Р Е Ш Е Н И Е
№ 280/5.5.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в
открито съдебно заседание на 05.04.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Веселка
Златева
Мария Колева
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия
Златева КАНД №185 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по две касационни жалби - на С.И.Д.,
ЕГН********** *** и на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - срещу
неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от решение №15 от 11.01.2023г., постановено
по адм.д. №883/2022г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
С
решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.И.Д., чрез адв.
С. и по сметка на последния, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за периода от 31.12.2018г. до
30.07.2019г., настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на
служители на ответника, ведно със законната лихва,считано от 30.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 7000 лв. искът е отхвърлен.
В касационната жалба на С.И.Д. се твърди, че решението на първоинстанционния
съд в частта, в която искът е отхвърлен, е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения. Моли
се да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде
уважена изцяло.
В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се твърди,
че решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е уважен е необосновано
и неправилно. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Административен съд –
Пазарджик следва да бъде отменено, а исковата претенция - отхвърлена изцяло.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни по чл.210,
ал.1 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и са процесуално
допустими.
Разгледани по същество съгласно чл.218 от АПК жалбите са неоснователни.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е приел правилно за установено следното:
Ищецът С.И.Д.
бил задържан в ареста в гр.Пазарджик на 31.12.2018г. в 14.30 ч. за срок от 72
часа - с постановление на РП-Пазарджик по ДП № 1433/2018г. по описа на РУ -
Пазарджик, като на
02.01.2019г. с протоколно определение на РС-Пазарджик му била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
За периода 31.12.2018г. - 21.02.2019г. ищецът бил задържан в ареста към Затвора – гр.Пазарджик и настанен в килия №308 с площ 13,06 кв.м. и със санитарен възел с площ от 2,05 кв.м. В килията били настанени общо 3-ма души. Същата била оборудвана с три единични легла с размери 70/190см., три нощни шкафчета с размери 45/40см., маса за хранене с размер 1.50/50см., три броя столове от по 35/35см. и един брой метална поставка за телевизор, укрепена за стената, с размери 35/35см.
В килията имало санитарен възел - тоалетна и душ, чиято подова настилка била от теракота.
Графикът за къпане на задържаните в ареста бил всяка сряда и неделя от 12:30ч. до 13:30ч., като топла вода имало само в тези дни. Течаща студена вода имало по всяко време на денонощието, ежемесечно администрацията на Затвора – гр. Пазарджик осигурявала перилни и почистващи препарати на задържаните.
Ищецът С.Д. не бил подавал оплаквания за лоши условия в килията, в която бил настанен.
На 21.02.2019г. с постановление на прокурор при РП – Пазарджик задържаният С.Д. бил приведен в Затвора – гр.Пазарджик.
Според справка от Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ затворът имал за основна задача финансово-икономическото и ресурсно осигуряване на дейностите по изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Бюджетната рамка позволявала създаването на всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода по време на престоя им в затвора. Помещенията, в които се настанявали лишените от свобода, били проектирани и оборудвани по начин, гарантиращ спазване на изискванията за минимални стандарти за жилищна площ в затворническите институции. Мебелите във всяко помещение били достатъчно на брой, в добро състояние, съобразно установения регламент. Всяко спално помещение разполагало със санитарен възел, като достъпът до него бил постоянен. Всички санитарни възли били проектирани и изградени така, че всяко помещение да разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода биле постоянно течаща, а топлата - по график и с цел осигуряване на достатъчно количества топла вода за лична хигиена на лишените от свобода и за всички битови дейности в затвора. Организацията на хигиенното осигуряване в Затвора - гр.Пазарджик била регламентирана с вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода. Извършвали се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се осъществявали от лицензирана фирма и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, били съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение. За процесния период тези дейности били осъществявани от „ДДД-1“ ООД - гр.София на основание сключен договор по Закона за обществените поръчки с ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София. Поддържането на хигиена в спалните помещения било ангажимент на настанените в съответното помещение лишени от свобода. Администрацията осигурявала средства относно закупуване на полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, както и хигиенни консумативи.
Според договор
рег. №11179/13.11.2018г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ООД – гр. София,
дезинсекция на сградите на ГДИН се извършва 6 пъти годишно, а дератизация – 2
пъти годишно. ДДД обработката на помещенията в Затвора – гр.Пазарджик е
извършвана на 15.01.2019г., 06.03.2019г., 14.05.2019г., 30.05.2019г. и
11.07.2019г. съгласно приетите като писмени доказателства протоколи.
Установено е от
показанията на св.Биволарски, който по време на задържането си в Затвора – гр.Пазарджик обитавал през
различни периоди от време една килия с ищеца, бил и в един коридор с него. В
осмо и шесто отделение, където се помещавали ищецът и свидетелят не бил направен ремонт,
имало хлебарки и дървеници. В килиите
имало мухъл, влага, чешмите били счупени, а тоалетните постоянно се
задръствали. Дрехите се сушели в килиите
- по вишките, където спят хората, което пък правело въздуха по-задушен, влажен.
Поради наличието на дървеници през нощта било невъзможно да се спи. Ищецът не
работел, въпреки депозираните за това молби. Мивките били чупени предимно от
затворниците от ромски произход, а санитарният възел и цялостно канализацията
се запушвали поради използването на парцали. В затвора имало пералня, която се
ползвала единствено за изпирането на дрехи и бельо веднъж седмично. Било
извършвано пръскане срещу хлебарки и дървеници многократно, но неефективно, тъй
като лишените от свобода копаели дупки, за да крият мобилни апарати, наркотици,
ножове и др.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка
по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, вкл.
и тези по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната
инстанция.
Искът за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация в Затвора - гр.Пазарджик в периода от 31.12.2018г. до 30-07.2019г. е предявен
от лице, имащо правен интерес и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода. Предмет на исковата претенция е обезщетяване на
претърпените от С.Д. обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да
търпи и извършва противни на волята му
действия, като последица от проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 КЗПЧОС - наличие на дървеници и хлебарки в килиите, непредприемане на ефективни
мерки за дезинсекция, пренаселени килии с по-малко от 3 кв.м. жилищна площ на
човек, лоша хигиена, липсата на санитарен възел с течаща топла вода.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В чл.3 от КЗПЧОС също е
регламентирано никой да не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение.
На посочените права на лишените от свобода или
задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията
да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им. Законодателят е
въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция в посочените случаи настъпването на
неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното.
Първоинстанционният съд е изложил изключително
подробни мотиви защо приема за установено неизпълнението на изискването за
хуманно и неунизително отношение, изразяващо се неосигуряване на благоприятни и
здравословни санитарно-битови условия, който касационната инстанция приема
изцяло и и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Безспорно е налице и причинна връзка между
бездействието и неимуществените вреди - поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство.
Размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди първоинстанционният
съд е определил при спазване на принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД
и съобразно практиката на ЕСПЧ – обезщетението за претърпени неимуществени
вреди следва да бъде в разумен размер - спрямо присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ -, като се съобразят освен правото на всяко лице да не бъде
подлагано на нечовешко или унизително отношение, така също и времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС - в случая обезщетението възлиза на
сумата от 2000лв или по 4,8 евро на ден. Изложените съображения в тази насока
се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Поради горното
и при извършената проверка
на обжалваното решение настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил
обосновано решение, прилагайки
правилно материалния закон. Затова настоящата инстанция приема
изложените в касационните жалби оплаквания за неоснователни.
С оглед изхода на
спора в полза на която и да е от страните разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и
на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15 от 11.01.2023г., постановено
по адм.д. №883/2022г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….
ЧЛЕНОВЕ:
1. ……/п/……….
2. ……/п/……….