№ 11
гр. Варна, 06.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000743 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на АЛ. Н. Н. от гр.Варна срещу
определение № 1316/08.10.2021 г., постановено по т.д. № 1140/2020 год. по описа на ОС –
Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване на решение №201/28.06.21г. по т.д.№1140/20г. на
ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради съществено
нарушение на закона. Навежда доводи за неправилност на мотива на първоинстанционния
съд относно фактa, че представените доказателства в това число и декларираните такива за
имущественото състояние, се опровергават от направената служебна проверка на съда, която
установява сключването на договор за наем между съпругата му и трето лице. Твърди, че
същият е прекратен, като счита, че дори да се приеме за действащ, наемната цена е в размер
на 150 лв. на месец, а сумата от 75 лв. допълнителен месечен доход не променят съществено
имущественото му състояние. Намира за неправилен и втория мотив на съда относно
възможността на жалбоподателя да заплати адвокатски хонорар. Инвокира доводи в
подкрепа на факта, че възнаграждението е заплатено едва преди предпоследното открито
съдебно заседание, като прилага разписка, от която счита, че е видно как част от хонорара е
заплатена със сума получена от трето лице. Излага твърдения, че с оглед на горното, съдът
следва да приеме плащането на адвокатското възнаграждение като разход, който очевидно
не е направен от собственото на частния жалбоподател имущество. Счита, че е представил
всички необходими доказателства за установяване на имущественото му състояние, видно
от които е налице невъзможност за плащане на държавната такса. Моли за отмяна на
обжалваното определение.
Насрещната страна „Банка ДСК“ АД, със седалище гр.София не е депозирала писмен
отговор в срока по чл. 276 от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №1140/2020г. по описа на ВОС е приключило с решение
№201/28.06.2021 г. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от АЛ. Н. Н..
Във въззивната жалба е обективирано особено искане за освобождаване от държавна такса за
въззивно обжалване, която администриращият съд е изчислил в размер на 7610.37 лв.
1
С определение № 1316/08.10.2021 г., постановено по т.д. № 1140/2020 год. по описа
на ОС – Варна, последният е оставил без уважение искането. За да остави без уважение
искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване в
полза на молителя на липсата на достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, тъй като същият не е доказал невъзможността за нейното заплащане,
а същевременно е констатирал наличие на данни относими към материалното положение на
молителя, които опровергават твърдяната липса на средства за заплащане на дължимата
държавна такса.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на
държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за
внасяне на такси и разноски за производството по делото.
В процесния случай, за да извърши дължимата по закон преценка на релевантните за
основателността на молбата обстоятелства, наред с вече представените доказателства,
първоинстанционният съд е извършил служебна справка в Търговския регистър и в Служба
по вписванията по партидата на АЛ. Н. Н. и съпругата му. От приложените по делото
справки е видно, че жалбоподателят понастоящем е както управител и едноличен
собственик на капитала на търговско дружество „Деко Мастер“ ЕООД, така и собственик
заедно със съпругата си на декларирания и ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ АД имот с
площ от 93.4 кв.м. в гр. Варна, м-ст Салтанат, като за същия имот е вписан договор за наем
за срок от 5 годинин от Н. и съпругата му в качеството им на наемодатели, от края на м.
август 2017 г.
В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в
интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност
да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна,
когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време
само известни затруднения за страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е
непосилна за страната, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение №
183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
От представените в настоящото производство доказателства, а именно Договор за
наем от 01.06.2017 г. и Анекс към същия, се установява, че недвижимият имот е предоставен
за срок от 5 години за сумата в размер на 150 лв. месечно, като наемателят се е задължил да
заплати общата сума по договора, в размер на 9 000 лв., авансово. С Анекс от 13.12.2019 г.,
страните са прекратили наемното правоотношение.
Представена е и разписка за получени от Н. 9 000 лв., за които се твърди, че са
послужили за заплащане на част от адвокатското възнаграждение.
От своя страна жалбоподателят е декларирал, че заедно със съпругата си притежават
дялове в търговски дружества на стойност 600 лв., като не получават доходи, а получените
дивиденти са в общ размер от 14 567.47 лв. годишно.
Декларираните обстоятелства относно липсата на доходи, респективно средства за
заплащане на държавна такса, са в разрез и с доказателствата по делото от които се
установява, че във връзка с първоинстанционното производство, жалбоподателят е заплатил
по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 16 000 лв.
Настоящият състав счита, че от представената разписка за получена сума, не може да
се установи нито основанието за получаване на парите, нито задължение за тяхното
връщане. Дори да се приеме заплащането на част от адвокатският хонорар с получените
съгласно разписката 9 000 лв., отново се опровергават сочените обстоятелствата във връзка с
липсата на средства за заплащане на държавна такса, тъй като остатъкът от 7 000 лв.
адвокатско възнаграждение следва да са платени от жалбоподателя.
2
Още повече, съобразно приложената по делото справка от Служба по вписванията по
партидата на АЛ. Н. Н. е видно, че освен посоченият в декларацията и ипотекиран в полза
„Банка ДСК“ АД имот с площ от 93.4 кв.м. в гр. Варна, м-ст Салтанат, Н. притежава и друг
недвижим имот в гр. Варна, кв. Виница, ул.Морска Звезда № 7.
Наред с това, от притежаваните недвижими имоти, независимо от наложените
възбрани, биха могли да се реализират граждански плодове, посредством отдаването им под
наем.
Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата за
освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по
обжалване на решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че молителят не е от категорията на лицата, за
които заплащането на държавна такса в размер на 7610.37 лв е непосилно, респ. останало е
недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителите да заплатят
същата. Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без
уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложеното, частната жалба на АЛ. Н. Н. се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АЛ. Н. Н. от гр.Варна срещу
определение № 1316/08.10.2021 г., постановено по т.д. № 1140/2020 год. по описа на ОС –
Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване на решение №201/28.06.21г. по т.д.№1140/20г. на
ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3