№ 1408
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203124 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 628238 - F642414/ 16.03.2022
г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив,
с което на „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125,
ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се
моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – юр.
Ипократова ангажира становище за неоснователност на жалбата, като моли
същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното Наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната
редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на
нарушението:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 17.01.2022 г.
се установи, че „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с БУЛСТАТ *********,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за
подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на
НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. до 14.01.2022 г.
включително.
Справка – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС е подадена на
01.02.2022 г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с Вх. № 16004934235/
01.02.2022 г.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, неоспорена от страна на
жалбоподателя, се установява по безсъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Така на първо място, съдът кредитира изцяло като логични и съответни на
писмените доказателства по делото показанията на актосъставителя, дадени в
хода на разпита му непосредствено пред настоящия съдебен състав. Същите
изцяло си хармонизират с приобщените писмени доказателства, приложени
към административно наказателната преписка, както и представената справка
– декларация за данък върху добавената стойност вх. № 166004934235/
01.02.2022 г.
Въпреки гореизложеното обаче, настоящата съдебна инстанция счита, че
при издаването на процесните АУАН и НП е допуснато нарушение на
материалния закон налагащо отмяна на атакуваното постановление.
Според новелата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС в редакцията действаща към
момента на извършване на твърдяното нарушение (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019
г., в сила от 1.01.2020 г.) - За всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.
Според чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
2
данъчен период“, като според ал. 5 на същия член „Декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“ .
Според текста на чл. 179, ал. 1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв.“
В теорията и съдебната практика последователно и безпротиворечиво се
приема, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално
извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои
в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона
срок посочените в правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и
същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от
изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения
или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна,
състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от
алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
Изводът за това дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни
административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи
на база съвкупна и комплексна преценка на това дали в конкретния случай
деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или
бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние и дали
установените противоправни действия/бездействия са относими към
неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка - декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на
данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване/.
3
Задълженията за подаване на справка - декларация и на отчетни регистри
съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват
заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при
условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Тоест, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране
на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е
установил формата на деклариране и способът за това.
Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Още повече,
че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно
известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява
задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане
на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без
справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за
подаване на справка - декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие.
Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на
справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен
от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в
санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10
000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да
бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране
на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но
при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на
основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.
В гореизложения смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения, включително, но не само - Решение № 2123
от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
4
Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив.
Именно посоченото по - горе правило се явява нарушено в процесния
случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД №
3125/ 2022 по описа на ПРС са издадени АУАН № F642419 и НП № 628251-
F642419/16.03.2022, с които същият субект е наказан за неподаване на
справка - декларация за същия данъчен период 01.12.2021г.-31.12.2021г.
С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и
НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на
оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този
смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в
сила. В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно
на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се
налага едно наказание, съответно при повече от едно нарушение се налага
отделна санкция за всяко от тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях.
Отделно от това, допуснатия порок в дейността на наказващия орган в
случая е довел до влошаване на материалноправното положение на наказания
субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени
правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане
на защитаваните обществени отношения.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото
наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на
СЕС, особено като се отчете, че за едно и също нарушение всъщност са
наложени две самостоятелни санкции, в два самостоятелни процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на
5
Административен съд Пловдив при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са
компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при
стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред
които водещо място заема принципът на пропорционалността.
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите - членки имат право да предвидят
в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва
да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват
средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с
измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-
малка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза /Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 по
отправено от Български съд преюдициално запитване/ .
В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено
по задължителен за съдилищата в държавите - членки ред, че за да се прецени
дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност
следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението,
тежестта на налаганата санкция и начинът за определянето на нейния размер,
както и преследваните цели.
Във всеки конкретен случай, както пропорционалността, така и
преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.
Уточнено е, че такава легитимна цел може да бъде пресичането и
предотвратяването на данъчни измами. В случаите, когато е налице данъчна
измама, наказаният субект не може да се защитава чрез позоваване на правото
на съюза. Когато обаче не е налице данъчна измама, преценката следва да е
особено внимателно, доколкото санкцията може и да е непропорционална
/Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 са и
Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело C 263/11,
Решение по Дело C-544/19 на СЕС/.
Според цитираната практика на СЕС злоупотреба и данъчна измама
липсват, когато облагаеми доставки или свързани с тях събития (разваляне,
издаване на кредитни известия) не са били укрити от данъчните органи,
информацията за тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в
6
счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички
необходими документи са били надлежно предоставени на проверяващите
органи при поискване. Изрично е подчертано, че сама по себе си забавата в
изпълнението на някое от задълженията, произтичащи от данъчното
законодателство не е равносилно на данъчна измама или на стремеж за
избягване на данъчно облагане.
Приложени към спецификата на конкретния казус всички гореизложени
принципни положения водят до следните изводи:
В процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за
стремеж към избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите
очертани в цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е налице опит за
укриване на облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация. Не съществува спор между страните, че забавата в
задължението за подаване на справки - декларации и отчетни регистри се
дължи на неволен технически пропуск. Нещо повече, нарушението е
отстранено доброволно, като в самия АУАН е отбелязано, че справка
декларация и отчетни регистри са били подадени една седмица преди
издаване на АУАН.
Според трайната съдебна практика този период на забава в доброволното
изпълнение на задължението от около 2 седмици е пренебрежимо малък и
реално не води до засягане на обществените отношения. В този смисъл -
Решение № 191 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3013 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2290 от 24.11.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1976 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
и др.
До този момент не са констатирани каквито и да било други нарушения на
наказания субект на приходното законодателство, което показва, че той
всъщност е едно принципно изправно данъчно задължено лице. В този смисъл
са изричните отбелязвания в АУАН и НП, че нарушението е извършено за
първи път.
Вече се каза, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на формално/ просто
извършване, което означава, че за неговата довършеност не е необходимо да
се констатира допълнителен противоправен резултат. Наличието или липсата
на несъставомерни вредни последици следва да се прецени, обаче на база
степен на действителна обществена опасност на извършеното, като в
7
процесния случай такива несъставомерни вредни последици не са налице.
Това е така, доколкото между страните не съществува спор, че неподадените
справка декларация и отчетни регистри са били нулеви, тъй като към
процесния период фирмата изобщо не е извършвала дейност, тоест нито са
накърнени интересите на фиска чрез невнасяне на дължимо ДДС, нито е
нарушена отчетността на търговския оборот, доколкото такъв за наказания
субект обективно е липсвал.
С особено значение е обстоятелството, че нарушението е отстранено по
собствена инициатива на наказания субект, при това още преди да му бъде
връчена поканата за явяване в НАП за подаване на данъчните документи и
съставяне на АУАН. Това е така, доколкото отчетните регистри и справката
декларация за процесния месец са доброволно подадени на 01.02.2022г., а
видно от приложената по административната преписка обратна разписка -
поканата е връчена на 07.02.2022г., докато АУАН е съставен на 08.02.2022г.
Посоченото според настоящия състав налага извод, че поправителното и
превъзпитателно въздействие на административно-наказателния процес вече е
постигнато спрямо санкционираното лице, което само е предприело изцяло
изрядно поведение, съобразено с изискванията на приходното
законодателство.
В аспект на гореизложеното се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция от 500 лева не се явява
безусловно необходима за постигане на целите на Директивата за ДДС, а
именно редовното начисляване и внасяне на дължимия данък, поради което
макар и законоустановена, санкцията се явява непропорционална.
Гореизложеното се явява особено важимо и като се съобрази
мултиплицирането на отговорността на дееца, която реално е довела до
налагане на санкция в двоен размер за едно и също нарушение.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би
имал жалбоподателят. Същият е релевирал искане в тази насока с
депозираната въззивна жалба. Такива обаче, в конкретния случай не могат да
се присъдят доколкото липсват доказателства за основанието и за стойността
на претендираните разноски, като по делото не е ясно какви разноски са
сторени и за какво. В тази връзка следва да се съблюдават и указанията на т. 1
8
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е
доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски хонорар или за
използване на юрисконсултска защита.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 628238 - F642414/ 16.03.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179,
ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лв. за
нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9