РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Сандански, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100688 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК и е
образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от Г.И. П. от гр.
****против В.Ц. А. от същия град.
Ищцата сочи, че от съвместното й съжителство с ответника е родена дъщеря им И.
Посочва, че от края на 2007 г. с ответника не живеят заедно и са се разделили и от тогава тя
се грижи за детето, като детето живее при нея. Сочи, че към момента дъщеря им е ученичка
в девети клас в Професионална земеделска гимназия в *****и се нуждае от средства за
издръжка. Ищцата твърди, че ответникът не е давал издръжка за дъщеря им повече от
година и половина преди предявяване на иска. Твърди, че тя работи, но получаваните от нея
средства не са достатъчни за осигуряване издръжката на дъщеря им. Твърди, че между нея и
ответника съществува спор относно пътуванията на дъщеря им в чужбина и не могат да
постигнат съгласие за издаване на документи за това.
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на
родителските права по отношение на дъщеря й И. В. А., да определи местоживеенето на
детето при нея, да определи режим на лични контакти на бащата с детето и да осъди
ответникът да заплаща месечна издръжка на дъщеря им в размер на 300 лева, считано от
една година от предявяването на иска до настъпването на основания за нейното изменяне
или прекратяване. Иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение,
заместващо съгласието на бащата за издаване на документи за задграчино пътуване на
1
дъщеря им и да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на дъщеря
им до всички държавни – членки на Европейския съюз, Република Северна Македония и
Република Турция, придружавана само от нея за срок от пет години.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска за издръжка по размер. Оспорва
иска за издръжка за минало време изцяло. Твърди, че е давал издръжка на дъщеря си, като е
предоставил паричните суми лично на нея. Сочи, че е безработен. Твърди, че никога не е бил
против дъщеря им да пътува в чужбина и е оказвал необходимото съдействие за това и че
причината за липсата на съгласие е нежеланието на ищцата да контактува с него.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковете. Ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на непълнолетната И. В. А., родена на 11.09.2005 год.
Детето е родено по време на фактическото съпружеско съжителство на родителите. До
навършване на двегодишна възраст Илияна е била отглеждана и от двамата си родители,
които са живели в жилището на родителите на майката в гр. ****, на адрес в ж.к. „****“ бл.
***, вх. ***, ет. **, ап. **. След раздялата на родителите, майката и детето останали в
жилището. Двете живеят там и в момента и в едно домакинство с родителите на ищцата. От
раздялата на родителите майката се грижи за И., а бащата от време на време давал някакви
парични средства лично на дъщеря си или чрез своята майка и баба на И. при срещите им.
От свидетелските покавания на С.Ц. – баба на детето и майка на ответника се установява, че
до преди три месеца, докато живеела в *****е давала пари на внучката си от баща й. Тези
показания косвено се потвърждават и от свидетелските показания на свид. Г. П. – брат на
ищцата, който сочи, че знае за случай, в който ответникът е дал сумата от 30 лева за храна
на И., с които тя си купила учебник. Свид. Ц. сочи, че бащата е купувал подаръци на дъщеря
си, дрехи и обувки. По делото е безспорно, че от три месеца бащата заплаща месечните
такси за мобилния абонамент на мобилния телефон на И. в размер на 21, 65 лева, последно
платени за м. октомври 2021 год. – видно от фактура № ****, издадена от „А1 България“.
През настоящата учебна година И. е ученичка в десети клас в З.П. гимназия „****“ в гр.
****. Майката й, ищцата по делото работи в „П.“ ***в Цех за пилешки продукти и
получава трудово възнаграждение в размер на ****лева месечно. От свидетелските
показания на свид. Г.П. се установява, че тя се справя трудно с осигуряване на своята
издръжка и тази на дъщеря си, поради което работи на две смени, както и че и самата И.
работи от време на време. Майката разчита на помощта на родителите си, с които са в едно
домакинство. Ответникът към момента е безработен. Живее в гр. *****. От социалния
доклад се установява, че планира да започне собствен бизнес.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК определя принципа, че ненавършилите пълнолетие
деца живеят при родителите си. Когато родителите не живеят заедно и не могат да
2
постигнат споразумение при кого от тях да живеят децата им, съгласно разпоредба на чл.
127, ал. 2 от СК, спорът се решава от районния съд по местоживеенето на децата, който се
произнася относно упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
неговата издръжка.
В настоящия случай се установи, че родителите на непълнолетната И. не живеят
заедно като тя живее при майка си и тя се грижи за нея. Съдът намира, че местоживеенето на
детето трябва да бъде при майката и на нея следва да се предостави упражняването на
родителските права. От доказателствата по делото се установи, че майката полага грижи по
отглеждането и възпитанието на дъщеря си и тя е тази, която ще бъде в състояние да прави
това и за в бъдеще. Установи се, че майката е осигурила жилище, добри условия и
подходяща семейна среда, както и образование на детето. По делото не се представиха
доказателства, че тя не притежава необходимите родителски качества, социална среда или
битови условия, които биха й попречили да продължи да упражнява родителските права по
отношение на дъщеря си.
С предоставяне на упражняването на родителските права на майката бащата не загубва
своите права. На същия трябва да бъде предоставена възможност да поддържа лични
отношения с дъщеря си, което е проява на неговите запазени родителски права и
задължения. Съдът определя на ответника режим на лични контакти с детето – всеки първи
и трети съботен и неделен ден от месеца от 10,00 ч. в събота до 19.00 ч., както и 25 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от съотношението на
елементите нужди и възможности - съгласно чл. 142, ал. 1 от СК. А съгласно разпоредбата
на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най- много за една година
преди предявяването на иска.
В конкретния казус се установи, че родителите не живеят заедно и майката е тази, която
се грижи за детето и неговата издръжка. Следователно, ответникът, който е освободен от
ежедневното полагане на грижи за дъщеря си, трябва да бъде осъден да заплаща издръжка.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази възможностите на двамата родители,
нуждите на детето, неговата възраст и претендирания от ищцата размер. С оглед
изложеното съдът намира, че на непълнолетното дете на страните, което е на 16 години,
следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 350 лева. От така определения
размер на месечната издръжка ответникът дължи 200 лева. Съдът намира, че тази издръжка
е във възможностите му, тъй като той е в трудоспособна възраст и може да работи.
Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето. При определяне на размера на издръжката
съдът взе предвид факта, че бащата плаща месечния мобилен абонамент на дъщеря си за
ползване на мобилни услуги. В останалия размер над 200 лева до претендирания от ищцата
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователно завишен. Съдът намира иска за
3
заплащане на издръжка за минало време за неоснователен, тъй като се установи, че през
периода бащата е давал парични суми за издръжка на дъщеря си.
По иска по чл. 127а, ал. 2 от СК:
Спорни в настоящото производство са въпросите следва ли да бъде дадено от съда
разрешение на непълнолетната И. да напуска пределите на страната без съгласието на
нейния баща и да й бъде издаден паспорт. Съдът намира, че към настоящия момент ще бъде
в интерес на И. да напуска пределите на страната и да пътува да държавите членки на
Европейския съюз и до съседните държави Република Турция и Република Северна
Македония, придружавана само от майка, поради което следва да даде разрешение за това,
като замести съгласието на бащата. Понеже И. има навършени 16 години, съдът намира, че
разрешението следва да бъде дадено в срок до навършване на нейното пълнолетие.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед предмета на делото и неговия изход съдът
присъжда в тежест на ответника дължимата държавна такса върху уважения размер на иска
за издръжката в размер на 288 лева.
Съдът намира искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски по
делото за платена държавна такса за завеждане на дело в размер на 25 лева и за платено
адвокатско възнаграждение в размер за частично основателно, поради следното: Настоящото
производство представлява спорна съдебна администрация, тъй като родителите не могат да
постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето и пътуването на детето в чужбина. Постановеното решение в случя ползва и двете
страни, затова в настоящото първоинстанционно производство същите понасят разноските
за адвокатско възнаграждение както са направени, като ответникът следва да заплати на
ищцата само половината от внесената държавна такса по двата иска, а именно сумата от 25
лева. .
Водим от горното и на основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 78, ал. 6 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетната И. В.А.А, родена на ****** година и с ЕГН ********** на нейната майка
Г.И. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. *****, ж.к. „******“ бл. ****, вх. ***, ет.***, ап.
****до настъпване на основания за тяхното изменяне или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на непълнолетната И. В. А.А, родена на ***** година и с
ЕГН ********** в жилищено, намиращо се в гр. *****, ж.к. „*****“ бл. ***, вх. ***,
ет.****, ап. ****, което да обитава със своята майка Г.И. П. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Ц. АНТ. с ЕГН **********, с
непълнолетната му дъщеря **** А. с ЕГН **********, както следва: всеки първи и трети
съботен и неделен ден от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя с
4
пренощуване при него, 25 (двадесет и пет) дни през лятната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В. Ц. АНТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.****, ул. „*****“ №
***, ет.****, ап. *** да заплаща на непълнолетната си дъщеря ****А.А, родена на ****
година и с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка Г.И. П. с ЕГН ********** и с
адрес в гр.****, ж.к. „****“ бл. ***, вх. ***, ет. ****, ап. ***, месечна издръжка в размер
на 200 (двеста) лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от 10.06.2021 година до настъпването на основания за нейното изменяване или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер до
претендирания размер от 300 (триста) лева и иска за издръжка за минал период като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата В. Ц. АНТ. с ЕГН **********
за издаване на паспорт за задгранично пътуване на дъщеря му ***** А.А, родена на ****
година и с ЕГН ******.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата В. Ц. АНТ. с ЕГН **********,
за пътуване на дъщеря му ***** А.А с ЕГН *****извън Република България до всички
държави – членки на Европейския съюз, до Република Турция и до Република Северна
Македония, придружавана само от майка си Г.И. П.с ЕГН **********, за срок до
навършване на пълнолетие на детето И. А.а.
ОСЪЖДА В. Ц. АНТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.****, ул. „*****“ №
****, ет.****, ап. *** да заплати на Г.И. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.*****, ж.к.
„***“ бл. ***, вх. ***, ет.***, ап. **** сумата от 25 (двадесет и пет) лева за направените
от нея разноски по делото за платени държавни такси.
ОСЪЖДА В. Ц. АНТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.*******, ул. „*****“
№ ***, ет.***, ап. *** да заплати по сметка на Районен съд -Сандански сумата от 288
(двеста осемдесет и осем) лева за държавна такса по иска за издръжка, както и пет лева
за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5