Решение по дело №1592/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 02.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 1 592 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати следните суми:

1. на  Т.Г.М.:

 - 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1, пр. 6, алт. 1, връзка с чл. 1 от НК по досъдебно производство 1676/2014 г. на 03 РУ-СДВР и пр. пр. 26869/2014 г. по описа на СРП плюс законната лихва от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане;

- 8 419,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1, пр. 6, алт. 1, връзка с чл. 1 от НК по досъдебно производство 1676/2014 г. на 03 РУ-СДВР и пр. пр. 26869/2014 г. по описа на СРП плюс законната лихва от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане. Обезщетението е за загуба на възнаграждение от Т.М. от 08.10.2014 г. до 23.07.2015 г.;

- 10,00 лева държавна такса и 1 310,00 лева разноски по делото;

2. на адвокат Я.С.-А. – 526,43 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;

3. на СГС – 400,00 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Т.М. е със съдебен адрес – адвокат Я.С.-А.,***, офис 107, а П.НА Р.Б. е с адрес в гр. С., бул. „*******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т.М. срещу П.НА Р.Б. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 49 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] Т.М. заявява в искова молба от 09.02.2016 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди – той е станал психически нестабилен, изпитвал е притеснения, отчаяние, нежелание за живот. Ищецът е заболял от биполярно афективно разстройство, маниен епизод с психотични симптоми. Вследствие на наказателното производство ищецът е бил уволнен от работа, от което е загубил 8 419,00 лева трудово възнаграждение от 08.10.2014 г. до 23.07.2015 г.

 

[5] Прокуратурата не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова Т.М. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 49 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 8 419,00 лева обезщетение за имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 2-9).

 

2. На ответника

 

[6] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

- не е извършила незаконни действия срещу ищеца;

- ищецът не е претърпял вреди от евентуални действия на Прокуратурата;

- търсените обезщетения са в завишен размер. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л. 25-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[7] Т.М. е бил роден на *** г. От 1998 г. той е започнал да живее заедно,  а след това се е оженил за свидетелката М.а. От брака си те са имали две деца (вж. показанията на свидетелката М., л. 70).

 

[8] През 2003 г. Т.М. е заболял от биполярно афективно разстройство. Депресивната симптоматика е била отзвучала за шест месеца (вж. заключението на вещите лица, т. 1, л. 53-61).  

 

[9] Т. М. е работил като главен одитор, а след това и като ръководител на Звено за вътрешен одит в Министерството на транспорта, информационнните технологии и съобщенията (Министерството на транспорта). Неговата основна месечна заплата е била 990,00 лева (вж. заповедта, л. 13).

 

[10] На 20.06.2014 г. СРП е привлякла Т.М. като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 1, пр. 6, алт. 1, връзка с чл. 1 от НК.  Обвинението е било за това, че на 17.06.2014 г. около 19:30 часа в гр. С., на ул. «********* Т.М. е ударил в главата Б. Б. с метална тръба. С удара Т.М. е причинил на Б. Б. разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата, счупване на предната черепна ямка вляво, контузия на мозъка. Увреждането е представлявало средна телесна повреда (вж. постановлението за привличане на обвиняем, л. 62-63). В същия ден разследващ полицай е разпитал Т.М., а спрямо Т.М. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража (вж. протокола, л. 63).

 

[11] На 08.10.2014 г. Г.А., Ръководител на Звено за вътрешен одит, е подала доклад до Министъра на транспорта. В него тя е заявила, че за заемането на длъжността вътрешен одитор е било необходимо наличието на допуск до класифицирана информация. Т. М. е имал такъв до септември 2014 г. След изтичането на срока на допуска, на 18.09.2014 г. ДАНС е отказала издаването на Т. М. на допуск до класифицирана информация. Затова Г.А. е предложила да бъде прекратено служебното правоотношение с Т.М. поради обективната му невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие на липсата на допуск до класифицирана информация (вж. доклада, л. 15-16). Не се спори, че допускът на Т. М. до класифицирана информация е бил отказан поради образуваното срещу него наказателно производство.

 

[12] На 08.10.2014 г. Министърът на транспорта е издал заповед, с която е прекратил служебното правоотношение с Т.М. поради обективната му невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие на отказа на ДАНС да му издаде допуск до класифицирана информация (вж. заповедта, л. 17-18). Не се спори, че заповедта е била връчена на Т.М..

 

[13] Вследствие на наказателното производство и уволнението му от работа психическото състояние на Т.М. се е влошило. Той е станал по-нервен и по-агресивен спрямо близките си. Така психиатричното му заболяване, което е било в продължителна ремисия, се е обострило. Затова в началото на юни 2015 г. той е постъпил на лечение в психиатрична болница, където е останал 10 дни (вж. заключението на вещите лица, епикризата, л. 19-20, както и показанията на свидетелите М.а и М., л. 70-71).

 

[14] На 15.07.2015 г. СРП е прекратила наказателното производство срещу Т.М.. Прокуратурата е приела, че от събраните доказателства не е могло да се направи обоснован и недвусмислен извод, че Т.М. е извършил деянието, за което е бил привлечен като обвиняем (вж. постановлението за прекратяване, л. 65-67).

 

[15] Междувременно, Т.М. се е опитвал да започне работа. Поне до 23.07.2015 г. опитите му са били неуспешни (вж. показанията на свидетелите М. и М., л. 70-71).

 

 [16] Т.М. е заплатил 10,00 лева държавна такса (вж. л. 21). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 9а). Ответникът не е направил разноски по делото. Съдът е заплатил 400,00 лева на вещи лица от бюджета на СГС (вж. л. 70 и л. 42-гръб)

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[17] Т.М. е предявил два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – един иск за обезщетение за неимуществени вреди и втори иск за обезщетение за имуществени вреди. Първият иск е частично основателен, а вторият е основателен.

 

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[18] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“.

        

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[20] Съдът установи, че на 20.06.2014 г. Т.М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 1, пр. 6, алт. 1, връзка с чл. 1 от НК. Съдът установи, че на 15.07.2015 г. наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението срещу Т.М., който е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, за които Прокуратурата не му е изплатила обезщетение.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[23] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[24] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[25] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[26] Престъплението по чл. 129, ал. 1, пр. 6, алт. 1, връзка с чл. 1 от НК е от общ характер. За него се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Към момента на привличането на Т.М. като обвиняем, той е бил на 38 години, а спрямо него е била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 500,00 лева. Наказателното производство срещу Т.М. е приключило в досъдебната фаза и е продължило една година и един месец.

 

[27] Образуваното наказателно производство не е било разгласявано чрез медиите. То се е отразило на Т.М. - заедно с уволнението му е било основен стресогенен фактор за отключване на старо психиатрично заболяване – биполярно разстройство на личността. Т. М. е прекарал 10 дни в психиатрична болница. Той е станал по-нервен и по-агресивен, загубил е съня си.

 

[28] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри три решения по дела, чиито предмет е било обезщетяването на вреди от незаконно обвинение по чл. 129 от НК, като касационното обжалване е било допуснато относно критерия справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тези дела ВКС е определил следните обезшетения за неимуществени вреди:

- 4 000,00 лева – наказателното производство е било приключило през 2010 г.[4];

- 5 000,00 лева – наказателното производство е било приключило през 2011 г.[5];

- 8 000,00 лева – наказателното производство е било приключило през 2014 г.[6].

 

[29] Икономическата обстановка в страната от 2010 г. до 23.07.2015 г., когато е приключило наказателното производство спрямо Т.М., се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от 01.01.2009 г.[7] до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.[8]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[9]; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[10]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[11]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[12]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[13].

 

[30] Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че справедливото обезщетение, дължащо се на ищеца за установените за претърпени от него неимуществени вреди, е 5 000,00 лева. Прокуратурата не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Т.М. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 49 000,00 лева.

 

[31] Ищецът търси и обезщетение за 8 419,00 лева имуществени вреди. Той твърди, че те се изразяват във възнаграждението, което е щял да получи от 08.10.2014 г. до 23.07.2015 г., ако не е бил уволнение вследствие отказа на ДАНС да му издаде допуск до класифицирана информация.

 

[32] Съдът установи, че Т. М. е работил като ръководител на звеното за вътрешен одит към Министерство на транспорта с основно възнаграждение от 990,00 лева на месец. Съдът установи, че за да изпълнява задълженията си, Т.М. е следвало да има допуск до класифицирана информация. Съдът установи, че такъв допуск ищецът не е получил поради образуваното срещу него наказателно производство. Затова той е бил уволнен на 08.10.2014 г. Следователно уволнението на Т.М. е вследствие на воденото срещу него наказателно производство. До 23.07.2015 г. Т.М. не е успял да започне нова работа. Така той е загубил доход от 8 464,50 лева (990,00-(990,00х10%)х9,5). Прокуратурата не е изплатила такова обезщетение на Т.М..

 

[33] Налице са предпоставките за уважаването на този иск. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 8 419,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[34] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева за държавна такса. Ищецът е бил представляван безплатно и от адвокат.

 

[35] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Т.М. 10,00 лева държавна такса и 526,43 лева адвокатско възнаграждение на адвокат Я.С.-А. (57 419,00-10 000,00х0,03+830,00х13 419,00/57 419,00). Прокуратурата следва да заплати и 400,00 лева по сметка на СГС възнаграждение за вещи лица.

Съдия: