Номер 3123.11.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 20.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600274 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Т. Г. Т. , редовно призован, не се явява по
отношение на същия производството е прекратено с определение на Варненски
окръжен съд, което е влязло в сила. За него се явява адв.С. Х. Д. от АК –
ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданските ищци и частни обвинители М. Ю. А. , Е. Ю. А. и П. Ю. А.
, редовно призовани, явяват се лично и с повереник адв.В. З. В. от АК –
ВАРНА, надлежно упълномощени и приети от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ПОМАКОВА.
АДВ.Д.: - Клиента ми не може да се яви, т.к. е на 88 години, болен е,
невменяем, и не е в състояние да се яви в днешното съдебно заседание.
АДВ.В.: - Не само, че може да се яви, ами преди два дена е отишъл при
клиентите ми и ги е псувал, викал, крещял с една тояга, искал е да ги бие, има
пусната жалба в ІV РУ. Не е психично болен, нищо му няма на човека. Делото
го прекратиха и аз също се чудя, не сме обжалвали определението на съда,
защото се съгласихме тогава, че е на 88 години. Има пусната жалба от моите
клиенти в ІV РУ. Аз само казвам, че днеска можеше да се яви и се чудя защо
колегата заявява това, не касае днешното производство, но касае
1
справедливостта, защото хората дойдоха тук възмутени, да влезеш в тях.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ, с оглед здравословното състояние на подсъдимия и факта, че по
отношение на него наказателното производство е прекратено с влязло в сила
определение на Варненския окръжен съд в рамките на настоящото наказателно
производство, счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, аз считам, че така депозираната жалба е
неоснователна и Ви моля да я оставите без уважение. Всъщност коментира се
намерена, според колегата кулизия между правилата на чл.88, ал.3 и чл.307
съответно от НПК и се цитира практика на ВКС по аналогия свързана с
прекратени наказателни производства в съдебния стадий на основание чл.24,
ал.1, т.3 от НК поради изтекла давност.
Считам, че тази практика е стара, тя е от 2011-2012 година и предвид
наличието на тълкувателен акт на Общо събрание на Наказателна колегия, т.е.
ТР № 1/04.02 2013 година според мен тази практика не би могла да бъде
съобразявана от съдилищата, т.к. тълкувателния акт, въпреки особените
мнения и т.н., е абсолютно задължителен за всички първоприлагащи органи.
Тълкувателния акт също е разгледал случай свързан с чл.24, ал.1, т.3 от
НК, но в последствие е налице, според мен, константна съдебна практика,
2
както на ВС, така и на други съдилища, включително конкретно по прекратени
съдебни наказателни производства на основание чл.24, ал.1, т.5 от НК какъвто
е и нашия случай в момента. Цитирам решение № 194/09.07.2014 година на
ВС, трето НО, едно решение на Добрички окръжен съд № 10/02.03.2017
година, с които категорично актовете на съответния съд са били отменени и
делата върнати за разглеждане на гражданските искове именно в случаи когато
наказателното производство е прекратено на основание чл.24, т.5 от НК.
В този смисъл аз считам, че доводите свързани с тези противоречия
просто доколкото са предмет вече тълкувателен акт не могат да бъдат
обсъждани. Отделен е въпроса, че според мен, така или иначе предвид
неговото хронологическо място в НПК чл.88 е по-общ спрямо чл.387, т.к. ясно
е, че едно наказателно производство би могло да бъде прекратено от съда в
най-различни ситуации, включително когато още при получаване на делото
прецени, че не той е компетентния в случая орган.
В този смисъл считам, че доводите за незаконосъобразност на решението
след прекратяване на наказателното производство съдът да се произнесе
единствено и само по тези три граждански иска от наследниците на
пострадалия са несъстоятелни.
Отделно са наведени доводи свързани с чл.52 ЗЗД и с една преценка, с
която не мога да се съглася, че ако граждански съд разгледа въпросните искове
то би постановил едно по-обосновано решение, по-справедливо решение от
колкото наказателния съд, т.к. би изяснил в по-голяма пълнота фактите.
Според мен, до колкото случая става въпрос за наказателно производство,
което е минало и през досъдебния стадий, през цялото съдебно следствие
фактите са били установени от наказателния съд и тази претенция за
преповтаряне на тези доказателствена методи по ГПК обаче, според мен е
несъстоятелна и изцяло нарушава правата на правоимащите лица, в случая на
наследниците на пострадалия.
За мен остава единствено въпроса поставен косвено малко в последното
изречение на жалбата, а именно относно претендирано от защитата
съпричиняване, както е наречено, поради юмручния удар, който е бил нанесен,
цитирам фактологията, която е била възприета от Варненския окръжен съд.
Значи ВОС е приел, че пострадалия, който не е искал да си тръгне от дома на
3
виновното лице в случая го е напсувал и нанесъл юмручен удар, което е
безспорно установено и чрез съответните доказателствени средства по НПК.
По мое мнение тука от гледна точка на наказателното право
съпричиняване не може да има, но така или иначе предвид тази фактология е
налице провокация, която би могла да бъде взета предвид при определяне
размера на обезвредата. Това е обаче въпроса, който стои, а не поставения
всъщност акцент в жалбата, че гражданските искове в случая не е следвало да
бъдат разглеждани и недопустимо са били разгледани.
АДВ.В.: – Ув. Апелативни съдии, аз считам от името на моите клиенти
съм подал отговор, както и тяхно лично отношение срещу въззивната жалба,
която моля да оставите без уважение. Считам, че присъдата в така издадения
вид е правилна, справедлива и липсват всякакви процесуални нарушения и
моля да бъдат уважени гражданските искове до размера, който е поставено в
решението на ВОС, а именно по 25 000 лева на тримата.
Не съм съгласен с изводите на уважаема Апелативна прокуратура затова,
че трябва да не бъдат разглеждани след като смисъла на едно такова
производство още от първия момент е има ли, трябва ли да има наказание и
трябва ли след това наказание вредите да бъдат по един или друг начин
определени в така, както са определени като обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от деянието, наказуемо по чл.115 от НК.
Това за съпричиняването го чувам днес, имам чувството, че не говори
прокуратурата от името на пострадалите, а говори прокуратурата от името на
защитата, но това си е мое лично мнение.
Развили сме последователно доводи в моята жалба.
Моля в този смисъл да потвърдите напълно гражданските искове, които са
направени от Варненския окръжен съд.
Моля да потвърдите първоинстанционната присъда в обжалваната й част
и моля да ни присъдите сторените разноски на първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ – Във връзка с изказването на колегата, ами
колегата очевидно не е прочел жалбата, аз говорих по жалбата на колегата Д., с
4
която се претендира съпричиняване, това не е моя теза.
АДВ.В.: - Точно това говоря, Вашия колега на първата инстанция на
какво точно ще лежи като има убийство, пет часа го чака, кръвта изтича на
това, подиграва се с хората. Грешката ни е в това, че ние не продължихме да
обжалваме и в наказателната част, т.к. все пак се съобразихме с възрастта и се
съобразихме с желанието на съда.
Ч.ОБВ.П.А.: – Искам да кажа на първото дело дето го направиха това
нещо оставихме съдът да реши, нищо не казахме на съда. Оставихме съда да
реши и наказанието и за нас дето сме пострадали. Всичко е насочено върху
него, баща ми не може от само се себе си да се удря и да отива на неговия
двор. То е много ясно, че се вижда, че той уби баща ми, пак нищо не казахме,
оставихме на второто дело. Изпратиха го на лекар на второто дело, дойдоха
лекарите казаха дето са го прегледали и му казаха, че бил болен, изкараха го
луд и пак нищо не казахме. Съдът каза, че е болен, че ще лежи в болницата.
Желая присъдата да бъде потвърдена в този й вид.
Ч.ОБВ.М.А.: – Моя баща не струва 75 000 лева, той е баща ми. Каквото
прецените Вие такова, оставям всичко на във Ваши ръце.
Ч.ОБВ.Е.А.А: – Моя баща в петък стана година и половина, каквото съда
реши, каквото обезщетение имаме да си го получим. Много ни е ясно, че той
няма да лежи, психично болен е. В момента се разхожда на свобода, но поне
каквото ни се полага да си го вземем.
Да се потвърди присъдата в този вид, както и на първото дело.
АДВ.Д.: – Ув. Апелативни съдии, аз няма да преповтарям аргументацията
във въззивната жалба само ще пледирам пред Вас, че при наличието на
разпоредбата на чл.47 ЗЗД следва ли едно лице, което е обявено за невменяемо
то срещу него да бъде уважен граждански иск по реда на 307 НПК. Може ли
въобще невменяемото лице, за което е ясно, че не може да носи наказателна
отговорност да носи гражданската деликтна отговорност по ЗЗД при
наличието на чл.47 ЗЗД. Считам, че това не е възможно и моля да бъде уважена
жалбата.
Поддържам становището за съпричиняване.
5
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6