Решение по КНАХД №209/2021 на Административен съд - Пловдив

 

 

                                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 797

 

 

Град Пловдив,  19 април 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

      ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                                      ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.а.н.д. № 209 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, срещу решение № 260049/19.11.2020г., постановено по АНД 562/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отменено издаденото от Директора на ОДБХ - Пловдив наказателно постановление /НП/ № 208/15.06.2020 г., с което на Х.Г.К., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност  /ЗВмД/ глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. . Излага съображения, че е безспорно установено извършването на административното нарушение. Този извод, обосновава с установената по делото фактическа обстановка – безспорно е установено, че в обекта има регистрирани животни, които липсват при проверката. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Б.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба –  Х.Г.К., чрез адв. М. в нарочен отговор касационната жалба и допълнително становище моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

      Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното :

      Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото, по която впрочем не се спори, и по същество на спора е отменил НП.

За да отмени НП районният съд е приел, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като не са посочени основни елементи от неговия субективен състав. Последното рефлектира върху възможността на жалбоподателката да разбере за какво нарушение й се вменява санкция и нарушава нейното право на защита.

Касационната инстанция намира, че решението на Пловдивски районен съд е валидно, допустимо и правилно, а изложените от касатора доводи за незаконосъобразност на същото са неоснователни. Районният съд, макар и да е изложил кратки и сбити мотиви, е обосновал в достатъчна степен незаконосъобразността на оспореното пред него НП. Тези мотиви са съответстващи на материалния закон, и се споделят от настоящия състав.

Неоснователен е доводът на касатора, че нарушенията са доказани по безспорен и несъмнен начин и не са допуснати съществени процесуални нарушения нито при съставянето на АУАН, нито при съставянето на НП.

Правилно съдът е приел, че е нарушен чл.42, т.4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП също липсва пълно и точно описание на нарушението и  обстоятелствата, при които са извършени.

В конкретния случай повдигнатото административно обвинение по чл. 416, ал.1 от ЗВМД от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД, съгласно която норма собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което е санкционирана К. се изразява в това, че в качеството й на собственик на животновъден обект, в законово установения срок /до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане/ не е уведомила писмено ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за липсващите животни.

Изпълнителното деяние по повдигнатото административно е под формата на бездействие, а то може да бъде квалифицирано като административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. За да е формално законосъобразно в такъв случай постановлението, следва да се посочи кое точно нормативно задължение, на което субекта на нарушението е адресат не е изпълнено, и в какво именно се състои това неизпълнение. Правилно в този аспект районният съд е приел, че в обстоятелствената част на постановлението не са описани съответните съставомерни признаци на нарушението, които да кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма. В процесният случай, дори и да се приеме, че е невъзможност да се установи за кое именно обстоятелство съответният ветеринарен лекар не е уведомен писмено, то това не означава, че в постановлението не следва изрично да се посочи, че става въпрос за липсващи по някаква причина точно идентифицирани животни, които са предназначени за лична консумация, каквото е изричното изискване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от закона, което не може да се тълкува разширително или поправително.

Извън това, в постановлението липсва посочване за това кои именно изисквания на посочената норма са нарушени от ответника по касация, предвид съдържанието на тази норма, изискваща описанието на неспазването на всяко от алтернативните и хипотези да е пълно, ясно и точно при прилагане на санкционна последица. В този контекст при така описаното в обстоятелствената част на постановлението не става ясно дали съответните животни са откраднати, умрели или убити /на които обстоятелства съответства задължението по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД/ или са транспортирани, заклани, продадени или дарени, за които обстоятелства е налице задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от с. з.

От ответника по касацията на се претендират разноски, поради което същите не се дължат.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260049/19.11.2020г., постановено по АНД 562/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.