Присъда по дело №766/2019 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТОНОВЕНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ ПО НОХД № 766/2019ГОДИНА

Подсъдимият  Д.С.Ч. е предаден на съд по обвинение по чл.116 ал.1 т.3 пр.1,т.5 т.6 пр.2  и 3 вр.чл.115 от НК  затова,че на 14.12.2018 год. в гр.Варна,умишлено умъртвил  баща си С.С. Ч.,който се намирал в безпомощно състояние ,като убийството  е извършено  по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост.

По делото е проведено съкратено съдебно  следствие по реда на  чл.371 т.2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата  поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт.Прокурорът счита,че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства  и от назначените  съдебно медицински експертизи  извършени по надлежния процесуален ред във фазата на досъдебното производство,както и от заключенията на назначените   комплексна съдебно – психиатрична и съдебно-психологична  експертиза.Моли  съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание  лишаване от свобода за срок от 20 години.

По делото не е  предявен граждански иск .

Споделяйки изцяло  описаната фактическа обстановка в  обвинителния акт,подсъдимият се признава за виновен,съжалява за извършеното ,като моли съда да му наложи справедливо  наказание.

Защитникът на подсъдимият пледира за постановяването на осъдителна присъда,като се   съобразят чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата младост.

Съдът след като прецени събраните по делото  доказателства и взе предвид становището на страните ,намира  за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.С.Ч. е роден на *** ***,български гражданин, със средно образование,не работи,неосъждан,ЕГН № **********.*** за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК

Подсъдимият Д.С.Ч. живеел с родния си баща С.С. Ч. в дома на последния на адрес ***. Обвиняемият полагал грижи за баща си, който бил в напреднала възраст- 81 г.,ис влошено здравословно състояние. С.Ч. приемал медикаменти за мозъчно- съдова болест, хипертрофия на простатата, невромускулни дисфункции на пикочния мехур, паметови нарушения и гонартроза на коленете, предписани от личния му лекар св. Д.П.А.. Обв. Ч. и баща му нерядко употребявали алкохол, при което възниквали скандали помежду им в апартамента на висок тон, които били възприемани от техните съседи- свидетелите М.Т.А., С.А.Г., И.И.П., К.Х.К., Д.Й.К., Й.Я.К., Г.Т.Д.. Понякога скандалите, за които свидетелстват и бившата съпруга на подс. Ч.- св. К.М.Ч., и дъщеря му св. С.Д.Ч., стигали и до физическа агресия от страна на подс. Ч., придружавана от нецензурни реплики и закани за убийство.

В началото на месец декември 2018 г. С.С. Ч. се залежал на легло в дома си на горепосочения адрес в гр. Варна поради заболяванията си, и поради развилата се двустранна бронхопневмония. В ранните часове на 14. 12. 2018 г., след като бил употребил алкохол, подс. Д.Ч. започнал да крещи на баща си „ Ще те убия! Ще те излежа!", и му нанесъл множество удари с юмруци/ не по- малко от десет/ в главата и тялото, горните и долни крайници. В легнало положение С.Ч. успял да противопостави донякъде единствено ръцете си, за да се защити, но дори и след загубата на съзнание подс. Ч. продължил да му нанася удари. Малко след нанесения му побой С.Ч. починал.

На същата дата сутринта около 08, 00 ч. подс. Ч. се обадил на дъщеря си св. С.Д.Ч., за да я уведоми за смъртта на баща си. Обадил се и на приятеля си св. Д.А.С., на когото казал, че намерил баща си мъртъв в банята. Св. С. се отзовал веднага и посетил дома на обвиняемия, като заварил трупа на С.Ч. седнал на земята и облегнат на леглото в хола. Имало следи от кръв по веждата на починалия, както и рани по устата. Попитал подс. Ч. дали се е обаждал в полицията, след което обвиняемият сигнализирал на тел. 112, като оттам го насочили да потърси личния лекар на баща си. Обвиняемият уведомил за станалото св. А. и св. В.Г.В.-управител на траурна агенция „ Камея". Тъжната вест достигнала и до св. С.С.Ч.- другият син на С.Ч., който живеел и работел във Великобритания, и той по най- бързия начин си организирал завръщането в страната за погребението. Св. В.В. отишъл в дома на подс. Ч. заедно със съпругата си св. Ф.Н.В. и свидетелите А.Б.М. и Й.С.Й., които трябвало да подготвят трупа за погребението. Направило им впечатление, че починалият не се намирал в банята, а същата била измита. Лицето на починалия било цялото в кръв, двете му слепоочия били ожулени, долната му устна била разцепена, имало засъхнала кръв и по главата, а на стената до него имало пръски кръв. Те отказали да обслужат трупа до идването на личния лекар. В дома дошли и съседката св. С.Г., както и св. Н.Г.Н.- баща на съпругата на св. С.Ч., за да помогнат на подс. Ч.. След около четвърт час в апартамента дошла и св. А., която забелязала нараняванията по лицето на покойника, но помислила, че са от падането в банята, и в съобщението за смърт отразила като причина мозъчен инсулт. След това служителите на траурната агенция започнали да си вършат работата, но им било трудно, тъй като трупът бил започнал да се вкочанява, не могли да затворят устата му, а от някои от раните все още сълзяла кръв. Забелязали няколко сини петна с големина около 5 стотинки отпред по гърдите на починалия. Поставили го в ковчег, който останал в апартамента до погребението.

На 16. 12. 2018 г. се състояло погребението на С.Ч. на гробището в с. Тополи, обл. Варна. Поради различните версии за смъртта на баща си, който чул от брат си, св. С.Ч. се усъмнил в истинността им. Съмненията му се потвърдили по време на погребението от разговора със св. В., който му споделил какво е било състоянието на трупа преди служителите му да го подготвят.

На следващия ден св. С.Ч. поискал обяснения от брат си за случилото се с баща им, при което подс. Ч. поискал да отидат в полицията, за да каже нещо. Двамата посетили сградата на Трето РУ на ОДМВР- Варна, но пред полицейските служители подс. Ч. категорично отказал да говори. По- късно подс. Ч. заплашил св. М.А. относно това какво е наприказвала на брат му и какви съвети му е давала. Казал и на брат си да не подава жалба по случая, защото няма да е добре за неговото семейство. Св. С.Ч. първо прибрал семейството си обратно във Великобритания, след което се върнал и депозирал, с помощта на адвокат, жалба в Окръжна прокуратура- Варна. В хода на разследването първоначално бил извършен оглед на местопроизшествието в апартамента, и ексхумация на трупа на С.Ч..

При извършения оглед на местопроизшествието са установени множество петна в червеникаво- кафеникав цвят на различни места и предмети в апартамента/ хавлиена кърпа, килим, диван, стъкла/ и са иззети по надлежния ред.

Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство
тройна съдебно- медицинска експертиза е, че причината за смъртта на С.С. Ч. е гръдна травма, представена от контузията на белите
дробове, множествени счупвания на ребра двустранно, мозъчна травма-
кръвонасядания под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка.
Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е имала
съществуващата двустранна бронхопневмония. При огледа и аутопсията на
трупа на С.С. Ч. е установено следното: счупване на 3- то до
12- то десни ребра, 5- 6- то леви ребра, контузия на бели дробове, контузия на
мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в теменните дялове на двете
голямомозъчни полукълба и по конвекситета, кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки малкомозъчните полукълба, двустранна бронхопневмония, оток на
мозъка,               вклиняване     на     малкомозъчните     полукълба,     огнищна

миокардиосклероза, счупване на носни кости, кръвонасядане по меките тъкани на главата, горна трета на шията/ под брадата/, кръвонасядания по меките обвивки на главата в лява и дясна теменна област, лява слепоочна област, кръвонасядания по клепачите на дясното око, разкъсно- контузии рани по лява и дясна вежда, кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядане в областта на лявата скула, кръвонасядане в дясна половина на лицето, кръвонасядане в областта на брадата, кръвонасядания в дясна теменна област, дясна слепоочнотеменна област на главата, кръвонасядане в лява теменна област на главата и разкъсно- контузна рана в същата област, кръвонасядане в областта на лявата ушна мида, кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош, по предностраничната повърхност на лява гръдна половина, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане и ожулване по дясната предмишница, кръвонасядания по гърба на лявата и дясна ръка, кръвонасядане в областта на левия лакът и лява предмишница, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвонасядане по дясна подбедрица, атеросклероза по мозъчните съдове и аортата, артериолосклеротична нефроцироза, концентрации на етилов алкохол в кръвта 0, 24 промила, пролежни рани в кръстна област. Установените травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на лицето и окосмената част на главата- не по- малко от 10, в областта на двете гръдни половини със значителна сила, в областта на горните и долни крайници. Травматичните увреждания в областта на дясната предмишница, двете длани, се приемат като защитни наранявания, при което пострадалият е противопоставял горните крайници на действията на извършителя. При получаването на голяма част от тях пострадалият е бил в съзнание и е възприемал действията на извършителя, чувствал е болки и страдания. Между травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно- следствена връзка. Не е възможно починалият да се е наранил сам, тъй като във времето преди инцидента, в порядък около 10 дни и повече, пострадалият е бил на легло, за което свидетелстват установените пролежи по задната повърхност на пояса и кръстеца. Описаните травматични увреждания или удари в описаните области, реално биха могли да бъдат получени при лежащо положение на пострадалия. Всички те са получени във времето непосредствено преди установяване на смъртния изход. Установената концентрация на етилов алкохол не може да бъде приета категорично за употреба на такъв предвид напредналото трупно разложение. Състоянието на трупа съответства на смърт от времето на инцидента и престоя в условията, установени при проведената ексхумация в гробище „ Тополи".

Видно от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза е, че при освидетелстването на подсъдимия Ч. се установява Г- образна разкъсно- контузна рана в областта на дланнопръстовата става на дясната ръка с наличие на деформация в периферията й. Отговаря да е получена преди повече от месец от датата на освидетелстването. Другата съдебно­медицинска експертиза по повод освидетелстването след привличането в качеството на обвиняем и задържането на обв. Ч. сочи наличие на осем порезни рани по предната повърхност на левия горен крайник- пет в лакътна и три в гривнена област, отделни драскотини в близост и успоредно на ръбовете на раните. Нараняванията са в резултат от действието на режещ ръб и съответстват да са причинени от острието на бръснарско ножче. Еднаквото направление, групирането и особеностите в ъглите на раните показват, че могат да са в резултат на самонараняване.

Видно от заключението на изготвената ДНК експертиза е, че ДНК профилът на изследваната кръв по обекти с номера от 1 до 6 съвпада напълно във всички генотипирани локуси с ДНК профила на С.С. Ч.. Това е доказателство, че кръвта по марлените тампони, килима, дивана и пода, произхожда от С.С. Ч..

Видно от заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е, че подс. Ч. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата- психоза. Налице са данни за психични и поведенчески симптоми, дължащи се на употребата на алкохол, налице е синдром на зависимост към алкохол. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Състоянието му позволява да дава годни показания, да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. Не са налице данни към момента на извършване на деянието да е бил в състояние на физиологичен афект. Към момента на изследването подс. Ч. не споделя актуални суицидни мисли и намерения. Той е с алкохолна промяна на личността. Изцяло отрича вина за смъртта на баща си, като акцентира върху грижите, който е положил за него в тежкото състояние на последния. Подс. Ч. също така акцентира върху травмиращото детство, което е прекарал в родителското семейство поради изстъпленията на баща му в момент на алкохолно опиване. Става амбивалентен към него, когато споделя спомени в момент, когато той е бил трезвен. Тогава баща му бил грижовен и добър човек, а когато се напиел, ставал „ зъл". Подс. Ч. е с незадоволително себепознание, с нестабилен тип нервна система, тревожен и ригиден, с интровертна насоченост. Защитно отрича физическа агресия, но в определени моменти е възможно да стане по-лесно раздразнителен, да прояви негативни емоции и чувства, да бъде груб и избухлив, да достигне до гневни реакции. Регистрирана е лесна обидчивост и преживяване на състояние на предстоящо избухване, повишена е мнителността и подозрителността. Чувството за вина е недостатъчно искрено и дълбоко, намален е емоционалният и фрустрационният толеранс.

Предвид изложените фактически обстоятелства се налага правният извод, че с действията си подс. Д.С.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, и т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК за това, че на 14. 12. 2018 г. в гр. Варна, умишлено умъртвил другиго - баща си С.С. Ч., който се намирал в безпомощно състояние, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

Квалификацията на деянието на подс. Ч. по т. 3, пр. 1 на чл. 116, ал. 1 от НК- на баща, се обуславя от обстоятелството, че същият е умъртвил умишлено родния си баща С.С. Ч., видно от удостоверението за наследници.

Квалификацията на деянието на подс. Ч. по т. 5 на чл. 116, ал. 1 от НК- на лице, което се намира в безпомощно състояние, се обуславя от обстоятелството, че същият е умъртвил умишлено родния си баща С.С. Ч., като последният е бил лежащо болен без реални възможности за оказване на съпротива.

Квалификацията на деянието на  Ч. по т. 6, пр. 2 и 3 на чл. 116, ал. 1 от НК- по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, се обуславя от обстоятелството, че същият е умъртвил умишлено родния си баща С.С. Ч., нанасяйки му множество удари в главата и тялото, като последният е бил в съзнание и е възприемал действията на извършителя, претърпял е болките и страданията, след което е починал, но не веднага след деянието.

Деянието е извършено чрез действие при форма на вината пряк умисъл. Разпитан в качеството на подсъдим, Ч. дава обяснения се признава за виновен. Видно от свидетелството за съдимост, подс. Ч. е неосъждан/ реабилитиран/.

Подсъдимият Д.С.Ч. е роден на *** ***, понастоящем в Затвора- Варна, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан / реабилитиран/, безработен, ЕГН **********.

Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на обвиняемия, отегчаващи вината обстоятелства не се установяват.

Гореизложената фактическа обстановка  се доказва по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетели, заключението на съдебно- медицинските, комплексната съдебнопсихиатрична и психологична и ДНК експертизи, бюлетин за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествието, удостоверение за наследници, и др.,както и направеното по делото самопризнание по реда на чл.371 т2 от НПК.

Доказателствата по делото- установени от гласни и писмени доказателствени  средства,надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство установяват по несъмнен начин фактите,които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Скорчев,като се подкрепят и допълват.Същите изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия,за които съдът е обявил ,че при постановяване на присъдата ще ги ползва без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът прие,че в събрания обем доказателства по делото няма  противоречие,нито взаимно изключване на факти и обстоятелства.

Предвид изложеното ,съдът призна подсъдимия Д.  С.Ч. за виновен  по възведеното му с обвинителния акт обвинение касаещо    – престъпление по  чл.116 ал.1,т.3,пр1,т 5  и  т.6 пр.2 и 3 от НК.

От субективна страна  деянието е извършено безусловно умишлено под формата на пряк умисъл.

Като смекчаващо   вината обстоятелства  съдът,изразеното разкаяние за стореното проявено още в рамките на разследването и проявената  самокритичност  в съдебно заседание,която обаче не бива да се надценява,доколкото води до процедурата по чл.371 т.2 и сл НПК,а оттам-и да налагане на по-леко наказание.

Отегчаващо вината обстоятелство не бе  отчетено.

За определяне на наказанието обаче са от съществено значение и следните обстоятелства:

Причини за извършване на  престъплението  са незачитане телесната неприкосновеност на лицето,както и употребата на алкохол.

При превес на смекчаващите  отговорността обстоятелства ,съдът  наложи на подсъдимия наказание  осемнадесет  години лишаване от свобода,което на основание чл.58 а ,ал.1 от НК намали с 1/3 като определи наказание от  дванадесет години лишаване от свобода ..Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален  строг режим в затвор.

При определяне вида и размера на  наложеното на подсъдимия наказание,съдът съобрази следното:

Съдебното производство е проведено в рамките на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.Установено е ,че самопризнанията на подсъдимия се  подкрепят  от събраните на досъдебното производство доказателства.В този случай наказанието подлежи на определяне по правилата  визирани  в чл.373 ал.2 от НПК , които препращат към разпоредбата на чл.58 а НК.Тази норма предвид нейният материалноправен характер  и съобразно разпоредбата  на чл.2,ал.1 от НК следва да намери приложение в последната й редакция-ДВ бр.26/10 год. която е била в сила към момента на извършване на деянието и няма последваща нормативна промяна,включително  към настоящия момент,обуславяща приложението на чл.2,ал.2 от НК.По настоящото дело  подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 ,пр1.1т.5 и т.6  пр.2 и 3 ,вр.чл.115 от НК, за което законодателят е предвидил  наказание лишаване от свобода от петнадесет  до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.Дейността на съда  по индивидуализацията  на наказанието се извършва  при едновременното прилагане на предписанията  по чл.58а,ал.2 и 3 от НК.Така се очертават пределите  на специалния минимум наказанието „лишаване от свобода” предвидено в състава на конкретно извършеното престъпление и на максимума ,посочен в чл.58а ,ал.3 от НК.В настоящия случай пределите на наказанието  лишаване от свобода ,  в които следва да се индивидуализира неговия размер  са предвиденият  в състава на чл.116 ал.1, т.6 от НК специален минимум от петнадесет години лишаване от свобода и предвиденият  в чл.58а ,ал.3 НК максимум от тридесет години лишаване от свобода.

С така определеното наказание,съдът намира ,че могат  да се постигнат целите  визирани в разпоредбата  на чл.36 от НК и същото е достатъчно  за осъществяване  както на специалната,така и на генералната превенция.

С оглед изхода на делото   и на основание чл. 189 ал.3 НПК  в тежест на подсъдимият бяха възложени направените по делото разноски в размер на  4431.33  лв. по сметка на  ОД на МВР гр.Варна.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови  присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДИЯ: