че предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията
по договора за банков кредит следва да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, в частта, съставляваща главница, според погасителния план,
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Излагат се доводи, че съдът от първа инстанция неправилно е
приел, че събраната за разглеждане на искането за кредит такса в размер на
390 лв. е дължимо платена от ответника. По мнение на въззивника, клаузите в
договора за потребителски кредит, съгласно които се дължи съответно такса
за оценка платежоспособността на кредитополучателя, са неравноправни,
респективно нищожни, тъй като с тази дейност не се осъществява услуга, за
която кредитополучателят да дължи насрещна парична престация. Възразява
2
се, че съдът е следвало да разгледа и уважи направеното от въззивника
възражение за прихващането на горната такса от размера на дължимите суми
по кредита.
Подчертава се, че представените по делото договор за потребителски
кредит, Приложение № 2 към него и погасителен план не са с еднакъв шрифт,
в разрез с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, което предпоставя
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.22 ЗПК.
В допълнение се сочи, че непредставянето на стандартния европейски
формуляр води до нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПК.
В жалбата са развити оплаквания, че видно от заключението по
изпълнената съдебно - счетоводна експертиза, обща сума в размер на 325,16
лв. е била заплащана за месечна застрахователна вноска, без дружеството –
въззиваем да е представило доказателства за сключването на договор за
застраховка. Поддържа се, че клаузата на чл.20 от договора за потребителски
кредит е неравноправна, по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП. Изразява се
становище, че договорът не съдържа конкретна и ясна информация за това
каква е застрахователната вноска и нейният размер; не са представени по
делото доказателства, че потребителят е бил запознат с условията на
застрахователния договор и общите условия към него. Заключава се, че
платените от кредитополучателя суми за застраховката са недължимо
платени и следва да бъдат прихванати от общата дължима сума към банката.
Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като
на потребителя не е била предоставена пълна и точна информация за всички
разходи по кредита, които той ще направи, а посоченият процент на
разходите не дава ясна информация дали са включени всички допълнителни
разходи, възнаградителна лихва, таксите, които банката начислява според
погасителния план, застраховка, както и таксата за разглеждане на кредита.
Оспорва се присъждането на мораторна лихва, като се сочи, че нито
в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение става ясно върху каква
главница съдът е приел, че въззивникът дължи мораторна лихва за посочения
период. Не е отчетен и периодът, през който не се дължи заплащане на
мораторни лихви, съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
Не се въвеждат доказателствени искания.
3
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Ю. Б.” АД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 – адв. Х. И.,
в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като
постановеното от първоинстанционния съд решение бъде потвърдено.
Изразява се становище, че при постановяване на своя съдебен акт
първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, обсъдени са всички спорни моменти, с оглед изясняване на спора
между страните, съобразени са всички събрани доказателства, като те са
правилно преценени, с оглед на закона и трайната съдебна практика, с
подробно изложени от съда съждения и мотиви.
Изтъква се, че е доказано наличието на валидно сключен договор за
потребителски кредит, както и предоставянето, и усвояването на процесния
кредит от кредитополучателя.
В аспект на оплакванията за нередовно връчване на нотариалната
покана, се сочи, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита,
посредством нотариална покана, връчена по местоизвършване на стопанската
дейност на адресата, при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 17.09.2020 г., като
това е и датата на обявяване предсрочната изискуемост на процесното
задължение.
Като неоснователно е квалифицирано възражението на
жалбоподателя, че заплатената такса, в размер на 390 лв., е в нарушение на
изискванията на ЗПК. Инвокират се доводи, че събирането на тази такса е
изрично предвидено в Тарифата за таксите и комисионните на банката и не
съществува забрана в закона за начисляването на такива такси.
Неоснователни са, по мнение на въззиваемия, оплакванията по
отношение размера на шрифта на договора за потребителски кредит, като се
сочи че съглашението е разбираемо и четимо, спазени са изискванията на
закона, а кредитополучателят е извършвал за известен период редовно и
съгласно предвиденото в погасителния план плащания по съглашението,
следователно е четял и разбирал уговореното.
На следва място се изтъква, че в закона не се съдържа изискване за
посочване на компонентите на годишния процент на разходите, а при
сключване на процесния договор за кредит кредитополучателят е декларирал,
че е запознат с цялата преддоговорна информация по сделката и е получил
4
стандартен европейски формуляр по същата.
Не се въвеждат доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявени са положителни установителни искове, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззиваем
против въззивника, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
FL925154, сключен на 10.07.2018 г., за които задължения е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
260959 на 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 7487/2020 г. на Районен съд Бургас,
приложено към настоящото дело.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено И. Н. М. да заплати на
кредитора „Ю. Б.” АД сумата от общо 41 915,61 лв., от които 36 506,40 лв.,
представляващи главница по горепосочения договор за кредит; 4084,69 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 г. – 17.09.2020
г.; 930,27 лв., представляващи мораторна лихва за периода 10.06.2019 г. -
16.11.2020 г.; такси в общ размер на 394,25 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане и
съдебно-деловодни разноски.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същият не живее на адреса,
кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в
срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
5
Представен е Договор за потребителски кредит № FL925154,
датиращ към 10.07.2018 г., по силата на който банката – въззиваем е
предоставила на въззивника – кредитополучател, банков кредит в размер на
40 000 лв., с предназначение за текущи нужди. Предвид характера на кредита
като потребителски, сделката се подчинява на правилата на специалния
Закона за потребителския кредит, в редакция към момента на договаряне, и
общата уредба на потребителската защита, регламентирана в разпоредбите на
Закона за защита на потребителите: чл.143, чл.144, чл.146, чл.147, като съдът
дължи служебна проверка за съответствие на съглашението с императивните
норми.
Постигнато е съгласие относно краен срок за погасяване на кредита
10.07.2025 г., видно от погасителния план – чл.6 от договора, договорен като
неразделна част от кредитния договор. Страните са се споразумели
усвояването на средства от кредита да се извърши по сметка, разкрита на
името на кредитополучателя – чл.2, ал.1 от договора, за обслужването на
която той дължи такси и комисионни, съобразно Общите условия за открИ.е,
водене и закрИ.е на сметка на физически лица и Тарифата на банката.
Уговорено е в чл.3 от съглашението, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен
лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер на 8,350 %, като за
референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ
на банката за необезпечени кредити в съответната валута, методологията за
определяне на който е неразделна част от договора за кредит. При
сключването на договора лихвеният процент е бил в размер на 9,5 %. Прието
е, че при всяка актуализация на ПРАЙМ, банката предприема актуализация на
годишния лихвен процент по кредита – чл.3, ал.6.
В текста на чл.3, ал.9 и ал.10 от договора е посочено, че годишният
процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 12,38 %, а общата сума,
дължима от кредитополучателя е 58 636,33 лв., изчислена при съответните
допускания.
Чл.3, ал.11 от договора сочи на задължението на кредитополучателя
да приеме застраховане по групов застрахователен договор за застраховка
„Защита на плащанията“ с ползващо се лице – банката, както и да поддържа
6
застрахователното покритие за срока на договора за кредит, което
застраховане му гарантира ползване от преференциални лихвени условия.
Разпоредбата на чл.4 от съглашението регламентира уговорката за
издължаване на погасителните вноски по кредита на съответната падежна
дата от съответния месец, съгласно погасителния план. В чл.5 се съдържа
клауза за дължимост на такса за разглеждане на искането за кредит в размер
на 390 лв., както и месечна такса от 3,50 лв. за обслужване на
разплащателната сметка, по която се обслужва кредита.
Погасяването е прието да се извършва на месечни вноски – чл.7,
включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в
погасителния план, който подлежи на новиране, при промяна в размера на
непадежиралите вноски, като следствие от актуализиране на приложимия
лихвен процент или при частично предсрочно погасяване на кредита.
При допускане на просрочие от страна на кредитополучателя е
прието в чл.9 от договора, че същият дължи обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху просрочените вноски или предсрочно изискуемата
главница. Уговорена е възможност за пълно предсрочно погасяване на дълга –
чл.10 от договора, както и за отказ на потребителя от съглашението – чл.16.
Обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем е уредено в
чл.14 от договора. Чл.20 предписва, че при неплащане в срок на повече от
една дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“, в случай че застрахователната премия се заплаща на месечни
вноски, приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита
договорна надбавка ще се увеличи с 1,5 %.
Договорното съдържание не разкрива противоречия с приложимата
императивна уредба на чл.5, ал.2; чл.10, ал.1 и ал.2; чл.10а; чл.11, ал.1 и чл.19,
ал.1 и ал.4 ЗПК, поради което не са налице основания за обявяване на целия
договор или клаузи от него за недействителни. Не се констатира разминаване
в размера на шрифта, както се поддържа във въззивната жалба. Годишният
процент на разходите е ясно записан като процент и цифрова величина, което
обосновава неоснователност на твърденията в жалбата за нарушение на
задължението да се достави на потребителя информация за точния обем на
дълга му. Връчен е бил при договарянето стандартен европейски формуляр,
удостоверено с подписа на кредитополучателя под договора.
7
Въпросът относно метода на промяна на референтния лихвен
процент, съгласно приложената към договора Методология, е ирелевантен за
конкретния правен спор, тъй като, видно от данните по делото, промяна на
приложимия лихвен процент, въз основа изменение на референтния лихвен
процент ПРАЙМ, за срока на изпълнение от кредитополучателя, не е
извършвана. Вещото лице е установило, че промяна е била извършена след
изпадане на длъжника в забава. Изменението е било последица от
неизпълнение на друго задължение по кредитната сделка.
Не е спорно между страните по делото, че пълният размер на
кредита е усвоен, потвърдено и от заключението на експерта по изпълнената
пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза, както и че са
извършвани погасителни плащания срещу задълженията за връщане на
главницата и заплащане на лихва, установени от вещото лице в размер на
3493,59 лв. за главницата и 3044 лв. за договорната лихва.
Видно от данните в табличен вид – Таблица 1 към отговор на въпрос
2 от заключението на експерта, към 10.06.2019 г. е налице непогасяване на
анюитетна вноска на падежната дата, както и на всяка следваща падежна дата
до 20.07.2020 г. Ето защо, следва да се приеме, че към датата 10.06.2018 г. и
съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК – 23.11.2020 г., е била изпълнена предвидената в
договора материална предпоставка, а именно - налична забава в
издължаването на вноската за погасяване на главницата и лихвата.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя за покрИ.е
на месечните анюитетни плащания е довело до възникване в полза на
кредитора на вторичното преобразуващо право да превърне кредита в
предсрочно изискуем. Дружеството - въззиваем е упражнило това право, с
нарочно изявление, обективирано в нотариална покана, адресирана до
длъжника, връчена чрез нотариус Н. Н., рег. № 246, с район на действие
Районен съд Бургас. Видно от представения протокол от 17.09.2020 г.,
връчването е осъществено чрез залепяне на уведомление по адреса на
управление на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е
длъжника. Връчването е редовно по смисъла на чл.47, ал.3, предл. посл. ГПК,
като извършено по мястото на осъществяване на стопанска дейност и
предприето, след като опитите за уведомяване по постоянен или настоящ
8
адрес не са дали резултат. Съобщението до кредитополучателя следва да се
счита получено на 15.09.2020 г., с изтичане на двуседмичния срок, предписан
от чл.47, ал.5, вр.ал.2 ГПК, от залепянето на 1.09.2020 г. Въведените
възражения във въззивната жалба относно неуведомяването за предсрочната
изискуемост следва да се счетат за неоснователни.
В аспект на гореизложеното, се налага изводът, че
кредитополучателят е бил уведомен за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост е настъпила на 15.09.2020 г., съобразно
разбирането, изложено в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2017 от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС - с получаване на уведомлението от
длъжника.
Относно определяне размера на дължимото, следва да се изтъкне:
Съгласно тълкувателната воля, изложена в цитираното
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
задължително за прилагане от настоящата инстанция, при предсрочна
изискуемост, размерът на вземането на кредитора по договора за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на плащането. За периода
до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия към този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Ето защо, основателна е
претенцията за признаване дължимост на просрочената главница – 5261,60
лв. – графа 23 от Таблица 1, предсрочно изискуемата главница – 31 244,80 лв.
– отговор на въпрос № 3 от експертизата. От дължимата до настъпване на
предсрочната изискуемост възнаградителна лихва – 4084,69 лв. – графа 22 от
Таблица 1 следва да се извади стойността за месец юни 2020 г., която не се
претендира, видно от исковата молба, при съобразяване на диспозитивното
начало в процеса. Претенцията е основателна до размера на 3795,68 лв.
Като дължима следва да се прецени и законната лихва за забава
върху просрочените вноски, като забава в плащанията се констатира от
10.03.2019, преди окончателното им преустановяване на 10.06.2019 г. Вещото
лице е пресметнало стойността на мораторната лихва до настъпване на
9
предсрочната изискуемост – 15.09.2020 г. в размер на 779,46 лв. –
допълнително заключение към съдебно счетоводната експертиза.От тази
стойност следва да се извадят начислените за периода 10.04.2020 г. –
11.05.2020 г. стойности, предвид приложимия, във връзка с извънредното
положение, мораториум. Претенцията е основателна до размера на 633,28 лв.
Видно от изготвената от вещото лице Таблица 1, при изпълнението е
събрана на два пъти по 4 лв. такса, наименувана такса просрочване.
Настоящият състав намира, че сумата от 8 лв. следва да се извади от
дължимата лихва (по правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД), тъй като тази такса е
събрана в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК, предвиждаща
забрана за начисляване на такси, непредвидени в кредитния договор.
Неоснователно е поддържаното и пред настоящата инстанция
възражение за прихващане на сумата от 390 лв., като недължимо платена.
Разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява събирането от кредитора на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Договорно регламентираната в чл.5, т.1 от съглашението такса не
попада в нито една от дефинитивно изключените категории, доколкото не е
свързана с изпълнението на вече отпуснат кредит - неговото усвояване и
управление, а касае преддоговорното разглеждане на искането за такъв.
Не са налице основания да се приспадне от формираните
задължения, съобразно оплакванията в жалбата, сумата, заплатена за
застраховка, посочена от вещото лице в графа 19 от Таблица 1 към
заключението. Макар в производството да не е представен застрахователен
договор, от данните по делото следва да се заключи, че такъв е бил сключен,
като за параметрите на същия може да се съди от съдържанието на чл.3, ал.11
от договора – срокът на застрахователно покритие съвпада със срока на
договора за кредит, чл.20, ал.1 от договора – уговорка застрахователните
премии да се дължат ежемесечно, и погасителния план - относно размера на
месечната застрахователна премия. На първо място, съществуването му е
условие за ползване на преференциалния лихвен процент, с който, няма спор,
че заемът се е олихвявал при сключването на договора и до изпадането в
забава по плащанията. На второ място, помесечно дължимата сума за
застрахователна премия е фиксирана в погасителния план, неразделна част от
кредитния договор, скрепена с договорното съгласие. В допълнение,
10
кредитополучателят е направил десет анюитетни вноски, престирайки и
застрахователната премия, което е индиция, че той не оспорва
съществуването на договора.
Дори и да се приеме, че не е бил налице сключен договор за
застраховка, кредитополучателят би могъл да претендира внесените суми
като недължимо платени в настоящото производство единствено по реда на
надлежно релевирано възражение за прихващане, тъй като се касае за вземане
с различен предмет от това по договора за кредит, произходящо от различен
фактически състав, но не и с просто оспорване дължимостта на сумите по
кредита. Подобно възражение в срока за отговор няма въведено.
Крайният извод на настоящия апелативен състав е за основателност
на предявената установителна претенция в размер на 36 506,40 лв. главница,
3795,68 лв. – възнаградителна лихва, 625,28 лв. - мораторна лихва (633,28 лв.
– 8 лв.), както и за законната лихва от подаване на заявлението – 23.11.2020 г.
до окончателното издължаване.
Частичното несъвпадане на изводите на настоящия апелативен
състав с тези на съда от първа инстанция налага частична отмяна на
атакувания съдебен акт. Решението следва да се отмени и в частта за
разноските.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на дружеството – въззиваем следва да се присъдят, от
разноските, сторени пред първата инстанция в общ размер на 5220,74 лв.,
пропорционално на уважената част от претенциите – 5128,48 лв., платими от
въззивника. От разноските пред настоящата инстанция от 3971,71 лв. -
заплатено възнаграждение за особени представители, въззивникът следва да
понесе пропорционално – 3914,89 лв., а от тези в заповедното производство
от 2228,79 лв. – 2189,40 лв.
Следва да се осъди въззивникът да заплати дължимата държавна
такса за обжалване пред въззивната инстанция, в размер на 818,55 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 850 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. 913/
11
2022 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е прието за установено по
отношение на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. К. О.“
№ 20, вх.1, ет.3, ап.9, , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75, ет.1 –
адв. Л. С. и адв. Н. А., че дължи в полза на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „В.”, ул. „О. п.”, №
260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,
с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 - адв. Х. И., заплащането
на следните суми: възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № FL925154 от 10.07.2018 г. за периода 10.07.2019 г. – 17.09.2020 г.
над сумата от 3795,68 лв. до сумата от 4084,69 лв.; мораторна лихва за
периода 10.06.2019 г. – 16.11.2020 г. над размера на 625,29 лв. до 930,27 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „В.”, ул. „О. п.”, №
260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,
с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 - адв. Х. И., против И. Н.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. К. О.“ № 20, вх.1, ет.3, ап.9,
, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75, ет.1 – адв. Л. С. и адв. Н. А., за
приемане за установено, че същият дължи в полза на „Ю. Б.” АД,
заплащането на следните суми: възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № FL925154 от 10.07.2018 г. за периода 10.07.2019 г. –
17.09.2020 г. над сумата от 3795,68 лв. до сумата от 4084,69 лв.; мораторна
лихва за периода 10.06.2019 г. – 16.11.2020 г. над размера на 625,29 лв. до
930,27 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св.
К. О.“ № 20, вх.1, ет.3, ап.9, , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75,
ет.1 – адв. Л. С. и адв. Н. А., да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „В.”, ул. „О. п.”, №
260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,
с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 - адв. Х. И., сумата от
12
3914,89 лв. - съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, сумата
от 5128,48 лв. - съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, сумата
от 2189,40 лв. - съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св.
К. О.“ № 20, вх.1, ет.3, ап.9, , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75,
ет.1 – адв. Л. С. и адв. Н. А., да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас
сумата от 818,55 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13