РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Враца, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 21.02.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 654 по
описа на АдмС – Враца за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано на основание изпратена от Община Бяла Слатина жалба на В.Д.Н. ***
против Заповед №455/14.08.2017 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е
разпоредено в срок до 15.10.2017 г. да премахне незаконен строеж „Магазин-склад
за фураж“, находящ се в УПИ ХХVI-1658, в кв.120 по плана на ***. Иска се
отмяната ѝ, тъй като според оспорващия при издаването не е взето предвид,
че строежът е съществуващ от 1985 г., когато е било извършено преустройство на
съществуваща сграда и след това не са извършвани конструктивни и други
изменения. Не е извършена преценка за приложимост на разпоредбата на §16, ал.1
ПР ЗУТ, като административният орган се е позовал само на липсата на издадено
разрешение за строеж. С оглед годината на извършване на строежа се твърди, че е
допустим строеж по действащия тогава подробен устройствен план и отговаря на
правилата и нормите, действали към момента на извършването му.
Производството е по реда
на чл.215, вр. чл.225а ЗУТ.
Ответникът, Кмета на
Община Бяла Слатина, чрез процесуалния си представител Ц.А. – И. в представени
по делото писмени бележки счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли,
а обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
преписка. Назначена е и приета специализирана техническа експертиза.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
С жалбата
се атакува ИАА по смисъла на
чл.214, т.3 ЗУТ, посочен изрично от законодателя като подлежащ на
съдебен контрол. Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.215, ал.4 ЗУТ
срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените по
делото нотариални актове през 2013 г. оспорващият е придобил собствеността
върху ½ идеална част от стопанска постройка – склад, строена през 1929
г. със застроена площ 29 кв.м. Другата ½ идеална част от тази постройка,
описана по същия начин в нотариалния акт, е придобил през 2015 г. Именно това е
постройката, чието премахване е разпоредено с оспорената в настоящото
производство заповед.
Видно от приложените към
административната преписка писма от РО „НСК“ – Враца, там на 5.05.2017 г. е
постъпила жалба от Д.Н.Т. и С.Г.Т. с твърдения за извършен незаконен строеж в
съседния им имот, като през 2013 г. е била разрушена съществуващата паянтова
постройка и на нейно място е изградена нова сграда /магазин/, без тяхно
съгласие и без строителни книжа. Предвид обстоятелството, че строежът е пета
категория, жалбата е изпратена по компетентност на Кмета на Община Бяла Слатина
за извършване на обстойна проверка и предприемане на последващи действия в
случай на установени нарушения. От приложените в преписката писмени доказателства е видно, че на
12.06.2017 г. работна група от служители на Община Бяла Слатина са извършили
проверка на строеж магазин за смески, намиращ се в УПИ ХХVІ-1658, кв.120 с
административен адрес ***, който имот е собственост на В.Н., като проверката е
извършена в присъствието на И. М. /майка на собственика/. Констатирано е, че
строежът представлява масивна едноетажна стопанска постройка – склад – 29 кв. м
и се ползва за склад за фураж с търговска цел. Прието е, че няма документи за
въваждане в експлоатация. Представени са удостоверение за търпимост, удостоверение
за регистрация, Заповед на ОДБХ и уведомление за упражняване на търговска
дейност. В този КА е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 и ал.4 ЗУТ. Същият е съобщен чрез залепването му на имота и на таблото на общината,
видно от приложената на л.24 от делото служебна бележка. Не е ясно дали е
изпращан на собственика на имота, като няма данни да е връчен и на
присъствалото при проверката лице, но с оглед постъпилото на 14.06.2017 г. от
собственика възражение, от което става ясно, че е запознат с него, съдът
приема, че той е разбрал за издаването му и се е запознал със съдържанието. Във
възражението се оспорват констатациите и са представени писмени доказателства.
Впоследствие обаче със Заповед №523/13.09.2017 г. на Кмета на Община Бяла
Слатина образуваната с този констативен акт административна преписка е
прекратена.
На 26.06.2017 г. от
служители на Община Бяла Слатина е съставен констативен акт №2. Видно от същия
извършена е проверка на същия строеж, магазин – склад за фураж, намиращ се в
УПИ ХХVІ-1658, кв.120 с административен адрес ***, като проверката е извършена
в отсъствие на собственика. Констатирано е, че този строеж представлява масивна
едноетажна сграда от тухлени ограждащи зидове с дебелина 25 см, със
стоманобетонова плоча, надзид и дървена конструкция на едноскатен покрив,
покрит с цигли. В същия има ток и вода и строителните работи са напълно
завършени. Застроената площ на сградата е 43 кв. метра. За този строеж няма
строителни книжа, при което е прието, че е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. В КА е
отразено, че възражения по него могат да се правят в 7-дневен срок, считано от
датата на проверката. С констативен протокол /лист 32 от делото/ служители на
общината са констатирали, че възражения не са постъпили. КА №2 е изпратен на
жалбоподателя с писмо с обратна разписка, но е върнат като непотърсен. Няма
данни да е съобщаван чрез залепването му по реда на §4, ал.1 ДР на ЗУТ. На
датата на съставяне на КА №2 обаче собственикът на имота е депозирал заявление
и е представил декларация по §184, ал.8 ЗУТ, подадена и подписана от майка му,
която е била собственик на същия имот преди да му го прехвърли във вида, в
който е в момента и тя е била запозната с фактите. В заявлението е отразено
също, че преустройството е извършено от дядо му. И.М. е декларирала, че
постройката е изградена през 1929 г. и преустроена през 1985 г.
С писмо, изпратено на
28.06.2017 г., оспорващият е уведомен, че на основание КА №2/26.06.2017 г. ще
започне административно производство по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на
установения незаконен строеж. И това писмо, изпратено по пощата, е върнато
непотърсено от адресата.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед №455/14.08.2017 г. на Кмета на
Община Бяла Слатина, с която е разпоредено на оспорващия да премахне незаконен
строеж „Магазин-склад за фураж“, находящ се в УПИ ХХVI-1658, в кв.120 по плана
на ***. Изпратена му по пощата, на
5.09.2017 г. същата е върната като непотърсена, поради което съобщаването е
извършено чрез залепването ѝ на строежа и на таблото в общината, за което
е съставен констативен протокол от 7.09.2017 г. /лист 45 от делото/.
В заповедта не е
посочено административният орган през коя година е приел, че е извършен
незаконният строеж, но предвид изложеното в жалбата на съседите твърдение, че
същият е изграден през 2013 г. съдът приема, че Кмета е възприел тези твърдения
и е приел, че именно 2013 г. е годината на извършване на строежа. Затова не се
е произнасял и по неговата търпимост.
За установяване на
годината на извършване на строежа са събрани гласни доказателства. Свидетелите
на оспорващия, които живеят недалеч, но не в непосредствена близост до имота,
заявяват, че преди 1985 г. процесната сграда е била склад на гастроном, който е
бил в къщата, като входът ѝ е бил към двора на имота. След като
гастрономът бил затворен и върху постройката паднало дърво / през 1984 – 1985
г./ дядото на настоящия собственик, който тогава бил собственик на имота,
извършил ремонт, като затворил вратата откъм двора и отворил врата откъм
улицата и направил плоча и покрив. Тези свидетели заявяват, че тогава според
техните възприятия сградата станала по-широка, тъй като била изместена
страничната стена. Тогава била разрушена и част от дувара откъм улицата и
стената с входаната врата изместена до
тротоара.
За същите извършени
ремонтни работи, възприети обаче като почти пълно разрушаване на сградата,
свидетелства и св. Г. с тази разлика, че същата заявява, че строителните
дейности са извършени в края на лятото и есента на 2013 г. Съдът дава вяра на
нейните показания, защото тя живее в съседния имот, за къщата в който е
залепена процесната постройка и възприятията ѝ какво се е случвало с нея
са ежедневни, преки и непосредствени, като кореспондират с другите налични по
делото индиции за това. Вярно е, че с показанията си същата потвърждава твърденията
си в подадения сигнал, но доколкото същите са дадени под страх от наказателна
отговорност, което не е без значение с оглед на възрастта ѝ, съдът счита,
че същите установяват действителни факти.
От приложеното към
делото Постановление за спиране на наказателно производство се установява, че
на 15.03.2014 г. в процесната сграда, представляваща тогава масивна едноетажна
постройка, изградена от тухли със стоманобетонна плоча за покривна конструкция
е бил възникнал пожар, при който е изгоряла входната врата и намиращият се
вътре фураж.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че процесната сграда
представлява стопанска постройка – магазин, построена на калкан с жилищната
сграда в съседния имот. В кадастралния и регулационен план на Б. Слатина от
1995 г. сградата е била нанесена като паянтова постройка. В одобрената през
2017 г. кадастрална карта, а това е установено и на място, сградата е нанесена
като масивна. Вещото лице е установило, че за гр.Бяла Слатина няма изработван и
сега действащ план за застрояване, поради което не може да се прецени дали е
предвидено допълващо застрояване в имота. При направена съпоставка между
контурите на сградата по кадастралния и регулационен план от 1995 г. и
одобрената през 2017 г. кадастрална карта, отразена в приложена комбинирана
скица, е установено, че има разлика в площите и размера на сградата по двата
плана. В стария план същата е със застроена площ 28,38 кв. м., а по
кадастралната карта – 41,66 кв. м. Това се дължи на уширяването ѝ чрез
преместване на стените, изключая калканната. Основите на двете сгради не
съвпадат, като е изградена изцяло нова конструкция. Сградите са една върху
друга, но с различни габарити. Предвид това вещото лице приема, че се касае до
изцяло нов строеж, а не до пристрояване. Освен това вещото лице е установило,
че процесната сграда покрива само част от стената на съседната сграда, към
която е залепена. В момента се ползва като магазин за селскостопански продукти.
Според вещото лице тази сграда е строена след 2012 г., индиции за което се
съдържат в приложен към заключението снимков материал /извадка от GOOGLE EART/.
В хода на процеса
безспорно е установено, че за този строеж няма издадени строителни книжа. На
4.03.2015 г. от Гл.архитект на Община Бяла Слатина е издадено удостоверение за
търпимост на основание §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Същото е издадено на основание
депозирано заявление от собственика, като е прието, че строежът представлява
масивна едноетажна стопанска постройка – склад, с таванска СТБ плоча и дървена покривна
конструкция, със застроена площ 29 кв. м, построена 1929 г. и преустроена 1985
г. Удостоверението е издадено само на база твърденията в заявлението, към което
е бил представен само документ за собственост.
При така събраните
доказателства се стига до извода, че процесната сграда, представляваща масивна
едноетажна постройка, е изградена като нов строеж през 2013 г. на мястото на
съществувала паянтова постройка от допълващо застрояване, с параметри, различни
от тези на старата постройка и тъй като строежът е извършен без да е разрешен,
с оспорената в настоящото производство заповед е разпоредено неговото
премахване от собственика.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в АА.
Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл.225а, ал.1 ЗУТ, доколкото строежът, чието премахване е разпоредено, съдът
приема, че е от V категория по смисъла чл.137, ал.1,
т.5, б. „а“ ЗУТ, вр. чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30 юли 2003
г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като процесният строеж
представлява магазин, при което попада в хипотезата на т.7 от Приложение №2 към
Наредба №1 като сграда за обществено обслужване в областта на търговията.
Безспорно установено по делото е, че процесната постройка е строеж по смисъла
на §5 т.38 ДР на ЗУТ, според който текст “строеж” са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението.
Оспореният в настоящото
производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 ЗУТ,
в хода на която се констатира допуснато нарушение, което обаче съдът приема, че
не е от категорията на съществените. Съгласно изискванията на този текст, преди
издаване на заповедта е съставен КА от служители по чл.223, ал.2 ЗУТ. Тази
разпоредба не поставя изискване актът да се състави в присъствието на
нарушителя, при което неприсъствието му в случая не е нарушение. Поставя се
условие да бъде връчен на нарушителя ако е известен, както е в случая.
Безспорно преди издаването на крайния акт се установи, че КА не е бил връчен на
оспорващия, тъй като изпратен му по пощата е върнат като непотърсен. Не се
твърди и не се доказа уведомяването да е станало по реда на §4, ал.1 ДР на ЗУТ.
Доколкото обаче в деня на съставянето му – 26.06.2017 г. собственикът е
депозирал заявление, в което е изразил становище и е представил декларация по
§184, ал.8 ЗУТ, както и че възражения във връзка със строежа е депозирал и
преди това, с оглед съставения КА №1, а други, различни от тези възражения и
доказателства, не са представени и при съдебното оспорване на крайния акт,
съдът приема, че макар с невръчване на КА №2 да е допуснато процесуално
нарушение, то същото не е съществено. Това е така, тъй като с допускането му не
е нарушено правото на защита на адресата на акта, който в хода на съдебното
производство не е направил възражения и представил доказателства, за
депозирането на които да е бил
възпрепятстван в хода на административното производство. Нарушението не е
съществено и защото, дори да му бе връчен този КА, предвид установената липса
на други твърдения и писмени доказателства, извън събраните в административното
производство, не би се стигнало до извод, различен от този в оспорената
заповед.
Относно формата на акта
от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът
приема, че в същия са изложени мотиви за
издаването му, като е направено пълно и точно описание на строежа и на
относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице
незаконен строеж. Посочени са както разпоредбите на закона, оправомощаващи
административния орган да издаде акт от рода на процесния, така и тези,
отнасящи се до квалификацията на строежа като незаконен. В заповедта липсва
годината, през която е прието, че е извършен строежът, но доколкото същата е
визирана в сигнала, въз основа на който е започнало производството и е посочена
в писмата на РО „НСК“ – Враца, с които преписката е изпратена за разглеждане от
Кмета на Община Бяла Слатина, съдът приема, че при издаване на заповедта
последният е приел, че именно тази е годината на извършване. Доколкото се касае
за 2013 г., за това не са изследвани предпоставките за търпимост. По тези
съображения съдът приема, че в хода на проведеното административно производство
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
обусловят отмяна на крайния акт.
Атакуваната заповед е и
материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ,
поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ,
като се нарежда премахването му. За да бъде квалифициран като незаконен един
строеж, е необходимо да е налице някое от изчерпателно изброените условия на
чл.225, ал.2 ЗУТ. В случая е посочено като нарушено изискването на т.2 на същия
член – без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В
хода на процеса се установи, че
процесната постройка е изградена като такава без разрешение за строеж.
РС е било необходимо по правилата, действали
към момента на изграждането ѝ – 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл.148,
ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени. Липсата на
разрешение за строеж към момента на построяването е достатъчно основание за премахване
на строежа. Без значение е представеното удостоверение за търпимост. Макар
издадено от Гл. архитект на общината, то не установява по безспорен начин
търпимост на строежа, като за последната се извършва преценка от съда на база
събраните в хода на процеса доказателства. Доколкото се установи, че същият е
изграден през 2013 г., той не попада в нито една от хипотезите за търпимост.
Предвид това не би могъл да се ползва от тази закрила и подлежи на премахване.
Без правно значение в
случая е и възражението, че имотът е придобит от оспорващия, когато строежът
вече е бил изграден от праводателите му. Право на административния орган е да
прецени срещу кого да насочи акта си. В случая актът, с който се разпорежда
премахване на незаконен строеж, не е насочен срещу изградилия постройката, а
срещу собственика към момента на констатиране на незаконния строеж.
Предвид горните съображения,
съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, а
подадената срещу него жалба за неоснователна.
Въпреки този изход на
делото съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските, тъй
като няма релевирана такава претенция от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Д.Н. *** против Заповед №455/14.08.2017 г. на Кмета на
Община Бяла Слатина.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: