№ 8058
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110143512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ АД (в качеството му на частен правоприемник,
придобил търговското предприятие на клона на „..... С. А.“, П. – „..... С. А., клон Б.“ КЧТ)
срещу Д. И. Д., с която са предявени искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1503,31 – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD – 12859139, сключен между ответницата и „....“
ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищеца, ведно със законната лихва от 18.03.2021 г.
до окончателното плащане, 334,06 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2017 г. –
13.11.2017 г. и 431,83 лева – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. –
задължения, за които по ч.гр.д. № 15697/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 161
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2015 г. между „.....“ като кредитор и Д. И. Д.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
11858186. С договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като е
уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането на кредитната
карта. Излага твърдения, че договор за револвиращ потребителски кредит CARD-12859139 е
сключен на 21.04.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта, извършена от
ответницата, като след усвояването на суми по кредитната карта за нея е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума. Ищецът излага твърдения, че съгласно договора за
използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху
усвоения размерна кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на
кредитната карта е уговорено кредитополучателят да заплаща и таксите, предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че не е необходимо изготвяне на
погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто бил револвиращят кредит, респ.
излагат се подробни съображения, че същият се погасява без погасителен план. Дължимата
сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което
1
средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат използвани. При настъпване
на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта ставало изискуемо на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, но независимо от това кредиторът изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 16.11.2017 г. Сочи, че на
01.03.2017 г. ответницата е преустановила обслужването на заема, поради което кредитната
карта е блокирана. Ищецът поддържа, че в случай, че съдът счете, че предсрочната
изискуемост на дължимата сума по договора за кредит не е надлежно обявена на
кредитополучателя преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
връчване на препис от исковата молба с предявени осъдителни искове на ответницата,
кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем. Претендира разноски и прави искане
за прихващане на дължимите разноски при частично уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответницата Д. Д., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между нея и ищцовото
дружество. Оспорва твърденията, че е получавала кредитна карта и твърди, че ищцовото
дружество не е предоставяло в нейно държане кредитната карта, посредством която е
извършено усвояването на кредита. Оспорва твърдението кредитната карта да е била
активирана от нея, респективно да е ползвала кредитния ресурс по същата. Оспорва и
настъпването на твърдяната изискуемост на вземанията по договора. Излага твърдения, че в
договора от 16.11.2015 г. липсва конкретно посочване на елементите от същественото
съдържание на този вид договори. В него не е посочен конкретно общия размер на
отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер
на минимална месечна вноска и т.н., каквото е изискването по ЗПК. Тези съществени
детайли се съдържат в Приложението по т. 21 от договора, което е подписано единствено от
кредитора и доколкото върху него липсва подпис на кредитополучателя, то се счита че
последният не е изявявал насрещна воля за приемането им. Поддържа, че неподписването на
Приложението от ответницата води до неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК и
влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по съществените
елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Излага доводи, че обстоятелството,
че кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на ответницата, е била активирана,
не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е извършено именно от нея,
поради което не е налице договорна обвързаност между страните. Ответницата поддържа, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него годишния процент на
разходите по кредита (ГПР) - 44.90 %, е посочен единствено като процент, без да е изрично
разписана методиката на формирането му. Към договора не са приложени и по делото
липсват представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от
страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Не се установява
договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното по
делото копие е със шрифт по-малък от 12. Поддържа, че ищцовото дружество не установява
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор за кредит № CREX-11858186/16.11.2015 г., сключен
между „.....“ ЕАД, като кредитодател /чийто универсален правоприемник е „.....“ С. А.,
упражняващо дейността си в Република Б., чрез „..... С. А.“ - клон Б., / и Д. И. Д., като
кредитополучател, се установява, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя парична сума в размер на 331,76 лв. по формата на потребителски
кредит, а последният се е съгласил да върне заетата сума на кредитодателя при
следните условия: на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 59,27 лв.,
с изключение на последната такава, която е в размер на 59,30 лв., при падеж на
първата погасителна вноска – 05.12.2015 г. и падеж на последната погасителна вноска
– 05.05.2016 г., общ размер на всички плащания – 355,65 лв., годишен процент на
разходите – 30,84 % и годишен лихвен процент – 0,00 %, такса ангажимент – 23,89 лв.
Видно от клаузите на договора, заемната сума от 355,65 лв. се формира от следните
пера: 319 лв. – за закупуване на телевизор, 12,76 лв. – за застрахователна премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“ и 23,89 лв. – такса „Ангажимент“.
2
В раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта“ от договора се предвижда, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10
000 лв., което следва да стане не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по кредита. Уговорено е, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след нейното активирането от кредитополучателя.
Предвижда се, че кредитният лимит на картата се определя едностранно от
кредитодателя въз основа на наличната информация за кредитополучателя, ще му бъде
съобщен и няма да надвишава посочения максимален кредитен лимит, като
отпуснатият такъв представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от
кредитодателя на кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта. На
кредитополучателя е предоставена възможност да извършва трансакции (операции)
чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка
трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит,
а потвърждение за извършването им кредитополучателят ще прави чрез въвеждане на
персонален идентификационен номер (ПИН). Уговорено е (т. 15 от договора), че
договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен и срокът на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора, като за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит, както и уговорените такси за ползване на кредитния лимит, посочени в
приложението по т. 21 от договора, представляващо неразделна част от него (т. 16 от
същия). Предвижда се още, че кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение,
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ
месеца на извършените трансакции, но не по-малко от веднъж годишно, което следва
да съдържа най-малко следната информация: период, за който се отнася, извършени
през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална
погасителна вноска, като месечната погасителна вноска ще покрива задълженията в
последователност: разноски, лихви, главница. Предвидено е в т. 21 от договора
кредитната карта да бъде предоставена от кредитора на кредитополучателя, ведно с
документ – приложение, представляващо неразделна част от договора, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата, като задължения за плащания по картата могат да възникнат за
кредитополучателя след активирането и използването в съответствие с договора и
приложенията към него. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2
месеца от последното плащане, то приложение намира чл. 3 от договора, според който
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да
е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Към договора е приложен Сертификат № 11858186/16.11.2015 г., удостоверяващ
сключването на застраховка „Сигурност на плащанията“.
Видно от фактура № **********/16.11.2015 г., издадена от „З. М.М.С.“ ООД Д. Д. е
закупила стока от „З. М.М.С.“ ООД- телевизор на стойност 319 лв., като е посочено, че
платец е ... (....).
От приетото по делото Приложение към договор за потребителски паричен кредит №
CREX-11858186/16.11.2015 г., с което се предвижда, че между „.....“ ЕАД и Д. И. Д. се
сключва договор за кредитна карта № CARD-12859139, по силата на който кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при годишна лихва
и такси за ползването му, посочени в документа. В т. 2 е уговорено, че кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта „MasterCard“, чрез която се извършва неговата
идентификация и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя
револвиращ кредит, позволяваща чрез нея да бъдат извършвани теглене на пари в брой от
банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (РОS) и други услуги, посочени в
приложението или достъпни чрез АТМ и/или РОS в страната и чужбина. Съгласно т. 3
кредитополучателят ще може да използва услугата превод на пари по сметка от размера на
3
револвиращия кредит в рамките на съответната наличност, като всяко ползване на тази
услуга ще се отразява като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя. В т. 5
се предвижда, че идентификацията при използване на картата се извършва чрез въвеждане
на персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент, представляващ
универсален електронен подпис, като страните приемат, че същият е със статут и правно
действие на саморъчен подпис по отношение на действия, свързани с приемане на
приложението. Според клаузата на т. 6 активацията на картата се приравнява по правно
действие на приемане условията на приложението към договора за потребителски кредит. В
т. 12 се предвижда, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции
до 15-то число на месеца, което се изпраща на кредитополучателя, като неполучаването на
извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска. Съгласно т. 13 месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата, а съгласно т. 14 за ползване на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използване на картата
кредитополучателят заплаща и таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението,
като в табличен вид са посочени и останалите условия на договора като годишен лихвен
процент – 35,00 %, годишен процент на разходите – 44,90 %, такси за различните услуги –
теглене на пари в брой от банкомат – 2,00 лв. + 2 % от изтеглената сума, справка за
разполагаем лимит – 0,40 лв., месечна такса за обслужване – 4,00 лв., такса за
администриране на просрочени задължения – 12,00 лв., обезщетение за забава – 10 % + ОЛП
на БНБ (законна лихва за забава), лимитите за теглене на пари в брой – 1 000 лв., както и
минимално изискуемите погасителни вноски. Представеното Приложение е подписано само
от представител на кредитодателя без да е положен подпис от името на ответника – Д. И. Д..
Представена е и товарителница от „....“, удостоверяваща получаването от ответницата
на 1 бр. документ, който факт същата е удостоверила с подписа си, чието авторство не е
оспорено в хода на процеса. Пратката е изпратена на 30.03.2016 г., като същата е следвало да
се достави до 31.03.2016 г.
Прието по делото е месечно извлечение от 13.10.2017 г., отнасящо се за отчетен период
от 16.09.2017 г. до 13.10.2017 г., според което месечната дължима сума възлиза на 59,01 лв., а
дължимата такава по предходни месечни извлечения се равнява на 1778,36 лв., или общо
1838,37 лв.
С покана от 16.11.2017 г. кредитодателят предоставя на кредитополучателя Д. И. Д. 7-
дневен срок от получаването , в който да погаси задълженията си по активираната от него
кредитна карта „MasterCard“ CARD-12859139, които възлизат на общата сума от 1839,89 лв.,
от която: 1503,31 лв. – главница, 334,06 лв. – договорна лихва и 2,52 лв. – обезщетение за
забава.
От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по силата на договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12859139
на ответницата Д. Д. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта „MasterCard“ с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., като усвояването му
е извършено през отчетен период 16.04.-14.05.2016 г. посредством теглене на суми от АТМ в
размер общо на 200 лв., както и покупка на стоки в размер на 17,90 лв., за което са
начислени такси в размер на 7 лв., с което кредитната карта се счита за активирана.
Експертът изяснява, че след усвояване на част от кредитния лимит, ответницата в периода
15.05-15.12.2016 г. е теглила още суми на АТМ в общ размер на 1590 лв., ползвана е за
извършване на покупки – в общ размер на 136,84 лв. На ответницата са начислени
задължения в общ размер на 2990,46 лв. От страна на ответницата са направени плащания в
общ размер на 1153,09 лв. в периода 15.05.2016 г. – 24.04.2017 г., с които ищецът е погасявал
начислените такси за теглене в размер на 91,80 лв., месечни вноски в размер на 72 лв.,
застрахователна премия – 155,36 лв., лихва – 0,87 лв., договорна лихва – 391,23 лв. и
главница – 441,83 лв. Останали непогасени главница в размер на 1503,31 лв. и договорна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г. в размер на 334,06 лв. Вещото лице е
изчислило, че обезщетението за забава върху неплатената главница за периода 13.11.2017 г. –
23.10.2020 г. възлиза на 448,90 лв. Вещото лице е посочило, че последното плащане от
страна на ответницата по кредитната карта е от 24.04.2017 г. Заключението по съдебно-
счетоводната експертиза е обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област и отговаря на поставените задачи, поради което съдът го кредитира.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1) че между ответницата Д. И. Д. и „....“ е сключен валиден договор
за револвиращ потребителски кредит CARD-12859139; с посоченото в исковата молба
съдържание 2) че по силата на договора на ответницата е предоставена кредитна карта; 3) че
ответницата е условила парична сума от тази карта и нейният размер; 4) че е настъпил
падежът на вземането за главница по договора; 5) по иска за възнаградителна лихва –
изискуемост на вземането за възнаградителна лихва и размерът на уговорената лихва; 6) че
предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена на ответницата; 7) по иска за
обезщетение за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника
в забава и размера на дължимата мораторна лихва.
В случая, първият спорен въпрос по настоящото дело касае обстоятелството относно
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника Д. И. Д.
и кредитодателя по силата на твърдяния договор за кредитна карта № CARD-12859139,
доколкото с отговора на исковата молба е релевирано изрично оспорване в тази насока.
По делото не се спори, че ответникът Д. И. Д. има качеството потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор - чл. 10 - чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 5 ЗПК преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
формален като писмената форма е условие за действителност - сключва се в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на
страните.
В случая, съдът намира, че в раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта“ на подписания между страните договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11858186/16.11.2015 г., а именно: клаузите от т. 12 до
т. 21 включително, липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание
на този вид договори. В нарушение на ЗПК не е посочен конкретно общият размер на
отпуснатия кредит, лихвеният процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси,
размер на минималната месечна вноска и др. Следователно, в самия договор от 16.11.2015 г.,
носещ подписа на ответницата Д., между страните не е постигнато съгласие по
съществените елементи от съдържанието на револвиращия кредит, а вместо това същите са
посочени и детайлизирани в приложението по т. 21 от договора, което обаче е подписано
единствено и само от представител на кредитора. Това означава, че кредитополучателят не е
обективирал насрещното си волеизявление за приемането им, тъй като липсва негов подпис
върху самия документ. Доколкото не съдържа и дата на съставяне, по делото няма данни
приложението да е било изготвено към момента на подписване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11858186/16.11.2015 г., за да се приеме, че ответникът
е бил запознат със съдържанието му, респ., че същият се счита за обвързан от него. Сам по
себе си фактът на неподписване на приложението води до неспазване на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 27 ЗПК, а това има за последица липсата на съвпадащи между страните
волеизявления по съществените елементи от договора за револвиращ кредит. Както се
посочи по-горе, договорът за потребителски кредит е формален такъв, като писмената му
форма е условие за неговата действителност, поради което неполагането на подпис върху
5
него от една от страните води до нарушаване на съществено условие за неговото сключване.
Следва да се отбележи още, че уговорката на страните в т. 12 от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11858186/16.11.2015 г. урежда само възможността за
отпускане на револвиращ кредит чрез предоставяне на кредитен лимит под формата на
кредитна карта „MasterCard”, но сама по себе си същата не обективира надлежно формирано
и изразено съгласие за сключването и на такъв вид договор. Изрично страните са
предвидили, че револвиращият кредит ще произведе действие само след като длъжникът
активира издадената му кредитна карта по указания от кредитора начин, в който случай това
му действия се приравнява на приемане условията на договора. Следователно, настъпването
на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно
събитие – активиране и използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Съдът
намира, че по делото от страна на ищеца не се доказва при условията на пълно и главно
доказване осъществяването в обективната действителност на обстоятелствата, с които се
свързва възникването на процесното вземане. От една страна това е така, тъй като не се
установява самото предоставяне на процесната кредитна карта на разположение на
ответника, тъй като представената по делото товарителница от „....“, доколкото не е оспорен
подписът на получателя, единствено удостоверява получаването от него на 1 брой документ,
без обаче да става ясно какъв. По делото не са ангажирани други доказателства в подкрепа
на твърдението, че процесната кредитна карта е била предоставена именно на ответника,
който за да преприеме действия по активирането най-напред следвало да разполага с нея.
В случая, този извод на съда не се опровергава от изводите на вещото лице по съдебно-
счетоводната ексертиза, което след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е
установило усвояване на кредитния лимит по кредитната карта и извършване на плащания
по нея. Това е така, тъй като сама по себе си тази констатация не би могла да обоснове
категоричен извод относно активирането и използването на кредитната карта точно от
ответника по делото – Д. И. Д.. От страна на последната е релевирано изрично оспорване
относно получаването на кредитната карта, поради което следва да се съобрази и чл. 56 от
Закона за платежните услуги и платежните системи, според който когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или, че е
налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест относно установяване автентичността на платежната операция,
нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък. В тежест на ищеца е да установи
ползването на кредитната карта от страна на ответника (в този смисъл решение №
10/19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г. на ВКС, I т. о.). Следователно, единствен
доказателствен източник в подкрепа на твърдяното от ищеца предоставяне на кредитната
карта и активирането от ответницата представляват записванията в собственото му
счетоводство, изследвани от експерта по съдебно-счетоводната експертиза. При наличието
обаче на изрично оспорване от Д. Д., съдът намира, че същите не са годни да установят
релевантните за спора факти, тъй като вещото лице е основало своите изводи изключително
на данните, предоставени от ищцовото дружество и представляващи по правната си природа
частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от него и обективиращи изгодни
за него обстоятелства, поради което не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила в настоящия процес за удостоверените в тях обстоятелства.
Счетоводните записвания на ищеца обективират изгодни за техния издател факти, поради
което същите следва да се подкрепят и от останалия доказателствен материал, какъвто обаче
не е събран по делото. Поставените задачи за изследване от вещото лице касаят само
счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и
правнорелевантния факт, че кредитната карта е предоставена на ответницата и именно той
се е легитимирал като нейн носител чрез въвеждане на персоналния идентификационен код
(ПИН). Действително, фактът на възстановяване на суми по кредитния лимит би могъл да се
възприеме като конклудентно признание относно сключването на процесния договор за
кредитна карта № CARD-12859139, но то следва да се цени с оглед всички обстоятелства по
делото – арг. чл. 175 ГПК, а в случая липсват данни в подкрепа на извода, че именно
ответницата Д. Д. е извършвала трансакции с картата и погашения на задълженията по нея.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал твърдяния в
исковата молба правопораждащ спорното право юридически факт, а именно възникването на
валидно договорно правоотношение между страните по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. В случая, не се касае за
договор, сключен под отлагателно условие – активиране на издадената кредитна карта, тъй
6
като изобщо липсва валидно сключен договор за револвиращ кредит. Клаузите от т. 12 до т.
21 включително от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
11858186/16.11.2015 г., носещ подписа на ответницата, имат характер на преддоговорни
отношения /отправено предложение за сключване на договор/, като изрично е предвидено,
че условията по ползването на кредитния лимит и кредитната карта ще бъдат предмет на
отделно приложение. (В този смисъл относно сходни хипотези по искове предявени във
връзка с договори за револвиращ кредит от същия ищец - решение № 4210/26.07.2023 г. по
в.гр.д. № 12298/2021 г. на СГС, решение № 1964/1.04.2025 г. по в. гр. д. № 5488/2024 г. на
СГС, решение № 165/20.02.2020 г. по в. т. д. № 2006/2019 г. на ОС – Варна и др.).
В случая, не може да се приеме, че в сключения между страните договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11858186/16.11.2015 г. са инкорпорирани два вида
кредитни правоотношения, които по своята същност представляват два отделни вида
договори, а именно - договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит. Това е така, тъй като сам по себе си
раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта“ има характер на предложение за сключване на договор за кредит, в който ще бъдат
посочени конкретните условия за предоставяне. Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем – чл. 9, ал. 1 ЗПК. В случая обаче, при липса на
конкретизация относно информацията за възможност за ползване на кредитната карта в
бъдеще време, неясен кредитен лимит (до 10000 лв.) и липса на реквизитите на чл. 11, т. 7,
9, 10 и 11 ЗПК, то не може да приеме, че договорът за потребителски кредит е валидно
сключен. Както се посочи по-горе, самата разпоредба на т. 12 от договора за кредит за
покупка на стоки предоставя само възможност за предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта, поради което очевидно тя обективира само едно
предложение за сключване на друго/отделно правоотношение по договор за кредит в бъдеще
време, но при желание от негова страна. Касае се до една оферта към потребителя на
договора за кредит за покупка на стоки и услуги, която оферта не обвързва страните и няма
характер на сключен договор преди да бъде приета по недвусмислен начин от насрещната
страна по правоотношението.
Липсата на съгласие има за последица липсата на договорна връзка между страните,
поради което ищецът не може да претендира изпълнение по нея респективно последиците от
неизпълнението . Нещо повече, изначалната липса на договорна връзка означава още, че в
случая не намират приложение и последиците на чл. 23 ЗПК, които касаят хипотезата на
недействителен договор за потребителски паричен кредит, а не хипотеза, при която
кредиторът въобще не установява при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен такъв.
Предвид изложеното, доколкото ищецът не доказва твърдяния в исковата молба
правопораждащ спорното право юридически факт, а именно възникването на валидно
договорно правоотношение между него и ответника Д. И. Д., то предявените срещу
последния установителни претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата. На същата в
настоящото производство е оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА от адв. В. Ц., поради което и дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на адвоката. Присъждането на адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед осъществената
безплатна правна помощ (в този смисъл определение № 2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. №
2150/2024 г. на ВКС, 1, т. о., определение № 4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г.
на ВКС и др.) и следва да е в справедлив и обоснован размер. В случая настоящият
съдебен състав при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съобрази фактическата и правна сложност на делото, действително извършената
работа от адвоката, отчете обстоятелството, че производството е приключило в две
съдебни заседания, като е прието заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, както и че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, т.е.
касае се за дело с обичайната за този вид сложност. Ето защо в полза на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
400 лв., платимо от ищеца.
7
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „...“ АД, ЕИК ... (в
качеството му на частен правоприемник, придобил търговското предприятие на клона
на „..... С. А.“, П. – „..... С. А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********), срещу Д. И. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите,
както следва: 1503,31 лв. – главница по договор за револвиращ потребителски кредит
№ CARD – 12859139, сключен към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX –
11858186/16.11.2015 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до окончателното
плащане, 334,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2017 г. – 13.11.2017 г. и
431,83 лв. – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15697/2021 г. по описа на
СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. В. З. Ц. - САК, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 400 лв. – разноски в настоящото производство за
процесуално пердсатвителство на Д. И. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8