Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10221 по описа за 2019 година, прецени:
А.П.Н. е предявил срещу ЗК „Л.И.“ АД
гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Й. П.Н. при ПТП на
01.08.2016 г. в гр. София, причинено от В.Д.К.при управление на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № ********Ищецът А.П.Н. излага, че на
01.08.2018 г. около 14:30 ч. при ПТП в гр. София бул. „Ломско шосе“ починал
неговият брат близнак Й. П.Н.. Смъртта настъпила при ПТП, което според ищеца
било виновно причинено от В.Д.К.при управление на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № ********По време на ПТП за автомобила била сключена
и в сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.И.“ АД със
застрахователна полица № BG/22/115002120870, валидна от 23.08.2015 г. до 22.08.2016
г. Ищецът твърди, че вследствие смъртта на брат си търпял и продължавал да
търпи неимуществени вреди. Между него и брат му връзката била изключително
силна и свързана с непрекъснати контакти и взаимна помощ. След смъртта на брат
си ищецът изпаднал в дълбока депресия, чувствал празнота, която обяснявал с
факта, че той и ищецът били еднояйчни близнаци. Загубата на брат му причинила у
ищеца силен стрес, болки и страдания.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът А.П.Н. прави искане до съда да осъди
ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. София да му заплати на застрахователно обезщетение в
размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на деликта – 01.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
„ЗК Л.И.“ АДгр. София оспорва иска. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди, поради недоказаност на особено близката
емоционална връзка между ищеца и пострадалия – позовава се на факта, че двамата
братя са живели разделени дълго време. Оспорва достоверността на свидетелските
показания за близката връзка на ищеца с пострадалия, поради заинтересоваността
на свидетелите. Излага становище за причиняването на ПТП по вина на пострадалия,
който се движил с несъобразена скорост и по осевата линия, вместо в правилната
лента за движение. Със същите доводи прави възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия Й. П.Н.. Прави възражение за прекомерност на претенцията
за неимуществени вреди.
Съдът
е приел за безспорно установени с доклада по делото сключването на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.И.“ АД гр.
София, обективиран в застрахователна полица № BG/22/115002120870
от 23.08.2015 г. за
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *******, настъпило ПТП
на 01.08.2018 г. около 14:30 ч. в гр. София бул. „Ломско шосе“ между т.а.
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *******, управляван от В.Д.К., и
мотоциклет „Ямаха 400“ с рег. № *******управляван от Й. П.Н. и настъпилата при
ПТП смърт на пострадалия Й. П.Н..
Механизмът на ПТП се
установява от приобщените към настоящото дело материали по НОХД № 2197/2017 г.
на СГС, приложеното към него досъдебно
производство ЗМ 11344/2016 г. и комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза. Мястото на произшествието е бул. „Ломско шосе“ непосредствено
след кръстовището с ул. „Св. Петка Търновска“, в посока към ул. „Христо Силянов.
Пътят е с едно платно с по две ленти за движение в двете посоки, като
вътрешните ленти са разделени от двойна непрекъсната линия (л. 163, протокол за
оглед ДП л. 2, снимки л. 8). Установено е, че на 01.08.2018 г. около 14:30 ч.
товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № ******* е бил в престой в дясната страна на пътното
платно на бул. „Ломско шосе“ в посока за движение към ул. „Христо Силянов“,
където има маркировка за паркиране на автомобили. Водачът на товарния автомобил
В.Д.К.е потеглил от мястото, където е спрял автомобилът. В същото време, по
бул. „Ломско шосе“ в посока за движение към ул. „Христо Силянов, по лявата
лента за движение се е движен мотоциклет „Ямаха 400“ с рег. № *******управляван
от Й. П.Н., със скорост около 45-50 км/ч. Без да пропусне движещия се в лявата
пътна лента мотоциклет, водачът на товарния автомобил В.Д.К.е предприел маневра
„завиване в обратна посока“, като навлязъл в лявата лента за движение, по която
се движел мотоциклетистът. Мотоциклетът се ударил в товарния автомобил,
мотоциклетистът изпаднал от мотоциклета, при което последвали удари на главата
и тялото му в части от автомобила и пътната настилка. Вследствие получените
травматични увреждания пострадалият починал.
С описаните действия за предприемане
на маневра обратен завой водачът на товарния автомобил В.Д.К.е нарушил чл. 25
ал. 2 от ЗДвП, като при извършване на маневра, съпроводена с навлизане в лявата
лента за движение, не е пропуснал движещия се по тази лента водач на
мотоциклет. Самото извършване на маневрата „завиване в обратна посока“ на този
участък от пътя е било забранено, поради разделянето на лентите за движение в
двете посоки от двойна непрекъсната линия, чието пресичане е забранено,
съгласно чл. 63 ал. 2 т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Нарушенията за в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Причинната връзка между ПТП и
смъртта на пострадалия се установява от отговорите в медицинската част на
комплексната експертиза. Вследствие произшествието пострадалият е получил
съчетана гръдна травма с разкъсване на жизненоважни органи – сърце и черен
дроб, с излив на кръв в гръдната и коремната кухина.
По делото не са установени
обстоятелства, които изключван вината на водача на товарния автомобил В.Д.К.,
поради което съдът приема, че презумпцията за виновност по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
не е била оборена
Виновното причиняване на
пътнотранспортното произшествие от водача на товарния автомобил В.Д.К.и
настъпилата вследствие на това смърт на пострадалия Й. П.Н. имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР във вр. с чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищеца
е за обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на характера и тежестта
на вредите съдът следва да вземе предвид отношенията на ищеца с пострадалия
преди смъртта му и последиците, настъпили спрямо нея от настъпилата смърт на
пострадалия.
Пострадалият
Й. П.Н. е бил брат на ищеца. В това си качество, като лице извън кръга на
най-близките, посочени в тълкувателната практика на ВС с 4-61-ПП и 5-69-ПП, той
е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди по
изключение, при доказаност на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени
(ВКС тълк. 1-2016-ОСНГТК).
От
показанията на свидетелката Н.М. Л. (погрешно вписана „Л алева“ в доказателственото искане на
страната и определенията на съда) и свидетелката С.А.И. се установява, че между
ищецаА.П.Н. и пострадалия Й. П.Н. е имало много силна емоционална връзка,
придружена във взаимна грижа и помощ. Според показанията на св. И. (майка на
ищеца), двамата били „като едно цяло“. От показанията на свидетелката С. е
видно, че връзката между двамата братя останала много силна и след като
пострадалият напуснал Русе. От показанията на тези свидетели е видно, че
смъртта на пострадалия Й. П.Н. се отразила изключително тежко на емоционалното
и психично състояние на ищеца. Същият станал затворен, ограничил контактите си,
изпаднал в депресивно състояние и търсил психиатрична помощ. Според показанията
на свидетелите това състояние на ищеца продължава и понастоящем.
Тези
гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, дават основание на съда
да приеме, че между пострадалия и ищеца като братя близнаци била установена
много силна емоционална връзка на взаимна обич и привързаност, която се
запазила и след като пострадалият напуснал гр. Русе и се преместил в София. Смъртта
на пострадалия Й. П.Н. се е отразила в много висока степен отрицателно върху
ищеца, причинила му силна болка и продължително страдание, придружено от
негативна промяна в емоционалното и психичното му състояние. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че ищецът е изгубил брат си в съвсем млада възраст
– едва на тридесет години,
което го е лишило да има до себе си най-близкия си човек, с който би поддържал
отношения и от който би получил помощ и подкрепа през целия си живот. Тези
обстоятелства обусловят според съда приложимост на изключението, предвидено в
т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.1-2016-ОСНГТК. В случая изложените
обстоятелства обуславят и извода на съда, че справедливият размер на
обезщетението е в размера, в който е предявен с исковата молба – 100 000 лева.
Върху
определеното като справедливо обезщетение ответникът дължи заплащане на законна
лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
Неоснователно
е възражението на представителя на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, поради управлението на мотоциклета „по осевата линия“
(с.з. 25.06.2020 г. л. 171). Тук следва да се уточни, че според заключението на
вещото лице по КСМАТЕ в автотехническата част, пострадалият не е управлявал
мотгоциклета по осевата линия, а в лявата пътна лента. Произшествието е станало
в населено място, на пътен участък с две пътни ленти за движение в едната
посока и скоростта на движение и ограничението на скоростта е 50 км/ч., което
не е по-голяма скорост от 80 км/ч. В този случай, съгласно чл. 15 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, право на водача на мотоциклета е било да използва най-удобната за него
пътна лента. Освен това, дясната пътна
лента е била заета точно от управлявания от виновния водач товарен автомобил и
единствената свободна лента за движение е лявата пътна лента. Не са установени
други нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия водач. Поради
това съдът приема, че няма съпричиняване по симсъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 7730
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** да заплати
на А.П.Н. ЕГН **********, адрес: *** застрахователно обезщетение в общ размер 100 000
(сто хиляди) лева за неимуществени вреди – морални болки и страдания, причинени
от смъртта на Й. П.Н. при ПТП на 01.08.2018 г. около 14:30 ч. в гр. София бул.
„Ломско шосе“, виновно причинено от В.Д.К.при управление на т.а. „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от
01.08.2018 г. до окончателното изпращане на сумата.
Осъжда
„ЗК Л.И.“ АД гр. София да заплати на А.П.Н. разноски по делото в размер на 7730
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: