Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 06.01.2023 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Наталия Лаловска
при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 4045 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20274784 от 12.12.2020 г. по гр. д. № 74933/2019 г. на СРС,
59 с - в, са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за
установено, че „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ******** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********сумата в размер на 5 572, 65
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.
11.2017 г. до м. 04.2018 г. ведно със законната лихва за периода от 16.07.2019
г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, сумата в размер на 700, 99 лв.
лихва за забава за периода от 31.12.2017 г. до 07.06.2019 г., сумата в размер
на 55,
76 лв., главница за услугата дялово разпределение през периода м.
05.2017 г. до м. 04.2018 г. ведно със законната лихва за периода от 16.07.2019
г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, както и
за сумата в размер на 5, 72 лв. лихва за забава периода от
01.07.2017 г. до 07.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40603/2019 г. на СРС, 59 с-в. С решението ищецът е
осъден за разноски в производството.
Решението се обжалва от ищеца „Т.С.”
ЕАД, като се излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон. Неправилно СРС е приел, че ищецът не е установил,
че ответникът се е обогатил с процесните суми. Поддържа, че в производство е
установено, че ответникът е собственик на процесния имот – целия пети етаж,
които се състои от 5 офиса, както и че не е подписван писмен договор за
ползване на ТЕ за стопански нужди с дружеството. Ищецът сочи, че не е твърдял
да има сключен такъв договор, въпреки отправената от дружеството покана, поради
което дължи връщане на ищеца на сумите за топлоенергия и лихви, с които се е
обогатил неоснователно, до размера на обедняването. Поддържа, че до ответника е изпратена
както покана за сключване на договор, така и такава за заплащане на дължимите
суми в 7 - мо дневен
срок, като не е постъпило изпълнение. Липсата на договор не освобождава
ответника от задължение за заплащането на сумите, с които се е обогатило за
сметка на ищеца. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло.
Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – ответникът „Д.Д.“
ЕООД, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор в срока по чл. 263 ГПК.
Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано постановено, а жалбата е
неоснователна. Правилно СРС е приел, че не се установява фактическия състав на
отговорността по чл. 59 ЗЗД, като съдът е обсъдил и кретидирал всички събрани
по делото доказателства. Законосъобразно СРС е направил извод, че липсват данни
за собствеността на имота. Ответникът е оспорил, да има права върху имота,
както и да се намира в договорни отношения с ищеца за доставка на ТЕ.
Неоснователно ищецът се позовава на ОУ, след като няма писмен договор с
ответника. По претенциите за лихви за забава сочи, че не се установява да е
налице забава в плащанията, поради липса на покана до длъжника за изпълнение на
задълженията, по смисъла на чл. 84 ЗЗД, която да е редовно получена от
дружеството. По отношение на услугата за дялово разпределение и лихва за забава
върху нея също поддържа, че при липса на договор между страните, не са
приложими ОУ на ищеца относно предоставянето на ТЕ за стопански нужди, според
които той може да претендира и суми за дялово разпределение. Поради това,
единствено ФДР може да претендира суми за такова разпределение. По отношение на
лихвите върху сумата за дялово разпределение се поддържа, че вземането не е
изискуемо и ответникът не е поставен в забава, поради което лихви не се дължат.
Позовава се и на възражение за погасяване на вземанията по давност. По
изложените съображения моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната
инстанция съгласно списък.
Третото лице помагач на страна на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Решението се оспорва изцяло и настоящият съдебен
състав приема, че е валидно постановено, но недопустимо.
Задължение на решаващия съд е да
определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба
фактически твърдения, с които се индивидуализира спорното материално право и съгласно заявения
петитум, с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Правната
квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение,
когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет, по който не е
бил сезиран - когато е разгледан иск на непредявено основание, извън обстоятеллствата, на които
се позовава страната.
В случая, заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК се е основавало на обстоятелството, че длъжникът, като потребител на ТЕ за стопански
нужди, съгласно пар. 1, т. 43 ДР на ЗЕ, е използвал такава през посочения в
заявлението период, без да е сключил писмен договор с доставчика, каквито са
изричните изисквани на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Според този текст, облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди следва да бъдат обективирани в договор в писмена форма. При това заявителят
е изложил твърдения, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството със сумите за ТЕ, дялово разпределение и лихви за забава и следва
да ги възстанови на ищеца на това основание, т. е. претенцията за установяване
на задължения е основана на твърдения за неоснователно обогатяване на ответното
дружество
Понеже в исковата молба не са изложени конкретни
твърдения в посочения смисъл, въпреки че се поддържа, че ответникът, като
потребител за стопански нужди, не е сключил писмен договор с ищцовото
дружество, е била налице нередовност на исковата молба. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане, въззивният състав е оставил
исковата молба без движение, на основание 129, ал. 2 от ГПК и е дал възможност на
ищеца да отстрани тази нередовност с произтичащите от това последици. (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001
г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС).
С уточнителна молба от 19.07.2022 г. ищецът е посочил
изрично, че претенцията му е основана на твърдения, че ответната страна „Д.Д.“
ЕООД, като
потребител за стопански нужди, не е сключила писмен договор с ищеца и се
претендира установяване на вземане, с което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца.
Изложените и поддържани от ищеца и във въззивното производство конкретни факти и обстоятелства сочат категорично, че е предявен иск
за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, който е с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
При това въззивният състав приема, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията, макар
да не е посочен конкретен текст от материалния закон, е такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и не съответства на изложеното в исковата молба и в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала - наличие на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия и е разгледал иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, какъвто не е бил предявен от ищеца.
Съдът не е изследвал релевантните за
спорното право обстоятелства - дали е налице обогатяване на ответника без
основание за сметка на ищеца посредством спестяване на разходи за доставената и
ползвана от него топлинна енергия за процесния имот и съответно дали се е
породило задължение за заплащане равностойността на онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването, налице ли е матералноправна легитимация
за ищеца да претендира заплащането на цена на услугата дялово разпределение по
реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно изпаднал ли е длъжника в забава за
заплащане на претендираните като главници суми.
В практиката се приема, че съдът
е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които
подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите
на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които
произтича спорното право.
Тъй като с оспореното решение първоинстанционният съд
се е произнесъл на непредявено от ищеца основание относно претендираните за установяване от ищеца главници и акцесорно съединените претенции за лихви за забава, т. е. излязъл е от
спорния предмет, решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК. (решение №
364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и
др.).
По изложените съображения в съвкупност, обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло, като процесуално недопустимо, включително в
частта за разноските на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да
се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне
по действително предявените установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и по предмета на
делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на
доклад по делото по чл. 146 от ГПК.
Предвид изхода по делото и
липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето
производство при спазване на чл. 78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива ще присъди СРС при
новото разглеждане на делото.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 20274784 от 12.12.2020 г. по гр. д. №
74933/2019 г. на СРС, 59 с – в, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, на предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.