РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102900 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ****, чрез пълномощника адв. В. У. против "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****.
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 18.05.2011г., издаден по гр.д.№
323/2010г. по описа на РС-Благоевград била осъдена да заплати на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“
ЕАД сумата от 128,58 лв., представляваща разноски по делото Сочи, че въз основа на
издадения в полза на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД ИЛ било образувано на 02.03.2012г. изп.д.
№ 332/2012г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Благоевград. Поддържа, че след
образуване на изп.д. до 18.11.2022г. не били извършвани изпълнителни действия. Излага, че
на 04.06.2024г. това изп.д. е било прекратено, като след това било образувано при същия
ЧСИ *** ново изп.д. № 392/2014г. Навежда, че ответникът "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД е новото
наименование на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. Смята, че вземанията на ответника по
процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не взема становище по
спора в рамките на настоящото производство.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
15.05.2025г. е уважено искането на третото лице „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град **** за конституирането му като трето
лице-помагач на ответника "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД в процеса.
Третото лице-помагач „АПС Бета България“ ЕООД на страната на ответника изразява
позиция за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 128,82 лв., представляваща
направените по делото разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от дата
18.05.2011 г. по гр.д. № 323/2010 г. по описа на PC Благоевград.
1
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумата, предмет на
издадения Изпълнителен лист от 18.05.2011г. по гр.д. № 323/2010г. по описа на РС-
Благоевград; 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни
производства, 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по изпълнителни дела № 332/2012 година и № 392/2024 година, и
двете по описа на ЧСИ ***, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са
оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочен от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза
на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, за процесното вземане. Изпълнителното основание,
послужило за неговото издаване, е влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 323/2010г.
по описа на РС-Благоевград.
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
332/2012г. по описа на ЧСИ ***) е започнало на 02.03.2012г., въз основа на молба, подадена
от кредитора "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД по него.
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (опис на
движимите вещи на длъжника), като на органа по принудителното изпълнение е било
възложено и да извърши справки за имуществото на длъжника.
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП, от КАТ-гр. Благоевград, от ИКАР и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за
доброволно изпълнение.
- На 20.03.2012 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 06.06.2012г.
- На 18.11.2022г. взискателят „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД) поискал да се извърши справка в Регистъра на БНБ за откритите банкови
сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях, ако има такива.
- На 24.11.2022г. взискателят „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД) поискал да се извършат и справки за регистрирани трудови договори на
2
длъжника и за наличието на негови МПС-та.
- На 12.12.2022г. от извършена справка било констатирано, че длъжникът има сключен
трудов договор с работодателя „Стоми 79“ ЕООД. В тази връзка на това търговско
дружество е било изпратено на 18.01.2023г. запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 15.02.2023г. третото задължено лице
отговорило, че не признава вземането, поради наличието на несеквестируемост на
основание чл. 446 ГПК.
- На 30.04.2024г. „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“
ЕАД) депозирал молба, с която поискал изп.дело да се прекрати и да му се върне ИЛ.
- На 04.06.2024г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство и върнал
на ответника "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД (с предишни наименования „Транзакт Юръп“ ЕАД и "ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) оригинала на процесния ИЛ с приемо-предавателен протокол от
17.07.2024г.
- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 332/2012г. по описа на
ЧСИ *** за периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. не са били извършвани. Изпълнителни
действия са били извършвани след това, като такива действия са молбите на взискателя от
18.11.2022г. и от 24.11.2022г., както е наложеният на 18.01.2023г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
- На 31.07.2024г. ответникът "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД депозирал молба пред ЧСИ *** молба за
образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.
- Въз основа на тази молба било образувано изп.д. № 392/2024г. по описа на горепосочения
съдебен изпълнител, като било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.
- На 08.08.2024 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 27.08.2024г.
- На 27.08.2024г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника
в „ОББ“ АД, както и запор върху трудовото му възнаграждение.
- В принципен план същински изпълнителни действия по отношение на ищцата по това
второ изпълнително дело биха били наложените на 27.08.2024г. запори съответно върху
банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови
изпълнителни способи/.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има постановен задължителен тълкувателен акт на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
3
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В конкретния казус първото изпълнителното дело е започнало при действието на
упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с
образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била
прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от
26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.
В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на
ВКС, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК на ВКС), са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
- перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител;
- прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение;
- кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение;
- съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
4
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането
на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора;
- погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства;
- активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може
да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора;
- правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът
предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля
в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
- съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на
ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на
изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира
само по този начин;
- за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се
съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до
прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129
ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД;
- молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността.
Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
- погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на първото
изпълнително производство (изп.д. № 332/2012г. по описа на ЧСИ Цеклеов) поради т. нар.
„перемпция“ е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. При това положение протоколът на ЧСИ от 04.06.2024г. има само
декларативен ефект, а не конститутивно действие.
Както стана ясно определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. От материалите по
първото изпълнително дело стана ясно, че изпълнителни действия с практически ефект за
периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. не са били извършвани. Изпълнителни действия са
били извършвани след това, като такива действия са молбите на взискателя от 18.11.2022г. и
5
от 24.11.2022г., както е наложеният на 18.01.2023г. запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Тези действия обаче не са годни да прекъснат давността, тъй като, както вече
стана ясно, същата е била изтекла преди повече от две години от предприемането им.
Образуването на второто изпълнително дело и действията по него също не са прекъснали
давността, която вече отдавна е била изтекла в периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата.
Същата е направила съдебно-деловодни разноски в размер на общо 450 лв., от които 50 лв.
държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Третото лице-помагач на страната на
ответника е направило възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за недопустимо. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК по искане на насрещната може да се присъди по-нисък размер на разноските за
адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Третото лице-помагач не е процесуално легитимирано да
отправя искането по горепосочената разпоредба, като с това право разполага само и
единствено насрещната страна, в случая ответникът. Ето защо общият размер на разноските,
които ответникът следва да заплати на ищцата, възлиза на 450 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че Е. Г. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ****, не дължи на "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***** сумата от 128,82 лв. /сто двадесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски, за която сума е
издаден изпълнителен лист от дата 18.05.2011 г. по гр.д. № 323/2010 г. по описа на PC
Благоевград поради настъпила петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати на Е. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, разноски в производството в размер на 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника"РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***** – „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град ****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6