№ 10348
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110133141 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “******************” ЕАД
против Ц. Б. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 261,38 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. ,
ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
37,85 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 24.02.2022 г., 16,67 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019
г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 3,43 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 24.02.2022
г, за които е издадена заповед за изпълнение от 08.04.2022 г. по гр. д. № 13188 /2022 г.
по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Последователно ищецът, както във възражението, така и в исковата молба,
твърди, че до имот с адрес: ........................ е доставяна ТЕ за стопански нужди, като не е
подписан писмен договор, поради което твърди да е налице неоснователно
обогатяване.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не спори, че е
собственик на имот с адрес: ........................ по силата на нот. акт от 13.05.2010 г., вкл. и
в исковия период; не спори, че сградата, в която е имотът, е топлоснабдена. Оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че не е страна по облигационно отношение с
ищеца по доставка на ТЕ; не е подписвал писмен договор. Излага, че през имота не
преминават тръби за топлоснабдяване, не се ползва ТЕ за БГВ и за отопление на имот,
липсват отоплителни тела, поради което не е потребявал ТЕ и не се е обогатил за
сметка на ищеца. Сочи, че не е уведомявана са дължими суми от ищеца, оспорва да е
поставена в забава. Позовава се на давност. Сочи, че подписът за „Собственик“ под акт
за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. не е нейн, поради което оспорва
1
истинността на документа относно подписа по см. на чл. 193 ГПК.
С молба от 25.11.2022 г. ищецът сочи, че ще се ползва от акт за разпределяне
на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. С протоколно определение от 06.03.2023 г.
документът е приет като писмено доказателство по делото и е открито производство по
чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на подписа за ответника, като е възложено в
негова тежест да докаже, че подписът за Цв. А. не е положен от нея. В следващото с.з.
ответникът представя решение № 26623/14.10.20121 г. по в. Гр.д. № 7054/2020 г. по
описа на СГС, ГО, с което е потвърдено решение от 22.04.2020 г. по гр.д. №
48 956/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав в частта, с която е признато за
установено на осн. чл. 193 ГПК, че акт за разпределяне на отопляеми обеми от
28.11.2013 г. е неистински в частта относно положения подпис за „собственик“.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
По предявените искове е отделено като безспорно с приетия при липса на
възражения доклад, че в исковия период ответникът е собственик на обект с адрес:
........................ който се намира в топлоснабдена сграда; че не е сключила писмен
договор за доставка на ТЕ относно исковия период.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че до топлоснабдения имот с адрес:
........................ аб. № 442856, ИД 169710 в сочения исков период ищецът е доставял
топлинна енергия, във връзка с което се е обеднил, а ответникът се е обогатил; размера
на исковете; че е настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/.
Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ за небитови нужди. В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР на ЗЕ е
дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. За процесния период са действали ОУ за продажба на
ТЕ за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
приложени по делото. Според чл. 1, ал. 2 от тях продажбата на ТЕ се извършва въз
основа на писмен договор между купувача и дружеството с прилагане на общите
условия. В чл. 61, ал. 1 ОУ е разписано, че купувач на ТЕ е собственик, титуляр на
вещното право на ползване или наемател на имота. Купувачът подава заявление по
образец, въз основа на което се сключва договор, като дружеството открива и води
партида с абонатен номер – чл. 62, ал. 1 и 2 ОУ.
В случая ответникът не спори, а и се установява от нот. акт за продажба на
недвижим имот от 15.03.2010 г., № 137, том първи, рег. № 1358, дело № 123/2010 г., че
ответникът е придобил правото на собственост върху имота преди процесния период.
С писмо – покана изх. № П- 8692/18.08.2021 г., неполучено от ответника, ответникът
е поканен да сключи писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди относно
процесния имот.
Страните не спорят, че не е сключен/липсва договор за доставка на ТЕ за
стопански нужди относно процесния период. Действително, относно сградата, в която
се намира имотът, дяловото разпределение се извръшва от самия ищец; и в тази връзка
2
е представен двустранно подписан акт за разпределяне на отопляеми обеми от
28.11.2013 г. Същият обаче е оспорен по реда на чл. 193 ГПК в частта относно подписа
за „Собственик“. Съдът е открил пр-во по чл. 193 ГПК, като в неговия ход се е
установило, че по гр.д. № 48 956/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав също е била
оспорена истинността на документа и се е водило подобно пр-во. Следователно
относно истинността на документа в сочената част е налице произнасяне на съд, с
влязло в сила решение, което обвързва настоящия състав. Откритото по настоящото
дело пр-во по чл. 193 ГПК подлежи на прекратяване. С решение от 22.04.2020 г. по
гр.д. № 48 956/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав е признато за установено на осн.
Чл. 193 ГПК, че акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. е неистински
в частта относно положения подпис за „собственик“. В тази част решението е
потвърдено с решение № 26623/14.10.20121 г. по в. Гр.д. № 7054/2020 г. по описа на
СГС, ГО. Следователно само на това осонвание не би могло да се счете, че акт за
разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. между ищеца и ответника
обективира наред с договор за услугата дялово разпределение и договор за доставка на
ТЕ.
Поради липсата на сключен писмен договор между страните за процесния
период ако до имота е доставявана ТЕ при твърдените от ищеца количество и цена,
ищцовото дружество би е обеднило, а ответникът би се обогатил неоснователно с
цената на доставената ТЕ.
Ответникът не спори, че собственият му имот се намира в топлоснабдена сграда,
но оспорва да е потребявал каквато и да е ТЕ, дори за сградна инсталация, през
исковия период. Излага в тази връзка, че в имота няма отоплителни тела или водомери,
не се потребява топла вода, а и поради това, че отоплителната инсталация е от
хоризонтален тип, то в процесния имот не преминават каквито и да било тръби или
щрангове.
Съгласно акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. отопляменият
обем на процесния имот е от 274,57 куб.м. С решение от 22.04.2020 г. по гр.д. №
48 956/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав е признато за установено на осн. чл. 193
ГПК, че акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. е неистински в частта
относно положения подпис за „собственик“. В тази част решението е потвърдено с
решение № 26623/14.10.20121 г. по в. Гр.д. № 7054/2020 г. по описа на СГС, ГО.
Следователно със сила на пресъдено нещо е установено, че акт за разпределяне на
отопляеми обеми от 28.11.2013 г. е неистински в частта относно положения подпис за
„собственик“; следователно не се установява от него отопляемият обем на процесния
имот. Същият е едностранно заявен от ищеца/ФДР съгласно документа.
По делото наред с гореспоменатия опорен акт относно отопляемия обем е
представена и скица/схема на л. 23. Съдът намира, че от това изолирано доказателство,
неприето от потребяващия ТЕ за стопански нужди, и което съставлява приложение към
оспорения акт, не се установява несъмнено отопляемият обем на имота. Не е
установено дали тази скица е именно на процесния обект. Липсва и подпис за
ответника под списък на собствениците на топлоснабдени имоти и протокол от ОС на
ЕС от 13.01.2014 г. Тези обстоятелства са в тежест на ищеца, който следва да ги докаже
при условията на пълно и главно доказване, което не е сторено. Съдът е уважил
всички доказателствени искания на страните относно обема на подадената ТЕ.
Ответникът изрично оспорва до имота да е доставяна топлинна енергия, размера
на исковете.
3
По искане на ищеца и на ответника е допуснато изготвянето на СТЕ с посочени
от тях въпроси в исковата молба. Установява се от, което съдът напълно кредитира
като компетентно изготвено, че в процесния имот – офис А, няма монтирани
отоплителни тела. Не се използва и топла вода. Според СТЕ процесната сграда е с
хоризонтална разводка тръби. През процесния имот, както и останалите имоти в
сградата, не преминават тръби. В сградата е налична една вертикална тръба, от която
се захранва всеки имот до разпределителна кутия. В тази кутия се поставя
апартаментен топломер и от нея хоризонтално по пода се захранват отоплителните
тела за всеки имот. В процесния имот има разпределителна кутия, но в нея не е
монтиран топломер, липсват хоризонтални разклонения по пода. В.л. сочи, че за
процесния период е дължима сумата от 251,72 лв. – енергия, отдадена от сградната
инсталация, според записаните в оспорения акт обеми.
Излага, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа чрез АС,
поради което се дължат суми за енегрия, отдадена от сградната инсталация; като тези
суми се разпределят между съсобствениците пропорционално на пълните отопляеми
обеми.
Съдът намира, че по принцип относно процесния имот се длъжат суми за ТЕ,
отдадена от сгранта инсталация. Това е така, понеже ответницата е придобила имот в
топлоснабдена сграда и неминуеимо между отделните имоте се обменя енергия. Също
така, в.л. сочи, че в процесната сграда всеки имот се захранва от хоризонтални тръби
по пода, т.е. не са налице вертикални тръби в който и да е имот. Също така, в
процесния имот има разпределителня кутия; имотът граничи с други или поне един
топлоснабден имот.
Легалното определение на понятието „инсталация в сграда“ или „сградна
инсталация“ е дадено в § 1, т. 3, изр. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) – това е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела,
както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на клиентите.
В случя обаче искът остана недоказан по размер. Установява се, че ответникът е
потребил определено количество ТЕ, с което ищецът се е обеднил. Точният размер на
потребената ТЕ обаче се извежда от оспорения акт за отопляем обем, който е
единственото доказателство по делото в тази връзка.
Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване да е доставял до
имота ТЕ в твърдяното количество и по твърдяната цена, поради което исковете са
неоснователни.
Ответникът е сторил разноски за 500 лв. адв. възнаграждение, внесено в брой
според договор, служещ и като разписка, от 16.09.2022, както и е заплатил 50 лв. за
СТЕ. Възражението за прекмореност не е основателно предвид размера на
минималното възнаграждение от 400 лв. и броя на исковете. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „******************” ЕАД ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„***************“ № 23Б, против Ц. Б. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
4
„******************** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 261,38 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: ........................ аб. № 442856, ИД 169710,
ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
37,85 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 24.02.2022 г., 16,67 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019
г. до 30.09.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 3,43 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 24.02.2022
г, за които е издадена заповед за изпълнение от 08.04.2022 г. по гр. д. № 13188 /2022 г.
по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „******************” ЕАД ЕИК *****************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „***************“ № 23Б, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц. Б. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„******************** сумата от 550 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5