Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 212 19.06.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 671 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба на „Л.П.Т.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Никола
Петков“ № 31, ет.3, ап.11, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.С.,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004681-091-001 от 26.07.2018г., издаден
от И.К.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден частично с Решение № 626/ 29.10.2018г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ –
Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 26 324,84лв по
фактурите, издадени от „М.“ ЕООД и в размер на 3 324,16лв. по фактури с №
211/ 22.10.2016г. и № 212/ 23.10.2016г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, както и
за начислените лихви в размер общо на 4 648,73лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
ревизионния акт в оспорената му част, поради нарушения на процесуалните правила
и материалния закон. Твърди се, че в хода на проведеното ревизионно
производство, органите на приходната администрация са нарушили разпоредбите на
чл.5 и чл.37, ал.1 от ДОПК, задължаващи ги служебно да изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания
на дружеството през ревизирания период, в т.ч. и да съберат доказателства,
установяващи отпадане на данъчните му задължения, както и да извършат обективен
анализ и преценка на всички събрани в хода на производството доказателства.
Жалбоподателят поддържа, че приложените от него писмени доказателства към
възражението против съставения ревизионен доклад не са били взети предвид от
органите по приходите при издаване на ревизионния акт. На следващо място се
твърдят извършени порочни действия на ревизиращите органи по връчване на
съобщение по реда на чл.32 от ДОПК на „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, като се сочи, че ако
доставчикът е бил потърсен на обявения адрес за кореспонденция, който съвпадал
с адреса на посоченото като счетоводител и на „Л.П.Т.“ ЕООД лице, е могло да
бъде открито представляващо дружеството лице и да бъде осигурен достъп до
счетоводната, търговска и друга документация на „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД. Сочат се
неправилни констатациите на органите по приходите в РА, с доводи, че посочените
в тях факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина и противоречат
на разпоредбите на ЗДДС и ДОПК. Оспорва се извода, че не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по 26 броя фактури, издадени от „М.“ ЕООД за
данъчните периоди от м.12.2016г. до м.06.2017г. включително, и по фактури с №
211/ 22.10.2016г. и № 212/ 23.10.2016г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД за данъчен
период 02.11.2016г. – 30.11.2016г. Поддържа се, че в хода на ревизионното
производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи по безспорен
начин, че процесните фактури отразяват действителни стопански операции между
посочените в тях контрагенти, поради което са налице данъчни събития /доставка
на стоки/, при които за доставчиците – „М.“ ЕООД и „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД е
възникнало задължение да начислят ДДС, а за „Л.П.Т.“ ЕООД е възникнало правото
на приспадане на данъчен кредит. По така изложените съображения се иска отмяна
на Ревизионен акт № Р-16002417004681-091-001 от 26.07.2018г., в частта му,
потвърдена с Решение № 626/ 29.10.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
чрез процесуалния си представител по делото – юр.К.,
в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002417004681-020-001 от 17.07.2017г., издадена от И.К.К. на
длъжност Началник сектор /л. 841, т.3 по делото/, на основание чл.112 и чл.113
от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Л.П.Т.“ ЕООД с обхват
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 02.11.2016г. до
31.05.2017г. Извършването на ревизията е възложено на Т.А.Т.- главен инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/ и А.К.К.– старши инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417004681-020-001 от
17.07.2017г. е връчена на „Л.П.Т.“ЕООД по електронен път на 18.07.2017г./л.840,
т.3 от делото/. Ревизията е следвало да
приключи, според ЗВР, до 18.10.2017г., но преди тази дата срокът й е удължен до
18.11.2017г., като е разширен и обхвата на ревизираните задължения по ЗДДС - до
31.08.2017г.,съгласно Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002417004681-020-001 от
12.10.2017г., издадена и подписана от И.К.К., Началник сектор, връчена
електронно на 12.10.2017г /л.837 и л.838, т.3/. На 15.11.2017г. срокът на
ревизията е определен до 18.12.2017г. със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002417004681-020-003, издадена също от И.К.К., в посоченото длъжностно
качество, заповедта е връчена на ревизирания субект на 21.11.201г. /л.834,835,
т.3/. Със Заповед № Р-16002417004681-ЗИД-001/ 12.12.2017г., на основание чл.114,
ал.4 от ДОПК и въз основа на искане на териториалния директор на ТД на НАП –
Пловдив с изх.№ Р-16002417004681-Д49-001 от 11.12.2017г., Изпълнителният
директор на НАП е удължил срока за извършване на ревизията на „Л.П.Т.“ЕООД до 18.04.2018г. /л.81, т.1 от
делото/. Изброените ЗВР и заповеди за изменение на ЗВР са издадени в електронен
вид и подписани с квалифициран електронен подпис на посочения в тях издател, не
се спори за валидността на подписа към датата на полагането му /в тази насока е
представен CD-R / в т.1 от делото/.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени за искания
за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице и от трети
лица, съставени са протоколи за извършени насрещни проверки.
Въз основа на извършената ревизия от
определения със ЗВР ревизиращ екип Т.А.Т.- главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и А.К.К.– старши инспектор по приходите, е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002417004681-092-001/ 02.05.2018г., с който по
отношение на ревизираното лице „Л.П.Т.” ЕООД се предлага да бъдат установени
задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 32 534,57 лв за периода мес.11.2016г. до мес.06.2017г. по доставки,
извършени от „МГ ТРАВЕЛ 2008“ЕООД, „М.“ЕООД и „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, ведно с прилежащи лихви към невнесените главници в размер на 3 744,61лв. /общо
36 279,18лв/. РД е подписан
саморъчно от Т.Т.и А.К.. Връчен е на управителя на „Л.П.Т.“ЕООД
на 29.05.2018г.
Срещу ревизионния доклад е подадено
възражение от ревизираното дружество, в което твърди, че неправилно и
несъответно на събраните в хода на ревизията доказателства и действителната
фактическа обстановка е отказано правото на данъчен кредит по описаните в
ревизионния доклад фактури. Към възражението са приложени писмени
доказателства.
С Ревизионен акт №
Р-16002417004681-091-001/ 26.07.2018г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник
сектор, орган възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, въз основа на резултатите от извършената
ревизия на „Л.П.Т.“ ЕООД, приключила с Ревизионен доклад №
Р-16002417004681-092-001/ 02.05.2018г.,
спрямо дружеството се установяват задължения за данък върху добавената
стойност в размер на 31 192,17лв, с прилежащи лихви към невнесените главници, изчислени към 26.07.2018г в размер на
4 713,99лв /общо 35 906,16лв/. В РА се съдържат констатации относно
доставки в ревизирания период, по които регистрираното лице е получател и въз
основа на извършен анализ на доказателствата, е направен извод, че не е налице
правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 192,17лв., от които
26 324,84лв. за доставките по фактури, издадени от „М.“ЕООД и
4 867,33лв. за доставки по фактури, издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, както
следва:
Доставки на парфюмерийни продукти от
„М.“ ЕООД с ЕИК *********:
1.
Фактура № 34/ 01.12.2016г. с данъчна основа
/ДО/ 12 479,11лв и ДДС 2 495,82лв
2.
Фактура № 2/ 19.12.2016г. с ДО 3359,27лв. и ДДС
671,85лв
3. Фактура
№ 3/ 21.12.2016г. с ДО 5031,62лв. и ДДС 1006,32лв.
4. Фактура
№ 4/ 23.12.2016г. с ДО 15458,67лв. и ДДС 3091,74лв.
5. Фактура
№ 8/ 4.1.2017г. с ДО 4129,01лв. и ДДС 825,8лв.
6. Фактура
№ 10/ 12.1.2017г. с ДО 4647,63лв. и ДДС 929,52лв.
7. Фактура
№ 12/ 20.1.2017г. с ДО 3371,75лв. и ДДС 674,35лв.
8. Фактура
№ 13/ 1.2.2017г. с ДО 3337,08лв. и ДДС
667,42лв.
9. Фактура
№ 15/ 8.2.2017г. с ДО 3817,96лв. и ДДС 763,59лв.
10. Фактура
№ 17/ 15.2.2017г. с ДО 6565,37лв. и ДДС 1313,07лв.
11. Фактура
№ 22/ 9.3.2017г. с ДО 4029,58лв. и ДДС 805,91лв.
12. Фактура
№ 25/ 14.3.2017г. с ДО 3884,02лв. и ДДС 776,8лв.
13. Фактура
№ 27/ 16.3.2017г. с ДО 5552,73лв. и ДДС 1110,55лв.
14. Фактура
№ 20/ 1.3.2017г. с ДО 3757,5лв. и ДДС 751,5лв.
15. Фактура
№ 32/ 6.4.2017г. с ДО 3803,96лв. и ДДС 760,79лв.
16. Фактура
№ 34/ 13.4.2017г. с ДО 3236,32лв. и ДДС 647,27лв.
17. Фактура
№ 36/ 18.4.2017г. с ДО 3774,47лв. и ДДС 754,89лв.
18. Фактура
№ 30/ 1.4.2017г. с ДО 2205,27лв. и ДДС 441,06лв.
19. Фактура
№ 40/ 2.5.2017г. с ДО 3246,85лв. и ДДС 649,37лв.
20. Фактура
№ 41/ 5.5.2017г. с ДО 4184,37лв. и ДДС 836,88лв.
21. Фактура
№ 42/ 9.5.2017г. с ДО 4565,29лв. и ДДС 913,06лв.
22. Фактура
№ 43/ 12.5.2017г. с ДО 5726,12лв. и ДДС 1145,22лв.
23. Фактура
№ 45/ 1.6.2017г. с ДО 5686,78лв. и ДДС 1137,36лв.
24. Фактура
№ 48/ 2.6.2017г. с ДО 3276,87лв. и ДДС 655,38лв.
25. Фактура
№ 49/ 8.6.2017г. с ДО 6891,82лв. и ДДС 1378,36лв.
26. Фактура
№ 50/ 14.6.2017г. с ДО 5604,79лв. и ДДС 1120,96лв.
Общо от „М.“ ЕООД: ДО - 131624,21лв.;
ДДС- 26 324,84лв.
Доставки от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД с
ЕИК *********:
1.
Фактура № 205/ 21.10.2016г. с предмет: доставка
на цялото съдържание от виртуален сървър „Managed VPS Start“, с ДО 165,83лв. и ДДС
33,17лв.
2.
Фактура № 210/ 21.1.2016г. с предмет: доставка
на ДМА – GSM, климатик,
система за видеонаблюдение, TE СТАКЕР
хидравличен SFH 1016, с ДО
7550,00лв. и ДДС 1510лв.
3.
Фактура № 211/ 22.10.2016г. с предмет: доставка
на тоалетни и парфюмерийни води /EDP,
EDT/,
съгласно приложен приемно-предавателен протокол, с ДО 8291,6лв. и ДДС
1658,33лв.
4.
Фактура
№ 212/ 23.10.2016г. с предмет: доставка на тоалетни и парфюмерийни води /EDP, EDT/, съгласно приложен приемно-предавателен
протокол, с ДО 8329,17лв. и ДДС 1665,83лв.
Общо от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД: ДО –
24 336,67лв.; ДДС- 4 867,33лв
По отношение декларирани доставки от
контрагент „М." ЕООД с ЕИК *********, въз основа на извършените в хода на
ревизията две насрещни проверки, документирани с ПИНП №
П-16001617133638-141-001/03.10.2017 г. и ПИНП №
П-16001617209836-141-001/17.01.2018 г., за които са били изготвени ИПДПОЗЛ, и
при извършена проверка на наличната в ИМ на НАП, ПП - СУП и ПП- VАТ 14
информация, са приети за установени следните факти и обстоятелства: Дружеството
е регистрирано данъчно по реда на ЗДДС на 24.01.2011 г. /задължителна
регистрация във връзка с облагаем оборот/ и е дерегистрирано
по ЗДДС - по инициатива на данъчната администрация - считано от 07.09.2017 г.
Установено е, че за периодите /2016 и 2017 години/, през които лицето е
заявило, че е издало процесните фактури към „Л.П.Т." ЕООД, от страна на
„МАНИЯ - 2010" ЕООД не са подавани Годишни данъчни декларации /ГДД/ по
реда на ЗКПО и Годишни финансови отчети /ГФО/. Информация за упражняване на
дейност липсва и в ИМ на АВ към ТР - не са подавани за посочените периоди
Годишни финансови отчети /ГФО/ -последен такъв за упражняване на стопанска
дейност е подаден за отчетната 2013 г. За посоченият период, липсвала
информация дружеството да е сключвало договор за счетоводно обслужване. Не се
установявало водена ли е, къде и от кого счетоводна отчетност в съответствие с
действащото законодателство. При извършена справка за актуално състояние на
всички действащи трудови договори през периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2017
г. било констатирано, че във фирмата са били наети по трудови правоотношения
само 2 /две/ лица заемащи длъжностна позиция „Артист - стриптизьор"
/код по КИД - 5630 и код по НКПД – 34740004, като липсвало информация за други
наети лица. Нямало данни лицето да разполага със собствени или наети активи
/ДМА/- необходимо присъщи за осъществяване на заявените доставки. В подадените
дневници за покупки за ревизирания период от страна на ЕООД"М." не
били посочени покупки от СООNВRIDGE
LTD- Швейцария. В тази връзка е прието, че не може да се
анализира начисление на реално разплащане, техническа, кадрова, технологична
обезпеченост, нает персонал, складова база и всички обстоятелства,
удостоверяващи реално извършване на доставка. Направен е извод, че не са налице
доказателства „Л.П.Т.“ЕООД да е получило реални доставки на стоки по фактури, с
издател ЕООД "М.".
По
отношение декларираните доставки от контрагент „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД с ЕИК *********
е прието за установено, въз основа на събраните в хода на ревизионното
производство и допълнително представените доказателства, че дружеството
–доставчик е регистрирано по реда на ЗДДС на 16.12.2012г. /задължителна
регистрация във връзка с облагаем оборот/ и е дерегистрирано
по ЗДДС - по инициатива на данъчната администрация - считано от 12.12.2017 г.
/задължителна - при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС/. Ревизираното
лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер общо на
4 867,33 лв. по четири фактури от м.10.2016 г., издадени от този
доставчик, като и четирите фактури са отразени от „ЛЕ ПАПФЮМ ТРЕЙД“ ЕООД в опис
на наличните активи, придобити преди регистрацията му по ЗДДС, която е от
02.11.2016 г. и правото на приспадане е упражнено в м.11.2016 г.
В хода
на ревизията е извършена насрещна проверка на „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, като след
извършени две посещения на декларирания адрес по чл. 8 от ДОПК, при които не е
открит представител на дружеството, изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на
чл. 32 от ДОПК. Не са представени изисканите доказателства. При извършена
служебна проверка се установява, че „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД е отразило в дневник за
продажби издадените фактури на ревизираното дружество в м.10.2016, като от
01.11.2016 г. престава да подава справки-декларации, респективно дневници за
покупки и за продажби по ЗДДС и от 12.12.2017 г. е дерегистрирано
по ЗДДС - по инициатива на данъчната администрация /задължителна - при
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС/. При извършена справка за актуално
състояние на всички действащи трудови договори през периода от 01.11.2016 г. до
30.06.2017 г. е било констатирано, че във фирмата не е имало лица наети по
трудови или приравнени към тях правоотношения. Нямало информация за други наети
лица. При извършена проверка в ПП VАТ - 14 от ИМ на НАП е било установено, че
получателят по декларираните доставки - „Л.П.Т." ЕООД с ЕИК по Булстат
********* е заявило в регистър - Дневник покупки за м. 11.2016 г.
горепосочените фактури. Във връзка с тези установявания е прието, че не може да
се анализира начисление на реално разплащане, техническа, кадрова, технологична
обезпеченост, нает персонал, складова база и всички обстоятелства,
удостоверяващи реално извършване на доставка. Направен е извод за липса на
доказателства дружеството „Л.П.Т.“ЕООД да е получило реални доставки на стоки
по 4бр. фактури, с издател „ЛЕ ПАРФЮМ"ООД.
Заключението
на органа по приходите е, че по отношение на ревизираното лице е налице
предметът на фактурираните доставки, но действителният доставчик не е
посоченият във фактурите, т.е. стоките са получени от трето лице, различно от
посоченото във фактурите, поради което била налице т.нар.“относителна
субективна симулация“. Ревизираното лице е ползвало от доставчиците „М."
ЕООД и „ЛЕ ПАРФЮМ" ЕООД не доставка на стоки, а само фактури с цел да
приспадне данъчен кредит, за който няма право. Следователно за „Л.П.Т."
ЕООД можело да се твърди, че не е получавало реални доставки на стоки и
материали, а е формиран един документо-оборот. Поради
което и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 и чл.25 от ЗДДС е прието, че не е налице правото
на приспадане на данъчен кредит по описаните в РА фактури, издадени от „М.“ЕООД
и „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД.
В РА се
сочи, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията
доказателства, както и допълнително представените доказателства към
възражението срещу ревизионния доклад, направените констатации и изводи,
фактическа и правна обосновка, подробно
описани в РД № Р-16002417004681-092-001/ 02.05.2018г., неразделна част от него.
РА е връчен по електронен път на
06.08.2018г. /удостоверение на л.28/ и на 20.08.2018г., в срока по чл.152, ал.1
от ДОПК, е обжалван с жалба вх.№70-00-9550/21.08.2018г. от „Л.П.Т.“ЕООД
пред Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив /л.29-42, т.2 от делото/.
С
Решение № 626/ 29.10.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.152 от ДОПК, и
след разглеждане по същество на жалбата на „Л.П.Т.“ ЕООД, е потвърден РА №
Р-16002417004681-091-001/ 26.07.2018г. в
частта за отказан данъчен кредит в размер н а26 324,84лв. по
фактурите, издадени от „М.“ЕООД и в размер на 3 324,16лв. по фактури с №
211/22.10.2016г. и № 212/23.10.2016г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, както и за
начислените лихви в размер общо на 4 648,73лв.
Относно отказано право на данъчен
кредит в размер на 26 324,84лв. по 26 бр. фактури, издадени от „М.“ ЕООД, решаващият орган е потвърдил
констатациите, че при проследяване на процесните фактури с предмет стоки не се
установява реалното им престиране, а е налице само
документално оформяне на стопански операции, които не са реално осъществени,
поради което така издадените фактури не документират реално осъществени факти и
събития и обективната реалност. Обсъдени са събраните в хода на ревизионното
производство доказателства във връзка с направените от ревизираното лице
възражения и същите са счетени за неоснователни, поради липсата на годни
доказателства за реалното доставяне на стоките по фактурите, издадени от „М.“ЕООД
на ревизираното лице. Сочи се, че
писмените обяснения, дадени в хода на ревизионното производство от
представляващия „М.“ ЕООД, не са подписани, а така също и останалите писмени
доказателства - счетоводни регистри, фактурите от посочения като предходен
доставчик контрагент и др. Твърдяният предходен
доставчик на „М.“ ЕООД, за който се сочи, че бил от Швейцария, не можело да
бъде идентифициран, защото липсвал вписан идентификационен номер в приложените
фактури. Самите фактури не са намерили никакво отражение в отчетните регистри
по ЗДДС на „М.“ ЕООД, което навеждало на извод, че представените хронологии от
това дружество на съответните сметки, отчитащи покупки от соченото за доставчик
COONBRIDGE LTD и извършено плащане в брой на последното с разходни касови
ордери, които, въпреки че са изискани не са представени, са били съставени за
целите на ревизията на „Л.П.Т.“ ЕООД. В приложените от „М.“ ЕООД към фактурите
до м.05.2017 г. приемо-предавателни протоколи липсва информация за транспортни
средства и лица, осъществявали транспорта и фактически предали стоките на
представител на „М.“ ЕООД, респективно на ревизираното лице. Приложените при
насрещната проверка на „М.“ ЕООД обяснения за механизма на осъществяване на
доставките не се подкрепял с доказателства. Такива не били представени и от
самото ревизирано лице, което не е ангажирало доказателства /превозни и
приемателни документи – протоколи, разписки/, които в тяхната обвръзка да свидетелстват, че стоките са доставени
действително директно от Швейцария от посочения от „М.“ЕООД доставчик, както и
че са били предадени от физическите лица, за които се твърди в писмените
обяснения, че са осъществили транспорта.
Решаващият орган е потвърдил и
констатациите в РА за отказан данъчен кредит по фактури с № 211/ 22.10.2016г.и
№ 212/ 23.10.2016г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, по съображения за липса на
достатъчно доказателства, които да удостоверяват реалното осъществяване на
доставките. Прието е, че от приложените към жалбата фактури с превозни
документи се установявало закупуването от страна на „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД през месец
октомври 2016г. на подобни стоки от други лица – контрагенти от Европейския
съюз, но стоките по приложените фактури за покупки не можело да се обвържат с
тези по фактурите, издадени на „Л.П.Т.“ЕООД. От страна на „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД не
била представена подробна счетоводна отчетност на сметката, отчитаща стоковите
запаси, от която можело да се направи обвръзка по
артикули между закупените и заприходени стоки по
цитираните в жалбата фактури и изписаните такива във връзка с продажбата на РЛ.
Освен това липсвали доказателства – пътни листове или др. документи за
осъществени превози, установяващи верността на твърдението, че
дружеството-доставчик е извършвало със собствен транспорт доставката на
закупените от „Л.П.Т.“ЕООД стоки. С тези доводи е обоснован извод, че не може
да се приеме за доказано „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД да е притежавало стоките по
процесните фактури и да е прехвърлило собствеността върху тях на ревизираното
дружество, поради което констатацията за отказан данъчен кредит по фактури с №
211/ 22.10.2016г.и № 212/ 23.10.2016г., с общ размер ДДС 3 324,16 лв., е
потвърдена. Ревизионният акт е отменен в частта за отказан данъчен кредит в
размер на 1 543,17лв. по фактури с №№205/ 21.10.2016г. и 210.10.2016г. и
начислени лихви в размер на 34,97лв.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната е и изпълнена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение е прието от съда без оспорване от страните.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни
изводи:
Оспорването на РА № Р-16002417004681-091-001/26.07.2018 г., в частта му,
потвърдена с Решение № 626/ 29.10.2018г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.59-60, том 1/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – И.К.К., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се
издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния
случай автори на обжалваното произнасяне са И.К.К. – възложител на ревизията и Т.А.Т.–
ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е
спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като
са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив,
която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран
валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.4 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че установяването на
данъчните му задължения е направено в нарушение на процесуалните норми за
безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата в ревизионното
производство. В изпълнение на правомощията си органите по приходите са изискали
документи от ревизираното лице и неговите доставчици, извършили са насрещни
проверки и справки в публични регистри, т.е. използвани са допустими процесуални средства за събиране на
доказателства. Основателността на оплакването на жалбоподателя за
допуснато процесуално нарушение по отношение насрещната проверка на доставчика
„ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, по аргумент от чл. 28 ал.1 т.2 вр.
с чл. 29 ал.1 от ДОПК, както е приел и решаващия орган, не може да обуслови
извод за отмяна на ревизионния акт в частта му за непризнат данъчен кредит за
доставката по фактури № 211/ 22.10.2016г. и № 212/ 23.10.2016г.,издадени от „ЛЕ
ПАРФЮМ“ ЕООД. По причина на допуснатото
процесуално нарушение по връчване на искането за представяне на документи и
писмени обяснения в хода на извършена насрещна проверка на доставчика,
документите приложени към възражението против РД са били разгледани като
своевременно представени доказателства от страна на ревизираното лице, а субективното мнение на жалбоподателя за
направената от данъчните органи преценка на така събраните доказателства не
може се квалифицира като съществено процесуално нарушение.
При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С обжалвания РА № Р-16002417004681-092-001/
02.05.2018г., са установени задължения
на „Л.П.Т.“ЕООД за данък върху добавената стойност, произтичащи от отказано
право на данъчен кредит в общ размер 29 649,00лв по фактури, издадени от
двама доставчици: а именно - отказано право на данъчен кредит за 26 324,84
лв. по 26 бр. доставки от „М.“ ЕООД“ /фактури с №№ 34/ 01.12.2016г., 2/
19.12.2016г, 3/ 21.12.2016г., 4/ 23.12.2016г., 8/ 04.01.2017г., 10/
12.01.2017г., 12/ 20.01.2017г., 13/ 01.02.2017г., 15/ 08.02.2017г., 17/
15.02.2017г., 22/ 09.03.2017г., 25/ 14.03.2017г., 27/ 16.03.2017г., 20/
01.03.2017г., 32/ 06.04.2017г., 34/ 13.04.2017г, 36/ 18.04.2017г., 30/
01.04.2017г., 40/ 02.05.2017г., 41/ 05.05.2017г., 42/ 09.05.2017г., 43/
12.05.2017г., 45/ 01.06.2017г., 48/ 02.06.2017г., 49/ 08.06.2017г. и 50/
14.06.2017г. и отказано право на данъчен
кредит за 3 324,16 лв. по фактури с № 211/ 22.10.2016 г. и № 212/ 23.10.2016
г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, както и за начислените лихви в размер общо на
4 648,73 лв. В тази част РА е и потвърден с Решение № 626/ 29.10.2018г на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
Предметът на оспорване в съдебното производство е сведен
до това, дали реално са извършени доставките по цитираните фактури, респ. има
ли право оспорващото дружество да приспадне данъчния кредит по тях.
Съгласно чл. 68, ал.1,
т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от
него стоки или услуги по облагаема доставка.
Определение за доставка на стока се съдържа чл.6 ал.1 от ЗДДС /Доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката/. Съгласно чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите,
в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката
на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката
е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Според чл.69 ал.1 т.1
когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1.
данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон
лице, му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС /посочени и в РА/, регламентиращи, наред с чл.71 от с.з., предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност транспонират разпоредбата на чл.168 б.а от Директива 2006/112/ЕС, според която Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.
От така цитираните разпоредби следва, че
наличието на действително осъществена доставка, вкл. доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с
предмет извършване на услуга, е
предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва
да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има
право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената
справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е
налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68 ал.1
т.1, вр.с чл. 69 ал.1 т.1, вр.с
чл.6 ал.1 от ЗДДС, (така и по чл.168 б.“а“
от Директива 2006/112/ЕС), съответно последното не възниква по доставка, която
съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и
от практиката на СЕС /Съда на Европейския съюз/. В т.31 и т.32 от Решение от
06.12.2012г на СЕС по дело С-285/11
("Боник"ЕООД) е прието, че за да се признае
правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на
доказване, установени в националното законодателство, да провери дали
доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са
използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Според т. 37 от
решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К": лицето, което иска да приспадне ДДС, следва
да докаже, че отговаря на предвидените условия за това.
По делото няма спор, че двамата доставчици – „М.“ЕООД
и „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, към датата на спорните доставки са били регистрирани по ЗДДС
лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
В обобщен вид, тезата на ревизиращия екип, че не са налице действително
осъществени доставки на стоки, обективирани в посочените фактури, издадени от „М.“ЕООД
и „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, е основан на доводи: за липса на доказателства за наличие на
стоков запас/ресурс във фирмите доставчици и липса на доказателства за реалното
получаване от страна на „Л.П.Т.“ЕООД на фактурираните стоки от посоченият във
фактурата доставчик.
За преценката дали е осъществена реална
доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва дали е
налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически състав, а
именно прехвърлянето на правото на собственост.
Съответно именно този факт на първо място
следва да бъде доказан, като елемент от фактическия състав за възникване
правото на данъчен кредит, уреден в чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС,
които както се посочи транспонират чл.168 б.“а“ от
Директива 2006/112/ЕС. Тежестта за
установяване законоустановените
предпоставки за признаване на материалното право на приспадане на данъчен
кредит с проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (вкл.
физическото съществуване на процесните стоки, като обекти носители на правото
на разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в
разпореждане на жалбоподателя - къде, кога, как и между кои представители на
търговците е сторено, начина на разплащане на цената и начисления данък по
всяка една от тях), е
на жалбоподателя, като лице,
претендиращо признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит
по общото правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК и в какъвто смисъл са дадени на „Л.П.Т.“ ЕООД изрични указания
с разпореждане от 21.12.2018г по делото.
По делото са представени 18 броя фактури,
издадени от „М.“ЕООД в полза на „Л.П.Т.“ЕООД /фактури №№ 8/ 04.01.2017г., 10/ 12.01.2017г., 12/
20.01.2017г., 13/ 01.02.2017г., 15/ 08.02.2017г., 17/ 15.02.2017г., 22/
09.03.2017г., 25/ 14.03.2017г., 27/ 16.03.2017г., 20/ 01.03.2017г., 32/
06.04.2017г., 34/ 13.04.2017г, 36/ 18.04.2017г., 30/ 01.04.2017г., 40/
02.05.2017г., 41/ 05.05.2017г., 42/ 09.05.2017г., 43/ 12.05.2017г за доставка
на парфюмерийни продукти, в които стоките са посочени наименование, брой, единична
и обща цена, ведно с Приемо-предавателни протоколи /ППП/ към същите. Представени са и ППП към фактури с №№ 34 от
01.12.2016г., 3/ 21.12.2016г. и 4/ 23.12.2016г., но самите фактури не са
приложени.
За да възникне право на данъчен кредит по тези
доставки, е необходимо по безспорен начин да се установи получаването на
стоката от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във
фактурата. Тоест, доставчикът следва да е разполагал със съответното количество
от посочения във фактурата вид стоки, които да са били заведени по стоковите му
сметки, да е налице изписване на стоките при продажбата им, да е установено
къде са съхранявани тези стоки, как, къде и от кого са били предадени на
получателя или на негов представител и пр.
В случая от наличните по делото доказателства
не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че доставчикът „М.“ЕООД е
притежавал стоките, описани в спорните 26 бр.фактури,
съответно, че е прехвърлил собствеността върху тях на „Л.П.Т.“ЕООД.
Представител на дружеството – доставчик не е открит от вещото
лице на посочените му в Търговския регистър телефон и адрес за връзка, поради
което и експертът не е могъл да извърши проверка на счетоводството на доставчика.
Заключението на експертизата, изготвено на база документите, приложени по
извършената насрещна проверка в хода на ревизионното производство е, че са
налице надлежно заведени /осчетоводени/ фактури за покупки от доставчика COONBRIDGE LTD-
Швейцария при купувача „М.“ЕООД, а в счетоводството на жалбоподателя
задължението към доставчика „“М.“ЕООД е отразено по сметка 401- Доставчици,
закупената стока е заведена по сметка 304-Стоки, с посочено разплащане на това парично
задължение „в брой“, като само за част от фактурите са предоставени вносни
бележки за извършено плащане. Процесните фактури фигурират в счетоводните
регистри и на двете дружества.
Притежаването
на данъчни фактури обаче не е
достатъчно да обоснове реалност на отразените в счетоводните регистри
стопански операции. В тежест на
ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във
фактурите стопански операции действително са осъществени.
В писмените обяснения, дадени от
управителя на „М.“ ЕООД гр. Пловдив при извършената в хода на ревизионното
производство насрещна проверка /л.273, том 2/ се твърди, че при поръчка на
парфюми от страна на ревизираното лице, дружеството не е разполагало със
стоките, предмет на доставка в собствен склад, а е поръчвало от своя страна на
трети страни, като последните със собствен транспорт я доставяли на
ревизираното лице. Тези твърдения не се
установяват от доказателствата по делото, поради следното: На първо място в представената от ревизираното
лице като писмено доказателство към възражението срещу РД Таблица за съответствие
между фактурите по процесните доставки /от „М.“ ЕООД към „Л.П.Т.“ ЕООД/ и
фактурите между „М.“ ЕООД и „COONBRIDGE” LTD /л.1338, т.4/ има противоречие по
отношение броя на артикулите от една страна и датите от друга. Ако е вярно, че
издателят на процесните фактури – „М.“ЕООД поръчва стоките след заявка от
ревизираното лице то се налага извода, че фактурите за поръчка към предходния
доставчик не могат да имат дата по-ранна от датата на заявката. Заявки от
страна на ревизираното лице към издателя на фактурите – „М.“ЕООД не са
представени. Липсват доказателства и за заявки от страна на доставчика „М.“
ЕООД към предходния доставчик COONBRIDGE LTD - Швейцария. Освен това липсват каквито
и да било документи за превоз на поръчаните стоки. Приемо-предавателните
протоколи към фактурите са между техния издател – „М.“ЕООД и съответно
ревизираното лице като получател. Никакви документи за търговски
взаимоотношения между „М.“ ЕООД и неговия доставчик, освен фактури, не са
представени. От своя страна представените фактури с доставчик COONBRIDGE LTD и издадените от „М.“
ЕООД към ревизираното лице са за различен брой и вид парфюми /например по
фактура № 10 от 12.01.2017г.-л.383,т.2, са доставени на ревизираното лице 80
бр. парфюми, а посочената в таблицата съответстваща фактура №168645 от
08.01.2017г.- л.327,т.2 с издател доставчика COONBRIDGE LTD
е за 22 бр. парфюми и др./. Следователно не може да се приеме за вярно
твърдението в писмените обяснения на „М.“ ЕООД, че е поръчвала на трето лице
заявените от ревизираното лице парфюми. Нито има достоверни доказателства за
тяхното реално предаване от „COONBRIDGE”
LTD на „Л.П.Т.“ЕООД. По делото са представени като доказателства за реалност
на спорните доставки фактури, издадени от „М.“ЕООД и приемо-предавателни
протоколи към тях, подписани от представители на доставчика и получателя, но
последните са частни свидетелстващи документи, които не притежават обвързваща
съда материална доказателствена сила, поради което се преценяват с оглед на
всички обстоятелства и останали доказателства по делото. Тези
приемо-предавателни протоколи не установяват наведения в хода на ревизионното
производство факт за получаване на стоката в склад на ревизираното лице,
находящ се в гр.Гълъбово, ул.“Раковски“
№ 1 /в какъвто смисъл е твърдението на управителя на „М.“ЕООД/, тъй като нито
един от тях не съдържа посочено място на предаване на стоката. Същевременно не
съществуват и доказателства, установяващи другия поддържан довод -
фактурираните стоки да са поръчвани от доставчика на „Л.П.Т.“ЕООД на третото
лице - „COONBRIDGE” LTD, което да е
извършвало превоза им, нито доказателства за предаването им от страна на
превозвача на крайния им получател. При тези обстоятелства наведените от
жалбоподателя твърдения относно начина на транспортиране и място на доставяне
на процесните стоки, за които доказателствената
тежест е негова, остават недоказани и не могат да бъдат приети за
съществуващи. Поради недоказване на обстоятелствата, относими към продажбата на стоки, предмет на фактурираните
доставки от „М.“ЕООД, извод за реалност на същите не може да се направи на база
данните за счетоводното записване на стоки в счетоводството на оспорващото
дружество /разпечатка от с/ка 304 „стоки“/, нито на
база извършеното частично разплащане по издадените фактури. Заплащането на
сумите, посочени като цена на доставките, предмет на спорните фактури, не е
достатъчно за да обуслови извод, че действително е прехвърлено правото на
собственост върху стоките, тъй като плащането на цената на закупената стока е
отделен, но не единствен елемент от фактическия състав на търговската продажба.
По изложените съображения съдът счита, че правилно и
законосъобразно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на
26 324,84лв. по фактури с №№ 34/ 01.12.2016г., 2/ 19.12.2016г, 3/
21.12.2016г., 4/ 23.12.2016г., 8/ 04.01.2017г., 10/ 12.01.2017г., 12/
20.01.2017г., 13/ 01.02.2017г., 15/ 08.02.2017г., 17/ 15.02.2017г., 22/
09.03.2017г., 25/ 14.03.2017г., 27/ 16.03.2017г., 20/ 01.03.2017г., 32/
06.04.2017г., 34/ 13.04.2017г, 36/ 18.04.2017г., 30/ 01.04.2017г., 40/
02.05.2017г., 41/ 05.05.2017г., 42/ 09.05.2017г., 43/ 12.05.2017г., 45/
01.06.2017г., 48/ 02.06.2017г., 49/ 08.06.2017г. и 50/ 14.06.2017г., издадени
от „М.“ЕООД, в резултат
на което на „Л.П.Т.“ЕООД са определени задължения за ДДС за данъчни периоди от мес.декември 2016г. до мес.юни
2017г. вкл. в посочения в РА размер.
Законосъобразен е и извода на органа по приходите, че
фактури № 211/ 22.10.2016г. и фактура № 212/ 23.10.2016г., издадени от „ЛЕ
ПАРФЮМ“ЕООД, също обективират нереални доставки.
Предмет и на двете фактури е
доставка на стоки, описани по следния начин: „тоалетни и парфюмерийни води /EDP, EDT/, съгласно приложен приемно-предавателен
протокол“.
Доводите
на жалбоподателя, с които обосновава реалност на доставките по тези две фактури
се свеждат до наличие на стокова обезпеченост на доставчика /твърди се, че
приложените към възражението на РД покупни фактури – Инвойс
№ 2016144/ 31.08.2016г. за внос от Холблинг- Австрия,
Инвойст № 314298/ 13.09.2016г. за внос от Директ Козметикс – Англия,
Данъчна фактура № **********/30.09.2016 г., издадена от доставчик „МГ ТРАВЕУ1
2008 ЕООД - София, Инвойс №
РУ2А-6321/2016/26.09.2016г. за внос от ЕЛ НИНО, Чехия, Инвойс
№ 000038/28.09.2016г. за внос от Томас Ейчлер -
Австрия, Инвойс № 000042/10.10.2016г. за внос от
Томас Ейчлер - Австрия, Инвойс
№ 000044/12.10.2016г. за внос от Томас Ейчлер, Австрия,
Инвойс № АR16-
5/002219/06.10.2016г. за внос от Бернд Хьоселе -
Австрия и Инвойс №WDTO/IM/201610/0782-18.10.2016г. за внос
от Охайо – Полша, по безспорен начин
установяват, че ЛЕ ПАРФЮМ ООД е закупило и е разполагало със стоките, предмет
на доставките по процесиите фактури/,
както и наличие на обичайните за търговската практика документи –
приемо-предавателни протоколи към фактурите, удостоверяващи факта на предаването
на фактурираните стоки.
Настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, не обосновават извод за фактическо изпълнение
на доставките по фактура № 211/ 22.10.2016г. и фактура № 212/ 23.10.2016г. В
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
единствено констатира осчетоводяването на спорните фактури, счетоводните
записвания по съответните сметки, но това не може да замести липсата на
достатъчно убедителни доказателствата, установяващи по безспорен начин
получаването на стоката от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като
такъв във фактурата.На първо място следва да се каже,
че в издадените от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД фактури вещите, предмет на продажбата, не са
индивидуализирани, като това не може да се приеме, че е извършено и с
допълнително представените от ревизираното лице към възражението срещу РД
приемо-предавателни протокли. Приемо-предавателния
протокол /л.л.1200-1201, т.4/ към фактура № 211/ 22.20.2016г., съдържащ
наименование и брой на парфюмите, е без дата на съставяне, подписан е и подпечатан
и има посочени имена на съставил и получател, но няма нито единична, нито обща
стойност на стоките, въз основа на които да се направи извод, че това са именно
фактурираните стоки. Във втория
приемо-предавателен протокол към същата фактурата /л.1203-1205, т.4/ стоките са
посочени единствено с код, брой, единична цена
и обща стойност, но по никакъв начин не могат да се свържат с описаните
в другия ППП видове парфюмии и съответно да бъдат идентифицирани
стоките, предмет на издадената фактура. Този протокол също е без дата на
съставяне, като съдържа подписи на неизвестни лица и печати на доставчика и
получателя. По идентичен начин са съставени и протоколите и към фактура № 212/
23.10.2016г./л.1208 – 1213, т.4/. Ето защо приемо-предавателните протоколи към
спорните фактури, освен че не конкретизират предмета на доставката, не дават и
абсолютно никаква информация за мястото на предаване на стоките, за времето и
за лицата, между които е извършено.
Надлежни доказателства /пътни листи или др. документи за осъществен
превоз/ за твърдяния от ревизираното лице механизъм
на получаване на доставките – с транспорт, собственост на фирмата – доставчик,
не са ангажирани както в хода на ревизионното производство, така и в настоящото
съдебно производство. Съставянето на
данъчна фактура не е достатъчно за доказване на реалното сключване на сделката,
което е обусловено от фактическото предаване на стоките между доставчика и
получателя. Този факт е основния предмет на доказване в тежест на жалбоподателя
като лице, упражнило правото на данъчен кредит.
В случая не може да се направи несъмнен
извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на
чл. 6, ал. 1
от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1
Директива 2006/112/ЕС. С оглед на изложеното, налице е хипотезата на
чл.70 ал.5 от ЗДДС, неправомерно е начислен ДДС по фактури № 211/ 22.10.2016г.
и № 212/ 23.10.2016г., издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ЕООД, доколкото доставките,
обективирани в тях не се доказа да са реално осъществени, съответно не е
възникнало в полза на получателя „Л.П.Т.“ ЕООД на право на приспадане на
данъчен кредит за тях в размер на 3 324,16лв.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна. Оспореният РА №
Р-16002417004681-091-001 от 26.07.2018г., в
частта му, потвърдена с Решение № 626/ 29.10.2018г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Пловдив, относно отказан данъчен кредит в размер на
26 324,84лв по фактурите, издадени от „М.“ ЕООД и в размер на
3 324,16лв. по фактури с № 211/ 22.10.2016г. и № 212/ 23.10.2016г.,
издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, както и за начислените лихви в размер общо на
4 648,73лв., като издаден при правилно приложение на материалния закон,
при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на
ревизионното производство, е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
При този изход на
спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1558,93
лева, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.П.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул.“Никола Петков“ №
31, ет.3, ап.11, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.С., против
Ревизионен акт № Р-16002417004681-091-001 от 26.07.2018г., издаден от И.К.К. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
частично с Решение № 626/ 29.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“– Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в
размер на 26 324,84лв. по фактурите, издадени от „М.“ ЕООД и в размер на
3 324,16лв. по фактури с № 211/ 22.10.2016г. и № 212/ 23.10.2016г.,
издадени от „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД, както и за начислените лихви в размер общо на
4 648,73лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Л.П.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 31, ет.3,
ап.11, ЕИК 20429912 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1558,93лв./хиляда
петстотин петдесет и осем лева и деветдесет и три ст./, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: